Решение № 190 от 28.04.2025, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 190 гр. София, 28.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ружена Керанова

Членове:

Христина Михова

Деница Вълкова при участието на секретаря Марияна Кр. Петрова в присъствието на прокурора П. М. М. като разгледа докладваното от Ружена Керанова Касационно наказателно дело от общ характер № 20258002200056 по описа за 2025 година Касационното производство е образувано по жалба на защитника на подсъдимия А. А. П. и по жалби на частните обвинители А. А. М., С. И. М., К.

И. А. и С. И. А., чрез поверениците им, срещу въззивно решение № 61/15.04.2024 г., постановено по ВНОХД № 57/2024 г. от Апелативен съд – Пловдив.

В жалбата на защитника на подсъдимия и представените към нея писмени бележки се твърди, че при постановяване на въззивното решение са допуснати съществени процесуални нарушения, нарушение на материалния закон, а наказанието е явно несправедливо. В обхвата на второто от касационните основания се изтъкват аргументи, че съдът е основал фактическите си и правни изводи върху негоден доказателествен материал.

Изразява се съмнение в правилността на съдебно-психиатричната и психологична експертиза (СППЕ), съдържаща произнасяне по правни въпроси. Според касатора апелативният съд е игнорирал обясненията на подсъдимия и не е зачел адекватно позицията на непълнолетния му син Г. П..

Посочва се, че в резултат на така допуснатите нарушения на процесуалните 1 правила неправилно извършеното от подсъдимия престъпление е квалифицирано по чл. 116, ал. 1, т. 9 от НК, вместо по чл. 115 от НК. Оспорена е и справедливостта на измененото с въззивната намеса наказание, наложено за престъплението по чл. 116 от НК. Наред с това се изтъкват аргументи за наличие на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, останали недооценени от предходните инстанции, налагащи приложение на чл. 55 от НК. Сочи се още, че възраженията, свързани със справедливостта на определеното наказание за престъплението по чл. 339 от НК, били останали без отговор. Отправените искания са за отмяна на решението и присъдата в частта, с която подсъдимият П. е признат за виновен относно квалификацията по чл. 116, ал.1, т. 9 от НК и намаляване размера на наложените наказания на подсъдимия, съответно на определеното общо такова.

Жалбите на поверениците на частните обвинители се позовават на основанието по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК. Наложеното на подсъдимия наказание от осемнадесет години лишаване от свобода за престъплението по чл. 116, ал.1, т. 9 от НК е счетено за несъответно на тежестта на деянието и на чл.36 от НК. В тази връзка се излагат твърдения, че той е набавил оръжие два месеца преди деянието, планирал е извършването му и прикриването на следите, използвано е опасно средство, които обстоятелства надхвърляли обикновените случаи на съответното престъпление и свидетелстват за липса на каквото и да е съжаление у подсъдимия и осъзнаване на тежките последици. Според касаторите наказание, определено по първата алтернатива на чл. 116 от НК, противоречи на генералната превенция. Отправеното искане в една от жалбите е да се отмени въззивното решение в частта по наказанието, тъй като същото следва да бъде увеличено на „доживотен затвор“, а в другата да се измени съдебният акт в тази му част и ВКС да наложи „доживотен затвор“ или „доживотен затвор без замяна“.

В съдебното заседание пред настоящата инстанция подсъдимият А. П. и неговата защита поддържат жалбата по изложените в нея доводи и искания.

Жлбоподателите частните обвинители и техните повереници не вземат лично участие в съдебното заседание.

По делото е постъпила молба от частния обвинител Г. П., с която изразява становище, че подсъдимият не следва да бъде „до живот в затвора“. В съдебното заседание този частен обвинител поддържа подадената молба.

2

Особеният представител, назначен за частните обвинители С. П.а и Г. П., поддържа депозираното по делото писмено становище, като счита, че жалбата на останалите частни обвинители е основателна.

Прокурорът от Върховната прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбите на подсъдимия и на частните обвинители и пледира за оставяне в сила на атакуваното решение.

Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал.1 от НПК, установи следното :

Окръжният съд – Пловдив с присъда № 88/28.11.2023 г., постановена по НОХД № 1441/2023 г., признал подсъдимия А. А. П. за виновен в това, че на 25.11.2022 г., в с. Пъдарско, умишлено умъртвил ФА. И. П.а, като убийството е извършено предумишлено, поради което и на основание чл. 116, ал.1, т. 9 от НК и при условията на чл. 54 от НК го осъдил на шестнадесет години лишаване от свобода. Подсъдимият П. е признат за виновен и осъден и за това, че през м. септември 2022 г., в гр. Раковски, е придобил и държал до 25.11.2022 г. огнестрелно оръжие –пистолет и боеприпаси, подробно описани, без да има надлежно разрешение, поради което и на основание чл. 339, ал.1 от НК и чл. 54 от НК му е наложено наказание от три години лишаване от свобода. На основание чл. 23 от НК съдът определил едно общо най-тежко наказание, а именно шестнадесет години лишаване от свобода, търпимо при първоначален „строг“ режим. От така определеното общо наказание на основание чл. 59 от НК е приспаднато времето, през което П. е бил задържан в настоящия процес. П. е бил осъден да заплати сторените по делото разноски.

Присъдата е била предмет на въззивен контрол, осъществен по протест на прокурора, по жалба на подсъдимия и по жалба на част от частните обвинители. С атакувания съдебен акт присъдата е била изменена, като размерът на наложеното на подсъдимия наказание за престъплението по чл.

116, ал.1, т. 9 от НК е увеличен от шестнадесет години на осемнадесет години лишаване от свобода. Извършена е корекция в частта по приложението на чл.

23, ал. 1 от НК и размерът на определеното общо наказание е увеличен на осемнадесет години. В останалата част присъдата е потвърдена.

І. По доводите в жалбата на подсъдимия П..

Във връзка с оспорването на доказателствените източници основният 3 акцент е поставен върху показанията на полицейския служител Д. С.. Според касатора именно въз основа на тези показания са изградени изводите на въззивния съд за наличие на квалифициращото обстоятелство по чл. 116, ал.1, т. 9 от НК. Повод за така поддържаното оплакване очевидно се дължи на това, че във въззивното решение са маркирани показанията на С., възпроизвеждащи споделеното му от П. в проведената оперативна (разузнавателна) беседа.

Не е необходимо подробно да се разисква, че показанията на полицейския служител, който е провел „разговор“ с подсъдимия и е възприел неговите извънпроцесуални изявления в хода на осъществяваната от него служебна дейност по разкриване на престъпление, не могат да послужат за постановяване на осъдителна присъда. По разглежданото дело, макар и не особено прецизно, в мотивите на атакувания съдебен акт е отразено, че „информацията, придобита чрез извънпроцесуалната оперативна беседа не е годно и допустимо доказателствено средство“ (виж, решение, стр. 14, съответно стр. 16). В тази връзка настоящият състав само отбелязва, че апелативният съд е могъл да прояви по- голяма категоричност и яснота при изказа си, но посочената констатация разкрива позицията му за изключване от доказателствената база показанията на полицейския служител С., съдържащи споделените пред него изявления на П. преди привличането му като обвиняем, в отсъствие на адвокат и без информиране за последиците от самоуличаване.

Изводът, че убийството, чието авторство подсъдимият П. не отрича, е предумишлено, не е поставено под съмнение от апелативния съд и след отстраняването на коментирания доказателствен източник. Упреквайки съда в ползването на показанията на С., касаторът пропуска поредицата от факти, намиращи опора в останалите доказателствени материали, съотносими към признака по чл. 116, ал. 1, т. 9 от НК. Изложената мотивировка в атакуваното решение показва съобразяване със съдебната практика, разясняваща, че указание за наличие на „предумисъл“ са извършените от дееца подготвителни действия, изработването на план, предварително набавяне на средства, избор на място, където да се причака жертвата, проследяването й с оглед установяване на маршрута на движение, взети мерки за укриване на деянието и прочие. Именно тези характеристики са били съобразявани от въззивната инстанция при интерпретацията на установените по делото фактически данни 4

– за предварително търсене и набавяне на оръжие и боеприпаси, изводимо от показанията на М.; фактът на изпробване на оръжието за годност да възпроизведе изстрел, осъществено от подсъдимия; поставеното от него приспособление (фенерче), като своеобразен мерник; проследяване на пострадалата, неколкократно преди деянието с използването на това приспособление, изводимо от показанията на Ан. М. и С. М.; изборът на безлюдно място за причакване на жертвата в тъмната част на сутринта около 05: 00 ч.; приложените по делото веществени доказателства, използването на част от които са били предназначени да препятстват разкриването му. Всички тези факти, очертаващи хронологично поведението на подсъдимия преди инкриминираното деяние, са обусловили извод за проявена обмисленост, целенасоченост и предварителна подготовка, нетипични за убийство, извършено при възникнал внезапен умисъл. В този контекст обект на съдебно внимание са били и последващите действия на П. по прикриване на извършеното, макар и за кратко време, за които действия той е споделил при проведения разпит в присъствието на защитник в хода на досъдебното производство. Ето защо, не въз основа на недопустимите преразказани обяснения на П., както се твърди в жалбата, са били изведени уличаващи данни, сочещи на предварително взето от него решение при сравнително спокойно състояние.

Лишено от основание е възражението, че процесът на формиране на вътрешното убеждение на въззивния съд е протекъл при необосновано игнориране на обясненията на П.. Отказът на съда да признае достоверност на тези обяснения в частта им, че единствената причина да се сдобие с оръжие са отправените към него заплахи, както и че действията му по умъртвяване на П.а са били спонтанни, а не обмислени, не означава, че така съобщеното е пренебрегнато. Игнориране на едно или друго доказателствено средство предполага съдържащата се в него информация да е оставена без съдебно внимание, когато не е подложена на анализ или пък избирателно са ползвани части, изведени от контекста на цялостния разказ на разпитваните лица. В разглеждания случай достоверността на посочените твърдения на подсъдимия не е отхвърлена произволно и безмотивно, а след надлежното им обсъждане в контекста на цялата доказателствена съвкупност. Втората инстанция не само е утвърдила разсъжденията на основния съд да откаже съдебен кредит на тази част от обясненията. Мотивите на въззивното решение опредметяват и 5 извършен самостоятелен анализ, както и оценка на всички обяснения на подсъдимия пред съда и от досъдебното производство, приобщени във въззивната процедура. Апелативният съд е дал и съответните разяснения в коя част и защо обективността им е счетена за компрометирана, съобразявайки както техните качествени характеристики, така и несъответствието им с останалия доказателствен материал, за който е констатирал хармоничност и взаимно допълваща се връзка (виж, мотиви стр. 15-16). Само за пълнота се отбелязва и това, че всъщност с изложените доводи защитникът оспорва подхода на въззивния съд към гласните доказателствени средства и кредитирането на едни от тях с доверие, а други – не, като на съдебната оценка за тяхното качество противопоставя собствения си прочит.

Достоверността на доказателствата и доказателствените източници е от компетентността на предходната инстанция, която е такава по същество, и не подлежи на преобсъждане в касационната процедура, стига да са спазени изискванията за тяхното аналитично изследване и оценка, което да е намерило израз в атакувания въззивен съдебен акт, които условия са спазени по делото.