Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1719 от 29.05.2024, Административен съд - Русе

Съд
Административен съд - Русе
Дело
Административно дело 220/2024
Вид
Решение № 1719
Подписан
29.05.2024
В сила
29.05.2024
Състав
Диана Калоянова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 1719

Русе, 29.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Русе - IV състав, в съдебно заседание на четиринадесети май две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

Съдия:

ДИАНА КАЛОЯНОВА

При секретар ГАЛИНА КУНЧЕВА като разгледа докладваното от съдия ДИАНА КАЛОЯНОВА административно дело № 20247200700220 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 197, ал. 3 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по жалба на К. Л. К., [ЕГН], с адрес гр. Русе, [улица]вх. 5, ет. 4, ап. 12 срещу Решение № 51/21.02.2024 г. на директора на ТД на НАП Варна, с което е потвърдено Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки (ПНПОМ) изх. № [рег. номер]-023-0000403/08.02.2024 г., издадено на основание чл. 121, ал. 1 от ДОПК от публичен изпълнител в ТД на НАП Варна, офис Русе. С посоченото постановление по отношение на жалбоподателя К. са наложени предварителни обезпечителни мерки запор върху вземания от трети лица и запор върху банкови сметки. Иска се от съда да отмени обжалваното решение и да отмени цитираното ПНПОМ. В съдебно заседание жалбоподателят лично и с процесуален представител адв. Т. П., САК, поддържат жалбата на основания, изложени в нея, ангажират писмени доказателства и претендират разноски Ответната страна – Териториален директор на ТД на НАП Варна, редовно уведомен, се представлява в процеса от главен юрисконсулт Р. М.- Б., която оспорва жалбата като неоснователна и недоказана, като иска от съда да отхвърли същата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Жалбата е депозирана чрез административния орган от надлежна страна и в съответствие със законовите изисквания за форма и реквизити, в срока по чл. 197, ал. 2 от ДОПК, поради което същата е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

От фактическа страна по делото се установява следното:

Със Заповед за възлагане на ревизия № Р-03001823006324-020-001/27.10.2023г., изменена със Заповед № Р-03001823006324-020-00/05.02.2024 г. е възложена ревизия на К. Л. К.. В хода на ревизията е постъпило Искане № Р- 03001823006324-039-001/06.02.2024 г. за предварително обезпечаване на задължения и съдържащо мотиви за налагане на предварителни обезпечителни мерки (ПОМ) от ръководителя на ревизията (главен инспектор по приходите в ТД на НАП Варна), отправено до Дирекция „Събиране“, ТД на НАП Варна. Като мотив за искането е посочено, че е установено несъответствие между получените доходи и направените разходи от ревизираното лице К.. Посочено е още, че за изразходените парични средства през ревизираните години не са представени доказателства относно източника на паричните постъпления. Не е установен произхода на съответните суми, които по своята същност реализирани доходи, недекларирани по установения ред. Тези суми включват и доходи по смисъла на чл. 10, ал. 1, т. 6 във връзка с чл. 12 и чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ, от които произтичат задължения за данък върху общата годишна данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ.

Във връзка с постъпилото искане, на основание чл. 121, ал. 1 от ДОПК, главен публичен изпълнител при ТД на НАП Варна, офис Русе е издал ПНПОМ изх. № [рег. номер]-023-0000403/08.02.2024 г. С постановлението в тежест на К. са наложени следните обезпечителни мерки:

1. Запор върху вземане от трето задължено лице - работодател „Л. 2005“ ЕООД, ЕИК *********; с адрес по чл. 8 от ДОПК гр. Русе, [улица], вх. Д, ет. 4, представлявано от Л. К., за сумата от 1 550,39 лева.

2. Запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, депозити, както и вложени вещи в трезори, включително съдържанието на касети и суми, предоставени за доверително управление или върху налични и постъпващи суми по платежни сметки, открити при доставчик на платежни услуги в следните банки:

2.1. ТБ/доставчик на платежни услуги Банка ДСК АД за сумата от 31 550,39 лева.

2.2. ТБ/доставчик на платежни услуги Юробанк България АД за сумата от 31 550,39 лева.

В постановлението изрично е посочено, че запора следва да се счита за наложен до размера на дълга. На К. е указана възможността да обжалва постановлението в 7-дневен срок от връчването му пред териториалния директор на ТД на НАП Варна.

В административната преписка са представени изготвените запорни съобщения на основание чл. 202, ал. 2 от ДОПК съответно до „Л. 2005“ ЕООД; до Банка ДСК АД и до Юробанк България АД, както и данни за тяхното връчване и получени отговори. Приложени са и съответните отговори на юридическите лица, до които са били изпратени съобщенията.

Процесното ПНПОМ е връчено на К. по електронен път на 08.02.2024 г. (л. 24).

Издаденото ПНПОМ е обжалвано от К. по административен ред с жалба с вх. № 3562/15.02.2024 г. (по деловодния регистър на ТД на НАП Варна, офис Русе) в законоустановения срок пред директора на ТД на НАП Варна. В жалбата се сочи, че не са налице правни фактически обстоятелства за издаването на същото, като се твърди, че се постига свръхобезпеченост. Сочи се, че с така наложените ПОМ се оказва натиск върху физическо лице, редовен данъкоплатец и се осъществява административна репресия. Въведено е възражение за липса на обезпечителна нужда и неправилна преценка на органите по приходите, че ще бъдат извършени сделки и разпоредителни действия с имуществото на К.. Не са съобразени следните факти: К. оказва пълно сътрудничество в хода на ревизията; той доброволно е предоставил достъп до банковите си сметки; не е установен дефицит на средства; той е управител и съдружник в друго дружество, от което също получава средства; искането за налагане на ПОМ не е мотивирано; запорираните активи сериозно възпрепятстват дейността на лицето; не е избрана най-целесъобразната обезпечителна мярка; няма риск от събиране на вземанията; няма влязло в сила осъдително решение и издадени изпълнителни листове срещу К.; не са образувани изпълнителни дела срещу него; няма просрочени кредити; дружеството, което К. управлява не е в ликвидация и не е в несъстоятелност; К. се осигурява на максимален осигурителен праг. Релевира се оплакване, че е налице съществено нарушение на процесуалните правила, довело до неправилно приложение на материалния закон. Според жалбоподателя „Обстоятелството, че решаващият органи и публичният изпълнител действат при условията на оперативна самостоятелност в никакъв случай не означава, че правото им на преценка не следва да бъде подчинено на основните принципи на административния и данъчен процес.“. Разгледана е същността на обезпечителната мярка, прилагането на принципа на съразмерност, което според К. в настоящия случай не е направено; факторите, които следва да бъдат отчетени при избора на съответната мярка. Поискано е решаващия административен орган да отмени обжалваното постановление.

Във връзка с жалбата, с която е сезиран, директорът на ТД на НАП Варна е постановил Решение № 51/21.02.2024 г., с което е потвърдил изцяло обжалваното ПНПОМ. В мотивната част на решението са разгледани подробно всички възражения на жалбоподателя и е направен извод за тяхната неоснователност. Решението е връчено електронно на 21.02.2024 г.

Недоволен от така постановеното решение, К. обжалва същото в настоящото съдебно производство с доводи за незаконосъобразност и неправилност, като издадено в нарушение на закона. Жалбата, с която е сезиран съда, е напълно идентична с тази, с която е бил сезиран решаващият орган – директора на ТД на НАП Варна, като многократно са повтаряни едни и същи възражения в различен вариант на изписване.

В проведеното по делото съдебно заседание жалбоподателят представи като доказателства служебни бележки за облагаеми доходи, за всяка от календарните години в периода 2010 г. – 2023 г. от работодател „Л. 2005“ ООД и за периода 2020 г. – 2024 г. от работодател „М. мес“ ООД. Представен беше и Ревизионен доклад № Р-030011823006324-092-01/19.04.2024 г., с който е направено предложение за установяване на задължения по ЗДДФЛ в тежест на К. в размер на 22 478,63 лева. Също така е представено писмено възражение от К. с вх. № 9840/07.05.2024 г.. срещу посочения ревизионен доклад.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в производството пред настоящата инстанция, при съобразяване на разпоредбата на чл. 197, ал. 2 от ДОПК е решението на директора на ТД на НАП Варна. Трябва да се посочи, че по аргумент от нормата на чл. 197, ал. 3 от ДОПК съдът извършва преценка и на законосъобразността на ПНПОМ.

Процесните актове – ПНПОМ и обжалваното решение са издадени от компетентни органи. Съгласно чл. 167, ал. 1 във връзка с чл. 195, ал. 3 от ДОПК компетентността за издаване на ПНПОМ принадлежи на публичния изпълнител. Обжалваното решение, като резултат от разглеждането на жалбата на К. по административен ред, също е издадено от компетентен орган – съгласно чл. 197, ал. 1 това е директора на компетентната териториална дирекция на НАП, в случая ТД на НАП Варна.

От възраженията в жалбата може да се направи извод, че жалбоподателят сочи нарушение на формата, изразяващо се в липса на фактически и правни основания за издаване на постановлението, т.е. липса на мотиви. Съдът счита, че в постановлението ясно и точно са изложени както фактическите основания, обуславящи налагането на ПОМ, така и свързаните с тях правни основания. Изрично следва да се посочи, че по отношение на възраженията за мотивите на постановлението в жалбата се установяват вътрешни противоречия – тези възражения варират в интервала от изцяло липса на мотиви, през наличието на такива, но недостатъчни по количество и до признанието, че такива съществуват, но са неоснователни и не отразяват правилно действителната ситуация. Представените от съда разсъждения са относими и за решението на директора на ТД на НАП Варна. Съдът приема, че не са налице нарушения във формата на разглежданите актове, тъй като то отговаря на изискванията на чл. 196, ал. 1 от ДОПК, а решението е мотивирано съгласно чл. 97, ал. 1 от ДОПК.

В жалбата (стр. 9, предпоследен абзац) бланкетно се сочи, че са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, без това твърдение да е подкрепено с доказателства. Независимо от безразборно изложените възражения, може да се направи извод, че единственото конкретно нарушение, което се сочи в тази връзка, е следното: „В настоящия случай нито органът, наложил обезпечителната мярка, нито по-горестоящият административен орган, е събрал по реда на чл. 35 и чл. 36, ал. 1 от АПК доказателства, относими към преценката за наличие на обезпечителна нужда.“. Съдът счита, че за органа по приходите не съществува задължение да се съобрази с други фактори извън имущественото състояние на ревизираното лице, тъй като тези други фактори не може да послужат за обезпечаване на предполагаемото вземане. Посочени са в искането за налагане на ПОМ, а впоследствие и в постановлението причините за необходимост от обезпечаване – установено е несъответствие между получените доходи и направените разходи от ревизираното лице К., като не са представени доказателства относно източника на паричните постъпления за изразходените парични средства през ревизираните години. Към искането са представени данни за имущественото състояние на К.. В този смисъл при издаване на ПНПОМ не се установяват нарушения на административнопроизводствените правила. Спазени са правилата и за постановяване на решението от директора на ТД на НАП Варна, като принципно жалбоподателят не въвежда възражения в тази насока.

Съгласно чл. 121, ал. 2 от ДОПК Предварителните обезпечителни мерки се налагат по реда на чл. 195 с постановление на публичния изпълнител и се обжалват по реда на чл. 197.

Обезпечителните мерки имат привременен характер (чл. 121, ал. 4 и ал. 5 от ДОПК), като предназначението им е да гарантират събирането на публичните вземания в хода на ревизионното производство. Целта е да се предотврати извършването на сделки и действия с имуществото на длъжника, които биха попречили на събирането на задълженията за данъци, които евентуално ще бъдат установени с ревизионен акт. Ако при приключване на ревизионното производство с ревизионен акт бъдат установени публични задължения в очаквания размер, публичният изпълнител пристъпва към продължаване действието на наложените мерки съгласно възможността, предвидена в разпоредбата на чл. 121, ал. 6 от ДОПК Действието на наложените предварителни обезпечителни мерки се продължава с обезпечителните мерки от същия вид и върху същото имущество, наложени в едномесечен срок от издаването на ревизионния акт, когато актът е издаден в 4-месечния срок по ал. 4 или в срока, определен от съда по реда на ал. 5.