Решение № 1122 от 22.03.2019, Районен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е

Номер 1122 Година

22.03.2019 Град ПЛОВДИВ

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пловдивски Районен съд ХIII граждански състав На двадесет и шести февруари две хиляди и деветнадесета година

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:МАРИЯ ЛИЧЕВА-ГУРГОВА

Секретар: МАРИЯ ХРИСТОВА като разгледа докладваното от съдията гражданско дело №

11128 по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по установителен иск с правно основание чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 415 от ГПК, предявен от „АГЕНЦИЯ ЗА

СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ" ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр.

София, бул. "Д-р Петър Дертлиев " № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано от Н.Т.С. и М.Д.Д. чрез пълномощника: Б.Н.Р., ***, с която се иска от съда да признае за установено по отношение на Н.Н.А. ЕГН **********,***, съществуването на вземането на следните суми, както следва: 1 084,13 лв., представляващи главница по Договор за потребителски кредит № ***от 12.10.2016 г. за периода от 19.01.2017 г. до 20.10.2018 г., по отношение на който на основание чл. 5 от договора за кредит е обявена предсрочна изискуемост считано от дата 18.02.2017 г.; 399,77 лв., представляващи договорна лихва: за периода от 19.01.2017 г. /падеж на първа неплатена погасителна вноска/до 20.10.2018 г. /падеж на последна погасителна вноска/, по отношение накойто на основание чл. 5 от договора за кредит е обявена предсрочна изискуемост считано от дата 18.02.2017 г.; 106,85 лв., представляващи обезщетение за забава: считано от 20.01.2017 г. до датата на подаване на заявлението в районен съд, както и законна лихва за забава върху главницата от датата на входиране на заявлението до окончателното изплащане на задължението.

Претендира разноските направени в хода на заповедното производство на основание чл. 78 ал. 8 ГПК и разноските направени в хода на настоящото производство, както и юрисконсулстско възнаграждение в размер на 350 лева на основание чл. 78 ал. 8 ГПК.

С исковата си молба ищецът твърди, че на 27.07.2017 г. било подписано Приложение 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от дата 27.07.2017г., на основание чл. 99 от ЗЗД, между „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД, ЕИК ********* и „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, ЕИК *********, по силата на който вземането, произтичащо от Договор за потребителски кредит № ***от дата 12.10.2016 г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД и Н.Н.А. е прехвърлено в полза на „Агенция за събиране на вземания" ООД, ЕИК ********* изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви. Договора за заем съдържа изрична клауза, която урежда правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица.

„БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД упълномощило „Агенция за събиране на вземания" ООД /понастоящем „Агенция за събиране на вземания" ЕАД/ в качеството си на цесионер по Договора за прехвърляне на вземания от 27.07.2017 г. от името на цедента и за своя сметка да уведоми длъжниците за извършената цесия.

По реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД до ответника било изпратено от страна на „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД чрез „Агенция за събиране на вземания" ЕАД уведомително писмо с Изх.№ *** г. за станалата продажба, чрез Български пощи с известие за доставяне на следния адрес на длъжника: ***.

Писмото се е върнало в цялост, като в обратната разписка било отбелязано, че получателят се е преместил на друг адрес. До длъжника било изпратено повторно уведомително писмо с Изх.№ *** г. за извършената цесия чрез куриер. Видно от обратната разписка към товарителница № ***, длъжникът отново не е намерен на адреса и писмото се е върнало в цялост.

Представя копие от уведомлението за извършената цесия от страна на „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД чрез „Агенция за събиране на вземания" ЕАД с Изх.№ *** г., което да бъде връчено на ответника ведно с исковата молба и приложенията към нея.

Позовава се на постановените от ВКС на основание чл. 290 и 291 от ГПК Решение № 3/16.04.14 г. по т. д. № 1711/2013 г. на I т. о. и Решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/09 год. на II т. о., съгласно които ако към исковата молба по иск на цесионера, е приложено уведомление на цедента до длъжника за извършената цесия, същото уведомление, достигнало до длъжника с връчване на препис от исковата молба, съставлява надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл. 99 ал.

3 пр. 1 ЗЗД, прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника, на основание чл. 99 ал. 4 ЗЗД и същото следва да бъде съобразено от съда, като факт от значение за спорното право.

Моли съда, в случай, че ответникът не бъде намерен на установения по делото адрес, съобщението да бъде надлежно връчено по реда на чл.47, ал.1 от ГПК и в настоящото производство безспорно се установи, че задължението на ответника, произтичащо от посочения договор за потребителски кредитпаричен заем, не е погасено, моли съда да приеме, че получаването на уведомлението за извършена цесия лично от длъжника е ирелевантно за основателността на предявените искове. Уведомлението по реда на чл. 99, ал. 4 ЗЗД било предвидено в полза на длъжника с цел да го предпази от двойното плащане на едно и също задължение. Твърди, че длъжникът може да възрази за липсата на уведомяване за извършена цесия само ако едновременно с това твърди, че вече е изпълнил на стария кредитор или на овластено от този кредитор лице до момента на уведомлението. С оглед на което фактът от кого и на кого е връчено уведомлението за прехвърленото вземане не е от значение за основателността на иска, след като по делото безспорно се установи, че претендираното с исковата молба задължение не е погасено. В тази насока Определение № 987/18.07.2011 г. на ВКС по гр.дело 867/2011г., IV г.о. и Решение №173/15.04.2004г. на ВКС по гр.дело 788/2013г., ТК.

Твърди, че на 12.10.2016 г. между „БНП Париба

Пърсънъл Файненс" ЕАД, като Кредитор и Н.Н.А. като Кредитополучател бил сключен договор за потребителски кредит с № ***, при спазване на разпоредбите на Закона за потребителския кредит. Редът и условията, при които Кредиторът е отпуснал кредит на Кредитополучателя се уреждали от Договора за потребителски кредит. Размерът на предоставения с този договор кредит бил равен на сумата, посочена в поле „Общ размер на кредита", който представлявал сбор от следните компоненти: размер на кредита за потребителски цели: 1000 лв. и размер на кредита за покупка на застраховка „Защита на плащанията": 144,00 лв. Страните постигнали съгласие, размерът на кредита за покупка на застраховка „Защита на плащанията" да бъде платен директно на застрахователния агент „Директ Сървисис" ЕАД, като застрахователната премия е разделена на равен брой вноски, съответстващи на посочения брой вноски в поле „Брой погасителни вноски" и е част от всяка месечна погасителна вноска, посочена в поле „месечна погасителна вноска". С подписването на договора за кредит, Кредитополучателят се съгласил да заплати на Кредитора и такса ангажимент, която била в размер на 35,00 лв., срещу която Кредиторът фиксира лихвения процент за срока на договора, при съдържащите се в този документ условия, размери и срокове. Така, общият размер на кредита е 1179,00 лв., който включва в себе си размера на кредита за потребителски цели, размера на кредита за покупка на застраховка „Защита на плащанията" и размера на такса ангажимент, която сума Кредитополучателят се е задължил да заплати на Кредитора на 24 броя равни части, конто са включени в размера на всяка отделна месечна погасителна вноска..

Така, предоставянето на посочената по-горе сума съставлявало изпълнение на задължението на Кредитора да предостави заема и създавало задължение за Кредитополучателя да заплати на Кредитора погасителни вноски, указани по размер в поле „месечна погасителна вноска" и брой в поле „брой погасителни вноски". Погасителните вноски по предходното изречение съставлявали изплащане на главницата по кредита, ведно с надбавка, покриваща разноските на Кредитора по подготовка и обслужване на кредита и определена добавка, съставляваща печалбата на Кредитора, като лихвения процент е фиксиран за срока на Договора и е посочен в него, при което общата стойност на плащанията по кредита е договорена в размер на 1618,80лв. Така, договорната лихва по кредита била уговорена от страните в размер на 439,80 лв. На основание сключения между страните договор, Кредитополучателят се задължил да върне сумата по кредита в срок до 20.10.2018 г., на 24 броя равни месечни погасителни вноски, всяка от които по 67,45 лв., при първа погасителна вноска 20.11.2016 г., съгласно погасителен план посочен в Договора за кредит, в който е посочен падежа на всяка отделна погасителна вноска.

Твърди, че крайният срок за издължаване на всички задължения по кредита бил 20.10.2018г. /дата на последна погасителна вноска, съгласно погасителен план, неразделна част от договора за кредит/, но предвид обстоятелството, че Кредитополучателят не е изпълнявал в срок задължението си за плащане на погасителните вноски, кредиторът е приел, че по отношение на вземанията била настъпила предсрочна изискуемост. Съгласно чл. 5 от Условия към договора за кредит, при просрочване на две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората непогасена вноска, вземането на Кредитора ставало предсрочно изискуемо в целия му размер, включително всички определени от този договор надбавки ведно с дължимото обезщетение за забава и всички разноски за събиране на вземането, без да е необходимо изпращане на съобщение от Кредитора за настъпване на предсрочната изискуемост. В конкретния случай, поради допусната от страна на Кредитополучателя забава за плащане в срок на две месечни погасителни вноски била настъпила предсрочна изискуемост, считано от 18.02.2017г., която дата представлявала падежа на 4-та погасителна вноска.

Твърди, че съгласно условия към договора за потребителски кредит, при забава в плащането на една или повече месечни погасителни вноски, Кредитополучателят дължал обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху всяка забавена вноска. На длъжника била начислена лихва за забава за периода от 20.01.2017 г. (датата на която е станала изискуема първата неплатена от длъжника погасителна вноска) до датата на подаване на заявлението в съда. Общият размер на начислената лихва е 106,85 лева, който е съвкупност от лихвите за забава, изчислени за всяка отделна падежирала, неплатена погасителна вноска.

Твърди, че длъжникът не е заплатил/а изцяло дължимия паричен заем към Дружеството. Сумата, която била погасена до момента, била в размер на 134,90 лв., с която били погасени, както следва: договорна лихва: 40,03лв., главница: 94,87 лв.

Към настоящия момент претендирали непогасена част от задължението на ответника на Н.Н.А., като Кредитополучател по Договор за потребителски кредит № ***, сключен на 12.10.2016 г. да заплати сума в общ размер на 1590,75 лв, от които главница 1084,13 лв., договорна лихва 399,77 лв. и законна лихва за забава в размер на 106,85 лв.

ОТВЕТНИКЪТ Н.Н.А., чрез назначения й особен представител адв. А.К.–., с отговора на исковата молба заявява, че предявения иск е недопустим поради следните съображения:

1. Цесията на която те се позовавал ищеца била нередовна, т.к. не били спазени законово предвидените изисквания и предпоставки за една валидна цесия.

2.

Отделно от горното, към настоящият момент имало възражение и по отношение на ползването на личните данни от ищеца в настоящото съдебно производство на ответника, чийто особен предетавител била - Н.Н.А. ЕГН **********, защото към настоящият момент бил в сила Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (Общ регламент относно защитата на данните), (текст от значение за ЕИП) в сила за Република България от 25.05.2018 год. В тази връзка, заявява, че юридическият факт, който прави допустимо обработването на лични данни било прехвърляне на вземането и едва след като едва вземане е извършено съгласно предвидените в закона изисквания, то следва да бъде съобщавано на длъжника, за да е редовна самата цесия като такава, и чак след това срещу длъжника биха могли да бъдат извършвани други процесуални действия, съгласно способите за събиране на вземането.