Решение № 6424 от 22.11.2024, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 6424 гр. София, 22.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-7 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Гергана Коюмджиева при участието на секретаря Емилия Ц. Кривачкова като разгледа докладваното от Гергана Коюмджиева Гражданско дело № 20211100111720 по описа за 2021 година

Предявен е положителен установителен иск за собственост с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК вр. с чл. 79, ал.1 от ЗС.

По изложените в исковата молба вх.№18405 /27.09.2021г. и молба от 28.03.2022г. обстоятелства Д. И. Д. ЕГН **********, чрез адв.Е. Т. и адв.Т.Т. пълномощници е предявил срещу ДЪРЖАВАТА представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройство, Министерство на външните работи и Област София, представлявана от областния управител, иск с правно основание чл.

124, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал.1 от ЗС за признаване за установено спрямо ответниците, че ищецът Д. е собственик на основание изтекла десетгодишна придобивна давност на апартамент № 36, находящ се в гр. София, ж.к.„*******, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор

№*** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.

София, общ. Столична, обл. София, одобрени със Заповед РД- 18-15/06.03.2009г., на ИД на АГКК, последно изменение, засягащо самостоятелния обект: от 14.07.2021 г., адрес на поземления имот: гр. София, район „Младост“, ж.к.

„*******, самостоятелния обект се намира на етаж 13 в сграда с идентификатор № ***, предназначение: Жилищна сграда- многофамилна; Сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор ***; Предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта-1, Посочена в документа площ: 162.50 кв.м.; Прилежащи части: мазе № 36; 2.789% ид. ч. от 1 общите части на сградата; Стар идентификатор: ***, при съседни самостоятелни обекти в сградата: На същия етаж - ***; Под обекта - ***; Над- няма. Претендират разноски.

Ищецът твърди, че от 1991 год. до настоящия момент, владее постоянно, непрекъснато, спокойно, явно, несъмнено и за себе си процесния недвижим имот.

Твърди, че на 13.09.2021г. получил нотариална покана, чрез Нотариус Ц.Г., per.№ 954, с район на действие PC-София от Е.З., Зам. министър - председател и Министър на външните работи, с която е направено искане в 30- дневен срок да освободи жилището, представляващо апартамент № 36, находящ се в гр. София, ж.к. „ ******* и да предаде държането му на комисия от представители на МВнР, както и да изнесе вещите си или по непротиворечив начин да се откаже от тях.

Уведомен е още, че са предприети действия пред Областния управител на Област София за изземване на имота по принудителен ред, съгласно чл. 80 от Закона за държавната собственост.

Наведени са твърдения, че през 1991 г. ищецът Д. закупил процесното жилище от Агенция за дипломатически имоти в страната /бившо Бюро за обслужване на дипломатическия корпус/, като заплатил цената за същото. С писмо № 14.0242/26.03.90г. на МС било дадено съгласие БОДК да продаде апартаментите в бл.

*******“ на настанените в тях наематели. Сочи се, че с писмо /№ Б-09-0025/19.02.1991 г./ до ОС“ Младост“ БОДК е определило за купувач на жилището ищецът, като с платежно нареждане от 10.12.1991 г., стойността на апартамента била преведена по сметка на БОДК. Сочи се, че държавата не изпълнила вменените задължения съгласно § 12 от ПЗР на Правилника за прилагане на Закона за държавната собственост, приет с Постановление № 235/ 19.09.1996 г. на МС, в който изрично е постановено, че незавършените преписки по продажба, замяна, учредяване на ограничени вещни права и делба на държавни имоти, образувани в общините, за които има извършено плащане до 31 май 1996 г. вкл., се приключват в тримесечен срок по реда, установен в НДИ, като договорите се сключват от датата на извършеното плащане. До приключването на преписката от община „Младост“ влезли в сила Закон за общинската собственост и Закон за държавната собственост, според които неприключилите преписки се изпращат на Областния управител на гр. София за довършване. С писмо / № ДИ-92-00-229/92 от 02.12. 1996г. Община „Младост“ изпратила на Областния управител на гр. София неприключилите преписки, сред които е и тази на ищеца. Посочва още, че с писмо на Областния управител № РД-07-00-020/23.10.1997 г., ищецът е уведомен, че по отношение на продажбата на жилището, не можело да бъдат приложени разпоредбите на §12 и § 2

13 от Преходните и заключителни разпоредби на Правилника за прилагане на Закона за държавната собственост. В преписката липсвало валидно съгласие на БОДК, тъй като разрешението за закупуване е дадено през февруари 1991 г., а с Решение № 166 на МС от май 1992 г. е прогласена нищожността на разрешенията на Министъра на външните работи за закупуване на ведомствени жилища.

Ищецът излага съображения, че в процесното жилище са извършени подобрения от него и семейството му. Твърди се, че ищецът владее апартамента без прекъсване и необезпокоявано повече от 10 години. Поддържа, че винаги се е считал за собственик, ремонтирали го със съпругата му, закупили ново обзавеждане, редовно заплащал данъци за същия, сметки за ток, вода и парно, текущи разходи за входа и т. н.

Ответникът Министерство на външните работи в срока и по реда на чл. 131 ГПК е депозирал отговор на исковата молба, в който е изложено становище за недопустимост на исковата молба, в условията на евентуалност – неоснователност. Сочи се, че съгласно чл. 31, ал. 2 от ГПК по дела, които се отнасят до недвижими имоти - държавна собственост, държавата се представлява от министъра на регионалното развитие и благоустройството. Твърди се в отговора, че ищецът Д. е бивш служител на „Бюрото за обслужване на дипломатическия корпус“ /БОДК/, като е заемал длъжността „Монтажник на метални конструкции“ в дирекция „Стройинженеринг“ в БОДК, който считано от 01.01.1992 г. е с прекратено трудово правоотношение по взаимно съгласие. С писмо изх. № Б-09-00-25 от БОДК до Общински народен съвет, направление „Държавни имоти“ е посочено, че БОДК е определил Д. И. Д. за купувач на апартамент № *******. Писмото е подписано със запетая за „директор“, като не е отбелязана нито длъжността, нито името на подписалото лице, нито основанието, на което писмото е подписано със запетая. С писмо изх. № 14.02-42 от 26.03.1990 г. на Министерския съвет до Министерството на външните работи е съобщено, че се дава съгласие да се изключат от основните средства на БОДК и да се използват като оборотни, за замяна или да се доставят за закупуване от настанените в тях наематели следните жилища: .блок ******* Със Заповед № 83 от 18.02.1991г. на БОДК, на основание чл. 18 от Закона за наемните отношения /ЗНО/, Д. И. Д. е бил настанен, заедно с пет членното му семейство, в процесния апартамент *******, находящ се в ж.к. „Младост. Посочено е, че същият следва да заплаща наем в размерите по § 1 от Тарифата за отдаване под наем на жилища на граждани и Постановление № 25 от 1982 г. на МС. Съгласно чл. 18, ал. 1 от ЗНО /отм./ 3

„Разпределението на държавните жилища, предоставени на учреждения или предприятия, както и жилищата на обществени организации, се извършва от съответното административно ръководство, съгласувано с профкомитета и с изпълнителния комитет на общинския (районния) народен съвет, съответно с кметството.“ Съгласно чл. 18, ал. 2 от ЗНО /отм./, „Настаняването в жилищата по предходната алинея, както и в жилища на кооперативни организации, се извършва със заповед на ръководителя на съответното учреждение, предприятие, обществена или кооперативна организация.“ Посочва още, че наемните правоотношения по отменения Закон за наемните отношения са възниквали въз основа на заповед на ръководителя на съответното учреждение. С писмо изх. № ДИ-92-00-229/92 от 20.03.1992 г. от Териториална общинска администрация „Младост“ до Д. И. Д. е съобщено, че на 04.03.1992 г. в ТОА „Младост е постъпило писмо от БОДК за спиране на всички висящи преписки за имоти на БОДК, поради което преписките за блокове ******* са спрени. С писмо изх. № РД-07-00-020/23.10.1997 г. на Областен управител на Област София до Д. и С. Д.и е съобщено, че по отношение на продажбата на жилището, находящо се в ж.к. *******, не може да бъде приложена разпоредбата на § 12 и § 13 от ПЗР на ППЗДС, тъй като в преписката липсва валидно съгласие на БОДК, тъй като разрешението за закупуване на имота е дадено през месец февруари 1991 г., а с Решение № 166 на Министерския съвет от 04.05.1992 г. е прогласена нищожността на Решение № 103 на Бюрото на Министерския съвет от 10 май 1990 г. за изключване на основни средства от фонда на Бюрото за обслужване на дипломатическия корпус и на Разрешенията на министъра на външните работи за покупка на жилища. В същото писмо е посочено, че плащането през декември 1991 г. е извършено без правно основание, тъй като няма заповед по чл. 120 от Наредбата за държавните имоти, издадена по съответния ред. Обосновано е, че ищецът не е станал собственик на процесния недвижим имот въз основа на покупко-продажба, поради това, че към 1991 г. редът за закупуване на държавни и ведомствени имоти е бил регламентиран в Наредбата за държавните имоти /отм./, която установява сложен фактически състав за придобиване на собствеността върху държавен /ведомствен/ недвижим имот чрез покупко-продажба. Изисквало се е кумулативното наличие на няколко елемента: заповед на председателя на изпълнителния комитет на общинския народен съвет чл. 120 от НДИ /отм./ и договор, подписан от председателя на изпълнителния комитет на общинския народен съвет или от определен от него член на изпълнителния комитет и от купувача /купувачите/ - чл. 121 от НДИ /отм./. Едва при завършване на фактическия състав би било налице прехвърляне на 4 собственост, а той е завършвал с подписването на договора от лицата по чл. 121 от НДИ /отм./. Единствено заплащането на цената за закупуване на недвижимия имот не е могло да обоснове прехвърляне на правото на собственост, тъй като заплащането на цената е само един от необходимите факти в сложния фактически състав на прехвърляне на правото на собственост съгласно чл. 109 - чл. 121 от НДИ /отм./. Съгласно § 66 от Преходните и заключителни разпоредби на ЗИД на Закона за държавната собственост /ДВ, бр. 87 от 2010 г./, започнатите производства за продажба на държавни ведомствени жилища, ателиета и гаражи на лица, настанени по установения ред до 1 юни 1996 г., по които има издадена заповед и извършено плащане на опредЕ.та цена, се довършват в едногодишен срок от влизането в сила на този закон. По отношение на процесния недвижим имот, обаче, не е била издадена заповед, поради което и цитираната разпоредба е неприложима.

Поради това, започнатата процедура по придобиване на собствеността върху недвижимия имот през 1991 г. не е била завършена /осъществена/, а и към настоящия момент не съществува възможност за продължаването й. Поради обстоятелството, че фактическият състав за придобиване на собствеността върху недвижимия имот /апартамент № 36/ е останал недовършен, правото на собственост върху процесния имот е продължило да бъде в патримониума на държавата, а Д. Д. е продължил да обитава имота на основание заповедта за настаняване в имота, издадена въз основа на Закона за наемните отношения /отм./ и породеното наемно правоотношение.

Сочи, че по делото са налице доказателства за признаване от страна на ищеца на собствеността на държавата върху имота, които признания на основание чл. 116, б. „а“ от Закона за задълженията и договорите прекъсват евентуално течащата придобивна давност.

Такива са: писмо към РД-07-00-020/29.12.1997 г. от Д. Д. до Областния управител на Област София, както и писмо вх. № 06-00-32/09.07.2003 г. от Д. Д. до Главния секретар на Министерството на външните работи, с което Д. Д. посочва, че преписката му по закупуване на имота е изпратена от район Младост на Областния управител на гр. София за приключване.

Излага съображения, че Държавата, респективно Министерството на външните работи като лице, на което са предоставени правата за управление на имота, са предприемали редица действия, с които е обективирана волята, че процесният имот е държавна собственост: