Решение № 1235 от 20.11.2023, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 1235 гр. Пазарджик, 20.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ангел Ташев при участието на секретаря Наталия Димитрова като разгледа докладваното от Ангел Ташев Гражданско дело №

20235220102355 по описа за 2023 година

Производството е образувано по повод искова молба на Б. Н. М., ЕГН **********, постоянен адрес: с. .................... ул. ................................., чрез процесуален представител адвокат В. Г. П. от АК Пазарджик, със съдебен адрес: гр. Пазарджик, ул. .................., против „МБАЛ Пазарджик” АД гр. Пазарджик, ул. „Болнична“ № 15, представлявана от изпълнителния директора д-р Красимир Темнилов.

В исковата молба се твърди, че ищцата е работила по трудово правоотношение, в „МБАЛ-Пазарджик” АД гр. Пазарджик, считано от 02.11.2015 г.. Към 07.07.2020 г. е заемала длъжността „медицинска сестра“, код по НКЦЦ № 22216001, във Второ вътрешно отделение на „МБАЛ-Пазарджик” АД.

Посочва, че на 06.07.2020 г. от 19:00 часа до 07:00 часа на 07.07.2020 г. е била на работа. В 02:00 часа се наложило да бъде изведен пациент в тежко състояние с Ковид-19 в ОАРИЛ и приемане на нов пациент. След извеждането на пациента по действащата инструкция е трябвало да се направи пълна дезинфекция на стаята и отделението от санитарката, при което ищцата е трябвало да извърши дезинфекция на защитното облекло на санитарката преди тя да го съблече. Отивайки с бавни стъпки към санитарката, ищцата се подхлъзнала в коридора и паднала, като при падането се получава фрактура на дясната ръка.

Твърди, че коридорът, чиито под е покрит с балатум, е бил наскоро дезинфекциран с оглед дадените инструкции за дезинфекция в Ковид епидемията от санитарката, при което подът бил много мокър и хлъзгав. Посочва, че свидетели на случилото се станали д-р Д. Е. и санитарката Р. Ж. При падането ищцата изпитала силна болка. Помогнали й да стане и я 1 прегледали. Направена й е рентгенография, при което било констатирано счупване на долния край на лъчевата кост, закрито на дясната ръка. Последвала операция по спешност с пълна анестезия и поставяне на импланти (игли). Направена била и гипсова имобилизация.

Ищцата била настанена в отделение ОТО, където постъпила на датата 07.07.2020г в 07:25 часа и изписана на 13.07.2020г. Предписани й били лекарства.

Посочва, че на ищцата и е издадена Епикриза, с изх. № 8823/2020 г. за престоя в отделението ОТО на МБАЛ-Пазарджик от 07.07.2020 г. в 07:25 часа до 13.07.2020 г. в 08:51 часа, в която е записана диагноза: S52.50 Счупване на долния край на лъчевата кост, закрито. Локалният статус е отбелязан по следния начин: оток и деформация на дясната гривнена става. Дадени са указания за два контролни прегледа.

Във връзка си инцидента, на 14.07.2020 г. било направено ново рентгеново изследване на гривнената става. Било й казано, че има отделена костица от счупването, която е преминала към китката и от там тя ще чувства доста често изтръпване на пръстите на ръката. С оглед обективното здравословно състояние на ищцата бил издаден болничен лист № Е20201601198/14.07.2020 г. от МБАЛ-Пазарджик за временна неработоспособност от 07.07.2020 г. до 12.08.2020 г..

Сочи, че ищцата се прибрала вкъщи в с. ................. след изписването й от отделението ОТО на МБАЛ-Пазарджик с помощта на нейни близки, които са я превозили от гр.

Пазарджик до с. .................. Твърди, че изпитвала големи трудности с ежедневното обслужване, снабдяване с храна и нейното приготвяне, като това ставало с помощта на близки и приятели. Не можела да поддържа нормална хигиена, включително и да се изкъпе сама, тъй като имобилизацията на ръката не й позволявало. Изпитвала силни болки, при което ги потискала с аналгин, аулин и други аналгитици. Трудно заспивала и се будила много често нощем от болка при преместване на тялото и ръката. Страданията й били големи. Психически била подтисната.

С оглед обективното й състояние, бил издаден нов болничен лист № Е20201940867/19.08.2020 г. от „Медицински център за доболнична помощ ВИВА” ЕООД за временна неработоспособност от 13.08.2020 г. до 11.09.2020 г..

Излага твърдения за проведени курсове на физиотерапия при доктор Т., като посочва какъв е бил резултат, както и че били издадени амбулаторни листове.

Излага твърдения, че поради обективно здравословно състояние на ищцата били издадени още три болнични листове за периода от 12.09.2020 г. до 10.12.2020 г..

Твърди, че на 11.12.2020 г. се върнала на работа, но изпитвала болка при сестринските задължения, свързани с поставяне на системи, инжекции и други. Дори и сега при промяна на времето, както и при натоварване, ищцата чувствала изтръпване на трите пръста от страна счупването, болки и тръпнене на мястото на счупване.

Твърди, че процесният инцидент е бил признат от ТП НОЙ гр. Пазарджик за трудово злополука с разпореждане № 24/21.07.2020 г.

Смята, че през времето, през което е била в отпуск поради временна 2 неработоспособност, е получила по-малка сума, от това което и се е дължало като трудово възнаграждение, поради което претендира сумата от 6727,18 лева, като обезщетени за имуществени вреди под формата на пропусната полза.

Излага правни доводи, касаещи предявената претенция.

Посочва, как следва да се определи дължимия размер на претендираното обезщетение за причинените на ищцата имуществени и неимуществени вреди, както и че следва да бъде съобразено възрастта на ищцата, настъпилите усложнения и т.н.

Във връзка с наведените твърдения се иска от съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищцата сумата в размер на в размер на 24000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди - изпитани болки и страдания, в резултат на претърпяна от ищцата трудова злополука, на 07.07.2020 г. призната за такава, на основание чл.60, ал.1, във връзка с чл.55, ал.1 КСО, с разпореждане № 24 от 21.07.2020 г., на ТП НОИ гр. Пазарджик, ведно със законната лихва върху тази главница, считано от 07.07.2020 г. до окончателното й изплащане, както и сумата в размер на 6602,64 лева /в проведеното с.з. исковата претенция е намалена на основание чл.214 ГПК със 124,54 лева, от първоначално предявената 6727,18 лева/, представляваща обезщетение за имуществени вреди пропуснати ползи, представляващи разлика между полагащото се брутно трудово възнаграждение и получените обезщетения за временна неработоспособност за периода от 07.07.2020 г. до 10.12.2020 г., вследствие на претърпяна трудова злополука от Б. Н. М. на 07.07.2020 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 07.07.2020 г. до окончателното й изплащане.

Претендира разноски и сочи доказателства.

В проведеното последно съдебно заседание при редовност на призоваване ищцата се явява лично и с адвокат В. П., като молят съда да уважи исковата претенция в цялост.

Депозира писмена защита.

В срока по чл.131 ГПК, ответникът депозира отговор на ИМ, в който оспорва исковата молба по основание и размер.

Не оспорва, че към 07.07.2020 г. ищцата е работила по трудов договор на длъжност „медицинска сестра“ във Второ вътрешно отделение на МБАЛ -Пазарджик АД.

Не оспорва, че ищцата е претърпяла по време на работата й на посочената в ИМ дата злополука, определена като трудова по надлежния законов ред.

Прави възражение за съпричиняване от нейна страна, тъй като до същата трудова злополука се е стигнало в преобладаваща степен поради проявена от ищцата липса на елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни технологични правила за безопасност, определяема като груба небрежност по смисъла на чл.201, ал.2 от КТ, и нарушение на установените в лечебното заведение Правила за използване на лични предпазни средства (ЛПС) за медицинския персонал, утвърдени на 24.03.2020 г. от Директора на МБАЛ Пазарджик и нарушение на проведения извънреден инструктаж 3 свързан с Covid 19 от 20.03.2020 г., на който инструктаж ищцата е присъствала и лично е запозната с необходимостта от ползването на ЛПС, в това число и на гумени ботуши, които същата е получила след проведен Колегиум във Второ вътрешно отделение на тема: ЛПС респираторна защита очи, лице, тяло, ръце, дезинфекция и видове дезинфекция, защитни облекла и ЛПС. Излага подробни твърдения в подкрепа на горното.

Твърди, че в нощта на трудовата злополука, ищцата не е била обута, съгласно изискванията за лични предпазни средства и същата не е носила гумени ботуши, които били с големи и дълбоки грайфери, които пречат на медицинския персонал, носещ ги, именно да се подхлъзнат и паднат, дори и при дезинфекциран под, защото при гумените грайфери имало съпротивление с пода и възможността за падане е сведена до 0 процента. Твърди, че ищцата не е спазила изискванията за безопасност, същата е била с чехли на краката си, проявила е груба небрежност, допринесла за настъпването на вредоносния резултат.

Оспорва обстоятелството посочено в ИМ, че ищцата е „отивала с бавни стъпки към санитарката“, както и обстоятелството, че „пода е бил мокър и хлъзгав“. Поддържа, че ищцата не е проявила внимание и старание, а е заходила към обичайните си задължения с нормална походка, та дори и по-бързи стъпки от една страна, а от друга санитарката Р. Ж.е извършила дезинфекцията при спазване на проведения инструктаж, като пода е бил дезинфекциран по начин, по който обикновено е извършвана дезинфекцията и за ищцата това е била познатата и обичайна обстановка на работа, доколкото 2 ВО на МБАЛ към онзи момент е било определено за пациенти с ковид и същата е следвало да отиде и извърши дезинфекцията на защитното облекла на санитарката при повишено внимание от нейна страна още повече, че в обясненията й дадени по повод злополуката същата е видяла и осъзнала обстоятелството, че подът е бил обработен с дезинфектант.

Оспорва твърденията в исковата молба, касателно преживените силни болки и страдания, както по време на злополуката, така и непосредствено след нея, както и поддържаните болки страдания, които е изпитвала ищцата във възстановителния период.

Оспорва твърдението за продължителността на търпените болки и страдания, както и твърдението, че и към настоящия момент ищцата не се възстановила напълно.

Оспорва и твърдението, че претърпяната от ищцата трудова злополука е довела до поддържаната в исковата молба продължителна невъзможност за ищцата да се обслужва и да се грижи сама за себе си, особено след като е свалена имобилизацията на ръката й и същата е започнала да посещава физиотерапия.

Оспорва твърденията на ищцовата страна, във връзка с приема й на лекарства, тъй като било видно от двете епикризи на същата, че са предписани само Медаксон(антибиотик) и Дорета (болкоуспокояващи).

Оспорва и твърдението, че ищцата е възпрепятстване и до ден днешен да вдига тежко с пострадалата ръка. Смята, че видно и от самата искова молба, ищцата се е върнала на работа след изтичането й на отпуската за временна нетрудоспособност и е продължила да изпълнява обичайните си служебни задължения. Нямало данни при работодателя да се 4 оплаквала на колеги с които е работила, че изпитва трудности при упражняване на трудовата си функция, не е искала да бъде преместена на друга длъжност или да изпълнява друг вид дейност, различна от пряко разписаните й задължения по трудова характеристика.

Твърди, че претендирания размер на дължимото обезщетение в размер на 24 000 лева е прекалено завишен, доколкото било налице съпричиняване и груба небрежност от страна на ищцата.

По отношение на предявения иск за заплащане на обезщетение за обезвреда на претърпените имуществени вреди от ищцата, счита същият за неоснователен и моли съда да го отхвърли.

Оспорва обстоятелството, че за сочения период в ИМ ищцата е била в отпуск за временна неработоспособност по чл.162 от КТ разрешен от компетентните органи конкретно за получената от нея фрактура при падането й на 07.07.2020 г..

Моли съда да отхвърли и предявения иск за заплащане на обезщетение за забава, поради неоснователност на главната претенция.

В проведеното съдебно заседание за ответника се явява адвокат А. Ш. от АК Пазарджик, който моли съда да отхвърли исковата претенция като неоснователна и недоказа. Депозира писмена защита в срок.