Решение № 12854 от 29.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 12854 гр. София, 29.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 161 СЪСТАВ, в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВАСИЛ КР. ПЕТРОВ при участието на секретаря БОРЯНА М. ТОШЕВА като разгледа докладваното от ВАСИЛ КР. ПЕТРОВ Гражданско дело № 20251110150105 по описа за 2025 година

Предявен е иск с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК вр. чл. 99 ЗЗД.

Ищецът „АПС Бета България“ ЕООД твърди, че „Стик - Кредит“ АД е сключил с ответницата П. Й. М. договор за потребителски кредит № ******* от 09.03.2020 г., съгласно който на ответницата е предоставен потребителски кредит в размер на сумата от 200 лв., който тя се задължила да върне заедно с договорната лихва и други такси. Ответницата дължала връщане поне на главницата. Вземанията били прехвърлени на ищеца по силата на договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 22.03.2024 г., но ответницата не платила и на цесионера. На 01.04.2025 г. ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за посочените суми, ведно със законната лихва върху главницата. Било образувано ч.гр.д. № 19126/2025 г., СРС, 161-ви с-в, по което на 22.04.2025 г. била издадена заповед за изпълнение за сумата от 200 лв., ведно със законната лихва върху главницата до окончателното й изплащане. Препис от заповедта бил връчен на ответницата по реда на чл. 47 ГПК, поради което ищецът предявява настоящия иск за признаване за установено в отношенията с ответницата, че дължи сумата от 200 лв.

(102,26 евро), ведно със законната лихва върху главницата от 01.04.2025 г. до окончателното й изплащане. Претендира разноски.

Ответницата П. Й. М., чрез особения представител по чл. 47 ГПК адв. И. Я., оспорва иска. Оспорва главницата по договора да е предадена на длъжника. Договорът за заем не бил сключен от потребителката, нямал неин подпис. Нарушена била и формата на договора по закон, тъй като нямало спазена процедура по ЗПФУР. Нямало доказателства потребителката да е влизала в договорни отношения с цедента. Моли за отхвърляне на иска.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и наведените от 1 страните доводи по реда на чл. 12 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По иска с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 6 ЗПФУР вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 99 ЗЗД

Ищецът претендира признаването за установено на съществуването в негова полза на вземания по договор за паричен заем от разстояние по силата на чл. 6 ЗПФУР Съгласно нормите на чл. 18, ал. 1 ЗПФУР, при договори за предоставяне на финансови услуги от разстояние доставчикът е длъжен да докаже, че е изпълнил задълженията си за предоставяне на информация на потребителя; че е спазил сроковете по чл. 12, ал. 1 или 2; че е получил съгласието на потребителя за сключване на договора и, ако е необходимо, за неговото изпълнение през периода, през който потребителят има право да се откаже от сключения договор.За доказване предоставянето на преддоговорна информация, както и на изявления, отправени съгласно този закон, се прилага чл. 293 ТЗ, а за електронните изявления - ЗЕДЕП. Преддоговорната информация, както и изявленията, направени чрез телефон, друго средство за гласова комуникация от разстояние, видеовръзка или електронна поща, се записват със съгласието на другата страна и имат доказателствена сила за установяване на обстоятелствата, съдържащи се в тях. Всяка клауза в договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние, която предвижда, че тежестта на доказване изпълнението на задълженията на доставчика, предвидени по този закон, е за сметка на потребителя, е нищожна. За договора за предоставяне на финансови услуги от разстояние се прилагат и чл. 143-148 ЗЗП.

Гореописаните правила съставляват гаранция за сигурно доказване на сключването на договора по специфичните начини, предвидени в ЗПФУР, и за липса на заблуждаване за потребителя. Същевременно не може да се приеме, че чл. 18 ЗПФУР установява форма на доказване, нито че фактът на сключване на договора не може да бъде установен инак, освен с техническа (компютърна) експертиза или изслушване на видео или аудиозапис по реда на чл. 204 ГПК. Следва да се прави разлика между форма за действителност и форма за доказване. Ако законът не предписва изрично форма за доказване, спазването на формата за действителност може да се доказва с абсолютно всички всички доказателствени средства по ГПК.

В случая съгласно представената от ищеца разписка от 09.03.2020 г. от Изипей в полза на ответницата цедентът „Стик - Кредит“ АД е наредил сумата от 200 лв. с основание сключен договор за заем № ******* – процесния договор. Този факт сам по себе си и в съвкупност с представените от ищеца разпечатки от електронните документи, удостоверяващи процедурата по сключване на договора и съдържанието му, вкл. снимка на ответницата, убеждават съда, че е сключен такъв договор и е спазена процедурата по ЗПФУР.

Процесният договор представлява договор за потребителски кредит по смисъла на чл.

9, ал. 1 ЗПК.

2

Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа: годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Непосочването на действителния размер на ГПР или непосочването на всички разходи, които го формират, прави целия договор недействителен съгласно чл. 22 ЗПК. В практиката на Съда на Европейския съюз – т. 1 и 2 от Решение от 21.03.2024 г. по дело C-714/22, по преюдициално запитване на СРС, се приема, че когато в договора не е посочен изобщо ГПР или не е посочен правилен ГПР, целият договор може да се приеме за нищожен на основание чл. 22 ЗПК във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

В договора за заем е посочено, че на потребителя се отпуска заем от 200 лв. и ГПР е 35,92%, като дължимата възнаградителна лихва е 6 лв. Дължима е и неустойка за непредоставяне на обезпечение. Нито от договора, нито от допълнителната Тарифа на таксите и разходите, събирани от „Стик кредит“ АД от неговите клиенти, не става ясно как е формиран ГПР и кои разходи са начислени. Съдът намира, че в договора не е посочен действителният размер на ГПР, тъй като неустойката за непредоставяне на обезпечение е несънено разход по кредита, и на основание чл. 22 ЗПК във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК потребителят дължи само чистата стойност на главницата – предоставения финансов ресурс.

В случая това е сумата от 200 лв.

Вземането е било дължимо на цедента, но е прехвърлено на ищеца с договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 22.03.2024 г., като цесията по упълномощаване от цедента е съобщена от цесионера на длъжника при размяната на книжа по чл. 131 ГПК на особения представител. В тази връзка следва да се посочи практиката на ВКС, обективирана в решение № 148 от 02.12.2016 г. по т.д. №2072/2015 г., I т.о. и решение № 25 от 03.05.2017 г. по гр.д. № 60208/2016 г., II г.о, в която прктика се застъпва становището, че кредиторът, ако не е уговорено друго, може да избере начин за връчване на своите изявления на длъжника, включително и чрез нотариална покана, и той ще е редовно осъществен, ако е била проведена процедура по чл. 50 ЗННД или тази по чл. 47, ал. 1-5 ГПК . Щом в исковата молба е обективирано изявление на цесионера, че уведомява от името на цедент за прехвърлянето на вземането му и след като самото уведомление е приложено към исковата молба, връчването на особения представител представлява надлежно уведомяване на длъжника ответник за цесията.

Ето защо съдът намира, че искът за главница в размер на чистата стойност на предоставения заем от 200 лв. (102,26 евро) ведно със законната лихва, следва да се уважи,.

По разноските:

С оглед изхода на делото право на разноски има ищецът

В исковото дело ищецът е сторил разноски от 25,56 евро за държавна такса, 220 евро депозит за особен представител и 76,69 евро юрисконсултско възнаграждение, общо 322,25 евро. В заповедното дело разноските на ищеца са 7,94 евро.

3

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от „АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК 203374133, против П. Й. М., ЕГН **********, иск с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 6 ЗПФУР вр. чл. 99 ЗЗД, че ответницата дължи на ищеца сумата от 200 лева (102,26 евро), представляваща главница по договор за потребителски кредит № ******* от 09.03.2020 г., вземанията по който са прехвърлени в полза на „АПС Бета България“ ЕООД от страна на „Стик Кредит“ АД, по силата на договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 22.03.2024 г., ведно със законна лихва за период от 01.04.2025 г. до изплащане на вземането, предмет на заповед за изпълнение на парично задължение от 22.04.2025 г. по ч.гр.д. № 19126/2025 г., СРС, 161-ви с-в.

ОСЪЖДА П. Й. М., ЕГН **********, да заплати „АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК 203374133, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 322,25 евро разноски, сторени по делото, и 7,94 евро, разноски, сторени по ч.гр.д. № 19126/2025 г., СРС, 161-ви с-в.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Софийския градски съд.

Препис от решението да се връчи на страните, което обстоятелство изрично да се удостовери в отрязъците от съобщенията.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4