Решение № 131 от 06.06.2023, Районен съд - Свиленград

РЕШЕНИЕ

№ 131 гр. Свиленград, 06.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на първи юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Добринка Д. Кирева при участието на секретаря Жаклин М. Арнаудова като разгледа докладваното от Добринка Д. Кирева Административно наказателно дело № 20235620200217 по описа за 2023 година Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ №23-0351-000036 от 23.02.2023година на Началника на група към ОД на МВР Хасково, РУСвиленград,с което на В. Х. Х. с ЕГН ********** от гр.***********, ул.”********”№*,вх.*,ет.*,ап.* за нарушение на чл.103 от ЗДвП на основание чл.175,ал.1,т.4 от ЗДвП е наложено административно наказание „ГЛОБА” в размер на 200лева и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 1 месец и за нарушение на чл.105,ал.1 от ЗДвП на основание чл.185 от ЗДвП е наложено административно наказание „ГЛОБА” в размер на 20лева.

Жалбоподателят В. Х. Х. в законопредвидения срок обжалва горецитираното НП,което счита за неправилно и незаконносъобразно, като в жалбата не излагат конкретни доводи. Моли съда за пълна отмяна на обжалвания акт.

В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован се явява лично и с адв.Д.,който поддържа жалбата по изложените в нея доводи. Предоставя писмени бележки,в които подробно излага доводи за отмяна на обжалваното НП относно наложеното наказание за нарушението по чл.103 от ЗДвП,а що се отнася до нарушението по чл.105,ал.1 от ЗДвП в писменото становище до съда,не се взема отношение.

В съдебната фаза ,ангажира гласни доказателства.

Административнонаказващият орган/АНО/- Началника на група към ОД на МВР Хасково, РУ- Свиленград , не изпраща представител и не взема становище.

1

Страна Районна прокуратура – Хасково,ТО Свиленград, не изпраща представител и не взема становище.

Съдът, след като прецени по отделно и в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства, установи следното от фактическа страна:

От приетите писмени доказателства по делото,както и от свидетелските показания на разпитаните по делото свидетели се установява, че на 04.02.2023година свидетелят Б. П. Б. и колегата му Д. Г. В., служители към РУ Свиленград, към ОД на МВР Хасково /в отдел пътен контрол/ около 00,30часа в гр.Свиленград на бул.България на входа на квартал Гебран изпълнявали служебните си задължения ,когато същите забелязали движещ се лек автомобил марка Фолксваген Голф с рег.№ Х **** КХ ,който бил със затъмнени странични стъкла,които ограничавали видимостта на водача към пътя и който се движел в посока ресторант Моста,при което свидетелят Б. П.

Б. подал сигнал със стоп палка и фенер за спиране.

Въпреки подадения сигнал, водачът на лекият автомобил не намалил скоростта и не спрял на указаното от свидетеля място,а увеличил скоростта и продължил движението си в посока казино Мерит .

Тъй като автомобилът бил със затъмнени стъкла,двамата полицейски служители не успели да видят,лицата пътуващи в лекият автомобил,както и кое лице го управлява.

Полицейските служители потеглили незабавно след МПС,но същото се отдалечило и след около 30м.,в която полицаите издирвали МПС установили,че лекият автомобил е паркиран в района на казино Мерит .В близост до лекият автомобил се намирали собственика на МПС –М. А. Ш. и св.Л. Н. Г..

При проведен разговор с тях,полицейските служители установили,че водач на лекият автомобил бил жалбоподателя,който бил повикан от неговите приятели и той се върнал до МПС и пред полицейските служители си признал,че именно той е управлявал МПС/съгласно докладна с рег.№ 351р2965/06.02.2023г. на св.Б. и сведение снето от жалбоподателя от процесната дата-04.02.2023г/.

Била попълнена Декларация за предоставяне на информация във връзка с разпоредбата на чл.188 от ЗДвП от собственика на МПС от 04.02.2023г.-М.

Ш. ,който посочил,че на процесната дата и час автомобила бил управляван от жалбоподателя.Следва да се посочи,че декларатора в реквизитите е посочил грешна година вместо 2023, е вписал 2022,но това съдът определя като техническа грешка,тъй като същият е придобил собствеността върху процесното МПС на 20.04.2022г.,респективно,ако се приеме че е попълвал процесната декларация към 04.02.2022г. ,то към 04.02.2022г. същият не е бил собственик на лекият автомобил,но видно от последната ,Ш. е декларирал,че е собственик на процесният автомобил.

Такава декларация попълнил и жалбоподателя,в която посочил,че именно той е управлявал МПС на процесната дата и час,като и му било снето 2 и сведение,потвърждаваща възприетата от съда по горе фактическа обстановка.

След постъпване на сведението и декларацията на жалбоподателя,св. Б.

П. Б. съставил в присъствието на колегата му Д. Г. В.-свидетел при установяване на нарушението акт за установяване на административно нарушение в присъствието на жалбоподателя,който АУАН му бил прочетен и връчен срещу подпис.

В АУАН жалбоподателя вписал ,че няма възражения по така къктавения срещу него акт .

Срещу Акта в законоустановения 7-дневен срок не е постъпило писмено възражение.

Въз основа на Акта е издадено обжалваното НП.

Както в Акта,така и в обжалваното НП е прието за установено, че жалбоподателят е извършил нарушение на чл.103 от ЗДвП ,поради което и на основание чл.175,ал.1,т.4 от ЗДвП му е наложено административно наказание „ГЛОБА” в размер на 200лева и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 1 месец и за нарушение на чл.105,ал.1 от ЗДвП на основание чл.185 от ЗДвП му е наложено административно наказание „ГЛОБА” в размер на 20лева.

По АНПр е постъпила молба на 06.02.2023г от жалбоподателя,в която сочи ,че не разбрал за подадения към него стоп сигнал и моли да не му се налага Лишаване от право да управлява МПС,тъй като работи на отдалечено място и свидетелството му за правоуправление му е нужно. Не възразява да му бъде наложена глоба в максимален размер.

Видно от Заповед №8121з-1632 от 02.12.2021година на Министъра на вътрешните работи, същият определя държавните служители от МВР, които да извършват контролна и административно наказателна дейност по ЗДвП.

Налична по АНПр е и справка за нарушител водач и справка относно собствеността на процесното МПС.

По делото по искане от страна на жалбоподателя бяха допуснати и разпитани в качеството на свидетели –лицата Л. Н. Г. и Д. М. М., които твърдят,че действително на посочената в НП дата и час жалбоподателя е управлявал МПС,но не били видели от страна на полицейските служители да е подаван към жалбоподателя сигнал със стоп палка и фенер . Сочат още,че сведенията дадени от жалбоподателя били дадени под диктовката на полицейските служители, както и че същият работел на паркинга на Капитан Андреево ,имал два кредита ,които следвало да обслужва.

Изложената по-горе фактическа обстановка, се установява от приобщените по делото свидетелските показания на разпитаните по делото свидетели Б. П. Б. и Д. Г. В., така също и от приетите писмени доказателства – Заповед №8121з-1632 от 02.12.2021година на Министъра на вътрешните работи, справка за нарушител/ водач, докладна записка с рег.№351р3 2965/06.02.2023г., сведения от жалбоподателя от 04.02.2023г.; 2бр.декларации за предоставяне на информация във връзка с разпоредбите на чл.188 от ЗДвП от 04.02.2023г., Молба от жалбоподателя от 06.02.2023г. и справка за собствеността на процесното МПС,както и АУАН и НП,последните приобщени по надлежния процесуален ред на чл.283 НПК, вр. чл.84 ЗАНН.

Следва да се посочи,че по делото се събраха противоречиви показания относно факта,дали е подаван към водача жалбоподател - сигнал със стоп палка и фенер за спиране от страна на св. Б. П. Б..

Съдът възприе и кредитира показанията на разпитани те свидетели Б. П. Б. и Д. Г. В., доколкото същите са дадени от длъжностн и лица, възприели ставащото в рамките на служебни задължения, като вниманието им е било насочено именно към тези правно релевантни обстоятелства. Налице е последователност, логичност и безпротиворечивост на тези показания, същите съответстват на приетите като доказателства писмени документи, поради което и съдът ги възприе и кредитира.

Съдът счита, че гласните доказателства, ангажирани от жалбоподателя чрез разпита на св. Л. Н. Г. и Д. М. М. , в частта им относно изложеното, че не е имало подаден сигнал със стоп-палка, обслужват единствено неговата защитна теза и в тази им част не отразяват действителното фактическо положение.

Показанията на свидетелите Л. Н. Г. и Д. М. М. не се кредитират от съда с доверие, доколкото същите са в противоречие с останалия събран по делото доказателствен материал – многобройните показания на незаинтересованите свидетели Б. П. Б. и Д. Г. В., всички служители на МВР.

Цениха се от съда и писмените доказателства, приети по делото като част от АНПр и тези представени по делото, приобщени по реда на чл.283 НПК, които не се оспориха от страните, по своето съдържание и авторството истинността си, поради което се ползваха за установяване на данните възпроизведени в тях.

Материалната компетентност на издателя на НП – Началник на група към ОД МВР –Хасково, РУ- Свиленград, не се оспорва по делото, последната и се доказва от приетата по делото Заповед №8121з-1632 от 02.12.2021година на Министъра на вътрешните работи, с която на определен кръг длъжностни лица наказващия орган по закон надлежно е делегирал правомощия да издават НП за нарушения по ЗДвП, в кръга от които изрично визирана е и тази длъжност, в рамките на териториалната й компетентност – обслужваната територия.

При така установената фактическа обстановка, Съдът в настоящия си състав достига до следните правни изводи:

Преди всичко, съдът намира жалбата за допустима, като подадена от надлежна страна в процеса и в законоустановения срок – чл.59 ал.2 пр.І от ЗАНН. Разгледана по същество, жалбата се явява частично основателна.

4

Относно нарушението визирано по пункт 1-ви от обжалваното НП Съставът за който въззивникът е бил наказан,а именно за извършено нарушение по чл.103 от ЗДвП,безспорно законът изисква особен субект-водач за осъществяване на цитираният административно наказателен състав.

Установеното с чл. 103 от ЗДвП , съдържащо изрично предписание, според което при подаден сигнал за спиране от контролните органи, всеки водач на превозно средство е длъжен да спре по начина, указан в разпоредбата на закона ( плавно, в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място) и да изпълнява дадените му указания.

За съставомерността на нарушението по чл. 103 ЗДвП е необходимо, от обективна страна, подадения сигнал да е възприет от водача, същият да не е спрял или да не е изпълнил дадени указания.

Настоящият състав намира за необходимо да уточни, че разпоредбата на чл. 103 ЗДвП не съдържа конкретизация на това по какъв начин следва да се подаде сигнала. Напротив подобна конкретизация се съдържа в нормата на чл. 170, ал. 3 ЗДвП и чл. 270 ППЗДвП, където изчерпателно се изброяват хипотезите при спиране на пътно превозно средство за проверка, както и начините, по които следва контролният орган да ги извърши. На първо място чл. 170, ал. 3 ЗДвП задължава контролният орган да подаде своевременно ясен сигнал за спиране със стоп - палка, при който за водачът на пътно превозно средство да е оформено убеждението, че този своевременно подаден ясен сигнал за спиране е предназначен за него, след което следва задължението да спре най-вдясно на пътното платно или на посоченото от контролния орган място. В цитираната норма ясно се указва, че през нощта сигналът за спиране може да бъде подаден и с описваща полукръг червена светлина като униформен полицай може да спира пътните превозни средства и чрез подаване на сигнал само с ръка.Законодателят ясно е регламентирал, че сигнал за спиране може да бъдеподаден и от движещ се полицейски автомобил или мотоциклет. От своястрана нормата на чл. 270 ППЗДвП изисква това да става чрез постоянно светещ или мигащ надпис „ПОЛИЦИЯ СПРИ!“. Следователно от смисловото тълкуване на посочените норми, както и от съдебната практика обективирана в Решение № 153 от 10.10.2022 г. на АдмС - Перник по к. а. н. д. № 158/2022 г. за да е осъществен състава на нарушение по чл. 103 ЗДвП следва да е подаден своевременен и ясен сигнал за спиране от контролен орган по един от посочените начини в чл. 170, ал. 3 ЗДвП и чл. 207 ППЗДвП.