Протокол № 18009 от 20.10.2023, Софийски районен съд

ПРОТОКОЛ

№ 18009 гр. хххххххх, 18.10.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 94 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ВЛАДИСЛАВА В. А.ОВА при участието на секретаря ВЕРА Й. ТАСЕВА и прокурора В. Н. З.

Сложи за разглеждане докладваното от ВЛАДИСЛАВА В. А.ОВА Наказателно дело от общ характер № 20221110208766 по описа за 2022 година.

На именното повикване в 09:30 часа се явиха:

ПОДСЪДИМАТА Н. Й. О., редовно уведомена от предходното съдебно заседание, явява се.

Защитникът й адв. О. М., уведомен по телефона, явява се.

В залата се явява Р. И.Р. – съпруг на подс. О..

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.

АДВ. М.: Да се даде ход на делото, няма пречки.

ПОДСЪДИМАТА: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ НАМЕРИ, че не са налице процесуални пречки, поради което ОПРЕДЕЛИ

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

СНЕМА САМОЛИЧНОСТ НА документ за самоличност – лична карта:

ПОДСЪДИМАТА по представен

Н. Й. О., родена на ххххххххххх г. в гр. хххххххххххх, българка, български гражданин, неосъждана, омъжена, с висше образование, работи, живуща в гр. хххххххх, кв. „ххххххххххх“, ул. „ххххххххххх“ № 23, ет. 3, ап. 7, ЕГН **********.

СЪДЪТ разясни на подсъдимата правата, които има в настоящото 1 производство, в това число и правото на отвод спрямо състава на съда, прокурора, съдебния секретар.

ПОДСЪДИМАТА: Разбрах правата си. Няма да правя отводи на изброените лица.

ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания за отводи.

АДВ. М.: Нямам искания за отводи.

СЪДЪТ ПРЕДОСТАВИ ВЪЗМОЖНОСТ НА СТРАНИТЕ ДА ИЗРАЗЯТ

СТАНОВИЩЕ ПО ВЪПРОСИТЕ НА ЧЛ.248, Т.4 ДО Т.8 НПК, доколкото с определение от 21.06.2023 г. по ВЧНД № 3370/2023 г. по описа на СГС, НО, VIII въззивен състав, е отменено постановеното по настоящето производство определение от 06.03.2023 г., с което съдебното производство е било прекратено и делото е било върнато на СРП, за отстраняване на съществени нарушения на процесуалните правила.

ПРОКУРОРЪТ: Уважаема г-жо Председател, считам, че към настоящия момент не са налице основания за разглеждане на делото по особените правила. Не са налице основания за разглеждане на делото при закрити врати, привличането на резервен съдия, назначаване на защитник, вещо лице, преводач и извършването на съдебни следствени действия по делегация. В хода на досъдебното производство мярка за процесуална принуда. Нямам искания за събиране на нови доказателства. Моля да насрочите делото в открито съдебно заседание с призоваване на свидетелите и вещото лице съгласно списъкаприложение към обвинителния акт.

АДВ. М.: Г-жо Председател, известно е, че с промените от ноември 2017 г. в НПК бе въведен института на разпоредителното заседание. Същността на това заседание, което се провежда от състава на съда с участието на всички страни, е за решаване на въпросите за допуснати на досъдебно производство и в обвинителния акт съществени и отстраними нарушения на процесуалните правила и свързваната с преценката на тези нарушения на Ваше решение делото да бъде насрочено в съдебно заседание или съдебното производство да бъде прекратено и делото - върнато на прокурор за отстраняване на 2 констатираните нарушения. Това е един своеобразен етап от съдебното заседание пред първа инстанция, като замисълът е предварително да бъдат решени редица въпроси, сред които най-същественият е този за процесуалните нарушения на досъдебното производство, респективно – тези, допуснати в обвинителния акт. От решаването на този ключов въпрос зависи по нататъшния ход на съдебното производство, като при констатиране на основанията за насрочване на делото се дава възможност за постигане на организация за същинско съдебно заседание чрез определяне на ред, по който да бъде разгледано, представяне на искания по доказателства от страна на страните и произнасяне по тях от страна на съда, както и насрочване на делото.

Известно е също така, че след внасяне на обвинителния акт единствената проверка, която съдът следва да извърши, е дали делото му е подсъдно. В този смисъл след промените от ноември 2017 г. в НПК съдът не разполага с възможност да извърши проверка относно наличието на нарушения, обосноваващи връщане делото на прокурора в момент, предхождащ разпоредителното заседание. При решаване на въпросите за това дали е било проведено законосъобразно досъдебното производство, съдът в това заседание следва освен по инициатива на страните също така и служебно да констатира дали в подготвителната фаза на процеса са допуснати процесуални нарушения, които да са довели до нарушаване на правата на обвиняемия, дали те са отстраними, както и да извърши преценка дали тези нарушения обосновават връщане на делото в предходната процесуална фаза.

По силата на служебното начало уважаемият съд установи, че са налице такива процесуални нарушения, които по Ваша преценка следваше да бъдат изправени от държавното обвинение. За съжаление последва протест, който беше уважен от въззивната съдебна инстанция. В тази връзка, отново за наше съжаление, останаха налице процесуалните недостатъци, които възпрепятстват реализирането в пълна степен на процесуалните права на Н. О.ова, а именно правото й да научи за какво престъпление е привлечена в това си качество.

По време на детайлното запознаване с внесения в съда обвинителен акт констатирахме в противоречие с въззивната инстанция наличието на допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на правата на подсъдимата О.ова, а именно: неяснота в определеното от държавното обвинение място, на което автомобилът, за който 3 се твърди, че същата е управлявала, е навлязъл в трамвайното трасе. Тази неяснота беше вече констатирана от уважаемия съд. Второ – неясния термин, използван от държавното обвинение в обвинителния акт, с който е описан инцидента или ПТП, определен като „самокатастрофиране“. Въпросът е как се доказа това „самокатастрофиране“? Излизането от пътното платно по някаква причина представлява ли форма на катастрофа? Съществува ли такъв термин в ЗДвП и в Правилника за приложение ЗДвП? Следващо – неустановени чрез законоустановените способи за събиране на доказателства факти, относими към предмета на доказване и особено важни за наказателното производство въпроси, а именно: първо – кое е лицето, управлявало процесния „самокатострофиалия”, според държавното обвинение, автомобил, като изключим заявеното от О.ова пред полицейски орган, че тя е управлявала автомобила. На самото кръстовище, на което се твърди, че се е случил инцидентът, са налични камери. Второ – кое е лицето, управлявало същия автомобил по време на изтеглянето му от калта? Кога е изтеглен автомобилът по времето, в което полицейските служители вече са били на мястото на инцидента, или не? Имало ли е други неразпитани по полицейското производство свидетели на излизането на автомобила от пътя, от там, където е поднесъл. Известно е, че наличието на такива нарушения съставлява основание за прекратяване на съдебното производство и връщане делото на прокурора.

Независимо, че е налице произнасяне на СГС по протеста на държавното обвинение, недостатъците на обвинителния акт не са отстранени. В допълнение ще посоча, че според Лада Паунова – съдия във ВКС, според текста на студията за разпоредителното заседание, основание за прекратяване на съдебното производство и връщане делото на предходната фаза, без претенции за изчерпателност от моя страна, биха могли да бъдат именно нарушения на правото на обвиняемия да научи за какво престъпление е привлечен в това качество. Например – касае вече постановлението за привличане на обвиняем, което считам, че също не отговаря на изискванията за съдържание, позволяващи обвиняемия да разбере в какво е обвинен.

Относно недостатъците на обвинителния акт мога да заявя следното:

Тълкувателно Решение № 6/19.02.2018 г. по тълкувателно дело № 6/2017 г. на ОСНК на ВКС указва, че изводът, че на ТР № 2/2002 г, не е загубило своята актуалност, не се е разколебал от измененията на процесуалния закон, направени със закона за допълнение и изменение на НПК, обнародван през 4

2017 г. При дефиниране на съществените нарушения на процесуалните правила, допуснати по време на досъдебното производство по чл.249, ал.4 от НПК, законодателят се е ръководил именно от постановките на коментираното тълкувателно решение, като същевременно не е вложил качествено нова идея относно реквизитите и съдържанието на обвинителния акт и е оставил непроменена разпоредбата на чл.246 от НПК.

На първо място, обвинителният акт по настоящето наказателно производство е неясен. В обстоятелствената част са изложени данни, които са приобщени от материалите от досъдебното производство, без да бъдат подложени на преценка за достоверност и обоснованост, което внася недопустими неясноти в същия. Върховната съдебна инстанция в своята константна практика многократно е указвала, че обвинителният акт очертава фактическата и правна рамка на поддържаното от прокуратурата обвинение, което определя обстоятелствата, подлежащи на доказване в процеса. Съдът дължи произнасяне по обвинение съобразно тази рамка, така, както е очертана с обвинителния акт. Фактическите обстоятелства, инкриминирани с обвинителния акт, са решаващи при формулиране предмета на доказване в конкретния наказателен процес съгласно чл.102 от НПК. В този смисъл са и задължителните предписания по приложението на закона, дадени с ТР № 2/2002 г на ОСНК на ВКС. Като пример ще посоча, че в определение № 119/24.11.2017 г. по ВНЧД № 319/2017 г. Апелативен съд, III състав е указал следното: „Съдебната проверка на процесуалната редовност на проведеното досъдебно производство е правна, а не литературна, но съдържанието на актовете на провеждащите го органи, в това число на обвинителния акт, трябва да бъде достатъчно ясно, конкретно и разбираемо, за да е достъпно най-малко за страните по делото. Ето защо въззивната инстанция обръща внимание на държавното обвинение, че ако прецени да упражни правомощията си по чл.246 от НПК, корекцията на обвинителния акт следва да обхване както неговата юридическа, така и неговата лексикална, и граматическа издържаност.

Изразяването следва да бъде прецизно, а изреченията да бъдат довършени, понятни, без липса на думи или цели фрази, отразяващи се на същностното значение на изложението.“ В обстоятелствената част на обвинителния акт по настоящето производство е отразено следното: „Н. О.ова управлява МПС, реализира ПТП, самокатастрофирайки“. Възникват въпроси – как се установи тази фактическа обстановка, кой е свидетелят - очевидец, който има 5 непосредствен поглед върху произшествието и разказва непосредствено тези обстоятелства, налице ли е действително катастрофа? Съществуват и други въпроси, на които също не е даден отговор, например: каква беше причината, освен личното заявление на Н. О.ова, полицейските служители и органите на КАТ да възприемат заявеното от нея, че тя лично управлява автомобила; има ли друг очевидец на случилото се; изискани ли са записите на камерите, находящи се на въпросното кръстовище; защо не са изискани тези записи; какво е било поведението й и последен въпрос, риторичен – а какво е било поведението на другия пътник в автомобила? По-надолу в обвинителния акт четем: „Н. О.ова предвиждала общественоопасните последици и искала настъпването им.” Откъде държавното обвинение черпи тези данни за нас остана неясно, но същевременно заявяваме, че без да е подкрепено с доказателства по досъдебното производство, твърдяното действие е пример за правно клише без съдържание. И не на последно място възразявам и срещу твърдението, че не са налице смекчаващи вината обстоятелства. Ясно е, че са налице такива, а защо не са посочени в самия обвинителен акт за нас остава загадка.

Желая да обърна Вашето внимание и на следното, много важно обстоятелство, касаещо воденето на разследването, но относимо и към обвинението. След внимателен прочит на материалите по делото установих, че на страница 10 от досъдебното производство е приложен електронен документ наречен АУАН, серия GA № 567374, издаден от А. С. и придподписан от свидетел, против Н. О.ова, в който е описан инцидента като самокатастрофиране. Видно от същия документ датата на издаването му съвпада с датата на посочения в обвинителния акт инцидент. Буди учудване в мен обстоятелството, че държавното обвинение явно е останало подведено от разследващия орган. Възприема данни, които не само не са установени, но са останали непотвърдени по необходимия процесуален ред. След проведен с О.ова разговор, същата ми описа една друга картина на инцидента, който е коренно различен от описания в обстоятелствената част на обвинителния акт. В този смисъл считаме, че в обвинителния акт липсва описание на съставомерно деяние по чл.343б, ал.1 от НК. Отчитайки ТР № 6/06.04.2009 г. ВКС по тълкувателно дело № 1/2008 г., НК, докладчик – съдия Цветинка Пашкунова, констатирам, че вследствие на този порок, допуснат от прокуратурата, съм изправен пред невъзможността да узная фактите по делото. Това би означавало 6 да осъществявам защита по едно неясно обвинение, което при това не описва съставомерно деяние по визирания текст. Според това решение е недопустимо провеждането на съдебно следствие, когато след запознаване с материалите по делото, съдът приеме, че събраните на досъдебното производство доказателства не подкрепят в достатъчна степен едно евентуално самопризнание. Известно е, че признаването на фактите води до неблагоприятни последици за подсъдимия при евентуално осъждане.