Определение № 804 от 01.07.2025, Окръжен съд - Стара Загора

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 804 гр. Стара Загора, 01.07.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, IIА ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на първи юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Даниела К. Телбизова-Янчева

Членове:

Атанас Д. Атанасов

Орлин Н. Летов като разгледа докладваното от Орлин Н. Летов Въззивно частно гражданско дело № 20255500500283 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК, вр. чл. 413, ал. 2 ГПК.

Подадена е въззивна частна жалба от „И.Ф.“ ЕООД, ЕИК ***, чрез процесуалния представител юрисконсулт А.Г. , срещу разпореждане № 1142/17.02.2025 г. по ч. гр. д. № 782/2025 г. на Районен съд – Стара Загора, VI граждански състав, с което е отхвърлено като неоснователно заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Ж.

В. К., ЕГН **********, за сумата от 169,89 лева – такса „ангажимент“ съгласно сключен с длъжника договор за предоставяне на кредит от разстояние № 524054/09.01.2025 г.

Жалбоподателят твърди, че разпореждането е неправилно и незаконосъобразно в обжалваната част. Сочи, че видно от чл. 2, ал. 1, т. 3 от договора такса „ангажимент“ се начислява, когато в договора за кредит е предвиден фиксиран лихвен процент. В тази връзка счита за неправилни изводите на съда, че таксата не е ясно определена. Сочи, че размерът на таксата е съобразен с ГПР и същата е включена във формулата при изчисление на ГПР. Ето защо клаузата, предвиждаща посочената такса, не е нищожна, какъвто е изводът на първоинстанционния съд. Предвид изложеното, моли обжалваното разпореждане да бъде отменено и да бъде постановено издаването на заповед за изпълнение за претендираната сума.

Съдът, след като обсъди направените в жалбата оплаквания и материалите по делото, достигна до следните фактически и правни изводи:

Жалбата е редовна, тъй като отговаря на изискванията на чл. 275, ал. 2 ГПК, вр. чл. 260 ГПК и чл. 261 ГПК. Същата е подадена в срока по чл. 413, ал.

2 ГПК, вр. чл. 275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от процесуално легитимирана страна, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество частната жалба се явява неоснователна.

1

По делото се установява, че ч. гр. д. 782/2025 г. на Районен съд – Стара Загора е образувано по подадено от „И.Ф.“ ЕООД заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за следните дължими от Ж. В. К. парични суми: 1/ 53,33 лева – част от главница с падеж - 08.02.2025 г., ведно със законната лихва от датата на входиране на заявлението до окончателното изплащане на вземането; 2/ 169,79 лева – такса „ангажимент“ с падеж 08.02.2025 г., ведно със законната лихва от датата на входиране на заявлението до окончателното изплащане на вземането; 3/ 15,84 лева – договорна лихва за периода от 09.01.2025 г. до 09.02.2025 г.

В заявлението е посочено, че паричните вземания произтичат от договор за предоставяне на кредит от разстояние № 524054/09.01.2025 г. в размер на 1600 лева. Вземанията по договора включват главница, лихва и такса ангажимент, като същите са разпределени на 30 вноски, съгласно предварително предоставен погасителен план. Посочва се, че размерът на ГПР възлиза на 63,04%. По договора за кредит няма доброволни плащания.

В обжалваното разпореждане районният съд е приел, че клаузата от договора за кредит, уреждаща такса „ангажимент“ в размер на 33% от размера на главницата е нищожна, тъй като от начина, по който е уговорено задълЖ.ето не става ясно кое е действието, за което следва да се събира тази такса. Съдът е приел, че процесната такса води до значително утежняване полоЖ.ето на кредитополучателя, като нейната цел е насочена към неоснователно обогатяване на кредитора и заобикаляне на закона. Ето защо заявлението следва да бъде отхвърлено като неоснователно за сумата от 169,79 лева, представляваща такса „ангажимент“.

Разпореждането е правилно и законосъобразно.

Съгласно нормата на чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК съдът е длъжен да провери дали искането на заявителя не е в противоречие със закона или с добрите нрави, както и да следи за съответствие с разпоредбите на ЗПК и ЗЗП, когато вземането произтича от договор, сключен с потребител.

Правилно заявлението е отхвърлено в частта относно претендираното вземане за такса „ангажимент“, тъй като клаузата, която го урежда, е уговорена в нарушение на императивното правило на чл. 10а, ал. 4 ЗПК, съгласно което видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или комисионни следва да бъдат ясно и точно определени в договора.

В случая от прилоЖ.те към заявлението договор за кредит и общи условия не става ясно кое е действието, за което се събира претендираната от заявителя такса „ангажимент“, каквото е и становището на първоинстанционния съд. В тази връзка следва да се отбележи, че уговарянето на фиксиран лихвен процент по договора за кредит не представлява свързана с договора допълнителна услуга, за която да е допустимо кредиторът да събира такси и комисионни съобразно разпоредбата на чл. 10а, ал. 1 ЗПК.

Предвид наличието на противоречие с императивната норма на чл. 10а, ал. 4 ЗПК и доколкото липсата на яснота относно характера на процесното вземане създава обосновано предполоЖ.е за неравноправност на клаузата, в която е уредено, съдът счита, че на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК за 2 сумата, представляваща „такса ангажимент“, подаденото от дружествотожалбоподател заявление по чл. 410 ГПК е неоснователно.

С оглед изложеното, частната жалба следва да бъде оставена без уваЖ.е, а разпореждането на районния съд, като правилно и законосъобразно, следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 1142/17.02.2025 г. по ч. гр. д. № 782/2025 г. на Районен съд – Стара Загора, VI граждански състав.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3