Решение № 183 от 27.05.2024, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 183 гр. Перник, 27.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ

Членове:

КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ

ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ при участието на секретаря КАТЯ ХР. СТАНОЕВА като разгледа докладваното от КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ Въззивно гражданско дело № 20241700500132 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С Решение № 131 от 29.06.2023 г., поправено по реда на чл. 247 ГПК с Решение № 166/21.08.2023 г. и Решение № 5/09.01.2024г., постановени по гр.д. № 972/2022 г. на Районен съд - Радомир е осъдена ответницата С. В. А., ЕГН **********, да заплати на ищеца В. Ц. М., ЕГН **********, сумата от 1 000 лв. /хиляда лева/, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в страдания, безпокойство, семейни проблеми и стрес в следствие на действия на ответницата- разпространяване на клевети, набеждаване в некомпетентност, вземане на неправилни решения по водоснабдяването, некадърност, като е отхвърлен иска до пълния му претендиран размер от 10 000 лв. /десет хиляди лева/. На осн. чл. 78 от ГПК в тежест на страните са възложени разноските по делото.

В срока по чл. 259 от ГПК е депозирана въззивна жалба от С. А., чрез адв. А., с която постановеното от първоинстанционния съд решение се обжалва като неправилно, поради което същото следва да бъде отменено, като бъде отхвърлен предявения иск. Излагат се подробни съображения като се твърди, че в процесния случай не е налице клевета и противоправно поведение от страна на ответницата, като се допълва, че не е противоправно 1 публичното изказване на мнения с негативна оценка, пряко или косвено засягащи конкретно лице, когато името му се коментира или се предполага във връзка с обществен въпрос, свързан с неговия пост, дейност или занятие. Сочи, че съгласно съдебната практика, ако се оспорва компетентността и правилността на взетото управленско решение, както се твърди в конкретния случай и е изразена негативна оценка за тази дейност не е налице клевета.

Намира, че освен, че не е доказано извършването на процесното поведение от страна на ответницата, решаващият съд не е установил и дали твърдените думи представляват клевета и не е ясно кои точно думи е квалифицирал като клевета. Отбелязва се, че никъде в мотивите на съда не се сочи въз основа на кои установени факти е прието, че е налице поведение, което да се счете за обида, кое е това конкретно поведение, кои са обидните думи и с какви правни аргументи ги е квалифицирал като обида. В продължение се сочи, че всички твърдени изказвания, приети за установени, за които се твърди, че са разпространени публично, а не в присъствието на В. М., не касаят личността на ищеца, а касаят единствено дейността му като *** и представляват оценка конкретно за тази дейност. На следващо място се правят оплаквания, че решаващият съд не е обсъдил всички релевантни за спора данни, не е подложил на обсъждане свидетелските показания на свидетелите от страна на ответницата. По подробно изложени съображение се твърди, че районният съд необосновано, недоказано и неправилно е приел за установено от фактическа страна, че А. е разпространявала устно и писмено обиди и клевети по повод работата на М. като ***.

Навеждат се твърдения, че от фактическа страна всъщност решението на първата инстанция цитира съдържанието на исковата молба, а правните изводи на съда съвпадат със съдържанието на сведението на свидетеля И. К.. Сочи се, че липсват аргументи защо решаващият съд възприема безкритично една група доказателства за сметка на друга група доказателства. Твърди се, че съдът не е доказал по безспорен начин наличието на причинно – следствена връзка между психичното състояние на ищеца и поведението на ответницата.

Счита, че съществен процесуален порок в съдебното решение е и липсата на подробни, конкретни мотиви, формирани въз основа на съвкупното и аналитично оценяване на всички доказателства по делото. Допълва, че в мотивите по делото не е извършена преценка на доказателствата, доводите и възраженията, изложени от страна на ответницата. Намира, че мотивите на съда не са ясни, убедителни и безпротиворечиви, като счита, че същите съдържат множество противоречия, неясноти и празноти, което от своя страна намира, че е самостоятелно основание за отмяна на атакуваното решение. В условията на евентуалност, ако не бъдат приети аргументите за липса на непозволено увреждане се навеждат твърдения, че решението е незаконосъобразно в частта му относно размера на присъденото обезщетение. Намира, че размера на същото е прекомерно завишен, несъразмерен на доказаните вреди и тежестта на непозволеното увреждане, като се излагат съображения в тази насока. Моли се съда да постанови решение, с което да бъде отменен акта на първата инстанция, в частта, с която искът е уважен като основателен и е присъдено обезщетение в размер на 1000 лева и вместо това да бъде постановено, че искът е изцяло неоснователен. В условията на алтернативност се моли обезщетението да бъде определено в минимален размер, определен от съда по справедливост. Прави се искане за присъждане на сторените 2 пред настоящата инстанция разноски.

В срок е постъпил отговор от В. М., чрез адв. В. К., с който оспорва изцяло жалбата като неоснователна и манипулативна, като моли същата да бъде оставена без уважение.

Намира за неоснователни направените с жалбата твърдения, като се излагат подробни аргументи в тази насока. Счита, че изложеното във въззивната жалба е в явно противоречие със събраните по делото доказателства. Сочи постановеното решение за правилно и съобразено с наличните по делото доказателства. Твърди, че решаващият съд е направил правилна преценка на доказателствения материал, като е достигнал до правилни изводи и е постановил правилен съдебен акт. В заключение прави искане въззивната жалба да бъде оставена без уважение, както и атакуваното решение да бъде отменено, като бъде постановено друго, с което да се увеличи размера на присъденото обезщетение до претендирания от М. в исковата молба. В условията на евентуалност се моли първоинстанционното решение да бъде отменено в частта за разноските, като се постанови ново, с което не се присъждат разноски за адвокатско възнаграждение за ответната страна, поради липса на представен по делото договор по чл. 38 от ЗА или платежен документ за реално извършване на тези разноски. Прави се искане за присъждане на сторените разноски.

В срок е постъпила и насрещна въззивна жалба от В. М., чрез адв. В. К., с която атакуваното решение се сочи за необосновано и неправилно, поради явното му противоречие със събраните и приети по делото доказателства, като се излагат подробни аргументи в тази насока. Сочи, че решаващият съд е кредитирал частично показанията на свидетеля К., а не е кредитирал показанията на останалите трима свидетели – А.К., И.С. и А.В. – М., като допълва, че липсват каквито и да е мотиви, защо не се кредитират техните показания. На следващо място се сочи, че след като съдът необосновано е игнорирал свидетелските показания и е възприел безкритично заключението на вещото лице по назначената експертиза, е достигнал до погрешно заключение, че твърдените клевети по отношение на М. са останали недоказани и не са повлияли на психичното му състояние и на здравето му. По изложените съображения се иска отмяна на процесното решение и постановяване на ново, с което да бъде присъдено обезщетение в пълния претендиран размер от 10 000 лева. Прави се искане за присъждане на сторените пред двете инстанции разноски, включително и за адвокатско възнаграждение.

Постъпил е отговор на депозираната насрещна въззивна жалба от С. А., чрез адв. А., с който се твърди, че същата е частично недопустима, поради липса на правен интерес за ищеца в частта, с която ответницата е осъдена да заплати на ищеца обезщетение в размер на 1000 лева за причинено непозволено увреждане по чл. 45 от ЗЗД. Сочи се, че в останалата част жалбата е неоснователна и необоснована, доколкото са изложени твърдения в явно противоречие със събраните по делото доказателства. Прави се подробен анализ на свидетелските показния, събрани пред първата инстанция. Оспорени са направените с насрещната въззивна жалба твърдения, включително и твърдението, че процесното решение е неправилно, като следва да бъде определен размер на обезщетение от 10 000 лева. Намира за преклудирано направеното с насрещната въззивна жалба възражение, че съдът 3 неправилно и безкритично е кредитирал заключението на вещото лице кардиолог. По отношение на обезщетението в размер на 1000 лева за клевети/обиди разпространявани във фейсбук от С. А., сочи, че се подържат изцяло аргументите изложени във въззивнта жалба на А.. Излагат се съображения и по отношение на претендираните и присъдени за двете страни разноски. По отношение на исканите от втората инстанция разноски за вещи лица, намира искането на насрещния жалбоподател за необосновано завишено.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси въззивната инстанция е ограничена от посоченото в жалбата.

Въззивният съд не установи съществуването на основания за нищожност и недопустимост на обжалваното решение на РС, поради което намира, че то е валидно и допустимо.

Относно правилността на решението и съобразно оплакванията във въззивните жалби на страните (чл. 269, изр. второ ГПК).

Районният съд е бил сезиран с искове с правно основание чл. 45 ЗЗД за присъждане на обезщетение за причинените на ищеца неимуществени вреди в общ размер на 10 000 лв. в резултат на противоправното поведение на ответницата, изразяващо се в разпространяване чрез социалната мрежа фейсбук в интернет неверни и унизяващи честта и достойнството на ищеца твърдения, че ищецът бил некомпетентен, че вземал неправилни решения по водоснабдяването, че не се съветвал със съселяните си по въпросите за водоснабдяването, че е бил некадърен, че целенасочено не пускал вода само на нея, че не се бил справял с водоснабдяването на селото и че спирал водата при пълни резервоари; в разгласяването за ищеца на неверни и позорни за него обстоятелства, а именно, че бил имал любовница в селото и че бил причина за настъпването инфаркта на неговия съселянин И. Х.Б. и за смъртта му.

За да бъдат уважени предявените искове, ищецът следва да докаже при условията на пълно и главно доказване по чл. 154, ал. 1 от ГПК, че посочените от него в исковата молба изрази и думи са изречени от ответницата, респ. са публикувани от ответницата чрез социалната мрежа фейсбук в интернет по негов адрес с твърдяното в исковата молба съдържание, както и че същите представляват по естеството си противоправно действие, с което се накърнява защитен от правото интерес или субективно право или по този начин е засегнато честта и/или достойнството му, в резултат на което е претърпял всички, сочени в исковата молба неимуществени вреди.

За да е обидно или клеветническо дадено изявление (или засягащо по някакъв друг начин честта, достойнството или доброто име на някого, дори и да не покрива състава на чл.

146 или 147 НК - в този смисъл и решение № 12/06.02.2013 г. по гр. дело № 449/2012 г. на III г. о. на ВКС, ГК), респ. - за да съставлява противоправно деяние по смисъла на чл. 45 ЗЗД, изявлението следва да визира определено физическо лице (едно или повече). Обидният (унизяващият) израз трябва да е насочен към това определено лице; разгласеното чрез 4 изявлението позорно обстоятелство трябва да се отнася за него; това определено физическо лице следва да се сочи като извършител на приписаното му престъпление. Увреденото (обиденото, оклеветеното) лице може да е посочено от автора на изявлението чрез неговите имена или по всякакъв друг начин, който не оставя никакво съмнение относно неговата личност. Само в такъв случай, при предявен деликтен иск съдът може да приеме, че са накърнени доброто име, честта или достойнството, именно на ищеца, респ. - че именно той е противоправно увреден. Когато обидният или клеветнически израз (един или повече) е част от едно по-обширно изявление, той не може да бъде извеждан от контекста на последното и смисъла, който то внушава като цяло, включително при преценката дали се отнася до ищеца, предявил иска за обезщетение от непозволено увреждане. При тази преценка съдът следва да има предвид и процесуалноправния аспект на поставения материалноправен въпрос, а именно - че съгласно трайно установената съдебна практика (решение № 85/23.03.2012 г. по гр. дело № 1486/2011 г. на IV г. о на ВКС, решение № 12/06.02.2013 г. по гр. дело № 449/2012 г. на III г. о. на ВКС) ищецът следва да посочи от кои конкретно изрази и действия на ответника е засегнат.