Решение № 5445 от 26.08.2025, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 5445 гр. С., 26.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-4 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мариана Христова при участието на секретаря Ива Ат. И.а като разгледа докладваното от Мариана Христова Гражданско дело № 20231100112680 по описа за 2023 година

Производството е образувано по иск на БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВА, представлявана от МИНИСТЪРА НА ЗЕМЕДЕЛИЕТО И ХРАНИТЕ, срещу „СОЛАР ТРИ“ ООД, за присъждане на сумата 57123,00лв. или 68547,60лв. с ДДС, представляваща обезщетение за неоснователно ползване за периода от 10,03,2018г. – дата влизане в сила на Решение от 13,02,2018г. на ОС Монтана, по гр.д. № 3/2015г., до 22,03,2023г. – дата на отнемане на правото на управление върху имота от Министерство на земеделието/сега Министерство на земеделието и храните/ със Заповед № РД 26-2/22,03,2023г., на собственият на ищеца недвижим имот, а именно: имот Nº 000172 по картата на възстановената собственост, находящ се в землището на с.Воднянци, общ Димово, представляващ стопански двор с площ 73148 кв. метра в местността „Манастирски дол", при съседи: имот Nº 000171 полски път; имот Nº 01108-нива, земя по чл. 19 ЗСПЗ3; имот Nº 000251 - полски път; имот Nº 000271 гробище; имот Nº 012042 - пасище, земя по чл. 19 ЗСПЗ3; от три страни имот Nº 000242 път IV клас; имот Nº 000169 - стопански двор ДПФ и имот Nº 000161 - стопански двор ДПФ, ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на предявяване на иска до окончателното и изплащане.

В исковата молба ищецът твърди, че процесният недвижим имот е собственост на Държавата, като част от Държавния поземлен фонд, на основание пар. 12 и пар. 29 от ПЗР на ЗСПЗЗ.

С Решение от 13,02,2018г. на ОС Монтана, по гр.д. № 3/2015г. влязло в сила на 10,03,2018г., Държавата била призната за собственик на процесният имот, като част от Държавния поземлен фонд, на основание пар. 12 и пар. 29 от ПЗР на ЗСПЗЗ, и ответникът „СОЛАР ТРИ“ ООД осъден да предаде владението върху него, на основание чл. 108 ЗС. Въз 1 основа на влязлото в сила съдебно решение, от ОС - Монтана бил издаден изпълнителен лист от 17.09.2018г.

На отправените покани и след проведени множество срещи, на които ответното дружество било уведомено, че следва да заплати на Българската държава обезщетение за периода от време, през който е била лишена от правото да ползва имота си, с писмо с рег. индекс 70-3176/24.02.2023г., ответното дружество уведомил ищеца, че води кореспонденция с администрацията на областния управител на област Видин, като се очаква той да се произнесе със становище по отношение на покупко-продажбата на имота, което посочило като единствената причина да не се пристъпи към подписване на проект на споразумение за уреждане на облигационните отношения по повод ползването на имота за изминалия период от време.

Впоследствие, със Заповед Nº РД26-2/22.03.2023г., на областния управител на област Видин, издадена на основание чл. 32, ал. 1 от Закона за администрацията, чл. 17, ал. 2, предложение 1-во от Закона за държавната собственост, постъпила в МЗ с писмо с рег. индекс 70-3176/22.03.2023г., било отнето правото на управление от Министерство на земеделието (сега Министерство на земеделието и храните - МЗХ) върху поземлен имот с идентификатор *** с площ от 73162 кв.м., с номер по предходен план 000172. С последващо писмо на областния управител на област Видин, с рег. индекс на Министерство на земеделието 70-3176/02.05.2023г., бил изпратен и съставения АЧДС Nº 3260/15.06.2018г.

След датата на отнемане на процесния имот Министерство на земеделието поканило ответника с писмо, с изх. Nº 70-4327/16.08.2023г. с приложен проект на споразумение, да заплати обезщетение за ползването на имота за процесния период в тридневен срок, но плащане не било сторено.

Ответника „СОЛАР ТРИ“ ООД не оспорва, че за процесния имот е постановено между страните влязло в сила решение по чл. 108 ЗС, с което „СОЛАР ТРИ“ ООД е осъдено да предаде владението му на ищеца.

Излага, че след отнемане на правото на управление върху имота от Министерство на земеделието/сега Министерство на земеделието и храните/ със Заповед № РД 262/22,03,2023г и съставянето на АЧДС № 3260/16,06,2018г., „СОЛАР ТРИ“ ООД закупило имота по силата на сключен с Областен управител на област Видин договор.

Възразява, че ищецът не е собственик на процесният имот, върху който „СОЛАР ТРИ“ ООД упражнява фактическа власт за процесния период, ползвайки го за изграждане и експоатация на Фотоволтаична електрическа централа - ФВЕЦ Воднянци, т.к. имота индивидуализиран с площ, местонахождение и граници в Решение от 13,02,2018г. на ОС Монтана, по гр.д. № 3/2015г. влязло в сила на 10,03,2018г., не е идентичен процесният имот, както и този описан в АЧДС № 3260/16,06,2018г., както и с имота описан в Договор за покупко продажба на недвижим имот от 15,11,2023г., сключен между Обл. Управител на обл.Видин и „СОЛАР ТРИ“ ООД.

Възразява, че претенцията е неоснователна, като погасена по давност, с изтичане на 3 2 годишния, а в евентуалност 5 годишният давностен срок за събиране на вземането.

В евентуалност оспорва претенцията по размер.

Съдът след като съобрази предметните предели на спора очертани с исковата молба, възраженията на страните и всички доказателства по делото, прие за установено от фактическа страна следното:

За да се приеме, че предявеният иск с правно основание чл. 59 ЗЗД е основателен, в тежест на ищеца е да установи главно и пълно, съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест, че е собственик на процесния имот на твърдяното основание, както и, че ответника без основание упражнява фактическа власт върху него, лишавайки го от възможността сам да го ползва и релизира приходи от същия. В негова тежест е да установи и размер на претенцията.

В тежест на ответника е да установи възраженията си по иска.

С Решение от 13,02,2018г. на ОС Монтана, по гр.д. № 3/2015г. влязло в сила на 10,03,2018г., Държавата е призната за собственик, като част от Държавния поземлен фонд, на основание пар. 12 и пар. 29 от ПЗР на ЗСПЗЗ, и ответникът „СОЛАР ТРИ“ ООД е осъден да предаде владението, на основание чл. 108 ЗС, на следният недвижим имот: имот Nº 000172 по картата на възстановената собственост, находящ се в землището на с.Воднянци, общ Димово, представляващ стопански двор с площ 73148 кв. метра в местността „Манастирски дол", при съседи: имот Nº 000171 полски път; имот Nº 01108-нива, земя по чл. 19 ЗСПЗ3; имот Nº 000251 - полски път; имот Nº 000271 - гробище; имот Nº 012042 пасище, земя по чл. 19 ЗСПЗ3; от три страни имот Nº 000242 - път IV клас; имот Nº 000169 стопански двор ДПФ и имот Nº 000161 - стопански двор ДПФ.

Впоследствие, със Заповед Nº РД26-2/22.03.2023г., на областния управител на област Видин, издадена на основание чл. 32, ал. 1 от Закона за администрацията, чл. 17, ал. 2, предложение 1-во от Закона за държавната собственост, постъпила в МЗ с писмо с рег. индекс 70-3176/22.03.2023г., е отнето правото на управление от Министерство на земеделието (сега Министерство на земеделието и храните - МЗХ) върху поземлен имот с идентификатор *** с площ от 73162 кв.м., с номер по предходен план 000172 и съставен АЧДС Nº 3260/15.06.2018г.

След датата на отнемане на горецитирания имот с Договор за покупко продажба на недвижим имот от 15,11,2023г., сключен между Обл. Управител на обл.Видин и „СОЛАР ТРИ“ ООД, последното придобило собствеността върху същия.

Не е спорно между страните и от събраните доказателства се установява, че за периода от 10,03,2018г. – дата влизане в сила на Решение от 13,02,2018г. на ОС Монтана, по гр.д. № 3/2015г., до 22,03,2023г. – дата на отнемане на правото на управление върху имота от Министерство на земеделието/сега Министерство на земеделието и храните/ със Заповед № РД 26-2/22,03,2023г., Държавата е собственик, като част от Държавния поземлен фонд, на основание пар. 12 и пар. 29 от ПЗР на ЗСПЗЗ, на имота индивидуализиран в Решение от 13,02,2018г. на ОС Монтана, по гр.д. № 3/2015г., а именно: имот Nº 000172 по картата на 3 възстановената собственост, находящ се в землището на с.Воднянци, общ Димово, представляващ стопански двор с площ 73148 кв. метра в местността „Манастирски дол", при съседи: имот Nº 000171 полски път; имот Nº 01108-нива, земя по чл. 19 ЗСПЗ3; имот Nº 000251 - полски път; имот Nº 000271 - гробище; имот Nº 012042 - пасище, земя по чл. 19 ЗСПЗ3; от три страни имот Nº 000242 - път IV клас; имот Nº 000169 - стопански двор ДПФ и имот Nº 000161 - стопански двор ДПФ.

Съдът намира заключението по приетата СТЕ за обективно и компетентно дадено и като съответстващо на останалите доказателства по делото го кредитира изцяло. Въз основа него приема за установено, че имота индивидуализиран с площ, местонахождение и граници в Решение от 13,02,2018г. на ОС Монтана, по гр.д. № 3/2015г. влязло в сила на 10,03,2018г., е идентичен процесния имот, както и този описан в АЧДС № 3260/16,06,2018г., както и с имота описан в Договор за покупко продажба на недвижим имот от 15,11,2023г., сключен между Обл. Управител на обл.Видин и „СОЛАР ТРИ“ ООД.

Поради изложеното приема за установена първата от горепосочените предпоставки за основателност на иска – собственост на ищеца върху процесния имот, за твърденият период.

Безспорно е, че за твърдения период ответното дружество упражнява фактическа власт върху процесния имот, с което лишава ищеца, като негов собственик сам да го ползва и реализира приходи от него. Съобразно установеното намира, че искът е доказан по основание.

От заключението на приетата ССчЕ, което съдът кредитира изцяло, като обективно и компетентно дадено се установява, че за периода от 28,11,2018г. до 22,03,2023г. обезщетението за ползване върху процесния имот, определено спрямо дължимият средномесечен наем за подобен род имоти за същия период, ведно със законна лихва, възлиза на 43506,79лв. За периода от 10,03,2018г. до 22,03,2023г. обезщетението е в размер на 52529,47лв.

Съдът намира за частично основателно възражението за погасяване по давност на претенцията за присъждане на обезщетение, за периода от 10,03,2018г. до 28,11,2018г., за сумата 9022,68лв. Това е така, т.к. вземането за обезщетение за ползване за процесния имот се погасява с изтичане на пет годишен давностен срок.

При това положение следва да се приеме, че претенцията е основателна и подлежи на уважаване за периода от 28,11,2018г. до 22,03,2023г., за сумата 43506,79лв. За периода от 10,03,2018г. до 28,11,2018г. и за сумата 9022,68лв. /52529,47-43506,79/ и за периода от 10,03,2018г. до 22,03,2023г., за сумата 4593,53лв. /57123-52529,47/ искът е неоснователен и подлежи на отхвърляне.

На отхвърляне, като неоснователна подлежи и претенцията за присъждане на главницата с ДДС, за сумата 11424,60лв. / 68547,6-57123/ за периода от 10,03,2018г. до 22,03,2023г., т.к. вземането за обезщетение за ползване по чл. 59 ЗЗД е необлагаем по ДДС доход.

По разноските:

4

Поради изхода от спора разноски се дължат в полза на двете страни.

Ищецът претендира присъждане на разноски в размер на 11102,47лв., от които 7360,00лв. възнаграждение за защита от адвокат.

Ответникът претендира присъждане на разноски за адвокатска защита в размер на 10920,00лв.

Предвид възраженията и на двете страни за прекомерност на претендираните разноски за адвокатска защита, като съобрази предмета на спора и извършените процесуални действия съдът намира претендираните и от двете страни разноски за адекватни на правната и фактическа сложност на спора и осъществените действия. Затова приема възраженията за неоснователни.

Съобразно уважената и отхвърлена част от иска ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата 7281,00лв., а ищецът на ответника сумата 3989,14лв., представляваща сторените в производството съдебни разноски.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „СОЛАР ТРИ“ ООД, ЕИК 201387178, със седалище и адрес на управление: гр.С., р-н „Триадица“, *** Б, ет. 4, офис 5, представлявано от управителя В.Ц., със съдебен адрес: гр.С., ул. „********, адв. А. Г., ДА ЗАПЛАТИ на БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВА, представлявана от МИНИСТЪРА НА ЗЕМЕДЕЛИЕТО И ХРАНИТЕ, съдебен адрес: гр.С., ***, сумата 43506,79 /четирдесет и три хиляди петстотин и шест/лв., представляваща обезщетение за неоснователно ползване за периода от 28,11,2018г. до 22,03,2023г., на собственият на ищеца недвижим имот, а именно: имот Nº 000172 по картата на възстановената собственост, находящ се в землището на с.Воднянци, общ Димово, представляващ стопански двор с площ 73148 кв. метра в местността „Манастирски дол", при съседи: имот Nº 000171 полски път; имот Nº 01108-нива, земя по чл. 19 ЗСПЗ3; имот Nº 000251 - полски път; имот Nº 000271 - гробище; имот Nº 012042 пасище, земя по чл. 19 ЗСПЗ3; от три страни имот Nº 000242 - път IV клас; имот Nº 000169 стопански двор ДПФ и имот Nº 000161 - стопански двор ДПФ, ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на предявяване на иска – 10,11,2023г., до окончателното и изплащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за сумата 9022,68 /девет хиляди двадесет и два, 0.68/лв., представляваща обезщетение за неоснователно ползване за периода от 10,03,2018г. до 28,11,2018г., както и за сумата 4593,53 /четири хиляди петстотин деветдесет и три, 0.53/лв., представляваща обезщетение за неоснователно ползване за периода от 10,03,2018г. до 22,03,2023г., на собствения на ищеца недвижим имот, както и за сумата 11424,60 /единадесет хиляди четиристотин двадесет и четири, 0.6/лв., представляваща начислен ДДС върху главницата от 57123,00 /петдесет и седем хиляди сто двадесет и три/лв., представляваща обезщетение за неоснователно ползване на същия имот за периода от 10,03,2018г. до 22,03,2023г., ведно със законната лихва върху главниците считано от датата 5 на предявяване на иска – 10,11,2023г., до окончателното и изплащане, на основание чл. 59 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.