Решение № 1264 от 20.03.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1264 гр. Пловдив, 20.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анна Д. Дъбова при участието на секретаря Петя Г. Карабиберова като разгледа докладваното от Анна Д. Дъбова Гражданско дело № 20225330113584 по описа за 2022 година

Производството е образувано по предявен от Сграда в режим на Етажна собственост, находяща се в гр. С., ул. "Л.", представлявана от „ИкономБГ.КОМ“ ООД, против В. Н. И. установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 48, ал. 1 ЗУЕС, във вр. чл. 6, ал. 1, т.

9 ЗУЕС за установяване на паричните притезания, за които е издадена Заповед № 6227/05.09.2022 г., поправена на основание чл. 247 ГПК с Разпореждане № 4669/22.02.2023 г., издадени по ч.гр.д. № 10662/2022 г. по описа на Районен съд – Пловдив, VI граждански състав, в размер на сумата от 1 686, 73 лв., представляваща сума за ремонт на покрив на сградата в режим на етажна собственост в гр. С., ул. "Л.", взето с решение на Етажната собственост от 10.03.2022 г.

С определение, постановено в открито съдебно заседание на 16.05.2023 г., производството по делото е прекратено на основание чл. 232, ал. 1 ГПК в частта му по отношение на исковата претенция по чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 51, ал. 1 ЗУЕС, във вр. чл. 6, ал. 1, т. 10 ЗУЕС за сумата от 864 лв. – сума за управление и поддържане на общите части на сградата в режим на етажна 1 собственост в гр. С., ул. "Л.", дължима за периода 09.06.2019 г. до 09.06.2022 г. С определението съдът е обезсилил Заповед № 6227/05.09.2022 г. по ч.гр.д.

№ 10662/2022 г. по описа на Районен съд – Пловдив, VI граждански състав, в посочената й част.

В исковата молба се твърди, че ответникът е собственик на самостоятелен обект с идентификатор № ***. в жилищната сграда в режим на етажна собственост, а именно: апартамент № ***** с адрес гр. С., ул. "Л.", ** с площ от 116 кв.м. Ищецът посочва, че съгласно решение на Общото събрание на Етажната собственост от 10.03.2022 г. етажната собственост е възложила на „ИкономБГ.КОМ“ ООД управлението на етажната собственост, на основание на което е сключен договор за предоставяне на услуга „Професионален домоуправител“. Твърди, че с взето единодушно решение на Общото събрание от 10.03.2022 г. е прието да се осъществи ремонт на покрива по предложена оферта в размер на 11 157, 70 лв., като посочената сума се разпредели между етажните собственици на база ид.ч. от общите части на сградата. Сочи, че е взето решение сумата за ремонт да се изплати до 15.03.2022 г., като от ФРО да бъде използвана сумата от 8 000 лв. Твърди, че с Решение от 23.07.2017 г. са определени размерите на таксите за управление на общите части, на което ответникът е присъствал, като е записан с фамилия П. – фамилията на неговите родители. Твърди, че длъжникът не заплатил задълженията си за 36 месеца, поради което с решение на Общото събрание от 10.03.2022 г. е взето решение за събиране на вземанията на етажната собственост по съдебен ред по отношение на ап. 3, представляваш 11, 78 % ид.ч. от общите части на сградата. Сочи, че събранието е свикано по реда на ЗУЕС чрез поставяне на видно място на покана, обявена на 01.03.2022 г.

Поддържа, че ответникът не изпълнил задълженията си към Етажната собственост, поради което моли за уважаване на предявения иск.

Ответникът В. Н. И. е депозирал в законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК отговор на исковата молба. Счита исковата молба за недопустимо, тъй като не е собственик на процесния обект в етажната собственост, считано от 09.06.2022 г. Твърди, че евентуалното му осъждане за заплащане на сума за ремонт на покрив би означавало, че ответникът ще заплати сума за ремонт на чужда за него сграда. Оспорва приложените по делото решения на общото събрание от 23.03.2017 г. и от 10.03.2022 г., като твърди, че представените преписи не съответстват на оригиналите. Твърди, че 2 решението на Общото събрание от 23.07.2017 г. е нищожно като противоречащо на закона. Поддържа, че с посоченото решение не е взето решение за определяне на размера на вноските за управление и поддръжка на общите части, като е постигнато съгласие за размера на вноските във ФРО съобразно ид.ч. от общите части, като за ответника е определена вноска от 24 лв. Твърди, че не следва вноските за управление и поддръжка да се приравняват на вноските за ФРО и да се определят съобразно притежаваните ид.ч. от общите части, като счита, че в тази част решението противоречи на закона, доколкото в разпоредбата на чл. 51, ал. 1 ЗУЕС е установено, че разходите за управление и поддържане на общите части се разпределят по равно съобразно броя на собственици, ползватели и обитатели. Поддържа, че не дължи претендираната сума за ремонт на покрива, тъй като такъв не е извършван реално, като по делото не са представени писмени доказателства, представляващи разходо-оправдателни документи във връзка с извършването и стойността на ремонта. Сочи, че решението на Общото събрание не е изпълнено и няма как да бъде изпълнено, тъй като към настоящия момент стойността на ремонта би била различна. Оспорва представения с исковата молба договор за текущ ремонт. Счита, че последният не е противопоставим на ответника, тъй като не носи негов подпис. Твърди, че от решението на Общото събрание не става ясно какви конкретни суми за ремонт дължат отделните етажни собственици. Сочи, че тъй като решението не е ясно по отношение на размера на задълженията, такива не са възникнали, в който смисъл се позовава на съдебна практика. Твърди, че задълженията за ремонт не са ликвидни и изискуеми, тъй като не са установени по общия ред.

Поддържа, че не следва да заплаща такси към Етажната собственост на основание чл. 51, ал. 2 ЗУЕС, тъй като не е ползвал апартамента и последният е необитаем. В този смисъл се моли за отхвърляне на предявените искове.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявен е установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 48, ал. 1 ЗУЕС, във вр. чл. 6, ал. 1, т. 9 ЗУЕС.

Производството по делото се развива по реда на чл. 422 ГПК за установяване на паричните притезания, за които е издадена Заповед № 3

6227/05.09.2022 г., поправена на основание чл. 247 ГПК с Разпореждане № 4669/22.02.2023 г., издадени по ч.гр.д. № 10662/2022 г. по описа на Районен съд – Пловдив, VI граждански състав, в размер на сумата от 1 686, 73 лв., представляваща сума за ремонт на покрив на сградата в режим на етажна собственост в гр. С., ул. "Л.", взето с решение на Етажната собственост от 10.03.2022 г. и сумата от 864 лв. – сума за управление и поддържане на общите части на сградата в режим на етажна собственост в гр. С., ул. "Л.", дължима за периода 09.06.2019 г. до 09.06.2022 г.

Против заповедта за изпълнение е депозирано възражение в срок, поради което и съдът на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК е дал указания на заявителя да предяви установителен иск за вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение, като представи доказателства за изпълнение на указанията на съда в срок.

Искът е предявен в законоустановения за това едномесечен срок по чл.

415, ал. 4 ГПК, поради което отговоря на специалните изисквания за неговата допустимост.

В случая процесният правен спор касае вземане възникнало в полза на Етажната собственост във връзка с управлението на общите части.

Института на етажната собственост е специален правен режим, на който се подчиняват правоотношенията по повод притежаването на самостоятелен обект в сграда, в която етажи или части от етажи, заедно с придадените към тях помещения в тавана или зимника принадлежат на отделни собственици чл. 1 ЗУЕС. Управителният съвет /управителят/ е изпълнителен орган - чл. 19 ЗУЕС, който представлява етажните собственици в отношенията им с органите на местната власт и с други правни субекти - чл. 23, ал. 1, т. 5 ЗУЕС, при извършването на всички действия, които са във връзка с обикновеното управление на общите части - чл. 23, ал. 3 ЗУЕС.

С Решение на Общото събрание на Етажната собственост от 10.03.2022 г. по т. 1 от дневния ред е прието да бъде сключен договор за управление и поддръжка с „ИкономБГ.КОМ“ ООД. С т. 3 е взето решение за събиране на задълженията за заплащане на такси по отношение на апартамент № 3 по съдебен ред, като действията да се възложат на адвокат.

По делото е представен и сключен между Етажната собственост и „ИкономБГ.КОМ“ ООД договор от 15.03.2022 г. за възлагане на 4 правомощията на Етажната собственост по реда на чл. 19, ал. 8 ЗУЕС.

Договорът е за управление на ЕС по чл. 19, ал. 8 ЗУЕС, както и Удостоверение от Община С., че „ИкономБГ.КОМ“ ООД е управител на Сграда в режим на Етажна собственост с адрес гр. С., ул. "Л.".

Възникването на претендираното от ищеца субективно притезателно право се обуславя от положителното установяване при условията на пълното и главно доказване на основание чл. 154, ал. 1 ГПК от негова страна на следните материалноправни предпоставки (юридически факти): 1. наличие на сграда в режим на етажна собственост; 2. притежаване от страна на ответника на самостоятелен обект в етажната собственост; 3. реално извършени разноски за управление и поддръжка на етажната собственост; 4. определен размер на припадащата се част на ответника от общо дължимите разноски.

С т. 2 от Решение от 23.03.2017 г. е взето решение за разпределението на таксите към Фонд „Ремонт и обновяване“ на база притежаваните общи части от живущите, като е определено, че собственикът на апартамент №**** дължи месечна такса за Фонд „Ремонт и обновяване“ в размер на сумата от 24 лв.

В производството по делото е представено Решение на Общото събрание на Етажната собственост от 10.03.2022 г., с т. 2 от което е взето решение за ремонт на покрива по предложена оферта за сумата от 11 157, 70 лв., която да се раздели на база % общи части, като сумите да се заплатят до 15.03.2022 г. Прието е от Фонд „Ремонт и обновление“ да се използва сумата от 8 000 лв. за покрива.

Наличието на специални изисквания към изготвянето и съдържанието на протокола, удостоверяване на съдържанието му от изрично натоварени лица за това, определен начин за оповестяването му и срок за оспорване на съдържанието му, предвидени в чл. 16, ал. 7 -9 ЗУЕС, придават на протокола за проведеното общо събрание доказателствена сила, подобна на официалните свидетелстващи документи. В този смисъл Решение № 8/24.02.2015 г. по гр. д. № 4294/2014 г., ГК, І г.о. на ВКС, е което се приема, че след изтичане на срока за оспорване на съдържанието му, протоколът се стабилизира и има обвързваща етажните собственици, третите лица и съда доказателствена сила.

Следователно в случая вземането на решение на Общото събрание за 5 определяне и събиране на разходите за консумативи за общи части е доказано с представения протокол.

Следва да се посочи, че в съдебната практика се приема последователно, че решението на общото събрание е правомерен частноправен юридически акт, представляващ волеизявление на орган на юридическо лице или неперсонифицирано образувание. Волеизявлението е насочено към формиране на обща воля на членовете на юридическото лице или неперсонифицираното образувание. Като принципно положение решенията пораждат правни последици главно за членовете на общността в техните вътрешни отношения и в отношенията им с образувания от тях правен субект. По изключение решенията могат да породят правни последици и за трети лица. Важна особеност, която отличава решенията от другите форми на сделки - едностранна, двустранна, многостранна е, че образуваната при тях обща воля може да бъде обвързваща не само за лицата, които са участвали във формирането й, но и за тези, които не са участвали въобще в гласуването и дори за тези, които са гласували против. От тази особеност на решенията произтичат и някои отклонения от общия режим на недействителността на сделките.

По този въпрос са приети едно основополагащо тълкувателно решение на ВС - Тълкувателно решение № 32 от 27.VI.1988 г., ОСГК на ВС и Тълкувателно решение № 1 от 06.12.2002 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2002 г., ОСГК. Макар и постановени по отношение общите събрания на ЖСК и на търговските дружества, те следва да намерят съответно приложение и за решенията на общото събрание на ЕС, предвид сходството в нормативната уредба относно обжалваемостта по съдебен ред на решенията на търговските дружества, ЖСК, кооперациите и етажната собственост.