Решение № 1212 от 23.11.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1212 гр. София, 18.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Диана Коледжикова

Членове:

Атанас Кеманов

Камелия Първанова при участието на секретаря Павлина Ив. Христова като разгледа докладваното от Камелия Първанова Въззивно гражданско дело № 20211000501951 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 и следв. от ГПК.

С решение № 261212/16.11.2020г, постановено по гр.д.№ 15948/2018г по описа на СГС, I ГО, 13-ти с-в, е осъдено ЗАД “Армеец” АД, с ЕИК 121076907, да заплати поотделно на Д. Ц. К. с ЕГН ********** и Г. Ц. Г. с ЕГН **********, на основание 226,ал.1 КЗ/отм./ във вр. чл. 45 ЗЗД суми от по 35 000 лв. за всеки от ищците за неимуществени вреди от непозволено увреждане-смъртта на баща им Ц. Г. Д., настъпила на 26.11.2013 г. в резултат на ПТП от 25.11.2013г., ведно със законната лихва върху тези суми от 26.11.2015 год. до окончателното им изплащане като са отхвърлени исковете над уважените размери до претендираните такива от по 110 000 лв. като неоснователни. Осъдено е ЗАД „Армеец” АД да заплати поотделно на Д. Ц. К. и Г. Ц. Г. по 1600лв. за адвокатско възнаграждение, а по сметка на СГС държавна такса в размер на 2800лв. Осъдени са Д. Ц. К. и Г. Ц. Г. поотделно да заплатят на ЗАД „Армеец” АД по 350лв. за юрисколнсултско възнаграждение и по 255 лв. разноски за експертизи.

Решението е обжалвано от Д. Ц. К. и Г. Ц. Г. в частта му, с която са отхвърлени исковите претенции за разликите от по 35 000лв. до 70 000лв., ведно със законната лихва върху тях. Възразяват срещу приетото 50% съпричиняване от страна на пострадалия, с доводи, че единствената причина за настъпване на ПТП са действията на водача на автомобила, който е потеглил на заден ход, без да осигури изискваните от ЗДвП и ППЗДвП условия за видимост. Позовават се на корекцията в заключението на СТЕ, съгласно което пешеходецът не е имал възможност да предотврати настъпването на инцидента.

Единствената причина за леталния изход след последвалата оперативна интервенция е направената по медицинска необходимост такава, като здравословното състояние на пострадалия преди ПТП е ирелевантно. Поддържат, че определените обезщетения са в занижени размери, като не са съобразени отношенията на грижи, уважение между тях и баща им, икономическата конюктура, нивата на застрахователно покритие и съдебната практика. Претендирали са да бъде отменено решението в частта му, в която са отхвърлени 1 исковите претенции.

Подадени са насрещни въззивни жалби от ЗАД „Армеец” АД, представлявано от юрисконсулт Л.М.-Л., срещу решението в частта му, в която е осъдено да заплати по 35 000лв. на всеки от ищците за обезщетение за неимуществени вреди в резултат на смъртта на техния баща Ц. Г. Д., ведно със законната лихва от 26.11.2015г до окончателното изплащане на сумите и разноски, с доводи, че е неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Възразява, че съдът неправилно е уважил предявените искове, тъй като не са доказани при условията на пълно и главно доказване всички елементи на фактическия състав на непозволеното увреждане. Поддържа, че неправилно съдът е приел, че е неоснователно възражението за изтекла погасителна давност, тъй като съгласно чл.197 от КЗ /отм./ правата по договора за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите се погасяват с изтичането на петгодишна давност от датата на настъпване на събитието. При евентуалност поддържа, че определените обезщетения са силно завишени по размер, тъй като ищцата е била на възраст 53години, а ищецът на 50 години, а техният баща на 81години. Живеели са в отделни домакинства, в различни населени места, ищцата в София, а ищецът в Германия.

Сочи, че при определяне на обезщетенията следва да се съобрази, че смъртта на пострадалия е настъпила на фона на множество придружаващи заболявания.

Поддържа доводи, че правилно съдът е приел, че е налице съществен принос от страна на пострадалото лице за настъпване на вредоносния резултат, тъй като Ц. Д. е пресичал на място, на което не е имало пешеходна пътека, без да съобрази собственото си поведение с това на останалите участници в движението. Пешеходецът е имал възможност да възприеме лекия автомобил преди да предприеме пресичане и е бил длъжен да се огледа, а не да навлиза внезапно на пътното платно.

Претендира да се отмени решението като неправилно и незаконосъобразно в обжалваната му част и да се постанови друго, с което да се отхвърлят исковите претенции, евентуално да се намалят определените размери.

Ответниците по насрещните жалби-Д. Ц. К. и Г. Ц. Г. са оспорили същите.

Въззивните жалби са депозирани в законоустановения срок, от надлежни страни и против обжалваем съдебен акт, поради което са допустими. Разгледани по същество въззивните жалби на Д. Ц. К. и Г. Ц. Г. са частично основателни, а насрещните въззивни жалби на ЗАД „Армеец” АД са неоснователни.

Ищците по делото-Д. Ц. К. и Г. Ц. Г. са посочили в исковата молба, че са наследници на Ц. Г. Д., починал на 26.11.2013г, вследствие на ПТП, случило се на 25.11.2013г в гр. Лом.

При управление на МПС- лек автомобил марка „Форд”, модел „Мондео” с ДК № М 7081 АТ, С. С. Г., при движение на заден ход, нарушавайки правилата за движение по пътищата и по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на Ц. Г. Д., който бил откаран в МБАЛ –Лом, където било установено, че има счупена бедрена кост. На 26.01.2013г, въпреки оказаната своевременна медицинска помощ и вследствие на развила се остра сърдечна и дихателна недостатъчност пострадалият е починал. С постановена по НОХД № 50/2016г по описа на ОС-Монтана присъда от 30.05.2016г подсъдимият С. С. Г. е признат за виновен за това, че при движение на заден ход, при управление на МПС, е нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в чл.40, ал.1 и ал.2 ЗДвП и по непредпазливост е причинил смъртта на Ц. Г. Д., поради което е бил осъден на „пробация” и лишен от право да управлява МПС за срок от един месец, считано от влизане на присъдата в сила. Процесният автомобил е бил застрахован в ЗАД „Армеец” със застрахователна полица № 11112002778242, валидна до 11.12.2013г.

Като деца на починалия са претърпели значителни неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания. Грижили са се за баща си и са имали с него изключително близки отношения. Ремонтирали са жилището му, поддържали са постоянен контакт с него, пътували са до гр.Лом, осигурявали са му средства да пътува до тях и са общували помежду 2 си. Заплащали са медицинска помощ за него, когато се е разболял преди 2-3 години.

Сезирали са ответника с искане за заплащане на обезщетения, но не са получили отговор.

Претендирали са да бъде осъден да им заплати по 110 000лв. за обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва до окончателното изплащане на обезщетенията.

Ответникът –ЗАД „Армеец” АД, представляван от юрисконсулт Л.Л., е оспорил исковите претенции като неоснователни. Направил е възражение за изтекла погасителна давност за предявяване на иска за заплащане на обезщетенията, за вреди, настъпили в ре з у л т а т на събитие, реализирано на

25.11.2013 г. към датата на подаване на исковата молба –26.11.2018г.

Навел е възражение за наличие на принос от страна на пострадалия за настъпване на вредоносния резултат, тъй като е предприел внезапно пресичане на необозначено за целта място, без да се огледа и да съобрази поведението си с това на останалите участници в движението и конкретно с водача на л.а. „Форд Мондео”, като сам се е поставил в ситуация, застрашаваща живота и здравето му. Посочил е, че за настъпване на леталния изход са допринесли фактори, свързани с общото здравословно състояние на пострадалото лице.

Оспорил е наличието на пряка причинно – следствена връзка между процесното ПТП и смъртта на пострадалия, който е получил само счупване /фрактура/ на лява бедрена кост, а е имал множество заболявания, които са допринесли за настъпването на остра сърдечна и дихателна недостатъчност, респ. за леталния изход.

Оспорил е исковете по размер, като прекомерно завишени. За претенцията за присъждане на законна лихва е направил възражение за изтекла тригодишна погасителна давност съгл. чл.111, б.”в” ЗЗД.

С решението първоинстанционният съд е уважил частично исковите претенции за обезщетение за неимуществени вреди за сумите от по 35 000лв., като е приел, че е налице съпричиняване от пострадалия в размер на 50%.

Не се спори между страните по делото, че ищците са наследници на пострадалия при ПТП на 25.11.2013г., че процесният автомобил е бил застрахован в ответното дружество.

Безспорно е и, а и видно от представен Констативен протокол за ПТП и присъда от 30.05.2016г., влязла в сила на 23.01.2018г., че на 25.11.2013г. в гр. Лом, обл.Монтана, на кръстовище, образувано от ул. „Хан Аспарух“ , ул. „Цар Петър“ и ул.

„Хаджи Димитър“, между лек автомобил марка „Форд”, модел „Мондео ”, с рег. № М 7081 АТ, управляван от С. С. Г., и пешеходеца Ц. Г. Д., на 81 г., е настъпило ПТП, при което пешеходецът е починал. С присъдата водачът на автомобила е бил признат за виновен за смъртта на пешеходеца и му е било наложено наказание „пробация”.

Спори се между страните по делото дали е налице причинна връзка между смъртта на пострадалия и ПТП, относно размера на обезщетенията за неимуществени вреди, дали е налице съпричиняване от страна на пострадалия.

От заключението по САТЕ се установява, че вещото лице инж. Д.Х. е приело, че пешеходецът не е имал възможност да предотврати настъпването на ПТП, с което същият е ревизирал първоначално дадения отговор на този въпрос.

Видно от заключението по СМЕ, изготвено от д-р Е. Й., е, че общото здравословно състояние на Ц. Г. Д. се е характеризирало с множество заболявания, че е възможно в резултат на счупването на бедрената кост е възможно да се е развила емболия-усложнение, което може да доведе до леталния изход. В съдебно заседание вещото лице е заявило, че усложнението при пострадалия се е развило след настъпилата травма-пертрохантерна фрактура и е настъпил леталният изход. Възможно е да има пациенти, които да имат същите заболявания и да не се развие усложнението. Получаването на травмата със счупването, с увреждането на кръвоносните съдове и мускулатурата, създават условия за развитието на 3 мастна емболия или развитието на белодробна емболия, като същите не са предвидими. Не са налични доказателства, че някои от заболяванията са повлияли на леталния изход.

По делото са ангажирани гласни доказателства, чрез разпит на свидетели, като свидетелят Я. К. К. е дал показания, че е съсед на ищцата. Баща й е живял в гр.***, но е идвал на гости при дъщеря си в годината от два до четири пъти. Отношенията им били нормални, любезни. Ищцата е ходила в гр.*** един път в месеца, за да вижда баща си. Пред лятото му е помагала за градината. Когато е имал здравословни проблеми са го вземали в гр.*** и е стоял една или две седмици, водели са го на лекари. Наемали са жени да му помагат в гр.*** за рехабилитация, за домашна работа. След смъртта на баща си ищцата е била опечалена, депресирана, отслабнала.

Свидетелят Р. Д. Р. е дал показания, че познава ищеца Г. от 15 години. Живеел е първо в гр.***, а после в гр.***, но всяка седмица се е връщал. После е заминал за Германия и се е прибирал на 2-3 месеца да вижда баща си и да се грижи да него. Имали са отлични отношения. Бил е покрусен от смъртта му. Ищците са били осигурили три жени, които да се грижат за баща им-за готвене, пране, за всичко. Ищецът е съдействал за лечението на баща си в чужбина. Правили му операция във Виена и е живял там докато се възстанови. Ищцата често е ходила при баща си в гр.*** да му помага.

Съгласно чл.226, ал.1 КЗ /отм. увреденият, спрямо когото застрахованият е отговорен, може да иска обезщетение пряко от застрахователя. Възражението за погасителна давност за исковата претенция е неоснователно, тъй като петгодишният период се отчита от датата на настъпване на застрахователното събитие, което е на 26.11.2013г., а исковата молба е подадена на 26.11.2018г.

От ангажираните по делото доказателства и представената присъда, задължителна съгл. чл.300 ГПК за гражданския съд, се установява, че причина за настъпване на ПТП и смъртта на наследодателя на ищците е процесното ПТП, поради което следва да се ангажира отговорността на застрахователното дружество. Възраженията, че не е налице причинноследствена връзка между ПТП и смъртта на пострадалия са неоснователни, тъй като същото се установява от заключението по СМЕ, съгласно което усложнението при пострадалия е настъпило след ПТП вследствие на причинената травма.