Определение № 128 от 15.04.2024, Окръжен съд - Пазарджик

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 128 гр. П., 15.04.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – П. в закрито заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Венцислав Г. Петров като разгледа докладваното от Венцислав Г. Петров Частно търговско дело № 20245200900040 по описа за 2024 година

Образувано е по предявена молба вх. № 2848 от 26.03.2024 г. н а А. И.

М., ЕГН **********, и Т. И. М., ЕГН **********, двамата с адрес: гр. П., ул.

„К М Л“ № **, в качеството им на наследници на едноличния собственик на капитала на „В“ ЕООД – в ликвидация, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. П., ул. „К М Л“ № **, чрез адв. В. В., за определяне на нов ликвидатор на дружеството. В молбата се излага, че дружеството „В“ ЕООД е в производство по ликвидация, инициирано от едноличния собственик на капитала и управител на дружеството И С М., който е вписан като ликвидатор в производството. След вписване на прекратяването на дейността на търговеца – на 26.09.2013 г., ликвидаторът е починал – на *** г. Твърди се, че молителите притежават 2/3 ид. части от имуществото на техния наследодател, като останалата 1/3 принадлежи на еднокръвния им брат И И. М..

Аргументира се, че понеже не може да се постигне съгласие между молителите и И М. нито за поемане на дяловете на дружеството от някой от тях, нито за назначаване на конкретен нов ликвидатор, който да продължи ликвидацията, молят съда да определи нов ликвидатор, на основание чл. 266, ал. 4 от ТЗ поради наличие на важни обстоятелства, като навеждат довод, че посочената норма следва да намери приложение по аналогия. Обосновават активната си легитимация с твърдението, че притежават 2/3 ид. части от имуществените права, които съдържат в дружествените дялове, т. е. повече от предвидената в нормата 1/20 от капитала.

Съдът съобрази следното:

В отклонение от правилото на чл. 156, ал. 3 от ТЗ, което дава право на 1 съдружниците, притежаващи 1/10 от капитала да сменят ликвидатора, чл. 266, ал. 4 от ТЗ предоставя това право на малцинството, което притежава 1/20 от капитала.

В практиката на Върховен касационен съд е застъпено трайно разбирането, че производството по чл. 266, ал. 4 от ТЗ е охранително – така Определение № 128 от 14.03.2019 г. на ВКС по ч. т. д. № 207/2019 г., I т. о. и цитираните в него Опр. № 95/16.02.2016 г. по ч. т. д. № 200/2016 г. на II т. о. на ВКС, Опр. № 42/16.02.2012 г. по т. д. № 82/2012 г. на I т. о. на ВКС и др.

Законът урежда хипотезите, при които съдът може да назначи или освободи ликвидатор: при наличие на важни причини и по искане на съдружниците, съответно акционерите, притежаващи 1/20 от капитала - чл.

266, ал. 4 от ТЗ; по искане на контрольор или на съдружниците, притежаващи 1/10 от капитала – чл. 156, ал. 3 от ТЗ. Следователно, назначаването или замяната на ликвидатор от съда може да бъде поискано единствено от част от съдружниците, акционерите или контрольора, което се извършва по съдебен ред, в съответствие c целите на ликвидацията – защитата на интересите на кредиторите, както и защита на правата на съдружниците дружеството.

Изложеното изключва процесуалната легитимация на лица, извън кръга на изрично посочените в закона – контрольор, акционери или съдружници.

Видно от изложеното в депозираната молба и двамата молители обосновават легитимацията си на основание настъпило наследствено правоприемство.

Съгласно чл. 125, ал. 1, т. 1 от ТЗ при смърт на съдружник членственото му правоотношение се прекратява по право. С факта на смъртта настъпва универсално правоприемство според Закона за наследството, което не се разпростира върху членственото правоотношение. С разпоредбата на чл. 129, ал. 1 от ТЗ е уредено правото на наследяване на дружествения дял, но не и наследяването на членствени права в ООД. Наследяването на дела на починалия съдружник не е равнозначно на придобиване на членствени права в съответното дружество. Фактическия състав на встъпването в членственото правоотношение може да бъде осъществен след изявено желание и приемане на наследниците в качеството им на съдружници от Общото събрание на дружеството.

С оглед гореизложеното, молителите не разполагат с легитимацията по чл. 266, ал. 4 от ТЗ да искат назначаване на нов ликвидатор и производството 2 следва да бъде прекратено като недопустимо.

В Определение № 149 от 12.03.2009 г. на ВКС по ч. т. д. № 131/2009 г., II т. о., макар и казусът да касае не ООД, а СД, също е застъпено становището, че в чл. 266, ал. 4 от ТЗ се сочат лицата, които са активно легитимирани да искат назначаване или освобождаване на ликвидатор – съдружници или акционери.

Видно от мотивите по т. 1 от ТР № 1/2020 г. на ОСТК на ВКС, наследниците могат да се ползват и от изрично предвидената в закона възможност за продължаване на дейността на вече прекратеното дружество в производството по ликвидация, съгласно правилото на чл. 274, ал. 1, изр. последно ТЗ, респ. на откритите при тази хипотеза възможности, като следва да се има предвид и това, че няма изискване всички наследници да придобият членствени права в дружеството, респ. да поискат продължаване дейността на прекратеното дружество.

Молбата е недопустима и следва да се остави без разглеждане.

Доколкото молителите са останали задължени за разноски, съдът следва да ги осъди на основание чл. 77 от ГПК за дължимата за настоящото производство такса от 25 лева – чл. 16 от Тарифата по ГПК.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молба вх. № 2848 от 26.03.2024 г. на А. И. М., ЕГН **********, и Т. И. М., ЕГН **********, двамата с адрес: гр.

П., ул. „К М Л“ № **, в качеството им на наследници на едноличния собственик на капитала на „В“ ЕООД – в ликвидация, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. П., ул. „К М Л“ № **, чрез адв. В. В., за определяне на нов ликвидатор на дружеството, като недопустима.

ОСЪЖДА А. И. М., ЕГН **********, и Т. И. М., ЕГН **********, двамата с адрес: гр. П., ул. „К М Л“ № **, да заплатят по сметка на ОС – П. сумата в размер на 25 (двайсет и пет) лева, представляваща държавна такса, на основание чл. 16 от Тарифата по ГПК, както и 5 (пет) лева – за служебно издаване на изпълнителен лист при неплащане на сумата в срока за доброволно изпълнение.

3

Определението подлежи на обжалване от молителите в 1-седмичен срок от съобщението пред Пловдивския апелативен съд.

Съдия при Окръжен съд – П.: _______________________

4