Решение № 1019 от 14.10.2025, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1019 гр. Варна, 14.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV А СЪСТАВ ГО, в публично заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и пета годИ. в следния състав:

Председател: Константин Д. Иванов

Членове:

Николай Св. Стоянов мл.с. Цвета Б. Борисова при участието на секретаря Марияна Ив. Иванова като разгледа докладваното от мл.с. Цвета Б. Б. Въззивно гражданско дело № 20253100500282 по описа за 2025 годИ.

Производството е по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.

Образувано e по пет въззивни жалби срещу Решение № 2994 от 09.07.2020 г., постановено по гр.д.№**222 по описа за 2018 г. на Районен съд– В., с което е прието за установено в отношенията между И. Н. П. и В. Б. К. при участието на третото лице помагач на страната на ответника Д. Е. Е., че ищцата е собственик на 7,05 кв.м идеални части от апартамент №** с адрес в град В.- ул. “Д.В.“ №** ет.2, състоящ се от входно антре, дневна с кухнятрапезария, спалня, баня-тоалет, дрешник и тераса, при съседи на същия етаж № ****************, под обекта № **************, № **************, № ************* и над обекта № ************, целият с площ от 61,69 кв.м, а с идеалните части – 74,13 кв.м, с идентификатор ***********, заедно с изба №** с площ от 7,15 кв.м и 7,6012 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж, и е осъдена ответницата да предаде посочените идеални части на ищцата на основание член 108 от ЗС, като е отхвърлена претенцията за разликата до претендираната ½ идеална част от обекта; прието е за установено в отношенията между И. Н. П. и Т. Х. Т. и Т.

1

Н. Т., че ищцата е собственик на 2,08 кв.м идеални части от гараж №** с адрес в град В. - ул. “Д.В.“ №** с идентификатор **************, при съседи на същия етаж № ************** и над обекта № *********** и № ****************, целият с площ от 36,80 кв.м, а с идеалните части – 43,77 кв.м и 4,2596 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж (не мога да схвана смисъла) и са осъдени ответниците да предадат посочените идеални части на ищцата на основание член 108 от ЗС, като е отхвърлена претенцията за разликата до претендираната ¼ идеална част от обекта, продадена от Д. Е. Е. в полза на ответниците; прието е за установено в отношенията между И. Н. П. и В. С. О., че ищцата е собственик на 6,77 кв.м идеални части от апартамент №** с адрес в град В. - ул. “Д.В.“ №** ет.2 с идентификатор ***************, при съседи на същия етаж № ****************, под обекта № **************, ***************3 и над обекта № ***************, целият с площ от 59,63 кв.м, а с идеалните части – 71,19 кв.м и 7,0630 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж, и е осъдена ответницата да предаде посочените идеални части на ищцата на основание член 108 от ЗС, като е отхвърлена претенцията за разликата до претендираната ½ идеална част от обекта, продадена от Д. Е.

Е. в полза на ответника; допуснато е на основание член 33, алинея 2 от ЗС изкупуване в полза на И. Н. П. на прехвърления с договор за покупкопродажба обективиран в нотариален акт /НА/ №**, том ІІ, рег.№ ****, нот.д.№ *** от ********* г. от Д. Е. Е. на В. Б. К. апартамент №** с адрес в град В. ул. “Д.В.“ №** ет.2, състоящ се от входно антре, дневна с кухня-трапезария, спалня, баня-тоалет, дрешник и тераса, при съседи на същия етаж № ****************, под обекта № **************, № **************, № ************* и над обекта № ************, целият с площ от 61,69 кв.м, а с идеалните части - 74,13 кв.м и с идентификатор № ***********, заедно с изба №** с площ от 7,15 кв.м и 7,6012 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж, след приспадане на собствените на П. 7,05 кв.м идеални части за сумата от 30 314,03 евро, която купувачът И. Н. П. следва да заплати на В. Б. К. в едномесечен срок от влизане в сила на решението; допуснато е на основание член 33, алинея 2 от ЗС изкупуване в полза на И. Н. П. на прехвърлените с договор за покупко-продажба, обективиран в НА №**, том ІІ, рег.№ ****, нот.д.№**** от ********* г. от Д.

Е. Е. на Т. Х. Т. и Т. Н. Т. ½ идеална част от гараж №** с адрес в град В. - ул.

2

“Д.В.“ №** с идентификатор № **************, при съседи на същия етаж № ************** и над обекта № *********** и № ****************, целият с площ от 36,80 кв.м, а с идеалните части – 43,77 кв.м и 4,2596 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж, след приспадане на собствените на П. 2,08 кв.м идеални части за сумата от 2 280, 16 евро, която купувачът И. Н. П. следва да заплати солидарно на Т. Х. Т. и Т.

Н. Т. в едномесечен срок от влизане в сила на решението; допуснато е на основание член 33, алинея 2 от ЗС изкупуване в полза на И. Н. П. на прехвърления с договор за покупкопродажба, обективиран в НА № ***, том І, рег.№ ***0, нот.д.№ *** от ********* г. от Д. Е. Е. на В. С. О., апартамент №** с адрес в град В. - ул. “Д.В.“ №** с идентификатор № ***************, при съседи на същия етаж № ****************, под обекта № ***************4, № ***************3 и над обекта № ***************, целият с площ от 59,63 кв.м, а с идеалните части – 71,19 кв.м и 7,0630 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж, след приспадане на собствените на П. 6,77 кв.м идеални части за сумата от 54 294,46 лева, която купувачът И. Н. П. следва да заплати на В. С. О. в едномесечен срок от влизане в сила на решението; осъдена е В. Б. К. да заплати на И. Н. П. сумата от 1 655,79 лева на основание член 78 от ГПК; осъдени са Т. Х. Т. и Т. Н. Т. да заплатят на И. Н. П. сумата от 707,79 лева на основание член 78 от ГПК; осъдена е В. С. О. да заплати на И. Н. П. сумата от 1 655,79 лева на основание член 78 от ГПК; осъдена е И. Н. П. да заплати на В.

Б. К. сумата от 1 282,50 лева, на Т. Х. Т. и Т. Н. Т. сумата от 675 лева, на В. С.

О. сумата от 497,94 лева, разноски по делото на основание член 78, алинея 3 от ГПК.

Във въззивната жалба на И. Н. П. се излага, че решението е неправилно поради допуснати съществени процесуални нарушения, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Оспорва изводите на съда в обжалваното решение по иска с правно основание член 108 от ЗС, а именно: че НА №** от ********* г. за учредяване право на строеж е симулативен, тъй като прикрива договор за замяна под условие, както и че ищцата е собственик при условия на СИО само на 7,05 кв.м идеални части от апартамент №**, на 2,08 кв.м идеални части от гараж №** и на 6,77 кв.м идеални части от апартамент №**, които са получени над размера на обезщетението от 167,84 кв.м, а не на претендираните ½ идеална част от 3 процесните обекти. Счита, че първоинстанционният съд погрешно е достигнал до извода, че ищцата е станала съсобственик при условия на СИО само на 31,79 кв.м идеални части от всички обекти, позовавайки се на уговорката в раздел II, точка 6 от договора за възлагане на строителство. Посочва, че ВРС не е изложил мотиви въз основа на кои факти и доказателства е достигнал до този извод, не е съобразил и представените по делото фактури, нареждания и разписки, представляващи доказателства за извършени плащания от ищцата чрез нейния баща и получени от строителната фирма за осъществяване на строителството, както и заключението на назначената ССчЕ. Твърди, че момента на придобиване на правото на собственост върху вещните права за осъществяване на бъдещо строителство е по време на брака между И. П. и Д.

Е.. Въззивницата е придобила собствеността върху вещните права по силата на покупка на правото на строеж при заплащане на цена. Срещу парични средства, заплатени от съпрузите, е осъществено и фактическото строителство на обектите, за които тези права са закупени. В жалбата се излага още, че са представени доказателства за действително платени и получени от строителната фирма средства – за продажбата на правото на строеж и за фактическото строителство. Твърди се, че произходът на средствата е семеен и трите обекта са придобити в режим на СИО, поради което ищцата притежава половината от собствеността и на това основание има правото да изкупи за тази част продадените на трети лица процесни имоти. По отношение на иска с правно основание член 33, алинея 2 от ЗС жалбоподателката счита, че неправилно установената фактическа обстановка и формираните въз основа на нея погрешни правни изводи по иска с правно основание член 108 от ЗС са довели и до неправилно определяне на условията за изкупуване на процесните имоти. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго, с което исковете да бъдат уважени изцяло. Претендира се присъждане на разноски.

В срока по член 263, алинея 1 от ГПК е постъпил отговор от В. Б. К. чрез адвокат П. М., с който същата се оспорва като неоснователна. Излагат подробни съображения за опровергаване доводите на въззивника. Моли за потвърждаване на първоинстанционното решение в обжалваната му част като правилно и законосъобразно и за присъждане на разноски.

Депозиран е също отговор от Д. Е. Е. чрез адвокат Н. Ж., в който са изложени подробни съображения за неоснователност на въззивната жалба.

4

Моли за оставянето й без уважение.

Постъпил е и отговор от Т. Х. Т. и Т. Н. Т. чрез адвокат Д. П., с който се оспорва подадената от И. Н. П. въззивна жалба, като се излага, че същата е неоснователна и необоснована. Излагат се подробни съображения, с които се оспорват изложените във въззивната жалба оплаквания срещу първоинстанционното решение. Моли се въззивната жалба да бъде оставена без уважение и да бъде постановено решение, с което да бъдат отхвърлени изцяло предявените искове, както и за присъждане на разноски за двете инстанции.

Депозиран е също отговор от В. С. О. чрез адвокат Д. П., с който се оспорва подадената от И. Н. П. въззивна жалба, като се излага, че същата е неоснователна и необоснована. Излагат се подробни съображения за опровергаване доводите на въззивника. Моли за оставяне на въззивната жалба без уважение и за постановяване на решение, с което да бъдат отхвърлени изцяло предявените искове, както и за присъждане на разноски в двете инстанции.

Във въззивната жалба, депозирана от Д. Е. Е., се излагат съображения за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост на обжалваното решение. Излага, че първоинстанционният съд е излязъл извън очертания в исковата молба и твърденията на страните предмет на делото и разпредЕ.та доказателствена тежест в процеса, като е обсъждал като основание за възникналата СИО между ищцата и ответника Д. Е. възмездно придобиване на 31,79 кв.м, съгласно член 6 от договор за възлагане и проектиране на строеж от ******** г. Оспорва изводът на съда в тази насока.

Жалбоподателят твърди, че на ******** г. с нотариален акт за покупкопродажба Х.И.М. и съпругата му Д.Д.М. заедно със съсобственика си Д. Е. са прехвърлили на „Ж.“ ЕООД правото на собственост върху общо 100 кв.м от дворното място, като съгласно сключен на ******** г. договор за възлагане и проектиране на строеж на жилищна сграда, насрещната престация не е парична, както е описана в договора, а е конкретизирано задължение на дружеството да построи със свои сили и за своя сметка и да предаде на прехвърлителите конкретно посочени в договора обекти. Посочва още, че НА № *** от ******** г. за възмездно учредяване на право на строеж на процесните имоти за сумата от 734,55 лева, на който основава правата си 5 ищцата като придобити възмездно в режим на СИО, е нищожен поради абсолютна симулация, тъй като страните по него не са имали намерения да уреждат възмездно отношенията си, а същите са уредени в посочения договор от ******** г. и НА №*** от ******** г., видно от които е налице пълна трансформация на лично имущество на Д. Е. и ищцата няма принос за придобиване на процесните имоти. Посочва се още, че знанието на ищцата за сключените договори е видно от споразумението, с което е приключило бракоразводното дело между нея и Д. Е., в което са уредени имуществените им отношения при прекратяване на брака, а именно – че страните нямат взаимни претенции от имуществен характер. По отношение на иска с правно основание член 33, алинея 2 от ЗС за изкупуване на ½ идеална част от процесните имоти жалбоподателят излага, че ищцата е пропуснала двумесечния срок за предявяване на претенцията, поради което същият е неоснователен. Оспорва събраните по делото гласни доказателства в тази насока. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго, с което исковете да бъдат отхвърлени, както и присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.