Решение № 1387 от 09.04.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1387 гр. Варна, 09.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 9 СЪСТАВ, в публично заседание на девети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Насуф Исмал при участието на секретаря Илияна Илк. Илиева като разгледа докладваното от Насуф Исмал Гражданско дело №

20233110114371 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава двадесет и девета от ГПК – „СЪДЕБНА ДЕЛБА“ и е във фазата по извършването й.

С влязло в сила съдебно решение № 3959/07.11.2024 г., постановено по гр. д. № 14371 по описа за 2023 г. на РС-Варна, ГО, 9-ти съдебен състав, e допуснатa до делба следнaтa недвижимa вещ:

* Самостоятелен обект в сграда с идентификатор * (*), представляващ Апартамент с административен адрес в *, разположен в сграда с идентификатор *, изградена в поземлен имот с идентификатор *, съгласно КККР, одобрени със Заповед * г. на изпълнителния директор на АГКК, с площ 87,07 кв. м., ведно с прилежащото му избено помещение № * с площ 2,60 кв. м., както и 4,2294 % ид. ч. от общите части на сградата, равняващи се на 15,05 кв. м. ид. ч., между съделителите при следните квоти:

- за В. П. В., ЕГН ********** – ½ /една втора/ ид. ч. от имота;

- за П. Й. К., ЕГН ********** – ½ /една втора/ ид. ч. от имота.

В хода на първото о.с.з. във втората фаза на делбеното производство съдът е приел за съвместно разглеждане претенцията релевирана от страна на съделителката В. П. В. с правно основание чл. 349, ал. 1 от ГПК, а именно за възлагане в неин дял на неподеляемото делбено имущество срещу съответното парично уравнение.

Едва в хода на устните състезания, проведени в рамките на последното – пето о.с.з. във втората фаза, съделителят П. Й. К. също е обективирал искане за възлагане на делбения имот в негов дял срещу съответното парично уравнение на дяловете, на основание чл. 349, ал. 1 от ГПК.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Видно е от представеното удостоверение за сключен граждански брак /л. 7/, че на 22.06.2013 г. съделителите са сключили граждански брак по силата на акт за сключен граждански брак № * г.

От брака им са родени и двете им деца – Й. К., роден на * г. и П. К.а, родена на * г., 1 видно от представените удостоверения за раждане /л. 8 и л. 9/.

От представеното постановление за възлагане на недвижим имот, влязло в законна сила на * г., по описа на ЧСИ *, вписана в КЧСИ под рег. № *, с район на действие ОС-*, е видно, че съделителите по време на брака им са придобили правото на собственост върху делбената невдижима вещ, по силата на проведена по изп. дело № 563 по описа за 2013 г. на посочения ЧСИ публична продан.

Видно е от представеното решение № 1013 от 12.03.2019 г., постановено по гр. д. № 5757 по описа за 2018 г. на РС-Варна, че бракът на съделителите е прекратен с развод по вина на съпруга П. К.. С бракоразводното решение съдът се е произнесъл и по небрачните искове, като е предоставил упражняването на родителките права на съделителката В. В. и е постановил местоживеенето на децата при нея.

Приета по делото е декларация от В. В., както и справка от Служба по вписванията относно обстоятелството, че същата не притежава друго жилище.

По делото са ангажирани три експертни заключения по назначените СТОцЕ.

Първото е изготвено от в. л. инж. С. Д. /л. 231/. Съгласно него делбеният имот е реално неподеляем. Средната пазарна цена на имота е 196 070,00 лева.

Второто заключение е изготвено от в. л. инж. Н. А. /л. 284/. Съгласно него средната пазарна цена на делбения имот възлиза на 169 700,00 лева, а средния пазарен наем възлиза на 860,00 лева.

Третото експертно заключение /л. 365/ е изготвено от вещите лица Л. В., А. А. и М. Т..

Съгласно тричленното заключение средната пазарна цена на делбения имот възлиза на 268 689,00 лева, а средния пазарен наем – 860,00 лева.

Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:

При извършването на делбата съдът следва да се съобрази с влязлото в сила решение по чл. 344 от ГПК, което има сила на пресъдено нещо относно лицата, които имат право на дял, имотите, които следва да се делят и частите на всеки един от съделителите.

Съсобствеността във втора фаза на делбеното производство се прекратява по един от посочените способи: посредством теглене на жребие - чл. 352 от ГПК след влизане в сила на решението по разделителния протокол по чл. 350 от ГПК; чрез разпределение на имотите по реда на чл. 353 от ГПК; чрез възлагане по реда на чл. 349 от ГПК или чрез изнасяне на имота на публична продан - чл. 348 от ГПК.

Основен критерий за избора на способ е дали броят на реалните дялове съответства на броя на съделителите и доколко стойността на реалните дялове съответства на стойността на квотите на съделителите, при спазване на водещия принцип, въведен от чл. 69 от Закона за наследството /ЗН/ при възможност всеки от съделителите да получи реален дял, съответен на квотата му от съсобствеността, като евентуалното неравенство в дяловете се изравнява в пари. За това съществено значение има обстоятелството дали е налице възможност за обособяване на повече реални дялове от допуснатите до делба имоти, както и становището на съделителите досежно начина на нейното извършване и по-специално обстоятелството дали са предявени претенции за възлагане на жилищен имот, тъй като законът установява специален способ за извършване на делба на такъв имот, който представлява изключение от общото правило на чл. 69, ал. 2 от ЗН, като предвижда възможност за поставяне в дял на реално неподеляем имот по арг. от чл. 349 от ГПК.

В случая относно поделяемостта на имота съдът кредитира заключението на вещото лице инж. Д. по назначената първоначална съдебно-техническа експертиза, което се цени като обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните, според което апартаментът, предмет на делбата, е реално неподеляем с оглед квотите на съделителите в съсобствеността, т.е. не е възможно обособяването на реален дял за всеки от съделителите.

При установената по делото неподеляемост на процесния имот, съдът следва да обсъди въведената своевременно – в преклузивния срок по чл. 349, ал. 4 от ГПК, от съделителката В. В. претенция за възлагане в неин дял на допуснатия до делба имот.

Претенцията на П. К. следва да се остави без разглеждане, тъй като искането по чл.

349, ал. 2 от ГПК е направено извън преклузивния срок по чл. 349, ал. 4 от ГПК – едва в хода на устните състезания в петото о.с.з. във втората фаза на делбата.

2

Според чл. 349, ал. 1 от ГПК, за да бъде налице правото на възлагане на имота по отношение на една от страните в делбения процес е необходимо: искането да е направено най-късно в първото по делото заседание след влизане в сила на решението по допускане на делбата; да се касае за имот, който е бил част от съпружеската имуществена общност, която да е прекратена със смъртта на единия съпруг или с развод; делбеният имот да бъде неподеляем и да представлява жилище по предназначението си; преживелият или бившият съпруг, на когото е предоставено упражняването на родителските права по отношение на децата от брака, да няма собствено жилище.

В случая по несъмнен начин се констатира, че делбеният имот е неподеляем и е с жилищно предназначение – апартамент, ситуиран в многофамилна жилищна сграда.

Искането е направено в предвидения преклузивен срок. Установи се от събраните по делото писмени доказателства – представените от В. В. декларация, както и справка от Служба по вписванията, че тя не разполага с друго жилище. Не е спорно по делото и че към момента В.

В. е тази, която непосредствено отглежда и възпитава родените от прекратената брачна връзка деца.

Не е било спорно във фазата по допускане на делбата, че върху делбеният имот е била учредена бездялова съпружеска имуществена общност, която се е трансформирала в обикновена съсобственост след прекратяване с развод на брака между страните.

Всичко изложено налага извода на съда, че делбата на имота следва да бъде извършена чрез възлагането му на съделителката В. В., като делът на П. К. бъде уравнен в пари. Досежно средната пазарна цена на имота съдът кредитира повторната тричленна СОцЕ, доколкото същата е пълна, обективна и ясна. Средната пазарна цена на делбения имот възлиза на 268 680,00 лева. Съдът не кредитира заключението на инж. Д. и инж. А. в частта относно средната пазарна цена на имота, доколкото и двете вещи лица са приложили корекционен коефициент от 30% за съсобственост в имота. Този коефициент не следва да се прилага в настоящия казус. Имотът е реално неподеляем, т.е. при липса на възлагателна претенция същият подлежи на публична продан по реда на чл. 348 от ГПК. Предмет на проданта ще бъде целият имот, а не идеална част от него, за да се приложи корекционният коефициент. Противното разбиране е в разрез с принципа за забрана за неоснователно обогатяване, доколкото целият неподеляем имот ще се възложи на съделителката В. В. с 30% под средната му пазарна цена за сметка на съделителя П. К.. Корекционният коефициент е приложим единствено в случаите, при които предмет на оценка е ид. ч. от целия имот, а не и тогава, когато оценката се дава за цялата вещ, подлежаща на продан поради своята неподеляемост.

Съобразно квотите им в съсобствеността, В. В. следва да заплати за уравнение на дяловете на П. К. сумата о т 134 340,00 лева или 68 686,95 евро. Тази сума следва да се изплати ведно със законната лихва в шестмесечен срок от влизане на решението за възлагане в сила, като ищецът придобива собствеността след като изплати определеното парично уравнение и лихвата, съгласно чл. 349, ал. 6 от ГПК.

На основание чл. 355 ГПК, вр. чл. 8 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, всяка от съделителките следва да бъде осъдена да заплати по сметка на ВРС държавна такса в размер от 2 747,48 евро.

Водим от горното, съдът,

РЕШИ:

ВЪЗЛАГА В ДЯЛ И СОБСТВЕНОСТ, на основание чл. 349, ал. 1 от ГПК, на В. П.

В., ЕГН ********** следния недвижим имот, а именно: Самостоятелен обект в сграда с идентификатор * (*), представляващ Апартамент с административен адрес в *, разположен в сграда с идентификатор *, изградена в поземлен имот с идентификатор *, съгласно КККР, одобрени със Заповед * г. на изпълнителния директор на АГКК, с площ 87,07 кв. м., ведно с прилежащото му избено помещение № * с площ 2,60 кв. м., както и 4,2294 % ид. ч. от общите части на сградата, равняващи се на 15,05 кв. м. ид. ч. на стойност 137 373,90 евро (268 680,00 лева), при условие че В. П. В., ЕГН ********** заплати за уравнение на дела н а П. Й. К., ЕГН ********** сумата от 68 686,95 евро (134 340,00 лева), ведно със законната лихва върху сумата в шестмесечен срок от влизане на решението за възлагане в сила, на основание чл. 349, ал. 5 от ГПК.

3

ОБЯВЯВА, че В. П. В., ЕГН ********** ще стане собственик на имота, след като изплати в срока по чл. 349, ал. 5 от ГПК в полза на П. Й. К., ЕГН ********** определеното парично уравнение о т 68 686,95 евро (134 340,00 лева), заедно със законната лихва, на основание чл. 349, ал. 6 от ГПК.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ претенцията релевирана от страна на съделителя П.

Й. К., ЕГН ********** с правно основание чл. 349, ал. 1 от ГПК, а именно за възлагане на неподеляемото делбено имущество – Самостоятелен обект в сграда с идентификатор * (*), представляващ Апартамент с административен адрес в *, разположен в сграда с идентификатор *, изградена в поземлен имот с идентификатор *, съгласно КККР, одобрени със Заповед * г. на изпълнителния директор на АГКК, с площ 87,07 кв. м., ведно с прилежащото му избено помещение № * с площ 2,60 кв. м., както и 4,2294 % ид. ч. от общите части на сградата, равняващи се на 15,05 кв. м. ид. ч., срещу съответното парично уравнение, в негов дял.

ОСЪЖДА В. П. В., ЕГН ********** да заплати по сметка на РС-Варна държавна такса в размер на 2 747,48 евро, на основание чл. 355 ГПК, вр. чл. 8 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.

ОСЪЖДА П. Й. К., ЕГН ********** да заплати по сметка на РС-Варна държавна такса в размер на 2 747,48 евро, на основание чл. 355 ГПК, вр. чл. 8 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.