Акт № 6549 от 29.10.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6549 гр. София, 29.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:Любомир Василев

Членове:Димитър К. Демирев

Денислав Д. Ненов при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело № 20261100509350 по описа за 2026 година

Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.

В. гр.д. №9350/2026 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на Т. Т. М., ЕГН **********, действаща чрез своя баща и законен представител Т. С. М., ЕГН **********, с адрес: гр. **** срещу решение №12204 от 20.06.2026 г постановено по гр.д.№4328/26 г на СРС , 167 състав , с което е отхвърлен иска на въззивника с правно основание чл.422 ал.1 ГПК във вр.чл. 7, §1, б. “а“ от Регламент № 261/2004 г. на Европейския Парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 г., да се признае за установено , че „УИЗ ЕЪР Унгария“ Црт, със седалище и адрес на управление: Лаурус Офиси, Кьоерстрийт 2/А, сграда Б, Н-1103, Будапеща, Унгария, действащо на територията на Република България чрез „Уиз Еър Унгария Црт – клон България“ КЧТ, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. зона „Летище София“, сграда ИВТ, дължи сумата от 250 евро, обезщетение за вреди от закъснение с над 3 часа на полет от 01.08.2025 г. с номер W6 4352 от летище Бергамо (Италия) до летище „Васил Левски“ – София (България), ведно със законната лихва от 08.08.2025 г. до заплащане на сумата вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 10.08.2025 г. по ч.гр.д. № 244/2025 г. по описа на Районен съд – Ардино; както и въззивникът е да заплати сумата от 547,61 евро разноски пред СРС .

Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС . Липсва извънредно обстоятелство по чл.5 §3 от Регламент № 261/2004 г , а решението на СРС противоречи на 1 практиката на СЕС , според която превозвачът трябва да се взел „всички разумни мерки“ . В случая дори да е имало неблагоприятни метеорологични условия на летището в гр.Бергамо , то самолетът е имал необходимото оборудване , а силният вятър и рязката промяна на вятъра са типични за това летище . Няма данни ответникът да е предприел мерки за намаляване на закъснението без да му се налагат непоносими жертви с оглед капацитета на предприятието . Действително , използването на един и същ самолет за последователни полети не представлява организационен пропуск , но превозвачът не е предвидил времеви буфер между полетите . Ответникът не е потърсил възможност за превоз чрез други полети , включително и чрез други превозвачи от същото летище .

Въззиваемата страна е подала писмен отговор , в който оспорва въззивната жалба . При неблагоприятните метеорологични условия не е било възможно да се каца/излита на Летище Бергамо – не само от ответника , но и от друг оператор . След подобрение на времето полетът е изпълнен незабавно . Преклудирано и напълно недоказано е възражението , че по време на непроведеното кацане от Летище Бергамо са кацали и излитали други самолети .

Не е било възможно изпращане на друг самолет , защото базата на превозвача е в Унгария т.е. много по-далече от Летище Бергамо спрямо Летище Верона .

Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивника на 30.06.2026 г и е обжалвано в срок на 14.07.2026 г /по ел.поща / .

Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС .

Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и за недопустимост на съдебното решение в обжалваната част , като такива основания в случая не се констатират . Относно доводите за неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .

От фактическа страна по делото е установено следното :

Няма спор между страните, че „Уиз Еър Унгария“ ЦРТ е "опериращ въздушен превозвач" по смисъла на легалната дефиниция на чл. 2, б. "б" от Регламента – въздушен превозвач, който изпълнява или има намерение да изпълнява полет съгласно договор с пътник или от името на друго лице, юридическо или физическо, имащо договор с този пътник. Съгласно приложимата разпоредба на чл. 7, § 1, б. "а" от Регламента, при прилагането на този член пътниците получават обезщетение, възлизащо на 250 EUR за всички полети на територията на Общността до 1500 километра.

На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК СРС е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства:

1/ че между страните по делото е бил сключен договор за въздушен превоз, по силата на който ответникът се задължил на 01.08.2025 г. да изпълни полет с номер W6 4352 от летище Бергамо (Италия) до летище „Васил Левски“ – София (България), който следвало да се осъществи по разписание на 01.08.2025г. в 13:10ч. (местно време в Италия), с разстояние до 2

1500 км.;

2/ явяване на ищеца на летище Бергамо в указания от авиопревозвача час;

3/ закъснение на посочения полет над 3 часа.

По делото – включително и пред настоящия съд - се спори дали са били налице извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати дори да са били взети всички необходими мерки освобождаващи ответника, като опериращ превозвач, да заплати на ищеца обезщетението по чл. 7, § 1, б. "а" от Регламента.

СРС е указал на ответника, че в негова доказателствена тежест е да докаже по делото пълно и главно наличието на правоизключващо отговорността възражение по чл. 5, § 3 от Регламента - наличие на събитие, което може да се квалифицира като "извънредно обстоятелство", освобождаващо го от отговорност, което не е могло да бъде избегнато, дори и да са били взети всички необходими мерки и че същото се намира извън ефективния му контрол.

Според чл. 5, § 3 от Регламент (ЕО) 261/2004, опериращият въздушен превозвач не е длъжен да изплаща обезщетение по чл. 7, ако може да докаже, че отмяната е причинена при извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати , дори да са били взети всички необходими мерки следователно предвидено е изключване на отговорността на превозвача при възникване на "извънредни обстоятелства". Предвидена е граница на това изключение, като е въведено условието такива "извънредни обстоятелства" да не могат да бъдат избегнати "дори и ако са взети всички необходими мерки", т. е. от обстоятелства, които се намират извън ефективния контрол на въздушния превозвач. В съображение 14 от Регламент (ЕО) 261/2004 се съдържа неизчерпателно изброяване на "извънредни обстоятелства", които не са могли да бъдат избегнати, дори при вземане на всички разумни мерки - политическа нестабилност, метеорологични условия, несъвместими с експлоатацията на съответния полет, рискове за сигурността, неочаквани дефекти в системата за безопасност на полета и стачки, които оказват влияние върху дейността на въздушния превозвач, а в съображение 15 е посочено, че извънредни обстоятелства се смята, че съществуват, когато въздействието на решение за управление на въздушния трафик във връзка с определен самолет в определен ден води до голямо закъснение, закъснение, продължаващо до другия ден, или отмяна на един или повече полети с този самолет, въпреки че са взети необходими мерки от съответния въздушен превозвач за избягване на закъснения или отменени полети.

Според последователната практика на СЕСт ака изложените хипотези са примерно изброени и не представляват сами по себе си "извънредни обстоятелства", освобождаващи автоматично превозвача от отговорност, а следва да бъде преценявано за всеки отделен случай доколко същите са довели до възникване на такива извънредни обстоятелства.

В т.2 от Решение на Съда (четвърти състав) от 11.06.2020 г. по дело C 74/2019 г., е разяснено, че чл. 5, § 3 вр. съображение § 14 от Регламент № 261/2004 г. трябва да се тълкува в смисъл, че за да се освободи от задължението си да плати обезщетение на пътниците при голямо 3 закъснение или отмяна на полет, опериращият въздушен превозвач може да се позове на "извънредно обстоятелство", което е засегнало опериран от самия него със същото въздухоплавателно средство полет, при условие, че е налице пряка причинно-следствена връзка между настъпването на това обстоятелство и закъснението или отмяната на следващия полет, което запитващата юрисдикция трябва да прецени, като има предвид по-специално начина на използване на съответното въздухоплавателно средство от съответния опериращ въздушен превозвач.

Според т. 4 от Решение на Съда (четвърти състав) от 22.04.2021 г. по дело С-826/2019 г. (WZ срещу Austrian Airlines AG), чл. 5, § 3 от Регламент № 261/2004 г. трябва да се тълкува в смисъл, че за да се освободи от задължението си да плати обезщетение на пътниците при голямо закъснение на полет при пристигането, опериращият въздушен превозвач може да се позове на извънредно обстоятелство, което е засегнало не посочения закъснял полет, а предишен полет, опериран от самия него със същото въздухоплавателно средство, при условие, че е налице пряка причинно следствена връзка между настъпването на това обстоятелство и голямото закъснение на следващия полет при пристигането, което запитващата юрисдикция трябва да прецени, като има предвид по-специално начина на използване на процесното въздухоплавателно средство от съответния опериращ въздушен превозвач. В мотивите на решението си СЕС е посочил, че постигането на равновесие между интересите на пътниците, ползващи въздушен транспорт, и интересите на въздушните превозвачи, e ръководещ при приемането на Регламент № 261/2004 г., предполага да се съобрази начинът на използване на въздухоплавателните средства от въздушните превозвачи и по-специално обстоятелството, че едно и също въздухоплавателно средство би могло да извърши няколко последователни полета в един и същи ден. Последното означава, че всяко извънредно обстоятелство, засягащо въздухоплавателно средство при предходен полет, се отразява на полета, респ. полетите след него. Следователно, за да се освободи от задължението си за плащане на обезщетение на пътниците в случай на голямо закъснение или отмяна на полет, въздушният превозвач трябва да може да се позове на "извънредно обстоятелство", което е засегнало опериран от самия него със същото въздухоплавателно средство предходен полет/полети.

Според СРС въз основа на така дадените тълкувания на Регламент № 261/2004 г. се налага изводът, че при няколко последователни полета, изпълнявани с едно и също въздухоплавателно средство (каквато е и настоящата хипотеза, а именно– полет W6 4351 с направление София – Бергамо и обратно, последван от W6 4352 по направление Бергамо – София), позоваването от превозвача на "извънредно обстоятелство", което е засегнало първия полет, е поначало годно да освободи превозвача от отговорността му за закъснението на втория полет, ако е налице пряка причинно следствена връзка между извънредното обстоятелство и произтеклите вреди и превозвачът е положил всички необходими мерки за предотвратяване на вредите. Тези две кумулативни предпоставки следва безспорно да бъдат установени по делото от ответното дружество.

Според СРС в случая по делото е прието и изслушано заключение на съдебно-техническа 4 експертиза, изготвено от вещото лице д-р З.С.П.-А.. Вещото лице е анализирало приложимата международна, европейска и национална нормативна уредба в областта на гражданската авиация, включително стандартите и препоръчителните практики на Международната организация за гражданска авиация (ICAO), релевантните приложения към Конвенцията за международно гражданско въздухоплаване, както и Регламент (ЕС) № 965/2012 относно въздушната експлоатация. Изведено е, че водещ принцип в авиационната дейност е приоритетът на безопасността на полетите пред всички оперативни и търговски съображения, като авиационният оператор и командирът на въздухоплавателното средство носят задължение за непрекъсната оценка на риска, включително по отношение на метеорологичните условия и оперативната обстановка. СТЕ установява, че предмет на разглеждане е полет W6 4352 по маршрут Бергамо – София, изпълнен на 01.08.2025 г., при който е налице разлика между планирания и реалния час на кацане, възлизаща на закъснение над три часа. Посочено е, че полетът е част от последователна ротация на въздухоплавателно средство 9H-WNL, като предходният сектор W6 4351 по маршрут София – Бергамо е пряко свързан с възникналото закъснение. Вещото лице е извършило анализ на метеорологичните данни за летище Бергамо (LIME/BGY), включително METAR съобщения и информация от официалната аеронавигационна публикация на Италия (AIP Italia). Установено е, че на 01.08.2025 г. в района на летището е била налице нестабилна конвективна метеорологична обстановка, характеризираща се с гръмотевични бури, купесто-дъждовна облачност, валежи и намалена видимост, както и условия, благоприятстващи възникване на срязване на вятъра (wind shear). От заключението на назначената съдебно-техническа експертиза се установява, че причината за настъпилото закъснение е свързана с изпълнението на предходния полет W6 4351 по направление София – Бергамо. Последният е бил планиран с час на излитане от летище София 11:30 часа местно време, съответстващ на 08:30 часа UTC, и планиран час на кацане в Бергамо 12:35 часа местно време за Италия, съответстващ на 10:35 часа UTC. Самолетът е излетял от София в 11:44 часа местно време (08:44 UTC), но вместо да кацне в Бергамо съобразно разписанието, е бил отклонен към резервното летище Верона. От анализираните полетни данни се установява, че въздухоплавателното средство действително е достигнало района на Северна Италия и е започнало нормална фаза на снижение към района на Милано/Бергамо.

Разпечатката съдържа 30 от 59 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/5d9e54b5-9e0f-49d9-8a87-30834965a6c7