Определение № 3559 от 08.07.2026, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3559 гр. Варна, 08.07.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на осми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мирела Огн. Кацарска

Членове:

Весела Гълъбова мл.с. Ивайло М. Младенов като разгледа докладваното от мл.с. Ивайло М. Младенов Въззивно частно гражданско дело № 20263100501445 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК .

Образувано е по въззивна частна жалба с вх. № 51088/25.06.2026г., подадена от В. З. И., ЕГН **********, с адрес: ********* против определение № 8395/18.06.2026г., постановено по гр.д. № 3224/2026г. по описа на ВРС, 39 състав, с което е оставена без уважение молбата за освобождаване от заплащане на държавна такса.

В частната жалба са изложени оплаквания за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на обжалваното определение. Счита се, че съдът не е обсъдил в пълнота здравословното състояние на жалбоподателя, който е с трайно намалена работоспособност, съставляваща пречка за реализиране на доходи. Релевират се доводи за неизвършена задълбочена комплексна преценка на материалното състояние, а само механично съпоставяне с дължимата държавна такса. Моли се за отмяна на определението.

За да се произнесе по жалбата , съдът констатира следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от легитимирано лице, при наличие на правен интерес от обжалване, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна, като съображенията за това са следните:

1

Производството по гр.д. № 3224/2026г. по описа на ВРС, 39 състав е образувано от жалбоподателя по подадена от него искова молба, против И. С.

Н. за установяване на недължимост на сумата от 2701,90 лв. (1381,46 евро), съставляваща разноски за всички инстанции по приключило гр. дело №1124/2010г. по описа на ВКС на РБ, III-то ГО, за която е издаден изпълнителен лист.

Направено е искане за освобождаване на ищеца от внасяне на такси и разноски в производството, като е представена декларация за имуществено състояние и доходи. Видно от същата, жалбоподателят живее сам, като е декларирал месечни доходи в размер на 338,49 евро и доходи за 2025г. в размер на 613,55 евро (1 200лв.), получени по възложени му оценки като вписан независим оценител в КНОБ. Имотът, в който живее, не е негов, а го обитава с вписано право на ползване. Не са налице данни за притежаване на МПС, земеделски земи, движимо имущество със значителна стойност, банкови влогове, дялове в търговски дружества, които да са допълнителен източник на средства.

По разпореждане на първоинстанционния съд по делото са постъпили справки за доходите и имуществото на ищеца от Агенцията по вписванията и ТД на НАП Варна, офис Шумен, ТД на НОИ – Варна и справка от МВР, сектор „Пътна полиция“. Видно от справката (период 01.01.1991г.21.05.2026г.) от Агенцията по вписванията за жалбоподателя са налице множество вписвания, отбелязвания и заличавания относно недвижими имоти. В приложената справка от ТД на НАП Варна, офис Шумен, за периода 01.01.2025 г. до 01.06.2026 г. ищеца не декларирал доходи. От справката на ТД на НОИ – Варна се установява, че в периода 01.2025г.-12.2025г. е получавал пенсия в размер на 609,60 лв., като за месец април 2015г. е получил и добавка в размер на 50 лева, а в периода 01.2026г.-06.2026г. е получавал пенсия в размер на 338,49 евро., като за месец април 2016г. е получил и добавка в размер на 50 евро.

В т. 12 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д.

№ 6/2012 г., ОСГТК е изразено разбирането, че искането по чл. 83, ал. 2 ГПК следва да се прецени от съда не само с оглед на конкретното задължение да се плати държавна такса или съдебни разноски по жалбата, съответно във връзка с отговора по нея, а доколко страната разполага с достатъчно средства, за да се 2 натовари с плащането на таксите и съдебните разноски в съдебното производство, без да е материално затруднена по начин да не може да упражни предоставените й процесуални права по делото. В разпоредбата на чл. 83, ал. 2 ГПК се посочва точно какви обстоятелства трябва да вземе съдът предвид при произнасянето си по молба за освобождаването на едно физическо лице от внасянето на такси и разноски по конкретно дело.

След изясняване на общото материално състояние на страната и останалите относими обстоятелства, съдът е длъжен да ги съпостави с пълния размер на дължимата държавна такса и въз основа на това да прецени дали страната разполага с достатъчно средства, за да заплати дължимата държавна такса или част от нея и разноските по делото. Искането по чл. 83, ал. 2 от ГПК, се преценява не само с оглед на конкретно задължение да се плати държавна такса или съдебни разноски, съответно във връзка с отговора по нея, а доколко страната разполага с достатъчно средства, за да се натовари с плащането на таксите и съдебните разноски в съдебното производство; когато съдът намери, че страната е материално затруднена по начин, че няма да може да упражнява предоставените й процесуални права по делото, я освобождава от заплащането им по чл. 83, ал. 2 от ГПК и това разрешение важи до приключване на съдебното производство във всички инстанции, доколкото няма промяна в обстоятелствата.

Настоящият съдебен състав намира, че молителят И. би могъл да извлича доходи от получаваната пенсия за инвалидност и участието си като вещо лице, които да са достатъчни за заплащането на дължимата държавна такса в размер 55, 26 евро, както и да покрива други разноски в производството, още повече ползва самостоятелно жилище. Поддържането на голямо жилище (92,9 кв. м., заедно с изба и таван) в гр. Шумен е свързано с текущи разходи – ел. енергия, отопление, дължимите такси към ЕС и др., което е индикатор за наличие на доходи и добра парична история на молителя.

Налице са и множество разпореждания с недвижими имоти в полза на свои близки, макар и с почти 10 годишна давност. Това е показател за наличие на доходи, покриващи нуждите на молителя. Следва да се отбележи, че основното възражение в жалбата е свързано с невъзможността на И. да получава допълнителни доходи поради влошеното му здравословно състояние. Видно от приложеното експертно решение № 92219 на ТЕЛК от 26.09.2023г. е налице 79% трайна неработоспособност. Това обстоятелство, 3 обаче е било налице и към 2025г., когато не му е попречило да реализира допълнителен доход от 613,55 евро (1 200лв.) от възложени оценки като вписан в КНОБ независим оценител. В подкрепа на изложеното е и обстоятелството, че ищецът продължава да заплаща членските си вноски към регистъра на КНОБ, което е индикация за това, че нито се е отказал да бъде експерт, нито пък е в невъзможност да извършва експертизи. В заключение следва да се отбележи и това, че исковото производство, за което се иска освобождаване от държавна такса, е за установяване на недължимост на суми в общ размер на 1381,46 евро, като според описаната фактология за ищеца не е налице особена трудност за заплати дължимата държавна такса в посочения размер.

При тези данни, съдът намира, че страната не е в такава степен материално затруднена по начин, че да не може да упражнява предоставените й процесуални права по делото.

Изложеното налага извод за правилност на определение № 8395/18.06.2026г., постановено по гр.д. № 3224/2026г. по описа на ВРС, 39 състав, с което е оставена без уважение молбата за освобождаване от заплащане на държавна такса и за неоснователност на сезиралата съда частна жалба, поради което обжалваното определение следва да се потвърди.

По изложените съображения, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 8395/18.06.2026г., постановено по гр.д. № 3224/2026г. по описа на ВРС, 39 състав.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен касационен съд в едноседмичен срок от съобщаването му.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4