Решение № 321 от 23.06.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 321 гр. София, 23.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Бистра Николова

Членове:

Тодор Тодоров

Милен Василев при участието на секретаря Даниела Г. Йорданова като разгледа докладваното от Тодор Тодоров Въззивно търговско дело № 20251001000901 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 613а, ал. 1 вр. чл. 630, ал. 1 от ТЗ.

Образувано е по въззивна жалба на „Корпоративна търговска банка“ АД /н/ (за краткост „КТБ“ АД /н/), подадена против частта на Решение № 1429 от 14.10.2025 г., постановено по т. д. н. № 795/2025 г. на СГС, ТО, V I - 17- ти състав, в която съдът е определил 31.12.2017 г. за начална дата на неплатежоспособността на „Технотел инвест“ АД /н/.

Сторени са оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт, твърди се, че същият бил постановен в нарушение на материалния закон и необоснован. Излага се във въззивната жалба, че липсва конкретен анализ на имуществено – финансовото състояние на дружеството, който да сочи към невъзможността на ответното дружество да погасява задълженията си след определената от съда за начална дата на неплатежоспособността.

Наведени да доводи, че решаващият състав на СГС неправилно бил кредитирал изслушаното по делото пред СГС заключение на съдебно – икономическата експертиза, а същата била непълна и неясна, при изготвянето му били взети предвид само документите по делото и обявените по партидата на несъстоятелния длъжник актове. Твърди се, че въззиваемото дружество било изпаднало в състояние на неплатежоспособност считано от 31.03.2014 г.

Моли се за постановяване на Решение, с което обжалваната част на постановеното от СГС такова да бъде отменена, а като начална дата на 1 неплатежоспособността да бъде определена 31.03.2014 г.

След изпълнена процедура по чл. 613а, ал. 1 от ТЗ, по делото не е постъпил отговор на така подадената въззивна жалба.

Съдът, като съобрази данните по делото, както и оплакванията на въззивника във връзка с обжалвания съдебен акт, намери следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена в законовоустановения срок по чл. 613а, ал. 1 от ТЗ от молител, имащ право и интерес да обжалва, както и е насочена против подлежащ на обжалване валиден и допустим съдебен акт.

За установено от фактическа страна съдът намери следното:

Производството по т. д. н. № 795/2025 г. на СГС, ТО, V I - 17- ти състав, е образувано по молба на „КТБ“ АД /н/ по реда на чл. 625 от ТЗ, с която Банката е поискала от съда да открие производството по несъстоятелност на „Технотел инвест“ АД /н/ поради настъпила неплатежоспособност, респ. свръхзадълженост на последното.

Активната си легитимация молителят черпи от представени с молбата изпълнителен лист от 10.07.2017 г. по гр. д. № 37999/2017 г. на СТС, 70 –ти състав, с който „Технотел инвест“ АД /н/ е осъдено да му заплати сумата от 7 821 333, 33 евро – падежирало задължение за изплащане на лихви по емисия корпоративни облигации с ISIN BG2100020135, издадени по сключен облигационен заем, по изпълнителен лист от 07.06.2019 г., издаден по гр. д. № 8161/2019 г. на СРС, 79 –ти състав, за сумата от 32 000 000 евро, представляващи вземане на Банката по падежирало задължение за изплащане на главница по емисия корпоративни облигации с ISIN BG2100020135, както и по Договор за банков кредит от 08.11.2012 г. между страните, по силата на който молителят е предоставил на насрещната страна банков кредит в размер на 33 000 000 евро, които, заедно с непогасената част от главницата и просрочените лихви и неустойки към 31.03.2025 г. възлизали на сумата от общо 109 603 617, 98 евро.

Представена е справка от Агенцията по вписванията за притежаваните от длъжника недвижими имоти.

Представени са съставени 4 бр. ревизионни актове, както и справка на НАП за задълженията на въззиваемото дружество към фиска.

В производството пред съда по несъстоятелността е изслушана съдебно – икономическа експертиза. Съгласно заключението й, изготвено от вещото лице Г. и базирано на приложените по делото доказателства, както и на предоставената от НАП данъчно – осигурителна информация, последният публикуван годишен финансов отчет на дружеството е към 31.12.2016 г., за която година е и последната годишна данъчна декларация. За 2017 г. и 2021 г.дружеството е декларирало, че не извършва дейност. Вещото лице заключава, че към 31.12.2014 г. и към 31.12.2015 г. 27, 14% от активите са дълготрайни, като другите 67, 56% представляват заеми. Към края на 2016 г. 24, 80% от активите са дълготрайни, а останалите 64, 56% са под формата на заеми. Съгласно справката от МВР от 07.05.2025 г., в централната база на АИС КАТ към 05.05.2025 г. няма данни за регистрирани 2

МПС, собственост на „Технотел инвест“ АД /н/. Установява се, че дружеството има банкова сметка при молителя като вида на сметката е „Приети вземания по ЗБН. Индивидуална на юридическо лице“. Върху имуществото на несъстоятелния длъжник е наложен запор за сумата от 190 000 лв. съгласно Постановление за налагане на обезпечителни мерки от НАП от 17.09.2016 г., запор върху притежаваните ценни книги – акции от капитала на други търговски дружества. Експертът заключава, че към 31.12.2014 г. и 31.12.2015 г. 99.91% от задълженията са дългосрочни за сметка на 99.47% към 31.12.2016 г. Съгласно представените и приети в производството пред СГС писмени доказателства, „Технотел инвест“ АД /н/ има задължения към „КТБ“ АД /н/ в общ размер на 109 603 617, 98 евро с равностойност в лева от 214 366 044, 15 лв. Съгласно справка за общите задължения към НАП от 05.06.2025 г., длъжникът има публични задължения, които подлежат на разпределение от публичен изпълнител, в общ размер на 365 876, 73 лв. Вещото лице Г. е стигнал до извода, че към31.12.2014 г., към 31.12.2015 г. и към 12.09.2016 г. 1 лев задължение е покрито с 1, 43 лв. от активите на длъжника. Финансовият резултат от дейността на дружеството за периода 2014 г. – 2016 г. е загуба в размер на 15 934 хил. лв. В табличен вид са посочените размерите на коефициентите за обща, бърза, незабавна и абсолютна ликвидност към края на 2014 г., 2015 г. и 2016 г., като същите многократно надвишават приетите за референтни такива. При изследване финансовата автономност на длъжника, вещото лице е достигнало до извода, че последният е бил изцяло зависим от кредиторите си за трите календарни години, представляващи обследвания период.

В хода на настоящото производство и по сторено с въззивната жалба искане от въззивника „КТБ“ АД /н/ е назначена съдебно – счетоводна експертиза. Изложеното в заключението на същата, изготвено от вещото лице С., се базира на проверка при „КТБ“ АД /н/ на наличната документация касателно несъстоятелния длъжник, в т. ч. Договор за кредит от 08.11.2012 г. и Договор за облигационен заем от 10.12.2013 г., както и на подадените и обявени годишни финансови отчети и приетите по делото писмени доказателства. Като е съобразил факта, че не е предоставен достъп до счетоводната документация на „Технотел инвест“ АД /н/, експертът заключава, че към 31.12.2014 г. общият размер на активите на въззиваемото дружество възлиза на 293 833 хил. лв. за сметка на задължения от общо 213 745 хил. лв., към 31.12.2015 г. размерът на активите остава непроменен, а този на задълженията възлиза на 228 802 хил. лв., към 31.12.2016 г. активите са с обща стойност 294 386 хил. лв., а задълженията – 247 181 хил. лв., а към 16.04.2025 г. – активи на стойност 73 205 хил. лв. и задължения в размер на 384 385 хил. лв. Вещото лице заключава, че „Технотел инвест“ АД /н/ има задължения към насрещната страна в размер на 110 084 417.77 евро с равностойност в лева от 215 306 406, 82 лв. по Договор за кредит от 08.11.2012 г. и 43 225 000 евро с левова равностойност от 84 540 751, 75 лв. по емисия корпоративни облигации с ISIN BG2100020135. Установяват се и задължения за други облигационни заеми в размер на 84 100 хил. лв. съгласно ГФО за 2016 г. и задължения към НАП за неплатени лихви в размер на 366 хил. лв. по образувано производство по принудително изпълнение ИД № 160014952/2016 г. Не се установява наличие на имущество в патримониума на длъжника. Вещото лице допуска, че е възможно наличието единствено на дългосрочните 3 активи с оглед на това, че падежът им е неизвестен и че последните са класифицирани като дългосрочни в последния подаден и обявен счетоводен баланс към 31.12.2016 г. В този случай, стойността на имуществото би била по-малка от тази на задълженията с 311 180 хил. лв. към 16.04.2025 г. Не се установява и касова наличност. В табличен вид са представени стойностите на коефициентите за ликвидност, като този на общата и бърза ликвидност е 17.187 към 31.12.2014 г., 2.605 към 31.12.2015 г., 2.201 към 31.12.2016 г. и 0 км 16.04.2025 г.

Коефициентът на незабавна и абсолютна ликвидност е както следва: 0.16 към 31.12.2014 г., 0.024 към 31.12.2015 г., 0.020 към 31.12.2016 г. и 0.00 към 16.04.25 г. На стр. 14 от заключението вещото лице е представило в табличен вид коефициента на финансова автономност за различните отчетни периоди, а именно 0.375 към 31.12.2014 г., 0.284 към 31.12.2015 г., 0.191 към 31.12.2016 г. и – 0.810 към 16.04.2025 г., както и този на задлъжнялост - 2.669 към 31.12.2014 г., 3.518 към 31.12.2015 г., 5.236 към 31.12.2016 г. и – 1.235 към 16.04.2025 г. Експертът заключава, че финансовият резултат от дейността на търговеца са загуба от 15 573 хил. лв. за 2014 г., нулев финансов резултат за 2015 г. и 361 хил. лв. загуба за 2016 г., като за 2014 г. не се отчитат приходи от продажби, а за 2015 г. и 2016 г. не се отчитат нито приходи от продажба, нито оперативни разходи. Установява, се, на следващо място, че по Договора за кредит с молителя е постъпвало плащане от 550 000 евро за главница от началото на 2014 г. до 20.05.2014 г., като на 15.05.2014 г. е заплатена неустойка в размер на 8 750 217. 49 евро и 1 890 312.11 евро лихва за просрочена главница.

При така установената фактическа обстановка и в изпълнение на правомощията си по чл. 269 от ГПК, съдът намери от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 607а от ТЗ, производство по несъстоятелност се открива за търговец, който е неплатежоспособен (ал. 1), както и при установяване на неговата свръхзадълженост (ал. 2).

В чл. 608, ал. 1 от ТЗ законодателят е предвидил, че неплатежоспособен е онзи търговец, който не е в състояние да изпълни парично задължение, породено от или отнасящо се до търговска сделка, включително нейната действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване, унищожаване и разваляне, или последиците от прекратяването й.

В конкретния случай, макар принципно доказателствената тежест за настъпила неплатежоспособност у длъжника като обективно състояние да се носи от молителя по чл.

625 от ТЗ, приложение следва да намери въведената с разпоредбата на чл. 608, ал. 2 от ТЗ оборима презумпция, съгласно която се предполага, че търговецът не е в състояние да изпълни изискуемо задължение по ал. 1, ако преди подаване на молбата за откриване на производството по несъстоятелност не е заявил за обявяване в търговския регистър годишните си финансови отчети за последните три години.

В конкретния случай „Технотел инвест“ АД /н/ не само не е ангажирало доказателства, които да послужат за направата на извод в обратната насока, но и не твърди да не е налице неплатежоспособност, поради което, доколкото няма спор относно наличието на правна легитимация у молителя да иска откриване на производство по несъстоятелност на насрещната страна, приложение следва да намери посочената разпоредба като 4 състоянието на неплатежоспособност следва да се презюмира на основание чл. 608, ал. 2 от ТЗ – липса на обявени годишни финансови отчети за последните три години, в какъвто смисъл са и заключенията на двете вещи лица по изслушаните експертизи. В този смисъл са и решаващите мотиви на решаващия състав на СГС, към които съдът препраща на основание чл. 272 от ГПК.

Спорен в настоящото производство е въпросът за началната дата на същата.

Съгласно константната практика на съдилищата, в т. ч. и тази на ВКС в лицето на Решение № 33 от 07.09.2010 г., постановено по т. д. № 915/2009 г. на ВКС, II т.о.; Решение № 90 от 20.07.2012 г., постановено по т. д. № 1152/2011 г. на ВКС, I т.о.; решение № 13 от 23.06.2015 г., постановено по т. д. № 2435/2014 г. на ВКС, II т.о., Решение № 220 от 07.02.2018 г., постановено по т. д. № 758/2017 г. по описа на ВКС, І т.о. и други, началната дата на неплатежоспособност, разглеждана като момент на проявление на трайната неспособност на длъжника да погасява свои изискуеми парични задължения към кредиторите по чл. 608, ал. 1 ТЗ с наличните си краткотрайни активи, се определя от неговото цялостно икономическо състояние, при отчитане на най - ранния момент на спиране на плащанията като външен белег на неплатежоспособността. Началната дата е найранната, установена по делото дата, към която са налице всички елементи от фактическия състав на неплатежоспособността. Съгласно Решение № 115 от 25.06.2010 г., постановено по т.д. № 169/2010 г. на ВКС, II т.о., за да е налице състояние на неплатежоспособност, не е достатъчно длъжникът да не плаща свое изискуемо парично задължение, а да не е в състояние да го изпълни. Началната дата на неплатежоспособността е именно изпадането в такова състояние, а не падежът на конкретното неизпълнено задължение и се определя с оглед неговото цялостно икономическо състояние, изразено чрез показателите за ликвидност, финансова автономност и задлъжнялост, при съобразяване на най-ранния момент на спиране на плащанията към кредиторите, като проявление, външен белег на неплатежоспособността. Трайно и непротиворечиво се възприема разрешението, че релевантен за определяне началната дата на неплатежоспособност е моментът на обективна невъзможност да се изпълнят задълженията към всички кредитори с изискуеми и ликвидни вземания, а не спирането на плащането към отделен кредитор, респ. отделни, но не всички кредитори, поради което на съобразяване подлежи не само факта на спирането на плащанията, а причините за това – липсата на краткотрайни активи, с достатъчна степен на ликвидност, за покриване на краткосрочните задължения. Касае се за обективно обусловена невъзможност за изпълнение, а не резултат на субективната преценка, фактическо бездействие или нежелание на длъжника , вкл. с оглед оспорване вземането на кредитора.