Решение № 4836 от 14.08.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4836 гр. София, 14.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО 6-ТИ БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Валентина Ангелова при участието на секретаря Мариана Д. Ружина като разгледа докладваното от Валентина Ангелова Гражданско дело № 20241100101461 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по реда на чл. 22 а и следващите от Закона за закрила на детето (ЗЗДт).

Образувано е по молба на Р. Т. за връщане на детето С. Т., роден на ******* г., в държавата по обичайното му местопребиваване – Федерална Република Германия. Твърди, се че ответницата Л. С. Н. е майка на детето С., като двамата съвместно упражняват родителските права по отношение на детето С.. Твърди, че страните и детето до 02.08.2023 г. живеели заедно в Германия, като на посочената дата ответницата с детето и със съгласието на молителя пристигнала в страната ни с цел почивка с предвидено връщане на 16.08.2023 г., за която дата имало резервация на самолетен билет. Твърди, че майката отложила връщането си за 30.08.2023 г., но и на тази дата не отпътувала за Германия, като до настоящия момент тя не била предприела постъпки за връщането си в Германия с детето и не е посочила датата, на която ще върне детето в страната по обичайното му местопребиваване. Твърди се, че на 28.08.2023 г. ответницата регистрирала адрес на детето, за което бащата също не бил дал съгласие, а на 04.10.2023 г. предявила иск срещу молителя с правно основание чл. 127, ал. 2 от СК с искане за определяне на мерки относно упражняването на родителските права спрямо детето С., 1 неговото местоживеене, контактите му с неотглеждащият го родител и издръжката му от бащата. По отношение на образуваното по тази искова молба гражданско дело с писмо от 11.12.2023 г. на Министерство на правосъдието е поискано спирането му съгласно чл. 16 от ХК. Счита се, че от наведените твърдения може да се направи извод, че е налице отвличане на детето С. под формата на незаконното му задържане в Република България от майката, което е в нарушение на правото на упражняване на родителски права от страна на молителя, който упражнявал същите ефективно и непосредствено, предвид приложимото в случая немско законодателство, в частност разпоредбата на чл. 1626а, ал. 1, б. а от Гражданския кодекс на Германия. Посочено е, че съгласно посочената разпоредба, в случаите, когато родителите не са сключили брак към момента на раждането на детето, те имат право на съвместни родителски права, ако декларират, че желаят да поемат родителските права съвместно (декларация за родителски права), като молителят бил представил такава декларация един месец преди раждането на детето, като тя била подписана от него и от ответницата. Съобразно това, майката не била едноличен носител на родителската отговорност спрямо детето С. и не можела да действа без съгласието на другия родител по въпросите относно местоживеенето на детето. Твърди, че не дал съгласието си за промяна на обичайното местопребиваване на детето си, нито приемал задържането му на територията на Република България, решение за което ответницата взел сама, без неговото съгласие и в разрез с правото му да определя местонахождението им. Сочи се също, че е спазен едногодишния срок по чл. 12, ал. 1 от ХК, като съдът следва да постанови незабавно връщане на детето в държавата по обичайното му местопребиваване без да изследва приспособяването му към семейната и социалната среда в Република България.

В хода на съдебното диР., чрез Министерство на правосъдието, в качеството му на централен орган по Хагската конвенция, молителят поддържа молбата и пледира съда да постанови решение, с което разпореди връщането на детето С. в държавата по обичайното му местопребиваване – Федерална Република Германия, като излага подробни съображения.

Ответницата Л. С. Н. не е подала писмен отговор.

В съдебно заседание, лично и чрез пълномощника си по делото, оспорва молбата и фактическите твърдения на молителя. Твърди, че не е налице незаконно прехвърляне или задържане на детето, като едновременно с това твърди едновременното наличие на изключенията по чл. 13, б. „а“ и „б“ от ХК. Твърди, че детето е в много ниска възраст, като се нуждае от грижите и присъствието на майка 2 си, а молителят е с повече от 58 г. по-възрастен от детето, не притежава собствено жилище и живее на квартира, като е във влошено здравословно състоЯ.е, което не му позволява сам да се грижи за малолетния си син С.. Твърди, че молителят има и други деца, като в момента е установил съжителство с жена с дете, живее в нейното жилище, няма собствени доходи, като получава изплащаните в Германия помощи за детето С., без да ги предоставя за издръжката на детето. Поддържа, че връщането на детето във ФРГ без майката би го поставило в риск неговото правилно физическо и психическо развитие, както и че идването на детето в страната е станало със съгласието на бащата, който не упражнява ефективно родителските права, доколкото в представената по делото декларация от 07.12.2021 г. липсва положен подпис от майката. Моли съда да постанови решение, с което да остави молбата без уважение като неоснователна, като приеме, че бащата не е упражнявал ефективно родителските си права, а ако не приеме това, че същият е дал предварителното си съгласие за връщане на детето в страната, а отделно от това, съществува риск за увреждане на детето при връщането му при молителя.

Претендира присъждане на сторените деловодни разноски за адвокатско възнаграждение по представен списък.

Контролиращата страна Софийска градска прокуратура изразява становище за неоснователност на молбата.

Доказателствата по делото са писмени и гласни.

Съдът, след анализ на доказателствата, доводите и становищата на страните в производството, приема за установена следната фактическа обстановка :

Страните по спора са родители на малолетното дете С. Т., с ЕГН **********, родено на ******* г.в гр. Щралзунд, Германия. Не е спорно, а и от представените с молбата документи, в частност удостоверение за регистрация съгласно чл. 18, ал. 2 от Закона за гражданската регистрация (ВМG) – листове 20-23 от делото, както и от служебно изисканата от съда справка за детето от Национална база данни „Население“-лист 75 от делото, се установява, че малолетният има българско и немско гражданство. Пак от същите документи се установява, че на 05.04.2022 г. на малолетния бил издаден от Служба Бергер на Рюген задграничен паспорт за непълнолетен гражданин, № G *******, валиден до 03.04.2024 г., както и, че до 29.06.2023 г. малолетният имал адрес 18528 Зелен, ******* 24, след това бил регистриран на адрес ******* от Лаутербах******* 7, а от 28.08.2023 г. е с регистриран поС.ен и настоящ адрес в страната ни в гр. Самоков, гр. Самоков, ул.

*******. На последния адрес е регистрирана и ответницата, като същия е посочен 3 като нейн поС.ен адрес от 13.06.2006 г., а от 05.09.1987 г. (датата на раждането й) е нейн настоящ адрес.

По делото е представен заверен препис на документ относно декларация за упражняване на родителски права съгласно чл. 1626 от немския Граждански кодекс за очаквано дете – копие на посочения документ на немски език и превод на същия на български език, удостоверяващ, че на 07.12.2021 г. страните по повод предстоящото раждане на детето им, с очаквана дата на раждане 21.12.2021 г., се явили пред служител на Федерален окръг Предна Померания-Рюген, Главна районна администрация Специална служба по младежки въпроси, като пред служител на посочената служба заявили, че желаят заедно да упражняват родителските права по отношение на детето. С подписа си служителят на посочената администрация удостоверил самоличността на лицата и изявленията им, дадени след като били подробно информирани за съдържанието и правните последици от декларацията за упражняване на родителски права съгласно §1626а, ал. 1 от Германския Граждански кодекс, а документът им бил прочетен, одобрен и подписан от тях и от длъжностното лице. Представения пред настоящия съд препис на посочения документ представлява заверен препис от същия за сведение на бащата, като съдържа подписите единствено на служителя.

Между страните, доколкото са налице насрещните им съвпадащи волеизявления, няма спор, че до 02.08.2023 г. са живели заедно с детето в Германия, както и че със съгласието на молителя ответницата и детето С. се върнали в страната ни на същата дата. Доказателства за твърденията на молителя, за наличието на пълномощно от 02.08.2023 г. до 16.08.2023 г. и резервации на самолетни билети, описано от молителя в раздел ІV Момент, място, дата и обстоятелства на противозаконното преместване или задържане, в Заявлението му за обратно предаване на дете, не са представени по делото.

Междувременно, след установяването си в страната ни, ответницата сезирала Самоковския районен съд с иск по чл. 127, ал. 2 от СК - за определяне на мерки за упражняване на родителските права спрямо детето С., по който било образувано гражданско дело № 1024/2023 г., за чието движение по делото не са представени доказателства от страните.

Останалите писмени доказателства, касаещи придобити от бащата на ответницата недвижими имоти на територията на гр. Самоков и статута на същите, съдът не обсъжда подробно като неотносими към предмета на доказване по делото, извън обстоятелството, че ответницата и детето са устроени и ползват жилище, 4 семейна собственост.

По делото са събрани гласни доказателства с разпит на свидетелката Г. Л. Н., майка на ответницата, чиито показания съдът преценява по реда на чл. 172 от ГПК и кредитира в частите им, дадени в резултат на личните им възприятия на свидетелката за изнесените пред съда факти и обстоятелства, попадащи в предмета на доказване по делото.

С показанията си, свидетелката Н. установява, че е близки отношения с дъщеря, като няма спорове и дела с молителя. Познанството си с него определя като бегло, като сочи, че само два пъти за времето на съжителството между страните, той им гостувал, а съответно само веднъж тя посетила страните преди раждането на детето С.. Внукът й бил роден в Германия на ******* г., като към датата на разпита на свидетелката вече бил на две години и четири месеца. Към момента на раждането му, страните живеели на остров, в къща, в която работели заедно (имало пицария) и след като ремонтирали етажа, който ползвали. Къщата била под наем и известно време след раждането на детето изгоряла. Това силно влошило отношенията между страните, които и преди това не били много добри. Те се преместили да живеят в съседно населено място, пак под наем, но хазайката тормозела ответницата, защото детето било малко и често плачело. Тогава отишли да живеят другаде, но молителят тормозел и унижавал ответницата, а тя се била отвратила от всичко и искала да се прибере с детето в България. Тя нямала работа там, нямало къде да живеят, не била спокойна, била самичка, нямало кой да й помага. Свидетелката уточнява, че след раждането на детето молителят започнал да забранява на дъщеря й да се връща в страната ни, не й давал да води детето със себе си, това силно я разстройвало и при контактите им по вайбър казвала да свидетелката „Вижте го детето, защото повече няма да го видите“. От споделеното от ответницата свидетелката разбрала, че молителят заплашва, че няма да пусне детето в България. Когато се разстроела ответницата започвала да плаче и повече не говорела, като се случвало да се свържат по телефона два или повече пъти дневно. Докато контактувала с дъщеря си и с детето посредством вайбър, свидетелката забелязала, че молителят не помага на дъщеря й с нищо, тя правела всичко сама. Ответницата най-силно се разстройвала от забраната на молителя да си идва с детето в България, но отделно от това той я унижавал-карал я да чисти банята, като ближе плочките с език и я снимал докато прави това. Ответницата се притеснявала и от това, че била изцяло зависима от молителя, детските надбавки и помощите за детето се получавали по неговата банкова сметка, и макар, че той купувал необходимите за детето неща, тя нямала никакъв достъп до тези средства, 5 включително и понастоящем, като молителят се разпореждал с тях по свое усмотрение. Тя искала да се прибере за рождения ден на свидетелката (на 11.09.), а също и за Великден, но молителят не разрешил. Разказва, че когато страните и детето й гостували, детето още било малко и бащата отказал да спи в една стая с него и майка му, за да не му пречи на съня, дъщеря й се грижела за детето, а молителят седял, пиел си кафе и си „цъкал“ по телефона. По нейни впечатления той не знаел и една дума на български. Свидетелката знаела също, че здравето на молителя се влошило още преди пожара, като няма представа дали той сега има доходи и работа. Знаела също, че родителите на молителя са починали, той имал брат и сестра, които живеели отделно и не поддържал връзка с тях. Имал две пълнолетни дъщери, които също живеели отделно, но имало период, в който едната от тях за кратко останала при страните, откраднала часовник и обеци на ответницата, а той я изгонил и я изпратил в комуна (дъщерята на молителя страдала от зависимост). Н. разказва, че този път дъщеря й и внука й се прибрали със самолет, а до Берлин пътували с влак. Л. им се обадила, че пристигат и им казала да дойдат да ги вземат и веднага се прибрали в Самоков. Преди пътуването им, в телефонен разговор дъщеря й казала, че този път са им разрешили да се приберат, че молителят е подписал документ, дал е съгласие да могат да си дойдат в България. Свидетелката не знае дали молителят е разрешил на дъщеря й и внука й да се приберат за поС.но, но не установява страните да са имали намерение за връщането на ответницата и детето в Германия. Тя разказва, че след като дъщеря й и внука й се прибрали, ответницата непрекъснато показвала на молителя детето по телефона си, когато той се обаждал. Молителят обаче не говорел на детето, само мълчал и го гледал по вайбър. Сега Р. вече от 6-7 месеца не търсел детето. Н. знаела от дъщеря си, че молителят вече е установил друго съжителство с жена с деца, продължава да живее на квартира и има здравословни проблеми. Л. си гледала детето и свидетелката й помагала. Всички – ответницата и детето, свидетелката и съпруга й – баща на ответницата, както и брата на ответницата живеели в триетажна къща в Самоков, имали всички удобства и помагали в грижите за детето. Ответницата работела. Детето било силно привързано към майка си и не се деляло от нея. Л. не искала да се връща в Германия, там тя нямала къде да живее, нямала работа, като Н. се съмнява молителят да е в състоЯ.е да осигури дом за дъщеря й и внука й, и издръжка за детето. Внукът й вече говорел и знаел доста думи на български.