Решение № 260023 от 09.05.2022, Окръжен съд - Ловеч

Р Е

Ш Е Н

И Е

Гр.Ловеч, 9.05.2022 г.

ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД гражданско отделение в открито заседание на дванадесети април две хиляди двадесе и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: ИВАНИЧКА

КОНСТАНТИНОВА

ПЛАМЕН ПЕНОВ при секретаря ЦВЕТОМИРА БАЕВА като разгледа докладваното от съдия Павлова в.гр.д.№354 по описа за 2020 година и за да се произнесе, съобрази:

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.

С решение №54/30.04.19 г. постановено по гр.д.№513/19 г. ЛРС е отхвърлил предявените искове от М.А.И. ЕГН ********** с настоящ адрес *** постоянен адрес с.Балгарски извор, у.“Ал.Стамболийски“ №24 обл.Ловеч чрез адв.В.П. *** срещу ОД МВР - Ловеч с адрес за призоваване: гр. Ловеч ул."Стефан Караджа" № 2, да се осъди ответника ОД МВР - Ловеч да му заплати на основание чл.178 ал.1 т.3, вр. с чл.179 ал.1 ЗМВР и чл.86 от ЗЗД сумата от 1708,54 лева, претендирана като допълнително възнаграждение за положен извънреден труд зот 253 часа/ след превръщане на нощните часове към дневни/за периода 12.08.2016 г. - 12.08.2019 г. ведно със законната лихва върху цялата сума, считано от датата на предявяване на иска, до окончателно изплащане на сумата,като неоснователни и недоказани и е осъдил М.А.И., с горните данни, да заплати на ОД МВР - Ловеч с адрес за призоваване: гр. Ловеч, ул."Стефан Караджа" № 2, сумата 100,00 лева, представляваща разноски по делото за юриск. Възнаграждение.

Производството по делото е образувано по въззивна жалба вх.№2407/10.06.2020 г. подадена от В.П. ***, съд.адрес-***3/ ст.217- пълномощник на ищеца М.А.И. ЕГН ********** ***.

Твърди, че не е доволна от първоинстанционното решение на РС-Луковит, постановено по гр.д.№513 / 2019г. и в законния срок го обжалва с молба да бъде отменено изцяло като неправилно и незаконосъобразно, както и да им се присъдят съдебните разноски за двете инстанции.

Счита, че обжалваното решение е издадено в нарушение на процесуалните правила и неправилно приложение на материалния закон.

Доводите против обжалваното съдебно решение са първо нарушение на материалния закон. Сочи, че по делото не е спорно, че страните са в служебни правоотношения в процесния период, както и че полицейският служител с оглед характера на заеманата длъжност е полагал нощен труд / за времето от 22,00ч. до 06,00ч./, съгласно утвърдени графици и отработеното работно време се изчислява сумарно. На основание чл.179 ал.1 от ЗМВР на държавните служител и/какъвто е и ищецът /се изплащат допълнителни възнаграждения за полагане на труд през нощта от 22ч. до 6 ч, като условията и редът за изплащане на допълнителните възнаграждения, съгласно чл.179 ал.2 от ЗМВР се определят с Наредба на Министъра на вътрешните работи, а техния размер - с негова заповед.

Сочи, че редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. Сочи, че в процесния период е действала Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. (обн.,ДВ, бр.

60 от 2.08.2016 г., е сила от 2.08.2016 г), като в нея липсва изрична регламентация за преизчисляване на нощния труд с дневен и такъв алгоритъм предходно е бил предвиден в Наредба №8121 3-407* от 11.08.2014г., но в размер от 0.143, който е отпаднал с Наредба №8121з-592 от 25.05.2015г., съответно с този коефициент се получават чисто часовете преобразувани от нощен в дневен труд, което е идентично с приложение коефициент 1,143 при спазване формулата за увеличаване чрез умножение и от полученото число, изваждане на реалния брой часове нощен труд/нопр. 1000ч.нощен х 0,143=143ч.в повече часове дневен труд идентично с 1000ч.нощен труд X 1.143=1143-1000=1434./.

Сочи, че ново тази Наредба

№8121з-776/ 29.07.2016г. е отменена изцяло с Решение №16766/ 10.12.2019г. по Адм.дело №8601/ 2019г. на ВАС, петчленен състав, 1 колегия.От мотивите на съдебния акт се установява,че ВАС е констатирал толкова нарушения и несъответствия с европейското законодателство, че е отменил изцяло наредбата и от това може да се направи извод за приложимост на правните норми въз основа на които е предявен настоящия главен иск.

Сочи, че в съответствие с чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата - при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1.143, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установено за подневно отчитане на работното време за съответното работно място.

В тази връзка посочва, че и международно-правните актове, по които РБ е страна, също не допускат подобно различно третиране на гражданите по отношение на правото им на труд. Позовава се на чл. 52 от Хартата за основните права на ЕС, която гласи: „Всяко ограничаване на упражняването на правата и свободите, признати от настоящата Харта, трябва да бъде предвидено в закон и да зачита основното съдържание на същите права и свободи. Сочи, че при спазване на принципа на пропорционалност ограничения могат да бъдат налагани, само ако са необходими и ако действително отговарят на признати от съюза цели от общ интерес или на необходимостта да се защитят правата и свободите на други хора/'

Поради така изложените съображения и предвид липсата на норма в специалните нормативни актове, която изрично да изключва приложението на методика за преобразуване на нощните часове в дневни при отчитане на отработеното време, счита че чл. 9, ал. 2 НСОРЗ намира приложение по отношение на държавните служители в МВР. Твърди, че такава забрана за преобразуване на часовете положен нощен труд с коефициент 1,143 по отношение на полицейските служители липсва, а и би била противоконституционна тъй като би поставила служителите в МВР в по-неблагоприятно положение от другите държавни служители - по отношение на заплащането на допълнителни възнаграждения.

Счита, че неправилно

РС-Луковит е възприел тезата на ответника, че в ЗМВР е установено полагане на нощен труд в рамките на 8(осем) часа или коефициента е 1.00, а не 1.143 и в този смисъл КТ е неприложим, това е опит за интерпретация волята на законодателя. Напротив, счита, че в разпоредбата на чл.187, ал.З изр. последно от ЗМВР е вписано следното: „При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период.", т.е. никъде в тази разпоредба не е указана нормалната продължителност на нощния труд, напротив - въведена е възможност за полагане на нощен труд в часовете между 22.00 и 06.00.

Твърди, че при съпоставка посочената регламентация в ЗМВР с разпоредбата на чл.140, ал.2 от КТ е видно, че в последната е указано, че нощен е труда полаган от пълнолетни в часовете между 22.00 и 06.00 и за непълнолетни между 20.00 и 6.00ч. Сочи, че в случая в МВР не се приемат на работа непълнолетни лица и е очевиден преноса от КТ на дефиницията за нощен труд касаещ пълнолетни работници/служители, но няма конкретна правна норма в ЗМВР указваща що е то нормална продължителност на нощния труд полаган от служители на МВР. С оглед това приема,че доводите на ответника касаещи наличие на някаква правна регламентация за нощен труд в насока забрана за преобразуването му към дневен е несъстоятелна.

Изтъква ,че при тълкуване на разпоредбите на чл.187 ал.З и ал.4 от ЗМВР се установява, че ищецът полага труд на труд на 12/24 часови смени, при сумарно отчитане на работното време на тримесечен период; същия не е предявил.иск за.положен от него труд извън редовното му работно време: претендирания от него незаплатен извънреден труд е в рамките на редовното работно време за всяка смяна, вследствие преобразуване на нощен към дневен труд по реда на трудовото законодателство; в тази връзка заплащането на формирания след преобразуване на нощен към дневен извънреден труд следва да е по реда на чл.187, ал.З от ЗМВР или при часова ставка, нормалната за полагане на труд в установеното работно време при спазване увеличението, съгласно разпоредбата на чл.262 от КТ, респ. такъв подход е приложен и от вещото лице, при изчисленията в приетото по делото заключение на съдебно-счетоводната експертиза.

Счита, че в разпоредбата на чл.262, ал.1, т.4 от КТ е въведено, че се заплащат с 50% увеличение за работа при сумирано изчисляване на работното време. Твърди, че при съпоставка с разпоредбата на чл.187, ал.6 от ЗМВР е видно, че спрямо служителите на МВР е възприет подхода за заплащане извънредния труд увеличение с 50%, което съответства на общото трудово законодателство, посочено по-горе и при спазване на това условие е посочена конкретната сума от заключението на ВЛ при изменение на исковата претенция.

Сочи, че съгласно разпоредбата на чл.4б, ал.2 от ЗНА, когато нормативният акт е непълен, за неуредените от него случаи се прилагат разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи, ако това отговаря на целта на акта. Излага,че предвид празнотата в наредбите от 2015 и 2016г. относно нормата на чл.31, ал.2 от тази от 2014г.(от/и.), следва да се приложи субсидиарно чл. 9 ал. 2 от НСОРЗ, която гласи, че при сумирано изчисляване на работното време, нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, или коефициент 1,143.

Смята, че обратното разбиране би поставило в неравностойно положение държавните служители в МВР спрямо работниците по трудови правоотношения, чиито правоотношения се регулират от КТ.

Сочи, че в контекста на горното, следва да се прилагат едновременно двете разпоредби -за превръщането на нощните часове в дневни с коефициент 1,143 на основание чл.9 ал.2 от НСОРЗ и разпоредбата на чл.8 от НСОРЗ - за всеки отработен час труд между 22 ч. и 06 ч. се заплаща допълнително трудово възнаграждение за нощен труд не по-малък от 0,25лв. Сочи, че не е спорно, че МВР е заплащало на служителите по 0,25лв. на час положен нощен труд, но това е на друго правно основание, двете разпоредби се прилагат едновременно и не е налице дублиране в заплащането, както неоснователно се твърди във въззивната жалба. Излага, че трудовото законодателство дава право на работещите да получават от една страна завишено почасово заплащане за нощния си труд, а от друга страна задължава работодателите да преизчисляват нощните часове в дневни и така да съобразяват продължителността на работния ден. Сочи, че това са две различни правни основания за заплащането на допълнителни възнаграждения- обстоятелство, което е било отчетено и от ответника, при съвместното действие на издадените от Министъра на вътрешните работи Наредба №8121з-407 / 11.08.2014г. и Заповед №8121з-791 / 28.10.2014г. Сочи, че на ищеца е изплатена само добавката от 0,25лв. за всеки отработен нощен час от исковия период.

Твърди, че въз основа на посочените разпоредби следва да се приеме, че смисълът на закона е да признае нощните часове, преизчислените в дневни с коефициент 1,143, както за целите на изчисляване на отработените дни и пресмятане на трудовия стаж, така и за отчитането на извънредния труд. В този смисъл цитира и мотивите на стр.6 от решение № 55/07.04.2015г.по гр.д. № 5169/2014г.на ВКС, III отд.

Твърди, че по делото безспорно се установило, че за процесния период ищецът е положил 1770 часа нощен труд, за времето от 22ч. до 06ч и от експертизата се установява дължимата от ОД МВР-Ловеч сума за извънреден труд, получен след преобразуване на нощните часове в дневни с коефициент 1,143 за процесния период 12.08.201бг. - 12.08.2019г. е в размер на 1708,54лв., както и дължимата мораторна лихва по чл .86 от ЗЗД е в размер на 228,64лв.

Твърди, че по отношение на този иск има богата съдебна практика, която е в полза на полицейските служители, част от която посочва. :

Счита, че е неправилен извода на първоинстанционния съд, с който приема, че НСОРЗ е неприложима за полицейските служители и че не е налице празнота в правото, по конкретно в специалната уредба касаеща служителите в МВР и от тук е налице нарушение на материалния закон в обжалваното решение.