Решение № 4007 от 25.06.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4007 гр. София, 25.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Петър Люб. Сантиров

Членове:

Йоана М. Генжова

ГЕОРГИ СТОЕВ при участието на секретаря Елеонора Анг. Г.а като разгледа докладваното от ГЕОРГИ СТОЕВ Въззивно гражданско дело № 20231100503866 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 10787/06.10.2022 г., постановено по гр.д. № 31634/21 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 160 състав, е уважен предявения от С. К. С., ЕГН **********, срещу „Био Органик България“ ЕООД, ЕИК 203658347, осъдителен иск с правна квалификация чл. 128, т. 2 КТ, сумата от 1 212,43 лева, представляваща дължими и незаплатени суми за трудово възнаграждение за месеците март 2020 г. и май 2020 г., дължими в полза на С. К. С., в качеството му на работник по трудов договор № 22/10.09.2018 г., сключен между Био Органик България ЕООД и С. К. С., като е ОТХВЪРЛИЛ предявения иск с правно основание чл. 128, т. 2 КТ за разликата над уважения размер от 1212,43 лева до пълния предявен размер от 6464,53 лева и за месеците април 2020 г., юни 2020 г. и август 2020 г.

Първоинстанционният съд е уважил предявения от С. К. С., ЕГН **********, срещу „Био Органик България“ ЕООД, ЕИК 203658347, осъдителен иск с правна квалификация чл.

224, ал. 1 КТ за сумата от 109,75 лева, представляваща незаплатено обезщетение за неизползван платен годишен отпуск от 1 ден, като е ОТХВЪРЛИЛ предявения иск с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ за разликата над уважения размер от 109,75 лева до пълния предявен размер от 2260,00 лева.

Първоинстанционният съд е отхвърлил предявения от С. К. С., ЕГН **********, срещу „Био Органик България“ ЕООД, ЕИК 203658347, осъдителен иск с правна 1 квалификация чл. 220, ал. 1 КТ, за сумата от 2500 лева, представляваща обезщетение при за неспазен срок на предизвестие по трудов договор № 22/10.09.2018 г., сключен между Био Органик България ЕООД и С. К. С..

Първоинстанционният съд е отхвърлил предявения от С. К. С., ЕГН **********, срещу „Био Органик България“ ЕООД, ЕИК 203658347, осъдителен иск с правна квалификация чл. 150 КТ вр. чл. 128, т. 2 КТ вр. чл. 262 КТ за сумата от 8449,00 лева, представляваща незаплатено възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 01.07.2019 г. до 30.06.2020 г.

Първоинстанционният съд се е произнесъл по дължимостта на разноските на основание чл. 78 ГПК.

Производството е образувано по въззивна жалба с вх. № 199251/26.09.2022 г., подадена от ищеца, с която е обжалвано решението в частта, с която са отхвърлени предявените претенции с правна квалификация чл. 128, т. 2 КТ, чл. 224 КТ, чл. 220, ал. 1 КТ, чл. 150 вр. чл. 128, т. 2 вр. чл. 262 КТ. Излага съображения, че решението в обжалваната част е неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Излагат се доводи за недопустимост на решението поради нарушаване на диспозитивното начало. Моли решението да бъде обезсилено или отменено като неправилно и вместо него да се постанови акт, с който да се отхвърли изцяло предявения иск.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника в първоинстанционното производство, с който изразява становище за нейната неоснователност по съображения, подробно изложени в отговора.

Моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено и да бъдат присъдени направените съдебни разноски.

Решението в необжалваната част е влязло в сила и не подлежи на инстанционен контрол за правилност.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт:

Въззивният съд, съгласно чл. 269 ГПК, е ограничен от посоченото в жалбата, когато са наведени твърдения за допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния съд, водещи до неправилност на решението, а съгласно Тълкувателно решение № 1/2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. ОСГТК на ВКС в рамките на въззивната проверка съдът служебно изследва въпросите; 1) дали е приложена правилно императивна материалноправна норма, 2) както и за интереса на някоя от страните по делото. Съдът служебно следи за валидността на решението в цялост, а за пороци водещи до недопустимост само в обжалваната част на решението.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

2

По основателността на иска.

Решението е правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:

По отношение на иска с правна квалификация чл. 128, т. 2 КТ:

Правопораждащият отговорността на ответника, респективно притезанието на ищеца, фактически състав включва следните елементи: 1) наличие на валидно възникнало трудово правоотношение между страните по спора, както и 2) неизпълнение или неточно изпълнение от страна на работодателя на уговорената в договора парична престация за изплащане на месечното трудово възнаграждение.

По иска с правно основание чл. 128, т. 2 КТ в тежест на ищеца е да докаже, че е престирал съобразно уговореното, а за ответника е възникнало задължението за заплащане на месечно трудово възнаграждение в претендирания размер. В тежест на ответника при установяване на горните факти е да докаже заплащането на трудовото възнаграждение, както и обстоятелствата изключващи или намаляващи задълженията му в претендирания с исковата молба размер.

Настоящият състав приема за установено, че през периода 10.09.2018 г. – 10.08.2020 г., между страните е съществувало валидно възникнало трудово правоотношение, по силата на което ищецът С. К. С. е заемал при ответното дружество длъжността „Директор“, при уговорено основно месечно трудово възнаграждение в размер на 2400,00 лева и уговорено допълнително възнаграждение в зависимост от трудовия стаж на служителя, възлизащо на 0,6 % за всяка прослужена година. Горните обстоятелства се установяват от събрания в производството доказателствен материал, в това число и приобщения към материалите по делото трудов договор № 22/10.09.2018 г., сключен между Био Органик ЕООД, в качеството на работодател и С. К. С., в качеството на работник.

От приложените по делото таблици за отчитане явяването/неявяването на работа на служителите през месеците 07.2019 г., 08.2019 г., 09.2019 г., 10.2019 г., 11.2019 г., 12.2019 г., 01.2020 г., 02.2020 г., 03.2020 г., 04.2020 г., 05.2020 г., 06.2020 г., 07.2020 г., 08.2020 г. и заключението на вещото лице по допуснатата СЧЕ и приобщения разходен касов ордер № 9 от 10.8.2020 г. се установява, че през процесния период ищецът е престирал труд, съобразно уговореното, респективно за ответника е възникнало задължението за заплащане на месечно трудово възнаграждение.

Поради обявеното извънредно положение поради пандемията от Ковид – 19, предприятието, в което работели ищецът и свидетеля К., находящо се в с. Дагоново, община Белица, било затворено, като всички работници, включително ищецът били пуснали молби за ползване на неплатен отпуск през времето, през което предприятието е било затворено и не е осъществявало дейност. Този факт се установява от приобщената по делото молба за ползване на неплатен годишен отпуск от 23.03.2020 г., подадена от С. К. С.;

Заповед № 3 от 23.03.2020 г. на управителя на „Био Органик България“ ЕООД се установява 3 в производството, че през месец март 2020 г. ищецът е отработил при ответното дружество 1 работен ден, ползвал е 7 дни неплатен годишен отпуск и 13 дни отпуск поради временна неработоспособност. Установените въз основа на горепосочените писмени документи обстоятелства се подкрепят и от останалия събран по делото доказателствен материал в това число заключението на вещото лице по допуснатата, изготвена и приета в производството съдебно-счетоводна експертиза и показанията на свидетеля Е.Д. К.. Съгласно константната съдебна практика на ВКС, при присъждане на основно трудово възнаграждение, възнаграждение за положен извънреден труд в почивни дни и възнаграждение за положен извънреден труд в извънработно време, съдът може да присъди брутното трудово възнаграждение или остатъка от чистата сума за получаване след приспадане на дължимия данък и обществени 9 осигуровки, като в решението следва да е ясно посочено, дали се присъжда брутното трудово възнаграждение или се присъжда остатъкът след приспадане от брутното трудово възнаграждение на дължимия данък върху общия доход и осигурителните вноски /в този смисъл решение № 166/25.02.2010 г., постановено по гр.д. № 220/2009 г. на III г.о. на ВКС и решение № 154/24.06.2015 г., постановено по гр.д. № 6134/2014 г. по описа на III г.о. на ВКС/, поради което и в настоящия случай на ищеца следва да се присъди сумата от 114,97 лева, представляваща дължимо и незаплатено брутно трудово възнаграждение за месец март 2020 г.

От представените и приобщени към доказателствения материал таблица за отчитане явяването/неявяването на работа през месец април 2020 г., молба за ползване на неплатен годишен отпуск от 23.03.2020 г., подадена от С. К. С., Заповед № 3 от 23.03.2020 г. на управителя на „Био Органик България“ ЕООД се установява в производството, че през месец април 2020 г. ищецът е ползвал 20 дни неплатен годишен отпуск, респективно, че не е отработил реално нито един работен ден. Настоящият състав на съда приема за установено, че производствената база на ответника, находяща се в с. Дагоново, община Белица, е била затворена през този период с оглед въведеното в Република България извънредно положение във връзка с разпространението на вируса Ковид – 19. Следователно изложените от въззивника правни доводи, че не е ползвал неплатен годишен отпуск през месец април 2020 г., респективно, че през същия месец е полагал труд при ответното дружество въз основа на съществуващото между страните трудово правоотношение, не се доказаха в производството.

Допълнително от заключението на вещото лице по допуснатата, изготвена и приета в производството съдебно-счетоводна експертиза се установява в производството, че за месец април 2020 г. ответното дружество не е начислило на ищеца трудово възнаграждение, предвид заявения, разрешен и ползван неплатен годишен отпуск от 20 работни дни.

Предвид горното, настоящият съдебен състав намира, че от събраните по делото доказателства не се установява в полза на ищеца да са дължими суми за неплатено трудово възнаграждение за месец април 2020 г.

От представените и приобщени към доказателствения материал таблица за отчитане явяването/неявяването на работа през месец май 2020 г., молба за ползване на неплатен годишен отпуск от 23.03.2020 г., подадена от С. К. С., заповед № 3 от 23.03.2020 г. на 4 управителя на „Био Органик България“ ЕООД, молба за ползване на неплатен годишен отпуск от 26.05.2020 г., подадена от С. К. С. и заповед № 44 от 29.05.2020 г. на управителя на „Био Органик България“ ЕООД се установява в производството, че през месец май 2020 г. ищецът е отработил при ответното дружество 8 работни дни и е ползвал 10 дни неплатен годишен отпуск. Установените въз основа на горепосочените писмени документи обстоятелства се подкрепят и от останалия събран по делото доказателствен материал в това число заключението на вещото лице по допуснатата, изготвена и приета в производството съдебно-счетоводна експертиза и показанията на свидетеля Е.Д. К..

От страна на ищеца е извършено оспорване автентичността на представен към отговора на исковата молба документ, а именно молба за ползване на неплатен годишен отпуск от 26.05.2020 г., подадена от С. К. С., като е оспорено, че същата е подписана от ищеца С. К. С.. В тази връзка е открито производство по чл. 193 ГПК и е допуснато изслушване на съдебно-графологическа експертиза. Съгласно заключението на вещото лице по допуснатата, изготвена и приета в производството съдебно-графологическа експертиза, изображението на подписа /доколкото вещото лице е работило единствено върху копия на оспорените документи/, положен от името на С. К. С., е копие на подпис положен от С. К.