Решение № 1376 от 02.03.2026, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1376 гр. София, 02.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Полина Люб. Амбарева

Членове:

Мария Г. Шейтанова

Рафаела Ст. Матева при участието на секретаря Яна Огн. Лалова като разгледа докладваното от Мария Г. Шейтанова Въззивно гражданско дело № 20241100511036 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С решение № 20113418 от 17.01.2024 г., постановено по гр.д. № 67 266/2019 г. на СРС, ГО, 174 състав, е осъден ответникът В. В. В. да заплати на ищеца С. С. Т. на основание чл. 59 ЗЗД, както следва:

А/ Половината от заплатени суми за съсобствен имот в к.к. Боровец, хотелски комплекс **** с идентификатор № *** по КК и КР, а именно: сумата от 2 135,46 лв. – сума за поддръжка на имота за периода 30.12.2014 г. – 11.10.2019 г.; сумата от 347,05 лв. – заплатени данъци за периода 12.06.2015 г. – 08.04.2019 г.;

Б/ 51,30 процента според дела на ответника от съсобствен имот в гр. София, кв.

“Драгалевци“, ул. ****, съставляващ дворно място с площ 600 кв.м. с идентификатор № *** по КК и КР на гр. София ведно с построената в ПИ жилищна сграда от 106 кв.м. с РЗП 350,47 кв.м. с идентификатор № ***. по КК и КР на гр. София, а именно: сумата от 2 317,99 лв. – заплатени данъци за периода 03.09.2015 г. – 10.04.2018 г.; сумата от 12 307,99 лв. – за ремонт на покрива от 2016 г.; сумата от 564,30 лв. – сума за закупуване и монтаж на автомат на външна врата; сумата от 206,22 лв. – заплатена за изработка на щори през 2016 г.; сумата от 28,72 лв. – заплатена за ремонт на бойлер през 2017 г.; сумата от 1 026 лв. – заплатена за ремонт на ограда;

1

С решението са отхвърлени останалите предявени отхвърлителната част решението не е обжалвано. искове на ищцата. В

Въззивникът – ответник В. В. В. обжалва с въззивна жалба вх. № 25004869/19.02.2024 г. решението в частта, с която исковете са уважени. Сочи във въззивната жалба, че неправилно СРС е приел, че СМР са извършени, данъците са заплатени, че това е сторено със средства на ищцата – оспорва сторването на разходите и обедняването на ищцата. Оспорва исковете и по размер. Относно данъците, заплатени от ищцата за имот гр. София, кв. “Драгалевци“, ул. ****, навежда, че е заплатил 800 лв. /което се установявало от показанията на свид. Васил В./, както и че е освободен от заплащане на данъци поради решение на ТЕЛК.

Въззиваемият С. С. Т. оспорва подадената въззивна жалба с отговор от 05.04.2024 г. Моли за потвърждаване на решението в сочените части и присъждане на сторените по делото разноски. Сочи, че са извършени СМР – необходими разноски за запазването на имота, като размерът им се установявал от писмените доказателства и експертизата.

Подадена е в срок и частна жалба вх. № 25017474/19.07.2024 г. от въззивника – ответник В. В. В. срещу определение № 20125206/25.06.2024 г., с което е оставено без уважение искането на ответника по чл. 248 ГПК, съдържащо се във въззивната жалба, да бъде изменено в частта относно разноските решението, като бъде уважено възражението за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК, сторено от В..

Изразява несъгласие с изводите на СРС за неоснователност на възражението.

Намира, че възнаграждение от 2 000 лв. за адвоката на насрещната страна се явява прекомерно. Подаден е отговор на тази жалба от С. С. Т. от 12.09.2024 г.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба и отговора приема следното.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и е допустимо.

Настоящата инстанция намира, че въпреки че първоинстанционният съд е разгледал всички относими към фактическия състав на исковете по чл. 30, ал. 3 ЗС и по чл. 61, ал. 1 ЗЗД факти то неправилно е квалифицирал исковете като такива по чл.

59 ЗЗД.

Последователно с исковата молба, уточняваща молба от 23.07.2020 г. /л. 51/, уточняваща молба от 11.09.2020 г. на л. 55, молба от 20.10.2020 г. на л. 64 и молба от 19.07.2021 г. на л. 82 ищцата твърди, че ремонтите на покрива, бойлера и другите СМР в имота в кв. “Драгалевци“ били извършени като неотложни /аварийни/ ремонтни дейности за поддържането и възстановяването на вещта, а не са увеличили стойността на имота. Сочи, че покривът бил в лошо състояние и протекъл. Уточнява / включително след дадени изрични указания по чл. 129, ал. 2 ГПК относно това дали вследствие на ремонта е повишена стойността на имота или ремонтът е за поддържане на имота в нормално за обитаване състояние с разпореждане от 24.08.2020 г. на л. 53/, че тези СМР са предприети поради необходимостта имотът да се поддържа в годно за обитаване състояние.

2

Относно подмяната на съществуващата ограда, която била с дървени пана, с нова масивна ограда, и монтирането на дистанционна система за портал за вход на автомобили /автомат за външната врата/ сочи

, че това било пряко свързано със състоянието на вещта.

С отговора на исковата молба ответникът оспорва обстоятелството, че състоянието на имота предполагало извършването на част от сочените СМР. Оспорва да дължи суми освен тези за данъци. Сочи, че не бил уведомен за ремонта и не е давал съгласие за извършването му.

Доводите му относно неуведомяването му за извършения ремонт не влияят на квалификацията на иска по чл. 30, ал. 3 ЗС относно претендираните суми за поддръжка на имота в Боровец, за заплатени данъци на двата имота и за ремонт на протеклия покрив на имота в кв. “Драгалевци“. Неизвършилите необходимите разноски по поддържането на общата вещ съсобственици дължат възстановяването на припадащата им се част без оглед дали ли са съгласие за извършването им. В хипотезата на чл. 30, ал. 3 от ЗС е без правно значение несъгласието на ответниците за извършването на разноските и те трябва да възстановяват, съразмерно дела си тяхната стойност. Даването на съгласие от ответника съсобственик по претенците за разноски за съсобствена вещ има правно значение при претендирането на суми за подобрения.

В процесната хипотеза - на претенция за заплащане на необходими разноски, изразходвани за запазване на вещта, се присъждат действително изразходваните средства съобразно частта на съсобственика, без значение дали съсобственикът ответник се е съгласил с извършването на разноските или не.

Исковете относно сумите за поддръжка на имота в Боровец, за заплатени данъци на двата имота и за ремонт на протеклия покрив на имота в кв. “Драгалевци“ следва да се квалифицират като такива по чл. 30, ал. 3 ЗС.

Исковете относно суми за закупуване и монтаж на автомат на външна врата, и за ремонт на ограда както и останалите претенции следва да се квалифицират като такива по чл. 61, ал. 1 ЗЗД. Изложени са твърдения от ищцата, че е подменена ограда с дървени пана с нова, масивна, вкл. с гаражна врата с дистанционно управление. Това са суми за подобрения – полезни разноски, с които се твърди да се е увеличила стойността на вещта. При изявление на ответника, че не е бил уведомен за ремонта без да се е противопоставил изрично то е налице хипотезата на гесцията.

Неправилно СРС е квалифицирал всички искове / за необходимите разноски, вкл. за данъци, и за полезните разноски/ като такива по чл. 59 ЗЗД.

Въпреки даването на неправилна квалификация на исковете обаче СРС е разгледал всички факти по иска по чл. 30, ал. 3 ЗС - че имотите са съсобствени при сочените квоти, че нито един от съсобствениците не владее частта на другия съсобственик, а е държател относно нея, че ищцата е сторила разходи за необходими разноски - предпазили са вещта от погиване или значително увреждане, че те реално съществуват към момента на предявяване на вземането, както и размера на иска.

Въпреки даването на неправилна квалификация на исковете СРС също така е разгледал всички факти по иска по чл. 61, ал. 1 ЗЗД - че имотите са съсобствени при сочените квоти, че нито един от съсобствениците не владее частта на другия съсобственик, а е държател относно нея, че ищцата е сторила разходи за полезни разноски – довели до увеличаване стойността на вещта, дали те реално съществуват към момента на предявяване на вземането, дали са трайно прикрепени към нея, както и че ответникът се е обогатил със съответните суми.

3

СРС не се е произнесъл по непредявени искове. В решението е прието, че се касае за претенции за неотложен ремонт /стр. 2, стр. 5/, но са изложени и изрични мотиви относно квалифицирането на иска като такъв по чл. 59 ЗЗД. Изложени са и мотиви относно подобрения /стр. 4/. Не се касае за очевидна фактическа грешка при изписване на квалификацията чл. 59 ЗЗД като разпоредба на закона.

Разгледани по правилната правна квалификация предявените исковете по чл. 30, ал. 3 ЗС и по чл. 61, ал. 1 ЗЗД са частично основателни.

По силата на решение № 63-92/06.11.2014 г. по гр.д. № 38 455/2012 г. по описа на СРС, влязло в сила на 08.02.2017 г. /л. 11 - л. 14/, е допуснато извършването на делба между ищцата С. С. Т. и ответника В. В. В. относно два имота. Имотът в к.к.

Боровец, хотелски комплекс **** с идентификатор № *** по КК и КР, е допуснат до делба при равни квоти от по ½. Относно втория делбен имот - имот в гр.

София, кв. “Драгалевци“, ул. ****, съставляващ дворно място с площ 600 кв.м. с идентификатор № *** по КК и КР на гр. София ведно с построената в ПИ жилищна сграда от 106 кв.м. с РЗП 350,47 кв.м. с идентификатор № ***. по КК и КР на гр. София, съдът е приел, че е налице частична трансформация, като имотът е допуснат до делба при квоти 51,30 процента за ищцата С. С. Т. и 48,7 процента за В. В. В..

Ищцата твърди, че е проведено производство по чл. 303 и сл. ГПК във връзка с решението, но не представя доказателства за това. В съдебно заседание от 25.04.2023 г. се сочи номер на к.д. № 4634/2021 г. С решение от 23.02.2022 г. по к.д. с такъв номер е оставена без уважение молба по чл. 303 ГПК, като данните на страните са заличени.

Съдът намира, че страните са съсобственици на имот апартамент № 612 Б в Боровец при равни квоти, а на имота в кв. “Драгалевци“ при квоти 51,30 процента за ищцата С. С. Т. и 48,7 процента за В. В. В..

Не е било спорно, а и се установява от приложените фактури, издадени за периода 30.12.2014 г. – 11.10.2019 г. от “ГБС Турс“ ЕАД и от удостоверение от “ГБС Турс“ ЕАД /л. 21 – л. 29/, че за исковия период 30.12.2014 г. – 11.10.2019 г. ищцата съсобственик на имота в к.к. “Боровец“ е заплатила със свои средства всички дължими суми за поддръжка на апартамента. Той се намира в комплекс Флора, к.к. Боровец и дължимите суми - необходими разноски за поддръжка на имота в исковия период са в общ размер от 4 270,92 лв. По силата на договор за поддръжка и управление на комплекс Флора от 01.07.2010 г. /л. 66 – л. 69/ етажните собственици, каквито са страните по делото като собственици на апартамент в комплекса, дължат на “ГБС Турс“ ЕАД заплащане на суми за организационно, техническо и административно обслужване на сградата. От тази сума съобразно частта на ответника той дължи на ищцата на осн. чл. 30, ал. 3 ЗС сумата от 2 135,46 лв. /половината от общата сума/.

Установява се от представените от ищцата разписки за заплатени данъци към СО и Община Самоков /л. 30 – л. 37/, а и ответникът не оспорва иска по основание и размер извън стореното възражение за давност, че ищцата за исковия период 12.06.2015 г. – 08.04.2019 г. за имота в Боровец е заплатила сумата от 347,05 лв. – дължим от ответника данък. Ответникът не оспорва с отговора на исковата молба заплащането от ищцата на съответните суми за данъци и техният размер, като се позовава на погасителна давност. Възражението за погасяване на сумите по давност е счетено за неоснователно, а във въззивната жалба не се съдържат доводи относно формираните от СРС изводи за непогасяване на сумите по давност. Следователно установява се във въззивното производство, че за имота в Боровец за исковия период 4

12.06.2015 г. – 08.04.2019 г. ищцата е внесла данък за имота общо в размер на 347,05 лв. Според уточнителна молба от 11.09.2020 г. общо платените данъци за имота са в този размер, но ищцата претендира цялата сума от ответника. Ответникът дължи половината от сумата или 173,52 лв.