Решение № 411 от 26.11.2020, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 411 гр. Велико Търново , 25.11.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на двадесет и шести октомври, през две хиляди и двадесета година в следния състав:

Председател:

Членове:

Секретар:

Ивелина Солакова

Ирена Колева

Лилия Ненова

Красимира П. Борисова като разгледа докладваното от Ирена Колева Въззивно гражданско дело № 20204100500644 по описа за 2020 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на „РМ – ТИТАН СЕКЮРИТИ“ ООД, ЕИК 115656844, със седалище и адрес на управление град П., Район З., ул.“Ген. Н.И.“ № .., ет.., чрез пълномощник – адвокат М.Н., срещу Решение № 191/08.07.2020г. по гр.дело № 2061/2019г. по описа на Районен съд-Г.О., с което първоинстанционният съд се е произнесъл по предявени от И. Е. Т. искове срещу дружеството с правно основание чл.150 вр. чл.262 КТ и чл.261 от КТ. С обжалваното решение съдът е осъдил ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 4 251.47 лв. – неизплатено допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в периода 01.01.2017г. – 31.12.2018г., ведно със законната лихва от 13.11.2019г. до окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлил иска в останалата му част до пълния претендиран размер от 7 266.12 лв., както и сумата от 390 лв. – незаплатено увеличение на трудовото възнаграждение за положен нощен труд за същия период. Жалбоподателят счита, че постановеното решение в частта, в която е присъдено допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в периода 01.01.2017г. – 31.12.2018г. за сумата над 2 600.87 лв. до сумата от 4 251.47 лв., е незаконосъобразно и неправилно. Релевира доводи за неправилно изчисление на часовете положен извънреден труд, от които не е била извадена общата продължителност на почивките с продължителност от 1 час и 30 минути за всяка смяна, съобразно Правилника за вътрешния трудов ред. Прави искане за отмяна на първоинстанционното решение в обжалвана част и 1 вместо постановяване на друго, с което исковата претенция за положен извънреден труд бъде отхвърлена в частта за сумата над 2 600.87 лв. до присъдения размер от 4 251.47 лв.

Претендира направените разноски за двете съдебни инстанции.

В срока по чл.263 ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от насрещната страна, в който същата е заела становище за нейната неоснователност. Излага подробни съображения в насока, че обжалваното решение е правилно, законосъобразно и обосновано, като формираните от съда изводи почиват на нормативната уредба и събраните по делото доказателства. Заявява, че след постановяване решението на районния съд работодателят му е заплатил всички присъдени с него суми, с което признал задължението си. Оспорва оплакването във въззивната жалба, че при определяне размера на присъденото възнаграждение за положен извънреден труд не било приспадното времето, през което е бил в почивки, като твърди, че не е имал обективна възможност и не е ползвал такива.

Претендира въззивната жалба да бъде оставена без уважение и решението в обжалваната му част – потвърдено. Прави искане за присъждане на разноски за въззивната инстанция.

В хода на проведеното съдебно заседание страните, чрез своите процесуални представители по пълномощие, поддържат изразените в писмен вид позиции по спора във въззивната жалба, съответно в отговора на същата. Поддържат претенциите си за разноски съгласно представени списъци по чл.80 ГПК. Въззиваемият лично заявява, че не е било възможно да ползва почивки по време на извършване на трудовите си задължения, изразяващи се в охрана на обекта.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ал.1 ГПК, от легитимирана страна, против обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да се разгледа по същество. Съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК въззивният съд следва да извърши служебна проверка относно валидността и допустимостта на обжалваното решение. Съдът намира, че съдебният акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановен е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем. Не са налице и процесуални нарушения, обуславящи неговата недопустимост.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, в съответствие с предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбата, намира следното:

Настоящият съдебен състав намира, че оплакването срещу първоинстанционното решение в обжалваната му част е изцяло неоснователно и не намира опора в събраните по делото доказателства и нормативната уредба.

Съобразно разпоредбата на чл.151 ал.1 от КТ, работното време на работника или служителя се прекъсва с една или няколко почивки, като при тази организационна форма е приложима разпоредбата на чл.151 ал.2 КТ, според която почивките не се включват в работното време. С оглед естеството на работата и изпълняваните трудови задължения, работодателят може да организира непрекъсваем работен процес на смени /дежурства/.

Разликата между двете организационни форми е, че в първия случай работникът или служителят може да разполага както намери за добре с времето за почивка, а във втория – той е длъжен да присъства физически на място, определено от работодателя. Ако работникът или служителят има такова задължение – да е на разположение на работодателя през цялото време /цялото дежурство или смяна/, включително и през неактивната част – време за спане, хранене и т.н., то същото се счита за работно време. В този смисъл е разпоредбата на чл.151 ал.3 КТ, съгласно която в производства с непрекъсваем процес на 2 работа и в предприятия, в които се работи непрекъснато, работодателят осигурява на работника или служителя време за хранене през работното време. Тази разпоредба ясно разграничава почивката за хранене при прекъсваем производствен процес /чл.151 ал.1 изр.2 КТ/, която не се включва в работното време /чл.151 ал.2 КТ/, от времето за хранене, осигурявано от работодателя при непрекъсваем производствен процес, което е част от работното време. Затова при непрекъсваем производствен процес /смени, дежурства/ нормативно определеното време за хранене се включва в работното време, ако работникът или служителят е длъжен да присъства физически на място, определено от работодателя.

В настоящия случай, по делото е представен Правилник за вътрешния трудов ред, съгласно разпоредбата на чл.16 от който за работниците и служителите в предприятието са предвидени три почивки на работна смяна от общо един час и тридесети минути. От приложените по делото графици за дежурства, План за охрана и показанията на св.Николов се установява, че охраната на Склад № 1 – Енергосекция Г.О., който е охранявал и ищеца, се е осъществявала самостоятелно от един охранител на смяна с продължителност от 12 часа, съобразно изготвените и утвърдени месечни графици. Всеки охранител, който е на смяна през деня, нощта, в работни, празнични и почивни дни, следвало да осъществява охраната и пропускателния режим в обекта, като смените се застъпват и всеки следващ охранител следвало да се яви на работа най-малко 10 минути преди започване на смяната. Съгласно приложения План за охрана на процесния обект, на охранителите е забранено да напускат района на същия. От изложеното до тук следва категоричния извод, че организацията на охранителния процес при ответника е налагала осъществяването на непрекъсваем процес на работа.

При така събраните доказателства и с оглед установения в ответното предприятие непрекъсваем процес на работа по охрана на процесния обект, въззивният съд намира, че по време на смяна на ищеца не е била осигурявана почивка по смисъла на чл.151 ал.1 КТ, която не се включва в работното време, а напротив ищецът е бил на разположение на работодателя в рамките на охранявания обект, без възможност да напуска поста си и да разполага с времето за почивка както намери за добре. В съответствие с предвиденото в чл.151 ал.3 КТ за предприятия с непрекъсваем процес на работа и в които се работи непрекъснато работодателят е осигурявал единствено време за хранене през работната смяна, което обаче е част от работното време и следва да бъде съответно заплащано. В този смисъл е и приетото в т.1 от ТР № 8/2013г. по т.д. № 8/2013г. на ОСГК на ВКС.

Като е присъдил на ищеца възнаграждение за извънреден труд при 12-часов режим на работа на смяна, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде потвърдено.

При този изход на делото, на въззивника не се следват разноски. На основание чл.78 ал.3 ГПК в полза на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени сторените от нея разноски във въззивното производство в размер на 300.00 лв. за адвокатско възнаграждение, което видно от приложения договор за правна защита и съдействие е изцяло заплатено.

Водим от горното и на основание чл.271 ал.1 от ГПК, Великотърновският окръжен съд РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 191/08.07.2020г. по гр.дело № 2061/2019г. по описа на Районен съд-Г.О. в обжалваната му част.

ОСЪЖДА „РМ – Т.С.“ ООД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление град П., 3

Район З., ул.“Ген. Н.И.“ № ., ет.. ДА ЗАПЛАТИ на И. Е. Т. , ЕГН **********, с адрес град Г.О., ул.“Д.“ № , ет..., ап.23, сумата от 300.00 /триста/ лв., представляваща направени от последния разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за въззивното производство.

Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС.

Препис от решението, на основание чл.7 ал.2 ГПК, да се връчи на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4