Разпореждане № 150876 от 19.10.2024, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 150876 гр. София, 19.10.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ Частно гражданско дело № 20241110139170 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК.

Подадено е заявление от заявителя „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу длъжника М.

И. М. за следните суми: 300 лева – главница, ведно със законната лихва от 26.06.2024 г. до изплащане на вземането; 13 лева – възнаградителна лихва за периода от 25.04.2022 г. до 04.07.2022 г., и 152,06 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 26.04.2022 г. до 25.06.2024 г. – задължения по Договор за потребителски кредит № 664257/18.04.2022 г., сключен между длъжника и „Сити кеш“ ООД, като вземането е прехвърлено на дружеството – заявител с договор за цесия от 14.06.2023 г.

Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК съдилищата не издават заповеди за изпълнение за вземания, които се основават на източници, противоречащи на закона или добрите нрави. Размерът на законната лихва е установен в чл. 86 ЗЗД и Постановление на Министерския съвет (ПМС) № 426/18.12.2014 г., като същият е равен на основния лихвен процент на Българската народна банка, определен в началото на съответното шестмесечие (1 януари или 1 юли), увеличен с 10 процентни пункта. Разпоредбата е императивна – всяко друго задължение при забава за плащане представлява договорна неустойка, която е допустима съгласно чл. 92 ЗЗД, стига да не е забранено изрично от закона за конкретния вид задължение. При потребителските кредити уговаряне на такива други неустойки за забава, по-големи по размер от законната лихва, е абсолютно забранено съгласно чл. 33, ал. 1 и 2 ЗПКр.

Поисканата от заявителя сума по заявлението е за законна лихва за забава върху неплатената главница по потребителски кредит от 300 лева, е в размер на 152,60 лева за периода от 26.04.2022 г. до 25.06.2024 г. Забавата е продължила малко 1 година и 10 месеца и доколкото е служебно известно, че в последните години законната лихва е в размер на 10 – 12 % годишно, общият лихвен процент върху сумата от 300 лева за такъв период на забава следва да е около 18 – 20 %. Същевременно поисканата сума за законна лихва от 152,60 1 лева е в размер на над 50 % от задължението за главница. Т.е. претендираното обезщетение е почти два и половина пъти от законния размер, който може лесно да се определи поне приблизително.

С оглед формалния характер на едностранното заповедно производство по принцип съдът не следва да прави проверка за точност на изчисленията на кредитора, но не и когато същите абсолютно очевидно преминават всякакви възможни по закон стойности на лихвата за забава, в който случай съдът на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК следва да следи за очевидни нарушения на закона – чл. 86, ал. 1 ЗЗД, в какъвто смисъл е и практиката на контролната за настоящия съд инстанция – Софийския градски съд, дадени в Определение № 9399/03.08.2023 г. по въззивно частно гр. дело № 8290/2023 г. на ΙΙ-в състав;

Определение № 9182/28.07.2023 г. по въззивно частно гр. дело № 7474/2023 г. н а ΙV-е състав; Определение № 12122/13.10.2023 г. по въззивно частно гр. дело № 11363/2023 г. на ΙΙ-д състав; Определение № 14945/08.12.2023 г. по въззивно частно гражданско дело № 10916/2023 г. на Софийския градски съд, I-в състав, и други. Поради това искането за присъждане на лихва за забава в размер на 84,39 лева следва да се отхвърли изцяло като противоречащо на закона.

Пропорционално на основание чл. 78, ал. 3 ГПК следва да се присъдят и разноските със заповедта, като искането е уважено за 313 лева от общо 465,06 лева, или за 66,87 % от предявения си размер, като следователно пропорционално на заплатената държавна такса от 25 лева и 50 лева юрисконсултско възнаграждение, следва да се присъдят само 16,72 лева държавна такса и 33,44 лева юрисконсултско възнаграждение.

Така мотивиран, Софийският районен съд, 28. състав,

РАЗПОРЕДИ:

ОТХВЪРЛЯ на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК заявление за издаване на заповед за изпълнение с вх. № 73625/06.03.2024 г. В ЧАСТТА, с която „Агенция за събиране на вземания“ АД, с ЕИК: 203670940, с адрес на управление: София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“, № 25, ет. 2, офис 4, иска издаване на заповед за изпълнение срещу М. И. М. , с ЕГН: **********, с адрес: С., ж.к. „Д.“, бл. **, вх. *, ет. *, ап. ***, да плати на заявителя сума в размер на 152,06 лева (сто петдесет и два лева и 6 ст.) – законна лихва за забава за периода от 26.04.2022 г. до 25.06.2024 г. – задължения по Договор за потребителски кредит № 664257/18.04.2022 г., сключен между длъжника и „Сити кеш“ ООД, като вземането е прехвърлено на дружеството – заявител с договор за цесия от 14.06.2023 г.

УКАЗВА на основание чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК на заявителя „Агенция за събиране на вземания“ АД, че може да предяви гореописаните си претенции с осъдителен иск в едномесечен срок от влизане на определението в сила, като ползва платената държавна такса за вземанията, за които заявлението е отхвърлено в размер на 3,04 лева (да заплати 46,96 лева такса по иска).

Разпореждането може да се обжалва с частна жалба пред Софийския 2 градски съд в едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя „Агенция за събиране на вземания“ АД. Препис да се връчи на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3