Определение № 252 от 18.03.2025, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 252 гр. Ловеч, 18.03.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, III СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА

Членове:

ПЛАМЕН ПЕНОВ

ТЕОДОРА АС. ДОНЕНЧЕВА

ТЕНЕВА като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА Въззивно частно гражданско дело № 20254300500073 по описа за 2025 година за да се произнесе, съобрази:

Производство по чл.274,ал.1,т.2, вр.с чл.92,ал.3 от ГПК.

Постъпила е частна жалба от адвокат М. П. К.-САК, срещу Определение № 957/01.10.2024г.,пост.по гр.д.№47/2023г.,на РС-Ловеч,с което съдът е отказал да отмени наложената й в съдебното заседание на 19.09.2024г. глоба на основание чл.89,ал.1,т.1 от ГПК, в размер на 300лв. Счита,че определението е постановено в нарушение на процесуалния и материален закон, недопустимо е, алтернативно-е неправилно.Подробно е изложена хронологията на извършените процесуални действия от страните и съда в съдебното заседание на 19.09.2024г.,като заключава, че единственият мотив на съда за налагане на оспорваната санкция е липсата на представено пълномощно на адв.К. за представителство на И. Ю.,въпреки,че същият е упълномощил устно адв.К. и това е протоколирано.

Оспорва и извода на съда за извършени действия по нарушаване на реда в съдебната зала,като възразява,че поведението й се е изразявало единствено в организиране защитата на правата на клиентите й,заявяване на възражения и искания за изясняване на делото и разкриване на истината. Твърди,че съдът не се е произнасял по направените възражения-по чл.119 от ГПК-за оспорване родовата подсъдност на спора, за определяне цената на иска, за отвод на председателя на състава, проявил е толеранс към поведението на пълномощника на ищците-адв.С.,което определя като „улично“.

Счита,че неправилно настоятелността й за произнасяне по исканията й, е преценена от съда като нарушаване на реда в съдебната зала. Потвърждава,че сама е напуснала съдебната зала,тъй като са били нарушени нейните и на клиентите й права.

Моли да се отмени глобата,тъй като с поведението си не е нарушила реда в залата,не е излязла и извън пределите на общоприетото приличие в общуването и организирането на защитата на клиентите й. Алтернативно-моли да се намали размера на глобата на минималния предвиден от 50лв., тъй като се касае за първо нарушение.

Заявено е „особено искане“ при разпределението на частната жалба да се съобрази,че съдии от ОС-Ловеч вече са се произнасяли по обжалвани съдебни актове по гр.д.№47/2024г.на РСЛовеч,поради което са пристрастни.Няма изрично искане за отвод на съдии от ОС-Ловеч.

1

Настоящата частна жалба не се разменя с другата страна,но въпреки това е сторено и е постъпил отговор от Н.Ив.Н. и М. Б.П., чрез пълномощника им адв.С., в който моли да се остави без уважение.

С оглед изложените съмнения в обективността на състава на ОС-Ловеч, въпреки липсата на изрично направено искане за отвод на състава на ОС-Ловеч по чл.22,ал.1,т.6 от ГПК, настоящият състав намира за нужно да се произнесе,че не намира основания да се отстрани от разглеждане на делото. Действително –членовете на състава са се произнасяли по обжалваното друго определение, постановено по същото първоинстанционно производство-по възражението по чл.119 от ГПК, (по в.ч.гр.д.№41/2025г.на ОС-Ловеч), но това не влияе по никакъв начин върху обективността им при разглеждане на настоящата жалба. Между страните има и други производства-както първинстанционни,така и въззивни, разглеждани са от състави на ОС-Ловеч, без да са се отстранявали. По изложените съображения съставът оставя без уважение искането за отвод на състава като неоснователно.

С оглед на това пристъпва към разглеждане на жалбата.

По допустимостта.

От извършената служебна справка в ЕИСС съставът установи,че съобщението за обжалваното определение е било връчено на адв.К. на 13.11.2024г. Частната жалба е подадена на 20.11.2024г.,което е в законния срок. Подадена е срещу подлежащ на обжалване акт съгласно чл.92,ал.3 от ГПК, от страна с право да обжалва.При тези констатации съдът приема,че жалбата е допустима.

По същество.

Обжалва се Определение №957/01.10.2024г.,с което съдът е оставил без уважение искането на адв. М. К. за отмяна на наложената й в съдебното заседание на 19.09.2024г., на осн. чл.89,ал.1,т.1 от ГПК, глоба.

От приложения съдебен протокол от 19.09.2024г.по делото се установява,че още при преценка на редовното призоваване на страните,представлявани от пълномощници, е възникнал спор във връзка с представителството на отв.И. Ю.. Последният се е явил лично и е заявил,че е узнал за заседанието от съпругата си и от адв.К..Потвърдил е искането на адв.К. да се запознае с материалите по делото.В протокола липсва изрично изявление от него да не се дава ход на делото, липсва и твърдяното в частната жалба устно заявено упълномощаване на адв.К. да го представлява.

Съдът е констатирал,че ищците „..се обаждат и репликират казаното от Ю.“, поради което са предупредени да се държат прилично в залата.

Съдът е приел,че с оглед явяването на страната лично и присъствието на адв.К.,която е подала отговора по чл.131 от ГПК от негово име,са обезпечени интересите му и е дал ход на делото. Към адв.К. са дадени указания за представяне на пълномощно за представителство и на отв.Ю..

В следващото си изказване адв.К. е заявила,че „..Той(Ю.) не е потвърдил,че ще съм упълномощена и моля да се запише в протокола…“. Отразено е в протокола и е продължило съдебното заседание.

Следват нови реплики и прекъсване на изказванията от страна на адв.С. и адв.К.,поради което са предупредени от съда да се държат пристойно в съдебната зала.

Адвокат К. отново е настояла съдът да се произнесе по възражението на отв.Ю. в отговора по чл.131 от ГПК за родова неподсъдност на спора по чл.119 от ГПК. Съдът се е произнесъл в съдебното заседание и е оставил искането без уважение,също и това за определяне цена на иска, с мотив,че вече се е произнесъл. Пристъпил е към устен доклад по делото.

По доклада пълномощникът на ищците не е заявила възражения. Такива е направила адв.К.,с искане да не се разглежда делото,а се даде възможност на Ю. да обжалва отказа по чл.119 от ГПК.Съдът е оставил без уважение искането на пълномощника и е обявил доклада за окончателен. Постановил е, че пристъпва към изслушване на допуснатите свидетели.

От адв.К. е направено искане за отвод на председателя на състава,с мотиви „..Ще ми 2 дадете ли отвод на състава, Ще ми дадете ли отвод на състава. Имам във всяко едно с.з.да искам отвод на съдията,ами Вие не ми давате възможности те присъстват тук… За какво ще ме глобите. Има основания отвод и моля свидетелите да не присъстват. Основанията за отвод са много сериозни описани,имайки предвид действията на съдията..“..Изложени са мотиви и от неуважаване на искането за родова неподсъдност на спора по чл.119 от ГПК и възражението за определяне цената на иска.

Съдът е прекъснал адв.К.,с предупреждение,че нарушава реда в залата и ще бъде глобена по реда на чл.91 от ГПК,тъй като „..си позволява многократно да прекъсва съдията и по всякакъв начин да нарушава реда в съдебното заседание..“.Съдът е посочил,че вече се е произнасял по ипредходно искане за отвод.Направеното отново е оставил без уважение.

Последвало е изявление от адв.К.,че „..съдът упражнява натиск и ние напускаме съдебното заседание.“

Съдът е приел,че с това поведение адв.К. нарушава реда в съдебното заседание и не дава възможност да се провежда,поради което й е наложил глоба в размер на 300лв. на осн.чл.91,ал.1,вр.с чл.89,ал.1,т.1 от ГПК.

Адвокат К. е направила изявление,че съдът указва натиск върху клиента й, не й дава възможност да направи исканията и възраженията си, отправя й предупреждения „..да не се излагаме пред свидетелите“, не й дава право да защити клиентите си.

Дадена е възможност на отв.Ю. да изрази позицията си и той също е заявил, че няма да остане в залата,тъй като не му се дава право да говори и да се защити.

Адвокат К. е завършила с „..Вие г-жо съдия превръщате заседанието в цирк.“ , след което е напуснала съдебната зала.

Съставът, като съобрази изложената хронология на съдебното заседание на 19.09.2024г., намира, че от участниците в процеса са допуснати съществени отклонения от общоприетите правила за поведение в съдебна зала. По правилото на чл.269 от ГПК предмет на разглеждане са действията на адв.К., но не може да не се отбележи,че страните взаимно са се прекъсвали и провокирали,с което са поставили съда в необходимост да им прави забележки и предупреждения многократно. (Вероятно това поведение е причина за отстъпленията на съда и въпреки неизпълнението на указанията към адв.К. за представяне на доказателства за пълномощията й към отв.Ю., той да не е изслушван лично(след като се приема,че няма пълномощник), също пропускът да укаже за възможността да се обжалва произнасянето по възражението по чл.119 от ГПК по правилото на чл.121 от ГПК,съотв.да отложи провеждането на заседанието.) Въпреки хаотичната защита от адв.К. съдът се е произнасял своевременно по всяко нейно искане. Несъгласието й с позицията на съда е причината да поиска отвод на председателя на състава. Отказът да се отстрани е мотивиран от съдията,но възприет от адв.К. като „натиск от съда“ и е последвало заявление за напускане на съдебната зала,което е поводът за налагане на оспорваната глоба.

Съставът намира,че с поведението си адв.К. е нарушила реда в съдебната зала и правилно е била санкционирана. Проявеният от съда толеранс към напрегнатите отношения между страните, многократните забележки за коригиране на поведението им и това на пълномощниците, не е било отчетено от адв.К. и въпреки предупрежденията, явно е демонстрирала неуважение към съда и процеса със заявлението си за напускане на съдебната зала. Подобно поведение не е приемливо и е в разрез с приетия от законодателя принцип за добросъвестно упражняване на правата на всяка от страните по делото. Спазването на правилата за поведение от участниците в процеса е гаранция и възможност за защита на процесуалните им интереси, а не „натиск“ върху страната,както се определя от адв.К.. Несъгласието си с произнасянето на съда по заявените искания страната, респ.пълномощникът й може да изрази с обжалването им и това е утвърденият законов механизъм за защита, а не напускане на съдебната зала. Последното е проява на незачитане на съда,на функцията му при решаване на спора,също и на ответната страна.

По изложените съображения съставът намира,че адв.К. е санкционирана правилно.

По отношение на размера на санкцията съставът намира,че завишен и несъответен на 3 нарушението. Безспорно-демонстрацията от адв.К. на незачитане на разпорежданията на съда е явна и категорична. Следва да се отчита обаче и взаимната провокация от страните и пълномощниците им, довела до напрежение в съдебното заседание и пречки за упражняване на правата им. Това деструктивно поведение не може да се вмени само в тежест на адв.К.. Поради това съставът намира,че наложената й глоба следва да се намали на 150лв.

По изложените аргументи ОС-Ловеч намира,че жалбата на адв.М. К.-САК за отмяна на Определение №957/01.10.2024г.,пост.по гр.д.№47/2023г.на РС-Ловеч, с което е оставена без уважение жалбата й срещу наложената й глоба по чл.89,ал.1,т.1 от ГПК, в размер на 300лв., е частично основателна,като следва да се намали размерът на наложената глоба на 150лв.В останалата част за наложената глоба до 150лв. съдебният акт е правилен и законосъобразен и следва да се потвърди.

По изложените съображения ОС-Ловеч

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на адв.М. П. К.-САК за отвод на настоящия състав по реда на чл.22 от ГПК,като неоснователно.

ОТМЕНЯ Определение №957/01.10.2024г., пост. по гр.д.№47/2023г. на РС-Ловеч, с което на адв.М. П. К.-САК е наложена глоба по чл.89,ал.1,т.1 от ГПК за нарушаване на реда в съдебната зала в проведеното открито съдебно заседание на 19.09.2024г.,по гр.д.№47/2023г.по описа на РС-Ловеч, за размера над 150(сто и петдесет)лева до определения размер от 300(триста лева).

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 957/01.10.2024 г. по гр. д. №47/2023 г. по описа на РС-Ловеч в останалата обжалвана част.

Определението е окончателно.