Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 22308 от 16.06.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 62328/2024
Вид
Определение № 22308
Подписан
16.06.2026
В сила
16.06.2026
Състав
АНГЕЛИНА КОЛЕВА БОЕВА

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 22308 гр. София, 16.06.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 60 СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: РАЙОНЕН СЪДИЯ като разгледа докладваното от РАЙОНЕН СЪДИЯ Гражданско дело № 20241110162328 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от „*************” ЕАД срещу С. Б. Ш. и Й. Б. Н., с която са предявени кумулативно обективно и субективно съединени искове, както следва: иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл.

149 и сл. ЗЕ за осъждане на ответницата С. Ш. да заплати на ищеца сумата в общ размер на 1000,41 лева – главница, от която сумата 996,49 лева, представляваща 1/2 част от стойността на доставена топлинна енергия през периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., и сумата 3,92 лева, представляваща 1/2 част от стойността на услугата дялово разпределение за периода от 01.10.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на дължимата сума; иск с правно основание чл.

86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответницата С. Ш. да заплати на ищеца сума в общ размер на 300,24 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 15.09.2022 г. до 02.10.2024 г.; иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ за осъждане на ответника Й. Н. да заплати на ищеца сумата в общ размер на 1000,41 лева – главница, от която сумата 996,49 лева, представляваща 1/2 част от стойността на доставена топлинна енергия през периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., и сумата 3,92 лева, представляваща 1/2 част от стойността на услугата дялово разпределение за периода от 01.10.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на дължимата сума; и иск с правно основание чл.

86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника Й. Н. да заплати на ищеца сума в общ размер на 300,24 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 15.09.2022 г. до 02.10.2024 г.

В исковата молба се твърди, че ответниците С. Б. Ш. и Й. Б. Н., като наследници на починалите наследодатели В. Г. Н. и Б. Й. Н., били клиенти на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, поради което за тях били приложими всички нормативни актове в областта на енергетиката. За процесния период били в сила Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „*************“ ЕАД на потребители в гр. София, приети с Решение по Протокол № 7 от 23.10.2014 г. на Съвета на директорите на 1

„*************“ ЕАД и одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от 11.08.2016 г. В чл. 33, ал. 1 от раздел ІХ на Общите условия от 2016 г. бил определен 45дневен срок за заплащане на месечните дължими суми за топлинна енергия, който започвал да тече след изтичане на периода, за който се отнасяли. Ответниците използвали доставената от ищеца топлинна енергия до следния топлоснабден имот, а именно: апартамент *****, находящ се в гр. ********************, с абонатен № ********* през периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., но не били заплатили цената на същата. Топлоснабденият имот се намирал в сграда в режим на етажна собственост, за която бил сключен договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с „**********“ ООД.

През отоплителния сезон ищцовото дружество начислявало прогнозни месечни вноски, а в края били изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дяловото разпределение, на база реален отчет на уредите за дялово разпределение. За имота, собственост на ответниците, били издадени изравнителни сметки, което означавало, че сумите за топлинна енергия за този имот били начислени по действителен разход на уредите за дялово разпределение, инсталирани на отоплителните тела в него. Въпреки настъпването на падежа задължението не било погасено. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да уважи изцяло предявените искове. Претендира направените по делото разноски.

Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответницата С. Б. Ш. за отговор, като в срока по чл. 131 ГПК не е постъпило становище по същата.

Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника Й. Б. Н. за отговор, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпило становище по същата чрез адв. Д-К..

Процесуалният представител възразява, че единствен собственик на топлоснабдения имот бил ответникът Й. Н., за което представя доказателства. Не оспорва предявените срещу него искове, като твърди, че след получаване на препис от исковата молба е заплатил в пълен размер процесните вземания. Ответницата С. Ш. нямала качеството клиент на топлинна енергия, тъй като не била нито собственик, нито вещен ползвател на процесното жилище.

Затова моли предявените срещу нея искове да бъдат отхвърлени като неоснователни.

В исковата молба е направено искане по чл. 219, ал. 1 ГПК за привличане на „**********“ ООД – фирмата, извършваща дялово разпределение на топлинна енергия за процесния имот, като трето лице-помагач. Съдът намира, че искането е своевременно направено, като за ищеца е налице правен интерес от привличане на посоченото дружество, доколкото евентуалното отхвърляне на предявените искове би довело до възможност за упражняване на регресно притезание от страна на ищеца. Поради изложеното съдът намира, че искането е основателно и следва да бъде уважено.

Ответникът Й. Б. Н. не оспорва наличието на валидно възникнали договорни отношения между него и ищеца за доставка на топлинна енергия до процесния имот през исковия период; качеството си на потребител на топлинна енергия през процесния период като собственик на топлоснабдения имот през същия период; количеството на реално доставената топлинна енергия, нейната цена и размера на претендираното вземане; настъпването на изискуемостта на предявеното вземане и размера на дължимата за 2 процесния период мораторна лихва, а ищецът признава, че на 03.09.2025 г. ответникът заплатил сумата в размер на 1425,31 евро за погасяване на процесните вземания.

Посочените обстоятелства не се оспорват от страните, поради което съдът намира, че не се нуждаят от доказване.

В тежест на ищеца е да докаже:

1. наличието на валидно възникнали договорни отношения между него и ответницата С. Б. Ш. за доставка на топлинна енергия до процесния имот през исковия период;

2. качеството потребител на топлинна енергия на ответницата С. Б. Ш. през процесния период, както и обстоятелството, че същата била собственик, респ. ползвател на топлоснабдения имот през същия период при твърдените в исковата молба квоти в съсобствеността;

3. всички факти, на които основава своите искания или възражения.

В тежест на ответника Й. Б. Н. е да докаже всички факти, на които основава своите искания или възражения, включително че е бил изключителен собственик на топлоснабдения имот през исковия период, както и че е погасил претендираните вземания в пълен размер.

По отношение на направените от страните доказателствени искания съдът намира, че следва да бъдат приети приложените към исковата молба и към отговора писмени доказателства. Неоснователни са доказателствените искания на ищеца за допускане на съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертизи с поставени в исковата молба задачи, както и за изискване от третото лице – помагач на посочените в исковата молба документи, доколкото обстоятелствата, които ще бъдат установявани с тях, не се оспорват от ответниците и са отделени от съда като ненуждаещи се от доказване.

Съдът, след като констатира, че предявените искове са редовни и допустими, и след осъществяване на процедурата по чл. 131 ГПК, на основание чл. 140, вр. чл. 146 ГПК, ОПРЕДЕЛИ:

КОНСТИТУИРА, на основание чл. 219, ал. 1 ГПК, „**********“ ООД, ЕИК ***************, със седалище и адрес на управление гр. ***************, бул.

******************, представлявано от управителя Н.Г.Ж., като трето лице-помагач на страната на ищеца „*************” ЕАД по предявените от него искове.

ПРИЕМА следния ПРОЕКТ НА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:

ПРЕДМЕТ на делото са кумулативно обективно и субективно съединени искове, както следва: иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ за осъждане на ответницата С. Ш. да заплати на ищеца сумата в общ размер на 1000,41 лева – главница, от която сумата 996,49 лева, представляваща 1/2 част от стойността на доставена топлинна енергия през периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., и сумата 3,92 лева, представляваща 1/2 част от стойността на услугата дялово разпределение за периода от 01.10.2021 г. до 3

30.04.2023 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на дължимата сума; иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответницата С. Ш. да заплати на ищеца сума в общ размер на 300,24 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 15.09.2022 г. до 02.10.2024 г.; иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ за осъждане на ответника Й. Н. да заплати на ищеца сумата в общ размер на 1000,41 лева – главница, от която сумата 996,49 лева, представляваща 1/2 част от стойността на доставена топлинна енергия през периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., и сумата 3,92 лева, представляваща 1/2 част от стойността на услугата дялово разпределение за периода от 01.10.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на дължимата сума; и иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника Й. Н. да заплати на ищеца сума в общ размер на 300,24 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 15.09.2022 г. до 02.10.2024 г.

ОТВЕТНИКЪТ Й. Б. Н. не оспорва наличието на валидно възникнали договорни отношения между него и ищеца за доставка на топлинна енергия до процесния имот през исковия период; качеството си на потребител на топлинна енергия през процесния период като собственик на топлоснабдения имот през същия период; количеството на реално доставената топлинна енергия, нейната цена и размера на претендираното вземане; настъпването на изискуемостта на предявеното вземане и размера на дължимата за процесния период мораторна лихва, А ИЩЕЦЪТ ПРИЗНАВА, че на 03.09.2025 г. ответникът заплатил сумата в размер на 1425,31 евро за погасяване на процесните вземания.

Посочените обстоятелства НЕ СЕ НУЖДАЯТ ОТ ДОКАЗВАНЕ.

В ТЕЖЕСТ НА ИЩЕЦА е да докаже:

1. наличието на валидно възникнали договорни отношения между него и ответницата С. Б. Ш. за доставка на топлинна енергия до процесния имот през исковия период;

2. качеството потребител на топлинна енергия на ответницата С. Б. Ш. през процесния период, както и обстоятелството, че същата била собственик, респ. ползвател на топлоснабдения имот през същия период при твърдените в исковата молба квоти в съсобствеността;

3. всички факти, на които основава своите искания или възражения.

В ТЕЖЕСТ НА ОТВЕТНИКА Й. Б. Н. е да докаже всички факти, на които основава своите искания или възражения, включително че е бил изключителен собственик на топлоснабдения имот през исковия период, както и че е погасил претендираните вземания в пълен размер.

ПРИЕМА приложените към исковата молба и към отговора писмени доказателства.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателствените искания на ищеца за допускане на съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертизи с поставените в исковата молба задачи, както и за изискване от третото лице – помагач на посочените в исковата молба документи.

4

НАСРОЧВА открито съдебно заседание за разглеждане на делото за 19.10.2026 г. от 14,30 часа, за когато да се призоват страните.

ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото определение, на ответника – и препис от молба на ищеца с вх. № 43515 от 11.02.2026 г., а на третото лице-помагач – и препис от исковата молба и приложенията към нея.

УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че най-късно в първото по делото открито съдебно заседание следва да вземат становище по проекта на доклад по делото и по дадените със същия указания.

УКАЗВА НА ИЩЕЦА, че най-късно в първото по делото открито съдебно заседание може да оспори истинността на представените с отговора на исковата молба писмени доказателства, както и да изрази становище и да посочи и представи доказателства във връзка с направените от ответника в отговора на исковата молба оспорвания и възражения.