Решение № 2179 от 14.04.2020, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

№................... гр. София, 14.04.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,

ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІI „А“ въззивен състав, в публично съдебно заседание на седемнадесети февруари през две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ:

МАРИАНА ГЕОРГИЕВА

СИМОНА УГЛЯРОВА при участието на секретаря Емилия Вукадинова, разгледа докладваното от младши съдия

Углярова въззивно гражданско дело № 11869 по описа за 2019 г. по описа на СГС, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и следв. от ГПК.

С решение № 41664 от 20.08.2018 г. на СРС, 79 състав, постановено по гр. д. № 47697/2014 г. е допуснато да се извърши делба между В.Н.Г., ЕГН **********, с адрес ***, Н.В.К., ЕГН **********, с адрес *** и А.В.К., ЕГН **********, с адрес ***, на техния съсобствен недвижим имот, представляващ апартамент № 5, находящ се в гр.*******на втори етаж, ж.к.“Х.С.“, с площ от 84 кв.м., състоящ се от 3 стаи, кухня и сервизни помещения, при съседи на жилището: стълбище, апартамент № 3, апартамент № 4, двор, заедно с избено помещение № 5, при съседи на избеното помещение: коридор, мазе №

4, мазе № 6, заедно с 5,746 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху припадащата се част от терена на комплекса, представляващо по актуална скица ПИ 675 от квартал 211 по регулационния план на местност Х.С., Слатина, гр.София, който е идентичес с бл.

40, комплекс „Х.С.“, п – л 188, 189 от кв.210, при следните квоти:

1/3 (една трета) идеална част за В.Н.Г.;

1/3 (една трета) идеална част за Н.В.К.;

1/3 (една трета) идеална част за А.В.К..

С решението е отхвърлено възражението по чл.76 ЗН на А.В.К. ЕГН **********, с адрес *** и Н.В.К., ЕГН **********, с адрес *** срещу между В.Н.Г., ЕГН **********, с адрес *** и С.В.П., ЕГН **********, с адрес ***, за обявяване на относително недействителен по отношение на тях на договор за дарение, обективиран в Нотариален акт № 62, том I, рег.№ 2749, нот. дело № 54/2013г. на натоариус с рег.№ 500 на НК с район на действие СРС, с който С.В.П. е да рила на В.Н.Г. собствената си 1/3 идеална част от недвижим имот, представляващ апартамент № 5, находящ се в жилищна сграда – блок № *******на втори етаж, построена върху държавна земя, комплекс „Х.С.“ в гр.София, състоящ се от 3 стаи, кухня и сервизни помещения, при съседи на жилището: стълбище, апартамент № 3, апартамент № 4, двор, заедно с избено помещение № 5, при съседи на избеното помещение: коридор, мазе №

4, мазе № 6, заедно с 5,746 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху припадащата се част от терена на комплекса, представляващо по актуална скица ПИ 675 от квартал 211 по регулационния план на местност Х.С., Слатина, гр.София, който е идентичес с бл. 40, комплекс „Х.С.“, п – л 188, 189 от кв.210.

С определение №

50702 от 25.02.2019г. на СРС, ГО, 79 състав, постановено по гр.дело № 47697/2014г. е допълнение по реда на чл.248 ГПК решение № 41664 от 20.08.2018 г. на СРС, 79 състав, постановено по гр. д. № 47697/2014 г., в частта за разноските.

Решението се обжалва от ответника А.В.К., чрез процесуалния му представител адв. К., с доводи, че е неправилно, необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Конкретно поддържа, че въз основа на противоречиви изводи първостепенния съд е изключил от доказателствения материал по делото саморъчно завещание от 03.05.2010г., като е приел заключение на изготвена в производството експертиза, без същото да е обсъдено с останалите, сибрани в производството доказателства и по – конкретно показанията на разпитаните по делото свидетели. Отделно от изложеното и по отношение на релевираното в условия на евентуалност възражение, че А.В.К. е придобил процесното жилище въз основа на продължило повече от 10 години давностно владение намира, че първоинстанционният съд погрешно е кредитирал само показанията на свидетели на ищцовата страна – Й.

П. и Д.Д.(син и дъщеря на С.П.), които показания се намират в противоречие не само с останалите събрани по делото гласни доказатества, но и с останалия доказателствен материал в съвкупност. Поддържа, че след изтичане на 10 годишния давностен срок, сънаследник може да придобие частите на останалите сънаследници, ако в този период упражнява фактическата власт явно, необезпокоявано и непрекъснато. Искането към въззивния съд е решението на СРС да бъде отменено изцяло и искът за делба на процесния недвижим имот да бъде отхвърлен, евентуално да бъде допусната делба на процесния имот при квоти 6/8 идеални части за А.В.К. и по 1/8 идеална част за Н.В. К.и В.Н.Г.. Претендират се разноски.

Въззиваемият В.Н.Г. е депозирал в законоустановения срок отговор на въззивната жалба, в който изразява становище за нейната неоснователност. Отправя се искане за потвърждаване на постановеното от първата инстанция решение като законосъобразно, правилно и обосновано.

Останалите въззиваеми

Н.В.К. и С.В.П. не са депозирали отговор на въззивната жалба в срока по чл.263, ал.1 ГПК.

Съдът, след преценка доказателствата по делото и доводите на страните по реда на въззивното обжалване, намира за установено следното:

Производството е образувано по иск с правно основание чл. 34 ЗС, вр. с чл. 69, ал. 1 ЗН като решението е по първа фаза на делбеното производство.

Според уредените в чл.

269 ГПК правомощия на въззивния съд, той се произнася служебно по валидността на цялото решение, по допустимостта в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Обжалваното решение е валидно и процесуално допустимо. СРС е обсъдил всички събрани по делото доказателства относно собствеността на имота, предмет на делбата. Въззивният съд намира, че фактическата обстановка е изяснена от СРС и не намира за необходимо да я преповтаря изцяло, а препраща към нея, на основание чл.272 ГПК. Настоящият състав ще обсъди само доказателствата, относими към възраженията по въззивната жалба.

В правилно приложение на материалния закон СРС е приел, че за да се постигне основната цел на делбата - прекратяване на съсобствеността върху общата вещ, е необходимо на първо място да се установи, че е налице съсобственост върху процесния имот, на основанията, на които същата се претендира в исковата молба.

От приетата по делото и неоспорена между страните административна преписка ДИ 2638/1979, относно отчуждаване на недвижим имот на ул.“ ********и 10а, послужила за издане на Заповед № РД – 35 – 19/05.01.1981 г. се установява, че за един от собствениците на отчуждения имот, а именно В.Х.К., е предвидено обезщетяване посредством предоставяне на апартамент № 5, находящ се в бл.*******на втори етаж, комплекс „Х.С.“ и състоящ се от три стаи, кухня и сервизни помещения, с площ от 84 кв.м., същият в съсобственост със съпругата му Р.И.К..

От приетото по делото Удостоверение за наследници № 6794/26.11.2015г., издадено от длъжностно лице по гражданско състояние при Столична община, район Слатина, се установява, че починалият на 14.12.1995г.В.Х.К. е оставил за свои наследници по закон Р.И.К.

– преживяла съпруга, Н.В.К. – син, А.В.К. – син и С.В.П. – дъщеря. Досежно извършеното отбелязване, към момента на настъпване на смъртта, семейното положение наВ.К. е „женен“.

Видно от представения по делото нотариален акт № 87, том I, нот.дело № 87/1996г. за собственост върху жилище, дадено като обезщетение срещу отчужден недвижим имот за мероприятия по Закона за териториално и селищно устройство, на I – ви нотариус при Софийски районен съд, на 18.04.1996г. Р.И.К., Н.В.К., А.В.К. и С.В.П. са признати за собственици на недвижим имот, представляващ апартамент № 5, находящ се в жилищна сграда – блок № *******на втори етаж, построена върху държавна земя, комплекс „Х.С.“ в гр.София, състоящ се от 3 стаи, кухня и сервизни помещения, с площ от 84 кв.м., заедно с принадлежащото към него избено помещение № 5, както и 5,746 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху припадащата се част от терена на компекса, при съседи на жилището – стълбище, апартамент № 3, апартамент № 4 и двор, и при съседи на избеното помещение: коридор, мазе № 4, мазе № 6, при квоти аккто следва: за Р.И.К. – 5/8 идеални части, за Н.В.К. – 1/8 идеална част, за А.В.К. – 1/8 идеална част и за С.В.П. – 1/8 идеална част.

От Удостоверение за наследници № 5715/28.09.2010г., издадено от длъжносто лице по гражданско състояние при Столична община, район Слатина, се установява, че Р.И.К. е починала на 06.07.2010г., като е оставила за свои наследници по закон Н.В.К. – син, А.В.К. – син и С.В.П. – дъщеря.

От представения и приет по делото Нотариален акт № 62, том I, рег.№ 2749, нот.дело № 54/2013г. на нотариус с рег.№ 500 на НК с район на действие СРС, се установява, че С.В.П. е дарила на В.Н.Г. собствената си 1/3 идеална част от недвижим имот, представляващ апартамент № 5, находящ се в жилищна сграда – блок № *******на втори етаж, построена върху държавна земя, комплекс „Х.С.“ в гр.София, състоящ се от 3 стаи, кухня и сервизни помещения, при съседи на жилището: стълбище, апартамент № 3, апартамент № 4, двор, заедно с избено помещение № 5, при съседи на избеното помещение: коридор, мазе № 4, мазе № 6, заедно с 5,746 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху припадащата се част от терена на комплекса, представляващо по актуална скица ПИ 675 от квартал 211 по регулационния план на местност Х.С., Слатина, гр.София, който е идентичес с бл. 40, комплекс „Х.С.“, п – л 188, 189 от кв.210.

Представено е по делото саморъчно завещание от името на Р.И.К. от 03.05.2010г., с което същата завещава на сина си А.К., притежаваните от нея идеални части от недвижим имот – апартамент № 5, находящ се в гр.София, ж.к.“Х.С.“, бл, вх.*****, автентичността на което е оспорена в производството. Посоченото завещание е обявено по искане на Валентина Н.П.

– Е. с протокол от 26.03.2011г. на нотариус И.Д., с район на действие при СРС, вписан в Регистъра на Нотариалната камата под № 039, като от съдържанието на този протокол се установява, че същото е било съхранявано в дома на Р.К., написано на бял (пожълтял от времето) кариран лист, с текст на едната страница от двоен лист, със син химикал, без зачерквания и поправки, четливо написано, датирано и подписано.

По спорните между страните въпроси, съдът намира от правна страна следното:

Във връзка с откритото производство по оспорване автентичността на саморъчното завещание от 03.05.2010г. в първоинстанционното производство, е допусната и изслушана съдебно-почеркова експертиза. От приетото по делото заключение на вещото лице С.А., което и настоящата инстанция кредитира като обективно и компетентно дадено, се установява, че поради липса на достоверен сравнителен материал не може да се отговори на въпроса дали ръкописният текст в оспореното завещание е написан от Р.И.К.. Вещото лице изрично е посочило, че подписът за завещател в оспореното завещание не е положен от Р.К.. При изготвянето на експертизата вещото лице е извършило подробен сравнителен анализ на оспорения документ и представения сравнителен материал – подписи, положени от името на Р.И.в квитанции за платен данък №№ 25501/02.10.2008г., 25502/02.10.2008г., 25503/02.10.2008г., 25504/02.10.2008г., вносна бележка на банка ДСК от 23.06.1996г., приходна квитанция на № 0494248 на СО – Управление ОН, документ за главен отчет на „Техем“ от 11.05.2005г., заявление за БДС – СДВР – МВР № ЛК – 86801/27.11.2000г., фактура № 209029/30.12.1997г., писмо от ГДИС – СОНС, връчено на 14.01.1981г., като е посочено, че различията в транскрипцията на подписите не може да се обясни с установената сравнително висока вариантност на изпълнение на елементите на подписите, защото вариантността се колебае в рамките на устойчиво проявена транскрипция във всички подписи от сравнителния материал.

Подписите образци обхващат сравнително голям период от време от 1996г. до 2008г., но независимо от това транскрипцията на всички е еднаква и в нито един от подписите образци не е буквена, както в изследвания подпис. Прието е, че не може да се обясни и различната степен на проявяване на диагностичните признаци, като нарушената координация в движенията, начупени и вълнообразни движения, са налични в подписите образци след 2000г. и са проявени в по- висока степен в сравнение с подписа от завещанието, а това противоречи с естественото прогресивно развитие на смущенията в писмено – двигателния апарат през годините. Посочено е, че указаните различия в признаците са съществени, устойчиви и имат високи идентификационни стойности и образуват съвкупности, индивидуализиращи писмено – двигателни стериотипи на различни лица. От друга страна, съществуващите съвпадения във формата на движения при изпълнение на някои елементи нямат значима идентификационна стойност и се обясняват със стремежа да се наподоби подписа на Р.И.К..