Решение № 1582 от 08.11.2021, Районен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1582 гр. Варна, 08.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 7 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Галя Алексиева при участието на секретаря Антония Анг. Пенчева като разгледа докладваното от Галя Алексиева Гражданско дело № 20213110108480 по описа за 2021 година

Производството се разглежда по реда на чл. 238 ГПК.

Образувано е по предявен иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79 ЗЗД от „ЮБЦ” ЕООД, ЕИК 205680303 със седалище и адрес на управление гр. София, бул.

„България” № 81, вх. В, ет.8 срещу ЕЛ. Г. К. , ЕГН ********** с настоящ адрес ******* за сумата от 132,85лева, представляваща дължима цена на потребени далекосъобщителни услуги за периода 08.02.2018г. до 07.07.2018г. по договор за предоставяне на мобилни услуги сключен с „Българска телекомуникационна компания” ЕАД с кл. № 5458976/04.03.2015г., подновяван с допълнителни споразумения от 02.03.2017г. и 24.04.2017г., като задължението е прехвърлено от „Българска телекомуникационна компания” ЕАД на „С.Г. Груп“ ЕАД с договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.10.2018г., а впоследствие от „С.Г.Груп“ ЕАД на заявителя с договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 01.10.2019г., за които вземания са издадени фактури

№

1242853413/08.03.2018г.,

№

1244535753/08.04.2018г.,

№

1246210494/08.05.2018г., № 1248045928/09.06.2018г. и № 1249549769/ 08.07.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението22.12.2020г. до окончателното изплащане на задължението , за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 260088/08.01.2021г. по ч.гр.д. № 16538/2020г. по описа на ВРС.

Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения изложени в обстоятелствената част на исковата молба: На 04.03.2015г. между ответника и „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД е бил сключен договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с кл. № 5458976 за номер *** с избран тарифен план Vivacom Net&Call XL. Месечната абонаментна такса била уговорена в размер на 29,99лева, а срокът на договора до 04.03.2017г. С подписване на договора абонатът е изразил съгласие и е приел ОУ на оператора. На 02.03.2017г. с допълнително споразумение ответникът е променил условията на договора чрез избор на нов абонаментен план Maxicall XS с месечен абонамент 5,80 за срок от 24месеца. На 24.04.2017г. отново с допълнително споразумение 1 ответникът направил избор на нов абонаментен план Smart L+ с месечен абонамент 29,99 за срок от 24месеца. Въз основа на договора се твърди, че в периода от 08.02.2018г. до 07.07.2018г. от мобилният оператор са били предоставени услуги, чиято цена в нарушение на задължението по чл. 25 ОУ не е била платена от потребителя. Неплащането в срока по чл.

29 ОУ на потребените услуги е дало право на оператора да прекрати едностранно договорните отношения, като на 02.08.2018г. е извършена деактивация на абонамента. С договор за цесия от 16.10.2018г. „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД е прехвърлило вземането си към потребителя на „С.Г.Груп“ ООД, а то на ищеца с договор за цесия от 01.10.2019г., с което обосновава и активната си процесуална и материална легитимация да получи плащане на задължението. За събиране на вземането си, ищецът се снабдил със заповед по чл. 410 ГПК, връчена на ответника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК. За установяване съществуване вземането по нея, получил указания за предявяване на иска по чл. 415 ГПК. Това обосновава и правния му интерес от така предприетата форма на защита.

Молбата е за уважаване на исковата претенция и присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 ГПК по делото не е постъпил отговор от ответника.

Първото по делото заседание е проведено на 18.10.2021г., като редовно призован, ответникът не се е явил, не е изпратил представител и не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.

Видно от приложените по делото книжа, на ответника са били указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжата и неявяване в съдебно заседание.

Уведомен е и за възможността за постановяване на неприсъствено решение срещу него и предпоставките, при настъпване на които процесуалният закон предвижда това.

Ищцовото дружество е направило искане за постановяване на неприсъствено решение.

За обстоятелствата, формиращи елементите на фактическия състав на основанието на претенциите си, ищецът е ангажирал писмени доказателства- сключените между страните договори, ОУ към тях, издавани фактури, които съответстват на твърденията му. Те се преценяват като достатъчни, с оглед доказване на следните факти: че ответницата има качество на потребител по процесния договор с кл. № 5458976/04.03.2015г., подновяван с допълнителни споразумения от 02.03.2017г. и 24.04.2017г. , сключени с „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД ; че в качеството му на доставчик на мобилни услуги „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД и въз основа на валидно учредено между страните договорно отношение, той е предоставил посочените услуги на ответницата, като е начислил дължимата стойност за тях съобразно индивидуалния договор и съобразно Общите условия, поради което се дължи плащане в посочения във фактурите размер. Безспорно, ответникът притежава качеството потребител на далекосъобщителна услуга, по смисъла на пар. 13, т. 1 от ДП на ЗЗП, според който текст потребител е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност. Следователно приложение намират нормите на ЗЗП и в частност тази на чл. 143 ЗЗП, даваща дефиниция на понятието „неравноправна клауза“ в договор, сключен с потребителя- това е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. За действителността на клаузите от договора, съдът следи служебно предвид дадените указания в ТР № 1/2009г. на ОСТК на ВКС при положение, че това противоречие произтича пряко от твърденията и доказателствата по делото. След направена преценка, съдът не установява нищожност на договорни клаузи.

Установява се наличие на валиден договор за цесия, по силата на който ищецът като 2 цесионер е придобил от „С.Г.Груп“ ООД, което пък е придобило от „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД съществуващо вземане на последното към ответника.

Цесията е била надлежно съобщена най- късно с връчване препис от исковата молба, а и принципно този факт би имал значение при наличие на твърдения за извършвани плащания преди това, каквито обективно липсват.

Ответникът при проявената пасивност, а именно липса на ангажиран отговор и становище по основателността на исковите претенции в първото по делото с.з., реално не е оспорила тези твърдения.

Преценени в тяхната съвкупност, доказателствата обуславят извод за вероятната основателност на претенцията, както по основание, така и по размер.

По тези съображения, съдът установява наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение по чл.239 ГПК, поради което и претенцията следва да се уважи по този ред.

При този изход на спора и на основание чл. 78, ал.1 ГПК сторените от ищеца разноски следва да се възложат в тежест на ответника. Представен е списък по чл. 80 ГПК.

Сторените в исковото производство са в размер на 25лева платена държавна такса и 180лева адв. възнаграждение.

Съобразно т.12 ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, следва да се присъдят в полза на ищеца и сторените от него разноски в заповедното производство, т.е в общ размер на 205лева, от които 25лева платена ДТ и 180лева адв. възнаграждение.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че в полза на ищеца „ЮБЦ” ЕООД, ЕИК 205680303 със седалище и адрес на управление гр. София, бул.

„България” № 81, вх. В, ет.8 съществува вземане срещу ответника ЕЛ. Г. К. , ЕГН ********** с настоящ адрес ******* в размер на сумата от 132,85лева, представляваща дължима цена на потребени далекосъобщителни услуги за периода 08.02.2018г. до 07.07.2018г. по договор за предоставяне на мобилни услуги сключен с „Българска телекомуникационна компания” ЕАД с кл. № 5458976/04.03.2015г., подновяван с допълнителни споразумения от 02.03.2017г. и 24.04.2017г., което задължение е прехвърлено от „Българска телекомуникационна компания” ЕАД на „С.Г. Груп“ ЕАД с договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.10.2018г., а впоследствие от „С.Г.Груп“ ЕАД на заявителя с договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 01.10.2019г., за които вземания са издадени фактури № 1242853413/08.03.2018г., № 1244535753/08.04.2018г., № 1246210494/08.05.2018г., № 1248045928/09.06.2018г. и № 1249549769/ 08.07.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението- 22.12.2020г. до окончателното изплащане на задължението , за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 260088/08.01.2021г. по ч.гр.д. № 16538/2020г. по описа на ВРС , на основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415 ГПК.

ОСЪЖДА ЕЛ. Г. К. , ЕГН ********** с настоящ адрес ******* ДА ЗАПЛАТИ на „ЮБЦ” ЕООД, ЕИК 205680303 със седалище и адрес на управление гр. София, бул.

„България” № 81, вх. В, ет.8 сумата от 205лева, представляваща направени в исковото производство съдебно- деловодни разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК.

ОСЪЖДА ЕЛ. Г. К. , ЕГН ********** с настоящ адрес ******* ДА ЗАПЛАТИ на 3

„ЮБЦ” ЕООД, ЕИК 205680303 със седалище и адрес на управление гр. София, бул.

„България” № 81, вх. В, ет.8 сумата от 205лева, представляваща направени в производството по ч.гр.д. № 16538/2020г. по описа на ВРС, съдебно- деловодни разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК.

Решението не подлежи на обжалване на осн. чл.239, ал.4 ГПК.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

4