Решение № 3393 от 14.07.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3393 гр. София, 14.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 2-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА Б. ЦОНЕВА при участието на секретаря НАДЕЖДА В. ПОПОВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА Б. ЦОНЕВА Административно наказателно дело № 20231110206548 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58д – 63д ЗАНН.

Образувано е по жалба на Л. Д. Г., с ЕГН **********, срещу електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство Серия К №5852425, издаден от СДВР, с който на основание чл. 189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 от ЗДвП й е наложено наказание „Глоба“ в размер на 100,00 (сто) лева за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.

В жалбата са релевирани пространни доводи за процесуална незаконосъобразност на електронния фиш. Обсъжда се издаването му след изтичане на установения с нормата на чл.34 от ЗАНН 6- месечен давностен срок. Възразява се срещу пропуск в обстоятелствената част на санкционния акт да се впише видът на автоматизираното техническо средство, с което е измерена скоростта на движение, в частност дали се касае за стационарна или за мобилна камера, с което била възпрепятствана и възможността за проверка на изискванията за законосъобразно следвана процедура при установяване на нарушението. Оспорва се и правилността на данните относно конкретната величина на скоростта, подлежаща на санкциониране, като се акцентира върху грешка при изчислението й, извършено в ущърб на жалбоподателя. Формулирана е молба за цялостната отмяна на издадения санкционен акт.

В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява. Допълва доводите си с молба, представени преди даване ход на съдебното следствие.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител. От нея преди 1 откриване на съдебното следствие е постъпило възражение срещу подадената жалба, в което е взето отношение по фактите и приложимия закон.

Софийски районен съд, като разгледа жалбата и изложените в нея твърдения и след като се запозна със събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните по реда на чл. 14 и чл. 18 НПК, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити обуславящи нейната редовност, което предпоставя пораждането на предвидения в закона суспензивен и деволутивен ефект, а разгледана по същество, същата се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

На 21.04.2022 г., в 13:21 часа, в гр. София, по бул.“История Славянобългарска“, в района до №4, с посока на движение от ул.„Каменоделска” към бул.“Рожен“, при ограничение на скоростта за населено място от 50 km/h, лек автомобил марка „Х“, модел „Х“, с рег.№ХХХХ, се движел със скорост от 64 km/h, установена след отчитане на допустима грешка в полеви условия - 3 км/ч при измерена скорост до 100 км/ч. Изготвена била справка за собственост на МПС, видно от която собственик се явявал жалбоподателят Л. Д. Г.. Нарушението било заснето с клип, установено с мобилна система за видеоконтрол автоматизирано техническо средство (АТСС) тип „CORDON М2”, с радар MD, с регистрационен № на устройството:MD1192. Същата била монтирана на участъка от пътя от служители на ОПП – СДВР, патрулиращи със служебен автомобил, с рег. № СВ2400ТВ.

Заснетото нарушение било онагледено със снимков материал. Отчетено било превишение от 14 km/h на разрешената скорост за движение в процесния пътен участък.

При проверка в регистрите с бази данни, поддържани от СДВР, било установено, че Г. била санкционирана за идентично по вид нарушение на правилата за скоростта с влязъл в сила на 08.09.2021 г. електронен фиш серия К №3255812. С оглед изтеклия срок от датата на влизане в сила на предходния санкционен акт, по- кратък от една година, нарушението, извършено на 21.04.2022 г., се явявало реализирано в хипотезата на повторност.

С оглед така констатираното нарушение на основание чл. 189, ал. 4, вр.чл. 182, ал.2, вр.ал.1, т.2 от ЗДвП бил издаден електронен фиш Серия К №5425769 за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, с който на въззивника Г. било наложено административно наказание „Глоба“ в размер 100, 00 /сто/ лева за извършеното нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП. Видно от приложена към материалите по делото разпечатка от електронната система на ОПП – СДВР фишът е връчен на нарушителя на 31.03.2023 г., поради което следва да се приеме, че жалбата срещу него е подадена в законоустановения преклузивен срок на 07.04.2023 г. (съобразно щемпела за входящ номер върху нея).

Така изложената фактическа обстановка се установява от писмените доказателства, приети по реда на чл.283 от НПК и приложени по делото, а именно: снимков материал – клип, снимков материал, заснел позиционирането на камерата, копие на електронен фиш серия К №3255812 на ОДМВР – Бургас, извлечение от базата данни за регистрации на МПС, 2 поддържана от ОПП – СДВР, Заповед № 8121з-931/30.08.2016г. на министъра на вътрешните работи, протокол №05-СГ-ИСИС/15.03.2022 г. от проверка на мобилна система за видеоконтрол, извлечение от регистъра на Български институт по метрология относно вписаните типове средства за измерване и решение за одобрение на тип, протокол за използване на автоматизирано техническо средство за контрол на скоростта на дата 21.04.2022 г., ежедневна форма на отчет на наряда към ОПП – СДВР, извлечение от система на ОПП – СДВР, с данни за връчване на обжалвания фиш и този с №3255812, справка картон на водача Г., писмен отговор от ОПП – СДВР, с вх.№155805/02.06.2023 г. с приложения – снимков материал на оптичен носител и уред за измерване на скоростта, копие на протокол за използване на АТСС и „Ръководство за работа с CORDON-M2“; справка от Столична община с регистрационен индекс и дата - СОА23–ДИ11-2558(1)/29.05.2023 г., с приложение проект на организация на движението на бул.”История Славянобългарска” в интригуващия делото участък, справка от Български институт по метрология (БИМ) (в копие и в оригинал), изх.№ 57-00-91-1/05.06.2023 г., с приложения – извлечение от регистър на одобрени типове уреди за измерване и инструкция за употреба на видео-радарна система тип Cordon М2, веществено доказателство – оптичен носител със статични фотоизображения. Така изброените материали съдът намира за отразяващи в пълнота интригуващите делото факти. Анализирани поотделно и в тяхната съвкупност те позволяват еднозначно установяване на релевантните към предмета на доказване обстоятелства, поради което следва да бъдат възприети без резерви като единни, последователни и кореспондиращи по между си.

В конкретика съдът се позовава в правните си изводи върху приложените по делото протокол за използване на АТСС, удостоверение за одобрен тип мобилна система, протоколи за метрологична проверка и веществените доказателствени средства, съставени в хода на контролната дейност – снимков материал – извлечение от заснетия с техническото средство клип. Липсват данни, дискредитиращи достоверността на така обсъжданите доказателствени източници. От снимковия материал, на който е заснето превозно средство, се фиксира еднозначно извършеното нарушение, автомобилът, при управлението на който то е допуснато, респ. величината на установената скорост, включително географските координати, позволяващи идентифициране на мястото на простъпката, последното напълно съвпадащо с приложения от Столична община проект на пътна организация в процесния участък, попадащ в рамките на населено място и от който са видни действащите ограничения. Съпоставяйки данните за време и географски координати, фигуриращи в клипа, съдът достига до извод, че те разкриват пълно съвпадение с информацията в тази насока, която се черпи от приобщените часови график на нарядите и протокол за ползването на техническото средство. От представените документи от Български институт по метрология и ОПП – СДВР, в частност удостоверение за одобрен тип средство за измерване, протокол за проверка на техническо средство, часови график на нарядите на ОПП – СДВР за датата 21.04.2022 г., а така също и приложения снимков материал се извеждат характеристиките, респ. факта на тариране на ползвания измервателен уред, както и зададените му параметри за работа. От така изброените доказателствени източници съдът 3 извлича сведения за автомобила и персоналния състав на патрула, който е монтирал техническото средство за извършване на контролната дейност. Категорично установена е и засечената скорост на движение, като същата е изчислена впоследствие в издадения фиш съобразно допустимия толеранс, предвиден за случаите, в които се ползва техническо средство за контрол. В тази връзка съдът не споделя като основателно възражението на жалбоподателя, че не е приложен правилен алгоритъм за определяне на скоростта при намаляването й с допустимата грешка при измерване. Видно от извлечения от видеорадарната система клип, засечената скорост е била 67 км/ч. В съответствие с правилото на чл.755, ал.1, т.2 от Наредба за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол, в синхрон и с изискванията за отчитане на стойностите, фигуриращи в инструкцията за употреба на АТСС, е приспаднат толеранс за възможни технически грешки, който при скорост под 100 км/ч възлиза на 3 км/ч. Видно от издадения фиш, приетата крайна стойност на скоростта, с която се е придвижвал автомобилът, е 64 км/ч, която е равна на разликата между засечената с устройството и коефициента на допустимо отклонение.

Обстоятелството, че в обстоятелствената част на фиша фигурира отразяване на приспаднат толеранс от „-3 %“, а не „-3 км/ч“, в случая не е съществено ограничаваща правото на защита на жалбоподателя, доколкото скоростта, която се приема като съставомерна за нарушението в конкретния казус, е изведена при правилно приложена формула и съответно, вярно изчислена стойност. Дори и хипотетично да се възприемат доводите за некоректно отразяване на допустимия толеранс, то грешката при пресмятането спрямо засечената от уреда първоначална скорост би дала стойност, различаваща се само с 1 км/ ч, която не би обусловила различна хипотеза от нормата на чл.182, ал.2, вр.ал.1, т.2 от ЗДвП, нито би изключила факта на извършеното нарушение.

Видът на системата за видеоконтрол е ясно индивидуализиран в протокола за ползване на АТСС, като съвпадение се разкрива и между вписаните в него часове и датата, когато е извършено измерването, идентично отразени и във фиша. Фигурира и обозначение, че става въпрос за мобилно техническо средство, активирано в стационарен режим на заснемане (съвпадащо с характеристиките на уреда, описани в приложение към удостоверението за одобрен тип средство за измерване, представено от БИМ и визуализирано в приобщения снимков материал), което е прието за допустимо и от действащите понастоящем норми, регламентиращи съответната материя. Разкрива се съвпадение между идентификационния номер на устройството, посочено в протокола за периодична проверка и този, който е вписан във фиша като средство за извършване на измерването. Обстоятелството, че във фиша не е отразено изрично, че АТСС Cordon М2 е „мобилно“ техническо средство, а не стационарно, не възпрепятства проверката за законосъобразност на издадения фиш, нито съблюдаването на всички изисквания за технически и метрологичен контрол. За видео- радарната система са вписани достатъчно по обем технически показатели, позволяващи нейната индивидуализация. От друга страна, режимът на функциониране на двата вида технически средства и отчитането на техните резултати е уеднаквен, изводимо и от легалното определение за автоматизирано техническо 4 средство, откриващо се в нормата на §6, т.65 от ПЗР на ЗДвП.

Не се откриват пороци и върху приложените под формата на снимков материал извлечения от заснетите клипове на нарушението. В тях са видими индивидуализиращите белези на процесния лек автомобил, респ. става ясно, че именно неговата скорост е засечена.

Пореден аргумент в полза на този извод съдът прави и въз основа прочита на приобщената към делото инструкция за експлоатация на типа средство за измерване, допълнена с обозначенията върху извлечения от паметта на АТСС клип, представен на хартиен носител по делото. Изрично в инструкцията (на л.30-31 от съдебното дело) е описан алгоритъмът на работа на системата. Обяснено е, че като контролен маркер, насочващ към автомобила, чиято скорост е измерена и съответно уловена от лазерния лъч, се ползва знак „плюс“, поставен в по- светъл кръг (при цветно изображение се наблюдава зелена маркировка). При съпоставка на това изискване с наличния снимков материал е видно, че идентичен белег, разположен в средата на фотоизображението от видеорадарната система, е фиксиран именно върху заснетия л.а. „Х“, с рег. №ХХХХ. Последното недвусмислено сочи, че само скоростта на този обект е регистрирана от високочувствителната техника за контрол.