Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1085 от 19.02.2026, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Гражданско дело 4556/2023
Вид
Решение № 1085
Подписан
19.02.2026
Състав
Петър Веселинов Боснешки

Цитирани разпоредби

  • чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 300 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 36, ал. 2 · Закон за адвокатурата
  • чл.38 · Закон за адвокатурата
  • чл.38, ал.1 · Закон за адвокатурата
  • чл. 38, ал. 1, т. 2 · Закон за адвокатурата
  • чл.38, ал.2 · Закон за адвокатурата
  • чл. 12 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
  • чл. 4 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
  • чл. 21, ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.42,ал.1,т.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл.45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 51, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 53 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 380, ал. 1 · Кодекс за застраховането
  • чл.429, ал.1 · Кодекс за застраховането
  • чл.432 · Кодекс за застраховането
  • чл.432, ал.1 · Кодекс за застраховането
  • чл. 493, ал. 1, т. 5 · Кодекс за застраховането
  • чл. 499, ал. 7 · Кодекс за застраховането
  • чл.15 · Семеен кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 1085 гр. София, 19.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-18 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петър В. Боснешки при участието на секретаря Славка Кр. Димитрова като разгледа докладваното от Петър В. Боснешки Гражданско дело № 20231100104556 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по искова молба на Е. Н. М., с ЕГН:

********** и с постоянен адрес: гр. София, ул.“********, срещу „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК:

831830482, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Лозенец, бул. „Джеймс Ваучер“ № 87, представлявано от С.П. и К.К., с която е предявен иск с правно основание чл.432 КЗ, с който се иска осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 200 000,00 лева (двеста хиляди лева), представляваща застрахователно обезщетение за претърпените неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания в резултат на пътно - транспортно произшествие от 17.03.2020г., ведно със законната лихва от датата на поканата по чл. 380, ал.

1 от КЗ - 26.06.2020 г. до окончателното изплащане на сумата.

Ищецът твърди, че на 17.03.2020г., около 17:45 ч., в района на 2-ри километър на път 217, гр. Ботевград, при процесното ПТП загива Б.Е.М., ЕГН: **********, спътник в живота и фактически съпруг на ищцата. Починалият към датата на настъпване на смъртта е на възраст 33 години, в разцвета на своите сили и младост, в разгара на своя житейски път, преди да успее да дочака раждането на първородното си дете. Към датата на настъпилия инцидент Е.

М. и Б.М. съжителстват на семейни начала от две години. Два дни преди инцидента двамата разбират, че ще стават родители. Ищцата прави спонтанен аборт.

Всяка загуба на любим човек, особено внезапна и неочаквана и особено когато се касае за здрав, в разгара на неговите сили и младост човек, носи след себе си силен шок и негативни емоции. Смъртта на Б.М., обаче, за Е. М. се явява изключително тежко негативно събитие. Същата безвъзвратно се разделя с мечтата си да създаде семейство с мъжа на сърцето си, като завинаги губи и възможността да имат общо дете.

1

В законоустановения срок е постъпил отговор от ответника ЗД „Бул Инс” АД, с който се оспорва исковата претенция по основание и размер. Ответникът твърди, че претендираната сума е завишена и не отговаря на принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД.

Ответникът прави евентуално възражение за съпричиняване на вредата от страна на ищеца. Той е управлявал мотоциклет в противоречие с правилата установени в ЗДП и по рисков и опасен за него самия начин. При проявена дължима грижа е могъл да избегне процесното ПТП и последиците от него, но поради нехайство не е положил дължимата към собствения си живот грижа. При движение със съобразена скорост би могъл да предотврати ПТП при равни други условия. Като управлява МПС, за което не е имал право, тъй като не разполага с необходимите качества за това и е бил без СУМПС от съответната категория се е поставил в превишен риск. Б.М. извършва рискова, противоправна и опасна маневра, което е в пряка връзка с процесното ПТП.

Оспорва да е причинен деликт от страна на водача на л.а. „БМВ”, е рег. № ******** В. Р.. Оспорва същият да е действал противоправно и виновно в причинна връзка, с което да е настъпило процесното ПТП. ПТП се дължи изцяло на виновното и противоправно поведение на Б.М. като водач на мотоциклет .

Твърди евентуално съизвършителство от страна на В. С. Р. като водач на л.а. „БМВ” с рег. № ********, застрахован със застраховка „ГО на автомобилистите” в ЗД „Бул Инс” АД и Л.А. като водач на т.а. „Мерцедес” с рег. № ********, застрахован със застраховка „ГО на автомобилистите” в ЗК „Лев Инс” АД. При наличие на съизвършителство застрахователите по застраховка ГО на автомобилистите отговарят солидарно по реда на чл. 499, ал. 7 КЗ във връзка с чл. 53 ЗЗД, за вредите получени от трети лица, а в случая Е. М.. В тази връзка иска привличането в процеса на ЗК „Лев Инс” АД като застраховател по застраховка „ГО на автомобилистите” на Л.А., като водач на т.а. „Мерцедес” с рег. № ******** за причинени на трети лица вреди.

В своето становище третото лице-помагач - ЗК „ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК 121130788, оспорва претенцията като неоснователна. Оспорва сочения в исковата молба механизъм на ПТП. Смята, че Б.М. не е допринесъл за настъпването на инцидента. Смята, че вина за настъпването му има единствено водачът на застрахования при ответника автомобил, която била установена с влязла в сила присъда. Оспорва и останалите елементи, пораждащи отговорността на ответника – наличието на вреди в причинно следствена връзка с произшествието. Евентуално, смята, че търсеното обезщетение е прекомерно. Оспорва дължимостта и на лихва за забава. Затова моли съда да отхвърли иска.

След като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК, Софийски градски съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта:

Съдът намира, че така предявените искове са допустими и следва да се произнесе по 2 същество.

От представената по делото писмена застрахователна претенция на ищеца по чл. 380, ал. 1 от КЗ до ответното дружество от 26.06.2020 г. (л. 46-48) се установява, че ищцата е предявила претенция за изплащане на застрахователно обезщетение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Първоначално застрахователят е изискал влязъл в сила акт, доказващ виновността на водача, а впоследствие е отказал изплащането на обезщетение. Поради това съдът намира, че е спазена рекламационната процедура по чл.498, ал.3 вр. ал.1 КЗ, която е абсолютна процесуална предпоставка за предявяване на иск по чл.432, ал.1 КЗ от увреденото лице.

По основателността:

По делото не се спори, че за лек автомобил марка „БМВ“ модел „730Д“ , с рег. № ******** е налице валиден договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключен с ответното ЗД „БУЛ ИНС“ АД с покритие към деня на процесното ПТП.

Видно от влязлата в сила Присъда от 01.12.2023 г. по н.о.х.д. № 196/2023 г. на Софийски окръжен съд (л. 128 и следващите) подсъдимият В. Р. е признат за виновен в това, че на 17.03.2020 г., около 17:35 часа на автомагистрала „Тракия” при управляване на моторно превозно средство – лек автомобил „БМВ 730Д”, с рег. № ********, нарушил правилата за движение по ЗДвП, а именно чл. 21, ал.1 от Закона за движение по пътищата и чл.42,ал.1,т.2 от Закона за движение по пътищата, като при избиране на скоростта си на движение превишил пределно допустимата скорост за движение извън населено място 90км./ч., управлявайки лекият автомобил със скорост от 130км./ч., предприел маневра изпреварване на товарен автомобил седлови влекач м. „Мерцедес“, м.“ Акторс“, навлизайки в крайната лява лента на пътното платно, в момент, в който там се намирал мотоциклет м.“Кавазаки“, модел „Нинджа“ с ДК № ********, управляван от Б.Е.М, извършващ също маневра изпреварване на товарния автомобил м.“ Мерцедес“, без да се убеди, че има свободен път на разстояние достатъчно за изпреварване, при което настъпил сблъсък между управлявания от него лек автомобил, марка „БМВ“ и мотоциклет м.“ Кавазаки“, в резултат на което по непредпазливост е причинил смъртта на Б.Е.М.

Относно механизма на ПТП по делото е изслушано и заключение на САТЕ и е разпитан свидетелят В. Р.. В показанията си той е заявил, че се е движел в лявата лента на трилентовия път, когато в същата лента е навлязъл мотоциклетиста и така между тях е настъпил удар. Свидетелските показания на виновния водач следва да се ценят при условията на чл. 172 ГПК - с оглед всички други данни по делото. В случая показанията противоречат на приетото от наказателния съд за извършено от свидетеля деяние, за което той е осъден с влязла в сила присъда. С нея свидетелят е признат за виновен за това, че е нарушил чл.42,ал.1,т.2 от ЗДвП като навлизайки в крайната лява лента на пътното платно, в момент, в който там се намирал мотоциклет м.“Кавазаки“, без да се убеди, че има свободен път на разстояние достатъчно за изпреварване, е причинил процесното ПТП. С оглед на това съдът не кредитира показанията в тази им част.

3

На следващо място от заключението на САТЕ се установява, че произшествието е настъпило в зоната на пътен участък в района на гр. Ботевград, на път 11-17, км 2+000 в условията на ненамалена видимост (дневно време) през късна зима. Пътният участък е с асфалтово покритие, без неравности - към момента на огледа - „суха” и“здрава”.

От писмените доказателства и от САТЕ е видно, че пътният участък е извън населено място и не е означен като автомагистрала, поради което движението на превозни средства и скоростните им режими са ограничени съгласно законови разпоредби, налични в специалния закон (ЗДвП) и правилника за неговото прилагане.

По отношение на механизма на произшествието, заключението на вещото лице е основано на свидетелските показания на В. Р.. При така описания от свидетеля развой на събитията, вещото лице е дало заключение, че произшествието е било непредотвратимо дори и лекият автомобил да се е движел в рамките на ограничението. При посочения механизъм то е могло да се предотврати при движение на автомобила с 68 км/ч. В съдебно заседание вещото лице е посочило, че при описания механизъм произшествието е било непредотвратимо за водача на лекия автомобил.

Така описания в експертизата механизъм на ПТП не може да се приеме за установен по делото, тъй като се основава на показания на свидетеля, които съдът не кредитира. Освен това, ако този механизъм се приеме, ще се стигне до недопустимо противоречие между деянието, за което свидетелят е осъден и настоящото решение, тъй като В. Р. е признат за виновен именно за неправилно изпреварване : „навлизайки в крайната лява лента на пътното платно, в момент, в който там се намирал мотоциклет м.“Кавазаки“, без да се убеди, че има свободен път на разстояние достатъчно за изпреварване, при което настъпил сблъсък между управляваният от него лек автомобил, марка „БМВ“ и мотоциклет м. „Кавазаки“.

От показанията на разпитаните свидетели К.Д.Ч. и Б.С.Г.-П., се установява, че към момента на произшествието ищцата е била във фактическо съпружеско съжителство с починалия Б.М.. Те били в такова от около 2 години преди настъпването на инцидента. И двамата свидетели са заявили, че отношенията между починалия и ищцата са били сериозни.

Освен че са живеели заедно, те са планирали да създадат семейство и да се оженят.

От двете приети по делото съдебно-медицински експертизи и от разпитите на вещите лица се установява, че към момента на смъртта на Б.М. ищцата е била бременна. Същото тя е споделила и със свидетелите К.Д.Ч. и Б.С.Г.-П..

От двете СМЕ и от писмените доказателства (епикриза, болнични листове) се установява, че бременността на Е. М. е прекъсната със спонтанен аборт на 06.04.2020 г. В заключенията си и при разпита вещите лица са изразили становището си, че абортът е причинен от натрупания стрес поради загубата на човекът, с когото ищцата е живеела на съпружески начала. За да достигнат до този извод експертите взели предвид данните за интензивно негативно преживяване и продължително във времето психично страдание при ищцата, както и липсата на данни за другите възможни причини за спонтанен аборт.

По отношение на психичното състояние на ищцата, от СПЕ се установява, че 4 непосредствено след научаването за смъртта на партньора й, при Е. М. е било налице краткотрайно и интензивно негативно преживяване с характеристика на остра стресова реакция. Загубата на Б.М. е довела до продължително във времето психично страдание при ищцата. При нея е възникнало депресивно състояние с тежка и умерена степен на изразеност, характеризиращо се с преживелищни и вегетативни симптоми. В резултат на загубата на партньора й ищцата е имала интензивни и продължителни негативни преживявания, довели до дистрес и обусловили психотравмено състояние. Вещото лице е посочило, че се касае за интензивни емоции на скръб, чувство за невъзвратима загуба, разкъсване на социалната свързаност. В резултат на инцидента е променен поведенческият стереотип и общо ниво на социална активност за един продължителен период от време.