Решение № 175 от 24.08.2026, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 175 гр. Варна, 24.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти юни през д ве хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анета Н. Братанова

Членове:

Дарина Ст. Маркова

Мария К. Терзийска при участието на секретаря Дарина Б. Бае ва като разгледа докладваното от Дарина Ст. Марко ва Въззивно търговско дело № 20263001000169 по описа за 2026 година

И за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно, образувано по образувано по жалби както следва: на ЗД „Бул Инс“ АД със седалище гр.София срещу решение № 12 от 09.01.2026г. по търг.дело № 164/25г. по описа на Окръжен съд – Варна, в частта му, с която застрахователното дружество е осъдено да заплати на С. Д.

В. от ***** на осно вание чл.429 ал.1 т.1 от КЗ, чл.45 и чл.52 от ЗЗД обезщетение за обезвреда на неимуществени вреди, причинени и вследствие на ПТП настъпило на 20.10.2022г. по вина на водача лек автомобил „Фиат Стило“ с рег.№ *****, обхванат от действието на валидна застраховка „Гражданска отговорност“, ведно със законна лихва за разликата над 25 000 евро до присъдените 40 800 евро и насрещна въззивна жалба на С. Д. В. от ***** срещу същото решение, но в частта му, с която е отхвърлен предявения от нея срещу ЗД „Бул Инс“ АД осъдителен иск с правно основание чл.432 ал.1 от КЗ във връзка с чл.45 от ЗЗД 1 за разликата над 40 800 евро до пълният му претендиран размер 51 129.19 евро.

Във въззивната жалба на застрахователното дружество се твърди, че решението в обжалваната от него осъдителна част е непра вилно и необосновано, постанове н о в противоречие със събраните по делото доказателства, при съществения нарушения на материалния закон и в противоречие с практиката на съдилищата.

Оспорва извода на съда досежно определения размер на обез вредата от 80 000лв., равняващи се на 40 800 евро, като твърди че същият се явява прекомерен, съгласно принципа на справедливостта, заложен в чл.52 от ЗЗД и събраната по делото доказателствена съвкупност. Твърди, че справедливият размер на обезвредата е сума в размер на 25 000 евро.

Твърди, че присъденото застрахователно обезщетение е прекомерно завишено с оглед причинените болки и страдания на ищцата. Сочи, че в мотивите не са обсъдени всички обстоятелства, свързани с медикобиологичния характер на увреждането, съставляващи основен критерий за определяне на дължимото застрахователно обезщетение. Поради което и съдът е допуснал неправилно приложение на разпоредбата на чл.52 от ЗЗД и необоснованост на постановеното решение. Твърди, че с присъденото обезщетение не е постигнат справедлив баланс между претърпените вреди и паричното измерение на нуждата от обезвреда. Сочи, че така определеният размер е завишен и съобразно социално – икономическите условия на живот в страната. Твърди, че в решението не са изложени съображения, обосно ваващи подобен висок размер на обезщетението. Сочи, че същото е в размер, представляващ отклонение от обичайно присъжданите от съдилищата обезщетения по аналогични случаи.

Позовава се на заключението на вещото лице по СМЕ и сочи, че получените от ищцата увреждания са довели до трайно затруднение движението на врата за период от 3 – 4 месеца, про ведено е консервативно лечение с поставяне на шийна яка и прием на медикаменти, като не е било необходимо извършване на оперативна интервенция. Сочи, че ищцата е получила една средна и една лека телесна повреда, и две т е временни, неопасни за живота, без трайни последици. Лечението е протекло в обичайния възстановителен период за такъв тип травми, без да е налице причина за 2 влошаване на здравословното състояние, което да обуслови по-дълъг период на възстановяване.

Оспорва приетото от съда, че и към настоящия момент ищцата не се възстановила напълно от получените у вреждания, като сочи, че в подкрепа на този извод няма нито едно доказателство по делото. Излага, че съдът е приел това единствено въз основа на показанията на бащата на ищцата, като не е отчел че същият е пряко заинтересован от изхода на спора и показанията му следва да бъдат ценени с необходимата критичност. Оспорва и установеното от свидетеля, че ищцата е носила яка 9 – 10 месеца, като се позо вава но посоченото в СПЕ, че В. е носила яка за период от 7.5 месеца.

Сочи, че съдът не е съобразил и факта, че болничният престой на ищцата е бил минимален, а лечението – амбулаторно и консервативно.

Оспорва изводите на съда за продължително възстановяване и отражение върху психиката на ищцата. Сочи, че е устано вено, че ищцата се е върнала на училище още през м.декември 2023г., т.е. два месеца след произшествието.

Излага, че макар и да е било необходимо носенето на шийна яка, това не е ограничало напълно движенията на врата и главата. Нетежкият характер на уврежданията се потвърждава и от факта, че на ищцата не е била предписана физиотерапия. Сочи, че изводите на експерта почиват само и единствено на субективните твърдения на самата ищца. Излага, че от заключението на вещото лице Т. се установява, че ищцата е преживяла психотравма и остра стресова реакция, както и тревожно-депресивна симптоматика, но самото вещо лице отдава по-голяма тежест на отношението на изслед ваната към физическото и състояние и последиците от катастрофата. Твърди, че липсата на предприети действия от страна ищцата е единствената причина душевното и възстановяване да е продължило по-дълго от физическото.

Твърди, че по делото не е доказано от ищцата при усло вията на главно и пълно доказване да е продължителни и интензивни емоционални и душевни страдания, поради което и този извод на съда е неправилен.

Моли съда да отмени решението в обжалваната от него осъдителна част, и да отхвърли предявения иск за обезщетение за неимуществе н и вреди за разликата над 25 000лв. до 40 800 евро. Претендира направените по делото разноски и адвокатско възнаграждение.

От въззиваемата страна по тази жалба С. Д. В. в срока по чл.263 ал.1 от 3

ГПК не е депозиран отговор на подадената от застрахо вателя жалба.

В насрещната въззивна жалба на С. Д. В. се твърди, че решението в обжалваната от нея отхвърлителна част е неправилно и незаконосъобразно.

Оспорва извода на съда досежно определянето размера на обезщетението. Излага получените травматични увреждания от пострадалата: листеза на С6-С7 /приплъзване на шести спрямо седми шиен прешлен/ и фрактура на десния страничен израстък на седми прешлен. Сочи, че тези увреждания са довели до трайно затруднение на движението на врата. В резултат на продължителното лечение ищцата е претърпяла и силен емоционален стрес, съпроводен с негативни психични изживявания. Твърди, че присъденото обезщетение не е съобразено с принципа на справедливост и не отговаря на действително претърпените от нея болки и страдания. Моли съда да отмени решението на съда в обжалваната от нея отхвърлителна част и да постанови решение, с което предявеният от нея иск за обезщетение за неимуществе н и вреди да бъде у ва ж е н в пълния му предявен размер.

Претендира направените по делото разноски за д вете инстанции и адвокатско възнаграждение.

Въззиваемата страна по тази жалба ЗД „Бул Инс“ в депозиран в срока по чл.263 ал.1 от ГПК писмен отговор изразява становище за неоснователност на подадената от В. жалба и моли съда да потвърди решението в обжалваната отхвърлителна част

Въззивникът С. Д. В. , в съдебно заседание, чрез процесуален представител, поддържа своята жалба и оспорва жалбата на застрахователя.

Моли съда да отмени решението в обжалваната от него отхвърлителна част и да го потвърди в обжалваната осъдителна част, претендира направените по делото разноски.

Въззивникът ЗД „Бул Инс“ АД в депозирана за съдебно заседание писмена молба от процесуален представител, поддържа своята жалба и моли съда да я уважи, оспорва жалбата на ищцата и моли съда да потвърди решението в обжалваната от нея отхвърлителна част, претендира направените по делото разноски.

Въззивният съд, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и съобразно предметните предели на 4 въззивното производство, приема за установено следното:

Предявени са искове с правно основание чл.432 от КЗ от С. Д. В. срещу ЗД „Бул Инс“ АД за обезщетение за неимуществени вреди в размер на 51 129.19 евро /100 000лв./, претърпени в резултат на пътно-транспортно произшествие на 20.10.2022г., причинено виновно от А.К.С. при упра вление на лек автомобил „Фиат Стило“ с рег.№ *****, при сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, ведно със законна лихва. Решението в частите му, с които е присъдено обезщетение за неимуществе н и вреди до размера на сумата 25 000 е вр о , ведно със съответните законни лихви е влязло в сила. Предмет на въззивно обжалване е решението на първоинстанционния съд в осъдителните му части за разликата над 25 000 евро до 40 800 евро и в отхвърлителната му част над 40 800 евро до пълният му претендиран размер 51 129.19 евро.

С оглед влязлото в сила решение на първоинстанционния съд и предметите предели на силата на присъдено нещо, въззивният съд намира, че пред настоящата инстанция е установено настъпването на пътнотранспортното произшествие на 20.10.2022г. и вината на водача А.К.С.. Не е спорно, че между застрахователното дружество и собственика на автомобила, с който е причинено пътно-транспортното произшествие е сключен договор за задължителна застраховка “Гражданска отговорност на автомобилистите”, действаща към датата на пътно-транспортното произшест вие, която покрива отговорността на застрахователя за причинени от Стоянов вреди при управлението на лекия автомобил.

По размера на обезщетението за неимуществени вреди:

Оспорване на определения по спра ведливост от първата инстанция размер на обезщетението за неимуществени вреди е направено от двете страни – от ищцата и застрахователя.

Няма спор пред въззвна инстанция по отношение на претърпените от въззивницата В. увреждания и травм и в резултат на ПТП, установени от първата инстанция. Същите са установени от представените по делото медицински документи и приетото от първата инстанция заключение на КСМАТЕ, в медицинската и част, обективно и компетентно дадено, неоспорено от страните и кредитирано от въззивната инстанция изцяло. При съвкупния анализ на представените по делото доказателства , въззивният съд 5 приема за установено, че в резултат на претърпяното пътно-транспортно произшествие пострадалата В. е получила спондилолистеза, представляваща приплъзване първа степен /до 25 %/ помежду двата прешлена на ниво С6 – С7, състояние след фрактура на С6. След инцидента е приета по спешност в клиника по неврохирургия на МБАЛ „Св.Ана“ гр.Варна за период от три дена, като при приемането е констатирана е и открита рана на главата. Лекувана е консервативно като е имобилизирана с шийна яка и предписани медикаменти.

Според лекаря експерт лечението е било своевременно и правилно.

Възстановителният период за пълно възстановяване е бил в рамките на 3 – 4 месеца. Макар и указанията при изписването и от болница да се били за носене на шийна яка за четири седмици, видно от представените по делото амбулаторен лист от 18.01.2023г. и медицински протокол на ЛКК от 19.01.2023г. В. и към този момент е била имобилизирана с шийна яка.

От приетото от първата инстанция заключение на съдебно-психологична експертиза, обективно и компетентно дадено, неоспорено от страните и кредитирано от съда изцяло, въззивният съд приема за установено, че ищцата В. вследствие на ПТП и получените тра вматични увреждания е преживяла психотравма, остра стресова реакция и е развила тревожно-депресивна симптоматика. Получените при ПТП телесни увреждания са причинили психичното страдания, но според експерта, по-голямата тежест е на получения стрес от преживяното ПТП, както и на самото и отношение към физическото състояние и травмите в следствие на катастрофата. Съобразно заключението към момента почти напълно са възстановени психоемоционалното функциониране и качеството и на живот.

От показанията на разпитаната по делото с видетел Д.Г.В., баща на ищцата, кредитирани от въззивния съд при условията на чл.172 от ГПК отчасти, тъй като в определени свои части не кореспондират и проти воречат на събраните по делото други доказателства и на твърдения на ищцата, дадени при събеседване и преглед от вещото лице – психиатър. А именно твърдението му, че е лежала около месец в Окръжна болница, докато приетата по делото епикриза установява болничен престой от 21.10.2022г. до 24.10.2022г. На следващо място бащата сочи, че е лежала с яка около 9 – 10 месеца, както и че едва последния месец е започнала да ходи на училище с яка.

Разпечатката съдържа 40 от 64 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/5da217d9-9275-444e-877a-488d93f3924e