Решение № 907 от 02.12.2020, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 907 гр. Пловдив , 02.12.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ в публично заседание на четвърти ноември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:

Председател:

Членове:

Секретар:

Анна И. Иванова

Радослав П. Радев

Иван А. Анастасов

Валентина П. Василева като разгледа докладваното от Иван А. Анастасов Въззивно гражданско дело № 20205300502100 по описа за 2020 година

Производството по делото е образувано по въззивна жалба от И. Г. М. против решение № 2591/23.07.2020г. по гр.д.№ 5036/2019г. на ПдРС, ХVІІ гр.с., с което в производство по чл. 422 ГПК, е признато за установено, че жалбоподателката дължи на „Водоснабдяване и канализация“ЕООД- гр.Пловдив сумите, за които е издадена Заповед № 648/22.01.2019 г. по ч.гр.д. № 306/2019г. на ПдРС, ХІ гр.с., както следва: 1409,08 леваглавница, представляваща неплатени задължения за консумирана питейна и отведена канална вода за периода от 28.11.2016г. до 28.12.2018г. за обект, находящ се в гр.*****, 49,53 лева- мораторна лихва за периода от 31.01.2017г. до 30.11.2018г., ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от 09.01.2019г.- датата на постъпването на заявлението по чл.410 ГПК. Във въззивната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Изводите на РС за дължимост на горепосочените суми се основавали на негодни писмени доказателства, а именно такива, изготвени едностранно от водоснабдителното дружество. В тази връзка се твърди също така, че главницата е формирана произволно, без реално отчитане на водомера в обекта, собственост на жалбоподателката. Иска се цялостна отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго такова, с което искът да бъде отхвърлен.

От въззиваемото дружество е подаден отговор на въззивната жалба, с който същата се оспорва като неоснователна. Излагат се доводи за законосъобразност и правилност на обжалваното решение. Иска се неговото потвърждаване.

1

ПОС, ХІV гр.с., като се запозна с материалите по делото, намира следното:

Производството по гр.д.№ 5036/2019г. на ПдРС, ХVІІ гр.с. е образувано по искова молба от „Водоснабдяване и канализация“ЕООД- гр.**** против И. Г. М. , с която са предявени искове по чл.422 от ГПК, вр. чл.79, ал.1 и чл.86 от ЗЗД. В исковата молба се сочи, че И. М. има качеството на потребител на предоставяните от дружеството- ищец / въззиваема страна в настоящето производство/ услуги, в качеството й на собственик на водоснабдения имот, находящ се на горепосочения адрес. В имота имало 4 броя водомериедин на първия етаж в банята, един на първия етаж в кухнята, един в сутерена на къщата и един на втория етаж. Предмет на иска били задълженията по водомер № ****, монтиран в сутерена на къщата. Отчетът в имота бил извършван по показание на водомера за периода от 28.11.2016г. до 30.05.2018г., а след 30.05.2018г. до 28.12.2018г. отчетът е бил извършван при условията на отказан достъп поради което и начисляваните количества вода били, съгласно чл.24, ал.4, вр. с чл.49 и чл.25, ал.2 от Общите условия на дружеството, а именно по пропускливост на водопроводната инсталация непосредствено преди водомера при 6 часа потребление в денонощието и изтичане на вода 1 м./с.. Доставените пред процесния период услуги не били заплатени, поради което на 09.01.2019г. било подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК. Издадена е заповед за изпълнение за горепосочените суми, която била връчена при условията на чл.47, ал.1- 5 от ГПК, поради което и на основание чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, заповедният съд е дал указание на кредитора да предяви иск за установяване на вземанията си.

От ответницата- жалбоподателка в настоящето производство, е подаден отговор на исковата молба, чрез назначения й особен представител адв.Х. Г., с който същата е оспорена като неоснователна. Не се оспорва качеството на потребител на И. М., тъй като същата била собственик на процесния водоснабден имот. Оспорва са механизма на начисляване на потребеното количество вода. Оспорват се и представените карнети.

Видно от материалите по приложеното ч.гр.д. № 306/2019г. на ПдРС, ХІ гр.с., по същото е издадена заповед № 648/22.01.2019г., с която е разпоредено жалбоподателката да заплати въззиваемата страна сумата от 1409,08 лева- главница, представляваща неплатени задължения за консумирана питейна и отведена канална вода за периода от 28.11.2016г. до 28.12.2018г. за обект, находящ се в гр.*****, и сумата от 49,53 лева- мораторна лихва за периода от 31.01.2017г. до 30.11.2018г., ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от 09.01.2019г.- датата на постъпването на заявлението по чл.410 ГПК.

Против заповедта е подадено възражение по чл.414 от ГПК в срок.

Съгласно разпоредбата на чл.3, ал.1, т.1 от Наредба № 4/14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, потребители на услугите В и К са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване, включително чрез концесия, на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни и/или 2 дъждовни води. Безспорно е, че жалбоподателката, в качеството й на собственик, е потребител на услугите по доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода, доставяни в собствения й имот, находящ се в гр.*****. Правото й на собственост се установява и от приетите по първоинстанционното дело заверени копия от нот.акт № 157/30.09.2008г., от нот.акт № 136/02.11.2015г., както и извлечение от Имотния регистър.

Съгласно чл.35, ал.3 от Наредба № 4/14.09.2004г., достъпът на длъжностното лице на оператора до водомера за извършване на отчети, включително в жилищата на потребителите, се осигурява съгласно общите условия или договора. На л.40 и сл. по гр.д.№ 5036/2019г. на ПдРС, ХVІІ гр.с. са налице общите условия на въззиваемото дружество. В чл.24 от същите са възпроизведени разпоредбите на чл.35, ал.4, ал.5 и ал.6 от Наредбата, които гласят следното: „При невъзможност за отчитане на водомерите поради отсъствие на потребителя или на неговия представител потребителят е длъжен да уточни с оператора в удобно за двете страни време извършването на отчитането в срок не по-дълъг от една година от последното отчитане; При отказ на потребителя да осигури достъп на длъжностното лице на оператора до водомера длъжностното лице съставя протокол, който се подписва от него и от поне един свидетел. Длъжностното лице отбелязва в протокола трите имена, единните граждански номера и адресите на свидетелите, които могат да бъдат и длъжностни лица на оператора; При отказ на потребителя да осигури достъп на длъжностното лице на оператора за отчитане на показанията на водомера разходът на вода се изчислява по пропускателната способност на водопроводната инсталация непосредствено преди водомера при непрекъснато изтичане на водата със скорост 1,0 m/s, за периода до предишен отчет по алинея 1“.

Налице са шест протокола за отказан от жалбоподателката достъп до обекта на потребление, находящ се в гр.*****. Същите са от дати 31.05.2018г., 27.06.2018г., 26.07.2018г., 27.08.2018г., 19.09.2018г. и 26.10.2018г.. Съставени са в съответствие с изискванията на чл. 35, ал.5 от Наредба № 4/14.09.2004г.. Подписани са от инкасатора и от свидетели- пет от протоколите са подписани в качеството на свидетел от Е. В. Х., един от М.

Й., а един, освен от Е. Х., и от П. А. А.. Като свидетел по първоинстанционното дело е разпитана инкасаторката К. Х.. В показанията си тя сочи, че обектът на ул.“***** представлява еднофамилна къща. Тя обслужвала този обект през периода от 2017г. до 2019г.. Реално никога не била допускана до имота. При всяко посещение оставяла бележка за достъп, но никой не се свързал с нея. От съседи разбрала, че собственичката не живее на адреса и дори не живее в гр.****.

Обстоятелствата, отразени в протоколите за отказан достъп не се опровергават от никое от доказателствата по делото на ПдРС, включително и от приетите заверени копия от карнети, поради което следва да се приеме, че приложима се явява разпоредбата на чл.35, ал.6 от наредбата. По делото са приети и две заключения по СТЕ, изготвено от в.л.Н. П., и по ССЕ, изготвено от в.л.Д. К.. От заключението на в.л.Н. П. се установява, че при 6 часа потребление в денонощието и изтичане на водата със скорост 1 м/с, при диаметър на 3 тръбата 1/2/Ф13мм., количеството вода е в максимален размер от 504 куб.м.. Видно от завереното копие от карнета за горепосочения имот през периода, през който са съставени протоколите за отказан достъп, са начислявани количества от 84 куб.м. месечно, които са значително по- малко от тези, съгласно чл.35, ал.6 от наредбата. От заключението на в.л.Д.

К. се установява, че през периода от 28.11.2016г. до 28.12.2018г. от жалбоподателката не са извършени никакви плащания, начислените суми за доставени ВиК- услуги са правилно осчетоводени, като начислените мораторните лихви също са правилно изчислени и осчетоводени. Ето защо, обжалваното решение ще следва да бъде потвъредно като правилно и законосъобразно, като в полза на въззиваемото дружество бъде присъдено юрк.възнаграждение, което, предвид относително ниската правна и фактическа сложност на спора по делото и съобразно с разпоредбата на чл.78, ал.8 от ГПК, вр. чл.37, ал.1 от ЗПП и чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, следва да бъде определено в минималния размер от 100 лева.

Предвид гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 2591/23.07.2020г. по гр.д.№ 5036/2019г. на ПдРС, ХVІІ гр.с., с което в производство по чл. 422 ГПК, е признато за установено, че жалбоподателката И. Г. М. , ЕГН: **********, с адрес по адресна регистрация: гр.*****, дължи на „Водоснабдяване и канализация“ЕООД- гр.*****, ЕИК: ***** сумите, за които е издадена Заповед № 648/22.01.2019 г. по ч.гр.д. № 306/2019г. на ПдРС, ХІ гр.с., както следва: 1409,08 лева- главница, представляваща неплатени задължения за консумирана питейна и отведена канална вода за периода от 28.11.2016г. до 28.12.2018г. за обект, находящ се в гр.*****, 49,53 лева- мораторна лихва за периода от 31.01.2017г. до 30.11.2018г., ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от 09.01.2019г.- датата на постъпването на заявлението по чл.410 ГПК.

ОСЪЖДА И. Г. М. , ЕГН: **********, с адрес по адресна регистрация: гр.*****, да заплати на „Водоснабдяване и канализация“ЕООД- гр.*****, ЕИК: ***** сумата от 100 лева- юрк.възнаграждение за процесуално представителство във въззивното производство.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4