Решение № 11 от 23.01.2026, Районен съд - Петрич

РЕШЕНИЕ

№ 11 гр. П., 23.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мая Банчева при участието на секретаря Дияна Петкова като разгледа докладваното от Мая Банчева Административно наказателно дело № 20251230200786 по описа за 2025 година

І. ОБСТОЯТЕЛСТВА ПО ПРОИЗВОДСТВОТО

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

В жалбата се сочи, че наказателното постановление е неправилно, незаконосъобразно и постановено при нарушение на административно производствените правила. Твърди се, че санкционираното с процесното постановление нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП не засяга правоспособността на жалбоподателя, нито попада в хипотезите, при които свидетелството за управление се отнема временно, поради което и отнемането на свидетелството за управление на МПС на жалбоподателя е неправомерно и същото следва да бъде отменено.

Релевира се, че временното отнемане на СУМПС е административна мярка, която се прилага в изрично и изчерпателно изброени в чл. 171, ал. 1 ЗДвП случаи, като управлението на моторно превозно средство с чужди регистрационни табели, валидни само за друга държава, не е сред визираните основания. Иска се от съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното наказателно постановление № 25-5396-000008 от 18.11.2025 г. на ВПД Началник ГПУ в РДГП С., ГПУ П., в обжалваната част, с която жалбоподателят е лишен от правото да управлява МПС за срок от 6 месеца.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, представлява се от надлежно упълномощен процесуален представител, който поддържа депозираната жалба и излага допълнителни съображения за незаконосъобразност на обжалваната част от административния акт. Моли съда да отмени процесното наказателно постановление в обжалваната му част.

1

Административнонаказващият орган – ВПД Началник ГПУ в РДГП С., ГПУ П., редовно призован не се явява, не се представлява. В писмото, с което е изпратена административната преписка е инкорпорирано становище за правилност на наказателното постановление и потвърждаването му.

Районна прокуратура - Б., ТО - П., не изпраща представител и не взема становище по делото.

По делото са събрани писмени доказателства, подробно описани в протокол от проведено съдебно заседание на 22.01.2026 година.

Разпитани бяха свидетелите С. А. М. и Б. А. Г..

ІІ. ФАКТИЧЕСКИ ИЗВОДИ

Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя по настоящото дело е ангажирана за това, че на 18.11.2025 г. около 22,25 часа, на ПП-1 Е-79 на км. 441 (зоната на ГП-К.) с посока на движение от гр. С. към Р Г., управлява лек автомобил марка „Пежо“, модел „5008“, цвят сив, с номер на рама ***, без да е регистриран по установения ред, като същият е поставил табели ***, които служат само за придвижване на МПС на територията на Р Г..

За извършеното от жалбоподателя, на 18.11.2025 г. мл. експерт С. А. М., на длъжност Командир отделение при ГПУ П., РДГП С., в присъствието на свидетеля Б. А. Г., съставил АУАН Серия АД № 5396а-142-18.11.2025 г. с бл. № 858276, против K.S., роден на ********** г., с адрес /населено място/, в който възприел, че на 18.11.2025 г. около 22,25 часа, на ПП-1 Е-79 на км. 441 (зоната на ГП-К.) с посока на движение от гр. С. към Р Г., управлява лек автомобил марка „Пежо“, модел „5008“, цвят сив, с номер на рама ***, без да е регистриран по установения ред, като същият е поставил табели ***, които служат само за придвижване на МПС на територията на Р Г., с което виновно е нарушил чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. В акта е отбелязано, че писмени документи и вещи не са иззети.

Непосредствено след съставянето му, актът е предявен на жалбоподателя, който го разписал без възражения.

Въз основа на така съставения акт, на същата дата – 18.11.2025 г., ВПД Началник ГПУ в РДГП С., ГПУ П., издал обжалваното НП № 25-5396-000008, в което възприел изцяло описаната в АУАН фактическа обстановка и за нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, наложил на жалбоподателя глоба в размер на 200,00 (двеста) лева / 102,26 (сто и две евро и двадесет и шест евроцента) евро и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца.

НП е връчено лично и срещу подпис на жалбоподателя К. С. на 19.11.2025 г., в законоустановения срок – 28.11.2025 г. е постъпила и разглежданата в настоящото 2 производство жалба.

В съдебно заседание са разпитани актосъставителят С. А. М. и свидетелят по акта Б. А. Г..

Служителите на ГПУ П. към РДГП С. изнасят, че на инкриминираната дата жалбоподателят паркирал управлявания от него лек автомобил в непосредствена близост до бензиностанция „Петрол“ в зоната на граничен преход К., на 10 метра след знака, забраняващ спирането, при което длъжностните лица установили, че автомобилът е с регистрационни табели с „ДОК“ номера, т.е. регистрационните табели били поставени на място, като върху тях имало буквите „ДОК“, а след тях - цифри. Свидетелите установяват, че такива регистрационни табели позволяват придвижването на автомобила, на който са поставени, единствено на територията на Р Г., за което обстоятелство били информирани след контакт с гръцки дежурен колега, който служителите на ГПУ П. установили в целенасочено посетения от тях Контактен център на гръцките власти (Промахон), намиращ се непосредствено след границата между двете държави. Свид. М. уточнява, че знае гръцки език и допълва, че в придружаващия регистрационните табели документ било вписано, че с тези табели автомобилът може да се управлява само в Р Г., а свид. Г. допълва, че гръцкият им колега им показал точно коя точка от представения талон да покажат на водача на автомобила, съгласно която същият няма право да се движи с процесните номера извън Г.. И двамата свидетели са категорични, че гръцкият гражданин (жалбоподателят) разбирал български език, според свид. М. говорел перфектно български език, запознал се с акта, разбрал за какво се съставя последният и го подписал без възражения, като служителите на ГПУ П. го запознали с правото му да направи възражение срещу акта в тридневен срок от съставянето му, както и с наказанието, което се налага за извършеното нарушение. Свидетелите установяват още, че било необходимо издаденото наказателно постановление да се връчи веднага на нарушителя, тъй като бил чужд гражданин, съответно без адресна регистрация на територията на страната.

По отношение на свидетелството за управление на МПС на жалбоподателя, свидетелите сочат, че същото е отнето въз основа на издаденото срещу него НП, като друг административен акт освен АУАН и НП не е издаван срещу жалбоподателя на инкриминираната дата.

Служителите на ГПУ П. към РДГП С. установяват още, че за времето от извършената проверка на придружаващите управлявания от жалбоподателя автомобил документи до връчването на НП на жалбоподателя, последният бил в автомобила си, находящ се в зоната на Граничен преход К..

По делото е представено писмо с рег. № 539600-2709/29.12.2025 г. от РДГП-С., ГПУ-П., с което уведомяват съда, че с НП № 25-5396-00008, издадено на 18.11.2025 г. по описа на ГПУ-П., е наложено наказание по чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП – глоба в размер на 200,00 лева, равняващи се на 102,26 евро и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, с което на К. С., роден на ********** г., л.к. № *** г., с адрес /населено място/, е отнето СУМПС с № ***, издадено от Р Г. и същото се съхранява в ГПУ-П..

3

Към доказателствения материал по делото е приобщено заверено копие на квитанция за извършено плащане чрез ПОС терминално устройство на ГПУ П. от 19.11.2025 г., издадена от служителя Б. А. Г., с положен печат на РДГП - С., ГПУ - П., ГКПП К., ведно с разписка за извършен банков превод. Последните обективират извършено на 19.11.2025 г. в 01,10 часа плащане по НП № 25-5396-00008, за заплатена сума в размер на 160,00 лева, след приспадане от дължимата сума в размер на 200,00 лева на отстъпката от 20 %.

Изложените фактически констатации съдът прави въз основа на събраните по делото писмени доказателства.

ІІІ. ПРАВНИ ИЗВОДИ

Имайки предвид направените фактически констатации, становищата на страните и приложимия закон, първоинстанционният съд прави следните правни изводи:

Относно допустимостта на жалбата:

При така очертаните фактически положения настоящият съдебен състав намира жалбата за допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от активно легитимиран субект срещу акт, подлежащ на съдебен контрол.

Относно основателността на жалбата, съдът намира следното:

Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен.

Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление, а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон.

Извършвайки служебна проверка за процесуалноправната законосъобразност на атакуваното наказателно постановление, в рамките на правомощията си, съдът обсъди акта първо от формална страна, при което констатира следното:

В настоящия казус, Наказателното постановление е издадено от Е.Р.П. – ВПД Началник ГПУ в РДГП С., ГПУ П., за който по делото не са ангажирани доказателства, от които да се установява, че същият разполага с правомощието да издава наказателни постановления срещу лица, за които е установено, че са извършили административно нарушение по ЗДвП, към датата на издаване на обжалвания административен акт. Макар и в процесното наказателно постановление да е цитирана заповедта, с която Е.Р.П. е оправомощен, същата не е приложена към изисканата от съда два пъти административнонаказателна преписка. По идентичен начин, по делото липсват доказателства, от които да се установява, че актосъставителят С. А. М. има правото да съставя АУАН за констатирани административни нарушения по ЗДвП.

4

Съдът констатира, че формално са спазени императивните процесуални правила при издаването на административния акт – неговата форма и задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 57 и чл. 58 ЗАНН.

Независимо, че процесното наказателно постановление се обжалва единствено в частта, с която е наложено кумулативно предвиденото наказание „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца, съдът следва да разгледа по същество извършеното от жалбоподателя деяние и след преценка дали същото се субсумира под вменената за нарушена разпоредба, ще има възможност да се произнесе и по обжалваната част от оспорения административен акт.

Съгласно вменената като нарушена разпоредба на чл. 140, ал. 1 ЗДвП, по отворените за обществено ползване пътища се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. Условията и редът за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, се определя с наредба на министъра на вътрешните работи, съгласувано с министъра на транспорта и съобщенията и министъра на отбраната, като в изпълнение на това правомощие Министърът на вътрешните работи е издал Наредба № I-45/24.03.2000 г.

Жалбоподателят е санкциониран с кумулативно предвидените в чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП административни наказания, поради управлението от негова страна на моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред.

От обективна страна, по делото безспорно се установи, че на 18.11.2025 г. около 22,25 часа, на ПП-1 Е-79 на км. 441 (зоната на ГП-К.) с посока на движение от гр. С. към Р Г., жалбоподателят е управлявал лек автомобил марка „Пежо“, модел „5008“, цвят сив, с номер на рама ***, което обстоятелство се установява от съставения срещу жалбоподателя АУАН и издаденото въз основа на последния наказателно постановление. Същото не се отрича и от жалбоподателя, доколкото нито в жалбата, инициирала настоящото производство, нито в проведено съдебно заседание, са наведени твърдения в обратна насока.