Решение № 205 от 04.05.2026, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 205 гр. Пазарджик, 04.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев при участието на секретаря Петрана Ив. Динева като разгледа докладваното от Минка П. Трънджиева Въззивно гражданско дело № 20255200500923 по описа за 2025 година

Производството е въззивно – по чл.258 и следващите от Граждански процесуален кодекс.

С решение на Районен съд Велинград,,постановено по гр.д.№ 1367 по описа за 2024 година е оставен без разглеждане предявения от С. М. И., с ЕГН **********, с адрес: с. М. п., ул. „М." №*** срещу ТП на НОИ - гр.

Пазарджик и „Тракия – РМ“ с ЕИК 115141446, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Братя Бъкстон“ 136 иск с пр. осн. чл. 1, ал. 1, т. 3 от ЗУТОССР за приемане за установено в отношенията между страните, че ищецът е придобил трудов стаж при осигурител Рудник „Възраждане“, м.

Селище, чийто правоприемник е „Тракия – РМ“ с ЕИК 115141446, за периода от 08.11.1979 г. до 12.11.1983 г., на длъжност „ел. шлосер“, както и за периода от 09.03.1992 г. до 11.10.1996 г., на длъжност „сондажи и разтвори“, като недопустим, и е прекратено производството гр. д. № 1367/2024 г. по описа на РС Велинград в тази част.

Отхвърлен е предявения от С. М. И., с ЕГН **********, с адрес: с. М. п., ул. „М." №***, иск срещу ТП на НОИ - гр. Пазарджик и „Тракия – РМ“ с ЕИК 115141446, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Братя 1

Бъкстон“ 136 с пр. осн. чл. 1, ал. 1, т. 3 от ЗУТОССР, за приемане за установено в отношенията между страните, че ищецът е придобил трудов стаж при осигурител Рудник „Възраждане“, м. Селище, чийто правоприемник е „Тракия – РМ“ с ЕИК 115141446, където е заемал длъжност „сондьор“ за периода от 04.10.1976 г. до 22.08.1997 г.; както и за длъжност „ел. шлосер“ за периода от 13.11.1983 г. до 01.06.1991 г.

Осъден е С. М. И., с ЕГН **********, с адрес: с. М. п., ул. „М." №*** да заплати на ТП на НОИ Пазарджик, с адрес: гр. Пазарджик, ул. „Екзарх Йосиф“ № 15А сумата от 550 лв. /петстотин и петдесет лева/ разноски по делото, от които 400 лв. възнаграждение за вещо лице и 150 лв. юрк. възнаграждение.

С решение №45 от 9.02.2026 година е допусната на основание чл. 247 ГПК, поправка на очевидна фактическа на Решение № 300/06.10.2025 г., по гр. д. № 1367/2024 г., по описа на Районен съд Велинград, като в частта, в която съдът отхвърля иска, вместо погрешно изписаното „за периода от 04.10.1976 г. до 22.08.1997 г.;“, следва да се чете вярното „за периода от 04.10.1976 г. до 22.08.1977 г.;“.

В срок така постановеното решение е обжалвано от С. И. изцяло – както в частта , с която е оставен иска без разглеждане и прекратено производството по делото , така и в частта ,с която иска е отхвърлен.

Обжалваното решение било приложение на материалния закон. неправилно, поради неправилно

Съдът неправилно прекратил производството по делото за част от втория период (08.11.1979 г. до 12.11.1983 г.) и целия трети период (09.03.1992 г. до 11.10.1996 г.) поради липса на правен интерес. Въпреки, че трудовата книжка на жалбоподателя съдържа вписвания за тези периоди, тези вписвания били оспорени пред НОИ, което е довело до отказа за пенсиониране и необходимостта от съдебно установяване на стажа. Налице бил правен интерес от установяване на тези периоди, тъй като валидността на вписванията е поставена под съмнение и не се признава от осигурителния орган. Отказът на НОИ да зачете стажа, пораждал пряк правен интерес за ищеца да установи съществуването на трудовия стаж по съдебен ред, за да преодолее административния акт на НОИ. Неправилното тълкуване на наличието на правен интерес от първоинстанционния съд противоречало на 2 целта на ЗУТОССР и съдебната практика в случаите когато вписванията в трудовата книжка са оспорени или не се зачитат от НОИ.

Съдът тълкувал погрешно разпоредбата на чл. 6 от ЗУТОССР, като е приел, че УП- 30, издадено въз основа на трудовата книжка, не представлява "писмено доказателство, издадено от работодателя и по време на полагане на стажа", което да обосновава вероятността на стажа и да допуска свидетелски показания. Отказът да се цени УП-30, издадено през 1996 г. (макар и да се твърди, че е изготвено по-късно), е неправилен, доколкото самият закон не поставя изрично условие за момента на изготвянето на УП-30, стига то да удостоверява стаж, положен в миналото. Нарушението на материалния закон се изразява в изключване на доказателствена сила на документ, който е следвало да бъде разгледан в съвкупност с останалите доказателства. В тази връзка е относима практиката на ВКС в Решение № 422 от 25.06.2010 г. по гр. д. № 108/2010 г., IV г. о.. ГК, според което свидетелски показания се допускат за установяване на трудов стаж, когато има "първоначално писмено доказателство", което може да бъде и УП-30, независимо от момента на неговото издаване.

Нарушени били и съдопроизводствените правила.

Съдът не оценил събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност, съгласно чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК. Игнорирал показанията на свидетелите Ю. М. С. и Ю. С. В., които са работили заедно с жалбоподателя и са могли да удостоверят реалното полагане на труд. Съдът отхвърлил тези свидетелски показания, позовавайки се на липсата на "първото по вид писмено доказателство" (УП-30), което било резултат от неправилно тълкуване на чл. 6 от ЗУТОССР. Неправилната преценка на доказателствата довела до необоснован отказ за установяване на трудов стаж.

В съдебната практика се приема, че свидетелските показания са допустими за доказване на трудов стаж, ако са подкрепени от косвени писмени доказателства (напр. Тълкувателно решение № 3 от 10.05.2017 г. по т. д. № 3/2016 г., ОСГК на ВКС). В случая, трудовата книжка и УП-30 (дори да е оспорено) представляват такива първоначални писмени доказателства.

Въпреки направеното доказателствено искане за разпит на свидетели, които пряко могат да удостоверят трудовия стаж, съдът необосновано отказал да цени техните показания. Това довело до неизясняване на релевантни за 3 спора факти, а именно реалното полагане на труд и продължителността на трудовия стаж. Исканото доказателство е имало съществено значение за установяване на факта на извършване на трудова дейност в спорните периоди.

Съдът нарушил принципа на състезателност, като не обсъдил подробно и аргументирано всички представени доказателства, включително и декларацията по чл. 8 от ЗУТОССР, в съвкупност с останалите данни по делото.

Мотивите на съда били вътрешно противоречиви /нелогични/ непълни, което водело до необоснованост на решението. Съдът приел, че трудовата книжка съдържа вписвания за част от претендираните периоди, което е довело до прекратяване на производството за тези периоди, но в същото време е приел, че има "голямо съмнение" дали ищецът е бил страна по трудово правоотношение с рудник „Възраждане“ през периодите, за които трудовата книжка показва работа в други предприятия. Този извод бил в противоречие с признатия от съда факт, че в трудовата книжка има вписвания за стаж в рудника, което само по себе си би трябвало да обоснове наличието на трудов стаж, освен ако истинността на вписванията не е опровергана по надлежен ред.

Съдът не е обсъдил всички правни и фактически доводи, изложени в исковата молба, а именно: действителното полагане на труд, полученото възнаграждение, тежките условия на труд и факта, че НОИ е отказал да зачете стажа, въпреки наличните вписвания в трудовата книжка.

Моли решението да бъде отменено и спора решен по същество ,като бъде уважен изцяло предявения иск срещу ТП на ПОИ - гр. Пазарджик и „Тракия - РМ“ ЕИК 115141446, за приемане за установено в отношенията между страните, че жалбоподателят е придобил трудов стаж при осигурител Рудник „Възраждане“, м. Селище, чийто правоприемник е „Тракия - РМ“ с ЕИК 115141446, за периодите: 1. От 04.10.1976 г. до 22.08.1977 г. на длъжност „сондьор - 4-ти разряд“; 2. От 08.11.1979 г. до 01.06.1991 г. на длъжност „ел. машинен шлосер - пети разряд“; 3. От 09.03.1992 г. до 11.10.1996 г. на длъжност „работник сондажи и разтвори шести разряд“, при пълно работно време от осем часа, което време да се признае за трудов и осигурителен стаж.

Веднага следва да се посочи,че в частта , с която иска е оставен без разглеждане и производството по делото – прекратено и която има характер на 4 определение ,въззивната инстанция няма правомощие да се произнесе по същество.

Писмен отговор е постъпил от НОИ.

Оспорват въззивната жалба,като считат ,че първоинстанционното решение е валидно , допустимо и правилно.

Удостоверение №399/28.10.1996 г., образец УП №30 от Рудник „Възраждане“, Редки метали, м. Селище не било издадено въз основа на трудова книжка, което било доказано в първоинстанционното производство.

В досъдебно производство №189/2020 г. по описа на ОД на МВР Пазарджик и преписка с вх. №1860/2020 г. по описа на Районна прокуратура Пазарджик било установено, че това Удостоверение №399/28.10.1996 г., образец УП №30 от Рудник „Възраждане“. Редки метали, м. Селище представлява неистински документ.

В настоящото производство това също било доказано ,чрез извършената експертиза, поискана от ответника - ТП на НОИ - Пазарджик. Експерта установил, подписите, положени за „Касиер“, „Гл. счетоводител“ и „Началник“ в правоъгълния печат на стр. 21 от Трудова книжка №63 и тези за „Изготвил“, „Гл. счетоводител“ и „Ръководител“ в удостоверение обр. УП-30 №399/28.10.1996 г. са изпълнени от различни лица. Също така подписите, положени за „Касиер“, „Гл. счетоводител“ и „Началник“ в правоъгълния печат на стр. 11 от Трудова книжка №63 и тези за „Изготвил“, „Гл. счетоводител“ и „Ръководител“ в удостоверение обр. УП-30 №399/28.10.1996 г. са изпълнени от различни лица.

Свидетелските показания на П. били противоречиви. Той твърдял, че в НОИ - Пазарджик са представили трудовата книжка при първото посещение.

Това, видно от пенсионната преписка, приложена по настоящото дело, не било вярна. Първоначално е представено УП, което не се знае от кого е съставено, но много удобно в него са посочени три периода на трудов стаж, като това са именно претендираните от ищеца: от 04.10.1976 г. до 22.08.1991 г„ от 08.11.1979 г. до 01.06.1991 г. и от 09.03.1992 г. до 11.10.1996 г. и тези периоди много удобно правят общ стаж от първа категория труд над 10 години, а именно: 17 години и 14 дни.

Първите документи за отпускане на пенсия на И. са подадени на 5

13.11.2019 г. със заявление с вх. №2113-12-2003 /приложени по пенсионната преписка и по настоящото дело/, когато е представено от него Удостоверение №399/28.10.1996 г„ образец УП №30 от Рудник „Възраждане“, Редки метали, м. Селище, без да е приложена трудова книжка №63. Пожарът, който е унищожил доказателствата за наличие на стаж в правоприемника Тракия - РМ е възникнал на 23.08.2016 г.

Съдът е установил в представената трудова книжка съвпадение с претендирания стаж за периода от 12.09.1983 г. до 15.01.1984 г„ като И. е работил във фабрика „Леда“, за времето от 16.01.1984 г. до 31.12.1985 г. същият е работил във фабрика „Пирин“, а за времето от 01.01.1986 г. до 01.06.1991 г. в „Тодор Каблешков“ - гр. Панагюрище и няма как да е упражнявал и трудова дейност при пълно работно време от осем часа в рудник „Възраждане“, местност Селище, община Велинград, при условия на първа категория труд.

Съдът приел, че липсват писмени доказателства, обосноваващи вероятността на стажа и поради това игнорирал показанията на свидетелите В. и В .

Молят решението да бъде потвърдено .

Претендират юрисконсултско възнаграждение.

Писмен отговор от ответника „Тракия РМ“ ЕООД не е постъпил.

Съдът като прецени валидността и допустимостта на решението ,за да се произнесе по съществото на спора в едната част и относно правилността на тази част , с която производството е прекратено ,поради недопустимост на иска , взе предвид следното:

В исковата си молба против НОИ ТП-Пазапджик и „Тракия- РМ“ЕООД ищецът С. М. И. твърди , че след като завършил средно образование започнал работа в Рудник „Възраждане“, местност Селище, при ДСО „Редки метали“.