Решение № 687 от 19.06.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 687 гр. Пловдив, 19.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Зорница Н. Тухчиева - Вангелова при участието на секретаря Таня Д. Стоилова като разгледа докладваното от Зорница Н. Тухчиева - Вангелова Административно наказателно дело № 20255330201297 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 22-1030-008186 от 18.11.2022 г., издадено от Началник група към ОД на МВР-Пловдив, Сектор „Пътна полиция“ Пловдив, с което на М. Х. С. е наложена на основание чл.

183, ал. 4, т. 7, пр. 1 ЗДвП глоба в размер на 50,00 /петдесет/ лв. за нарушение на чл. 137а, ал.1 ЗДвП.

С жалбата се моли за отмяна на НП поради нарушения на процесуалните правила и материалния закон. Не се претендират разноски.

Въззиваемата страна ангажира писмено становище за неоснователност на жалбата. Моли за потвърждаване на НП. Не претендира разноски.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на 1 атакуваното постановление, намери, че са налице основания за неговото потвърждаване. Съображенията за този извод са следните:

От доказателствата по делото се установява следната фактическа обстановка:

На 11.10.2022 г., в 22,42 часа в гр. Пловдив, на ул. „Владая“ жалбоподателят управлявал лек автомобил „Мерцедес Е 220 ЦДИ“ с рег. № ***, като извършил следното нарушение - Не използвал обезопасителен колан по време на движение, с който е оборудван автомобила.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на издадения по преписката АУАН, който съгласно чл. 189, ал.2 ЗДвП има презумптивна доказателствена сила до доказване на обратното.

В конкретния случай констатациите в АУАН не само, че не са опровергани, но и изцяло се подкрепят от събраните по служебна инициатива на съда доказателства - разпит на актосъставителя, който с категоричност потвърди отразеното в акта. Съдът намира, че следва да се кредитират, както приложените по преписката писмени доказателства, така и тези събрани в хода на съдебното следствие. С пълен кредит на доверие следва да се третират и показанията на актосъставителя, доколкото същите изхождат от полицейски служител, който се явява незаинтересован от изхода на делото и в чийто служебни задължения е включено оказването на съдействие за доказване на обективната истина относно нарушенията, които са установени, независимо дали показанията му биха довели до отмяна или потвърждаване на НП.

Същевременно от страна на жалбоподателя не бяха ангажирани каквито и да било доказателства в подкрепа на възраженията му. Предвид невъзможността на актосъставителя да си спомни конкретиката по отношение на процесния случай следва да се има предвид, че практиката е постоянна в разбирането си, че законът не поставя в зависимост доказателствената сила на АУАН от субективните възможности на актосъставителя в едни по-късен момент да възпроизведе (при необходимост като свидетел пред съда) установените от него факти и обстоятелства относно конкретно административно нарушение.

Единственото условие актовете по ЗДвП да имат доказателствена сила по арг. от чл. 189, ал. 2 ЗДвП (до доказване на противното) е те да бъдат редовно съставени. Така че дали актосъставителят ще си спомни процесното административно нарушение и обстоятелства, при които същото е извършено 2 при разпита му като свидетел в съдебната фаза на производството или не, е обстоятелство ирелевантно за разрешаване на настоящия спор. Казано с други думи, след като „не е доказано противното“ по смисъла на чл.189, ал.2 от ЗДвП, какъвто е настоящият случай, процесният АУАН като редовно съставен има доказателствена сила, която по никакъв начин не би могла да бъде разколебана от пълнотата или непълнотата на свидетелските показания на разпитания като свидетел по делото актосъставител.“ - така изрично Решение № 1248 от 21.06.2021 г. по к.а.н.д. № 872/2021 г. на Административен съд – Пловдив; Решение № 1229/26.06.2023 г. по к.а.н.д. № 958/ 2023 г. на Административен съд - Пловдив; Решение № 1188 от 11.06.2021 г. по к.а.н.д.

№ 878/2021 г. на Административен съд - Пловдив.

Настоящият съдебен състав споделя указанията по приложението на закона, изведени в практиката на касационната инстанция, като намира, че процесният АУАН е редовно съставен от външна страна. Липсата на детайлен спомен в показанията на свид. Т. действително е житейски разбираема предвид изминалия период от време между датата на деянието и тази на разпита му, а и процесното деяние не се отличава с някаква характерна особеност спрямо типичните хипотези на такъв вид деяния. Все пак от разпита на свид. Т. се установяват някои обстоятелства, които се явяват важни гаранции за достоверността на удостоверените в АУАН факти – а именно начина на установяване на нарушения като процесното такова. Същевременно, както вече беше посочено, в хода на съдебното следствие не бяха ангажирани каквито и да е доказателства от страна на жалбоподателя за оспорване на приетата от администрацията, а и от съда фактическа обстановка.

Изследването на причината за непоставянето на колана от страна на водача в случая е ирелевантно по делото, след като тя не попада сред основанията по чл. 137а, ал. 2 от ЗДвП.

По тези съображения съдът приема за доказано по делото, че жалбоподателят като водач не е използвал обезопасителен колан по време на движение. Именно така установеното му поведение представлява изпълнителното деяние на нарушението. Последното е формално и от обективна страна е довършено с факта на осъществяване на изпълнителното деяние, без необходимост от последващ вредоносен резултат.

Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Противно на възраженията на жалбоподателя, п ри съставянето на АУАН и издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита и представляващи основание за отмяна на НП. При съставянето на АУАН са изпълнени изискванията по чл. 42, ал. 1 от ЗАНН относно задължителното му 3 съдържание. Актът е съставен от оправомощено лице, предявен е за запознаване със съдържанието му на нарушителя и му е връчен препис срещу разписка. АУАН е подписан от жалбоподателя, изрично посочвайки, че няма възражения. Такива не са били депозирани и в срока по чл. 44 ЗАНН. В 6месечния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН е издадено и обжалваното наказателно постановление от материално и териториално компетентен орган. Налице е съответствие между установените факти и правни изводи в АУАН и в НП.

Спазени са давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН за ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя С..

По приложението на материалния закон съдът приема, че от събраните и проверени по делото доказателства се установява по категоричен начин, че от обективна страна на посочените в АУАН и НП време и място жалбоподателят е управлявал лек автомобил с рег. № ***, без по време на движение да е използвал обезопасителния колан, с който превозното средство е оборудвано.

Доказано е авторството на деянието от страна на жалбоподателя. АУАН е съставен на място при извършването на проверката и носи подписа на жалбоподателя. В самата жалба не се оспорва извода на административнонаказващия орган, че водач е бил жалбоподателят. При тези факти съдът приема за доказано, че към момента на извършване на деянието процесният автомобил се е управлявал от жалбоподателя С.. Следователно той е бил водач на МПС по смисъла на § 6, т. 25 от допълнителните разпоредби на ЗДвП и е годен субект на административното нарушение по чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП.

Не се твърди, а и от събраните по делото доказателства не се установява жалбоподателят да попада сред някоя от категориите лица по чл. 137а, ал. 2 от ЗДвП, поради което използването на обезопасителния колан за него е било задължително. До приключване на съдебното следствие не се и твърди наличието на някоя от хипотезите, при които водачът може правомерно да откаже поставянето на обезопасителен колан.

На следващо място доказано е, че управляваното МПС попада сред категориите превозни средства по чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, при които е дължимо използването на обезопасителен колан от водача и пътниците. От приложената по преписката справка с данните по регистрация за процесния автомобил се установява, че същият е моторно превозно средство от 4 категория М1. Както в АУАН, така и в наказателното постановление управляваният автомобил е надлежно индивидуализиран с посочване на марка, модел, регистрационен номер. Изрично е отбелязано и че представлява лек автомобил.

Съгласно пар. 6, т. 12, б. „а“ от ДР на ЗДвП леки са автомобилите за превозване на пътници, в които броят на местата за сядане без мястото на водача не превишава 8. Въпросът към коя категория спада конкретното превозно средство изисква правна преценка, но всички релевантни факти, въз основа на които тя е направена от страна на АНО, са описани и предявени на жалбоподателя още при съставянето на акта за установяване на нарушението.

В този смисъл правото на защита на дееца не е нарушено, тъй като е запознат с всички значими за упражняването на защитата си обстоятелства относно вида и индивидуализацията на превозното средство. В този смисъл е и съдебната практика - така Решение № 101 от 18.01.2018 г. по к.а.н.д. № 3432/2017 г. на Административен съд - Пловдив, Решение № 744 от 12.04.2021 г. по к.а.н.д. № 399/2021 г. на Административен съд – Пловдив.

От субективна страна деянието е извършено виновно и при форма на вината пряк умисъл. Жалбоподателят е съзнавал, че боравейки с уредите за управление на автомобила, е привел същия в движение и се е придвижвал с него по пътищата, отворени за обществено ползване. Съзнавал е и че превозното средство е оборудвано с предпазен колан. Следователно той е формирал познание за проявлението на всички признаци от състава на нарушението, но въпреки това съзнателно не е използвал обезопасителния си колан, с което нарушението е било осъществено.

Правилно е определена приложимата санкционна норма, като на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП наказващият орган е наложил на нарушителя административно наказание глоба в размер на 50 лева. Именно с посочената разпоредба са предвидени санкционните последици за водач, който не изпълнява задължението си за използване на предпазен колан.

Следващото се административно наказание за така извършеното нарушение е предвидено във фиксиран размер. По аргумент от чл. 27, ал. 5 от ЗАНН в случая липсва процесуална възможност за определяне на имущественото наказание глоба под най-ниския му размер. Така мотивиран, съдът приема, че не е допуснато процесуално нарушение при определяне на наказанието.

По тези съображения съдът намира жалбата за неоснователна, а наказателното постановление за законосъобразно, обосновано и правилно, поради което трябва да бъде потвърдено.

По разноските:

С оглед изхода на делото и неоснователността на жалбата право на 5 разноски би имала единствено въззиваемата страна, която обаче не е поискала овъзмездяване на сторени разноски в процеса, нито е доказала извършването на такива. Следователно разноски не следва да се присъждат в полза на никоя от страните по делото.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 вр. с ал. 9 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 22-1030-008186 от 18.11.2022 г., издадено от Началник група към ОД на МВР-Пловдив, Сектор „Пътна полиция“ Пловдив, с което на М. Х. С., ЕГН ********** е наложена на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 ЗДвП глоба в размер на 50,00 /петдесет/ лв. за нарушение на чл. 137а, ал.1 ЗДвП.

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.