Решение № 338 от 17.06.2024, Окръжен съд - Велико Търново

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 338 гр. Велико Търново, 14.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ивелина Солакова

Членове:

Радка Цариградска

Й. Воденичаров при участието на секретаря Албена П. Шишманова като разгледа докладваното от Й. Воденичаров Въззивно гражданско дело № 20234100500908 по описа за 2023 година

За да се произнесе взе предвид:

Производство по реда на чл.258 ГПК .

Предмет на подадената от името на А.М. С. от гр.... , Е. М. Й. от с.... и П.

М. П. от с.... чрез пълномощника им - адвокат В. П. от ВТАК, въззивна жалба е Решение № 95/09.02.2022 г. по гр.д. № 711/2021 г. на ГОРС, с което са отхвърлени като неоснователни и недоказани предявените по реда на чл.124 , ал.1 от ГПК срещу Й. Б. М. субективно съединени искове да бъде прието за установено спрямо него , че първата притежава ¼ идеална част , а втората и третата – по 1/24 идеални части от обема на правото на собственост върху поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на село ... , находящ се в местността „Долните лозя“, с площ от 4912 кв.м. , с предназначение на територията – земеделска , начин на трайно ползване – нива , трета категория , а ответникът е признат са титуляр на това право като придобито по давност , с молба да бъде отменено, исковете- уважени с последицата на чл.537, ал.2 ГПК, както и да им бъдат присъдени направените по производството разноски.

Изложени са оплаквания с доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение , сведени най- общо до неточна преценка и пренебрегване значението на всички установени от събраните писмени и гласни доказателства обстоятелства, довело до погрешен главен правен извод , че в полза на ответника е осъществен фактическия състав на придобивната давност, противопоставим на наследствените им права.

В хода на производството е починала А.М. С. и наследниците й са направи отказ от предявения иск.

В с.з. другите две жалбоподателки чрез пълномощника им адвокат В. Л. от ВТАК поддържат жалбата .

1

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК и на устните състезания ответникът Й. Б.

М. чрез пълномощника си адвокат П. Ч. от ВТАК е оспорил жалбата по съображения за пълно съответствие на решението с доказателствата по делото и материалния закон.

Претендира присъждане на сторените по въззивното производство разноски .

Привлечените като трети лица- помагачи на ищците - Б. М. К. , Б. К. Т. , Д. П. П., Й. Т. Ч. и Я. П. П. не са изразили становище по жалбата.

Изложеното в жалбата налага цялостно повторно въззивно разглеждане на спора по предявените установителни искове за защита на право на собственост , – чл.269, изр.2-ро от ГПК.

Ищците твърдят , че в положението им на наследници по закон на Й. Я.К., б.ж. на с...., починал на 23.01.1997г. са придобили възстановеното му по силата на Решение № 42 от 03.10.1994 г. по преписка № 4853/24.02.1992 г на Общинска служба по земеделие – Л.ец право на собственост в нови реални граници върху описания по-горе земеделски имот, при размерно участие в обема му : А.М. С.- ¼ идеални части ; Е. М. Й. - 1/24 идеални части и П. М. П. - 1/24 идеални части.

Ответникът Й. Б. М. е също негов наследник по закон и притежава 1/8 идеални части от обема на правото на собственост .

Снабдил се е с констативен нотариален акт за собственост по обстоятелствена проверка № 35, том 1, рег. № 436, нот. дело № 35 от 16.03.2021 г. по описа на нотариус Елина Александрова, вписана под № 776 в регистъра на Нотариалната камара, с район на действие ГОРС, с който е признат за едноличен титуляр на правото като придобито по давност, без да е осъществен фактическия състав на чл.79, ал.1 ЗС/ по никакъв начин с действия или устно не е показвал пред останалите наследници по закон , че владее и техните идеални части , още повече , че в началото на 2020 г. част от тях , сред които и първата и втората ищци са отдали под наем имота /.

Молят съда да постанови решение , с което да признае за установено по отношение на ответника , че са съпритежатели на правото на собственост до размер на посочените им идеални части и като последица от уважаването на исковете да бъде отменен констативния нотариален акт, с присъждане на направените по производството разноски .

Ответникът чрез пълномощника си адвокат П. Ч. от ВТАК оспорва исковете с възражения , основани на обстоятелствата , че единствен е полагал грижи за общия наследодател / негов вуйчо/ до смъртта му, заради което той му е прехвърлил къщата си в с.... и приживе безвъзмездно му е предоставил фактическата власт върху нивата в местността „Долните лозя“ , като за времето от 1995 г. до 2017 г. непрекъснато я е обработвал и извличал само за себе си и семейството си ползи от стопанисването й – отглеждал е в нея царевица, слънчоглед, люцерна за храна на животните , без някой от останалите наследници да се е интересувал от тази нива, да е възразявал , да е изявявал претенции и да му е пречил да го прави по какъвто и да било начин . От 2017 г. е започнал да я отдава под наем на ЕТ „Т.И.Д.“ с ЕИК 200489529 с. ... всяка стопанска година и да получава в натура/ зърно/ наемната цена. В резултат на така упражняваната от него 22 годишна фактическа власт е придобил по давност в пълен обем правото на собственост , за което се е снабдил с оспорения констативен нотариален акт и моли съда да приеме това придобиване за установено по отношение на ищците .

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, прецени събраните по делото доказателства, приема за установено и обоснова следните правни изводи:

Безспорни и установени по смисъла на чл.154 ГПК пред/ от първоинстанционния съд 2 чрез събраните писмени доказателства и свидетелски показания са юридическите факти и обстоятелствата – предмет на твърденията, изложени в исковата молба и писмения отговор , описани по- горе.

Тъй-като въззивният съд изцяло споделя фактическите констатации в мотивите на обжалваното решение , упражнява правомощието си да препрати към тях /чл.272 ГПК/ и е ненужно/ практически нецелесъобразно/ да ги преповтаря.

Спорът между страните е само по въпроса дали обстоятелствата , на които ответникът основава възраженията си срещу исковете осъществяват в негова полза фактическия състав на придобивната давност по смисъла на чл.79, ал.1 ЗС или не ?

Отговорът е положителен.

Владението е упражняване на фактическа власт върху вещ , която владелецът държи лично или чрез другиго като своя – чл.68, ал.1 от ЗС.

Разгърнато и пояснително казано то е факт , състоящ се в реалното упражняване на стопанското съдържание на едно вещно право/ ползване по предназначение , промяна на предназначение , отдаване под наем, заем за послужване , правене на необходим ремонт , подобрения , охрана срещу чужд достъп и др. / вместо действителния му носител , или в поддържана възможност/ след като е установена фактическата власт върху обекта му / за такова реално упражняване - аргумент от чл.70, ал.3, вр. с чл.71, чл.72, чл.75, изр.1-во от ЗС.

Тази фактическа власт , наречена държание като обективен елемент на понятието, логически трябва да се изразява в такъв начин на обладание , който явно да е противопоставим на собственика , т.е. да е видим за него, но и за всички трети лица, т.е. да личи че е вече лишен свободния си достъп до обекта/ вещта по собствен доброволен почин или чрез отнемането му. За да има обаче значение за теченето на придобивната давност, отнемането не трябва да бъде установено с насилие/ аргумент от чл. 76, чл. 80 от ЗС, чл. 2, ал.2 от Закон за давността от 1897 г. – отм./

Тази противопоставимост образно казано е рамката на сигурност, в която реално се упражнява или е създадена и поддържана възможността да се упражнява стопанското /типичното/ съдържание на вещното право.

Субективният елемент на владението: отношението / намерението за своене, т.е. вещта да се третира в съзнанието на установилия фактическата власт като негова, се предполага , че съществува до доказване на противното, а противното е , че я държи за другиго на някакво договорно основание или на основание повелено от закона – чл.69, ал.1 от ЗС.

Упражняването на непрекъснато/ да не е загубено за повече от 6 месеца – чл.81 от ЗС/ явно /да не е установено по скрит начин, т.е. да е обективно видимо за всички и разбира се за собственика /, спокойно / да не е установено или смутено по насилствен начинаргумент от чл.76, изр.1-во , пр.1-во, чл.75 от ЗС/ и несъмнително / т.е. упражняването на фактическата власт и/ или намерението на упражняващия да държи вещта за себе си да е изразено с действия или да следва от обстоятелствата по съвсем ясен и сигурен начин , а не да възниква съмнение дали е така / владение в продължение на 10 години е основание за придобиване по давност на правото на собственост - чл.77, пр.2-ро, чл.79, ал.1 от ЗС, чл. 2, ал.2 от Закон за давността от 1897 г. – отм./.

По една стара традиция в правната теория и практика / идеята може да бъде извлечена от чл.184 от ЗН/отм./ и чл.309, ал.1 от ЗИСС/ отм./, възприети от Френския и Италианския граждански законници, постановяващи , че „владението се продължава по право в лицето на общия наследник” и „ владението на имуществата на умрелия преминава по право върху наследника”/, се приема, че всеки наследник, станал съсобственик е владелец на собствената си идеална част от имота и държател на идеалните части на останалите наследници , независимо че той би могъл трайно и явно да го стопанисва и ползва единствен, т.е. самостоятелно да упражнява необезпокоявана фактическа власт върху него.

3

Това положение на нещата би могло да се обоснове правно логически така:

Щом собственикът притежава правомощието да обладава пълно фактическо господство / владение/ върху вещта , която е обект на правото му на собственост, то особеното правно явление съсобственост/ общо право на собственост – чл.30, ал.1 от ЗС/ също дава това правомощие на съсобственика , но то е ограничимо до размера на участие/ правата/ на другите съсобственици , определен чрез идеалните им части в съдържателния му обем.

Оттук следва , че всеки съсобственик може правомерно /и знае това/ да упражнява пълна фактическа власт/ владение/ върху идеалната си част, т.е до размера й да упражнява съдържанието на правото на собственост / довод, извлечен от нормите на чл.31, ал.1, чл. 33 от ЗС, чл.76 от ЗН/ и дотам е нормално да се простира владението му. Разбира се, практически немислимо е съсобственикът сънаследник да извършва каквито и да било материални действия върху идеална част от вещта / да си служи с идеална част /.

Следователно той може и трябва да има реален досег до цялата вещ , за да упражнява правомощията си.

С други думи, този реален досег дава правото и сам по себе си разкрива наложителна ситуация съсобственикът да осъществява и фактическа власт на държане на идеалните части на другите сънаследници-съсобственици. Затова всеки от тях се счита за владелец на собствената си и държател на частта на другия от съсобствеността , което означава съвладение на цялата вещ лично и чрез другия сънаследник съсобственик.

За да се превърне в изключителен владелец по смисъла на чл. 68, ал.1 от ЗС на идеалните части на другите / да бъде изменено разглежданото положение на нещата / , един съсобственик- сънаследник , съответно да създаде положение – годно да го превърне в едноличен титуляр на правото на собственост като го придобие по давност, е нужно, не само да осъществява сам или чрез с другиго/ несъсобственик/ въз основа на уговорка / обективно постигаща този резултат - наем, заем и други съглашения / тази фактическа власт непрекъснато в продължение на най- малко 10 години , изразяваща се във всичко или нещо от всичко, което съдържанието на пълното вещно право дава - ползване , стопанисване/ обработване , правене на необходим ремонт, подобрения, охрана и др.

Нужно е и намерението да третира целия имот като свой в съзнанието си / субективния елемент на владението/, да бъде явно и недвусмислено/ несъмнено/ доведено, при условие, че е обективно възможно, до знанието на другите сънаследници/ съсобственици чрез изрична или конклудентна демонстрация на конкретни думи и/или действия, по същество отблъскващи/ незачитащи тяхното владение и разкриващи отрицание на техните права/ т.нар. противопоставимост/ за в бъдеще , или с други думи- да е налице преобръщане на държането във владение на идеалните им части. Тази демонстрация/ външна показност на своене/ по своята същност допълва чрез своеобразно доразвитие, признака „явност” на владението/ обективната възможност да се види , узнае от другите съсобственици и всички други лица/- чл.302 от ЗИСС/отм./.