Решение № 59 от 15.02.2023, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 59 гр. Стара Загора, 15.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА в публично заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: РУМЯНА АТ. ТАНЕВА при участието на секретаря Антонина Д. Динева Н.а като разгледа докладваното от РУМЯНА АТ. ТАНЕВА Търговско дело № 20215500901214 по описа за 2021 година

Предявени са искове с правно основание чл.432, ал. 1 във вр. с чл. 45 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че в резултат на настъпило на дата 22.07.2020 г. ПТП е причинена смъртта на Д.А.А. - баща на ищците Ф. Д. А. и Ф. Д. А..

Излага се следната фактическа обстановка: На 22.07.2020 г. около 19:15 ч., в гр. С., по път *, км * + *, в посока магазина „Ж.“, се движел л.а. „***“ с рег. № *, управляван от водача М. Х. М., който поради движение с несъобразена скорост и неспазване на дистанция, застига и удря движещия се пред него в същата посока велосипедист Д.А.А.. Вследствие настъпилото ПТП, велосипедистът Асенов получил много тежки травми, несъвместими с живота, от които е починал.

Съставен е Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 18/22.07.2020 г. от РУ на МВР - С.. По случая е образувано наказателно производство - ДП № 284/20 г. по описа на РУ - С., пр.пр.

№ 1287/2020 г. по описа на ОП *, което към настоящия момент не е приключило е краен акт.

За увреждащия л.а. „***“ с рег. № *, управляван от водача М. Х. М. има сключена с ответника застраховка “Гражданска отговорност”, обективирана в полица № BG/06/119003443737, със срок на валидност от 20.12.2019 г. до 19.12.2020г.

В изпълнение на разпоредбата на чл. 380 от КЗ, ищците Ф. и Ф. Д.А. предявили претенция за изплащане на застрахователно обезщетение пред 1

,***“ АД, получена от застрахователя на 09.11.2020 г. и представили всички документи, с които разполагали. Образувана е преписка по щета № 43072952000159. Твърди се, че към настоящия момент застрахователно обезщетение не е изплатено.

Посочва се, че починалият Д.А.А. бил на 64 години, бил деен и работлив човек, в добро здравословно състояние. Бил е активен, работоспособен, винаги се е занимавал с нещо. Д. е бил опора за дъщерите си, грижил се е всеотдайно за тях и винаги им е помагал, когато са били в нужда.

Ф. и Ф. изживявали изключително тежко загубата на своя баща.

Неочакваната смърт била съкрушителна за тях и предизвикала душевни страдания. Отношенията между баща и дъщери са били изпълнени с чувство на много обич, уважение, силна привързаност и подкрепа. Били са сплотено и задружно семейство, непрекъснато се търсели и имали нужда един от друг.

Предвид изложеното е направено искане да бъде постановено решение, с което ответникът „***“ АД да бъде осъден да заплати на Ф. Д. А. и Ф. Д. А. обезщетение в размер на по 100 000 лв. - частични искове от по 200 000 лв. за причинените им неимуществени вреди, изразяващи се в претърпяно страдание вследствие смъртта на техния баща Д.А.А., настъпила при ПТП на дата 22.07.2020 г.

Претендира се законна лихва върху всяка една от сумите от 29.07.2020 г. - датата на която изтича срока по чл.429, ал.З от КЗ, вр. с чл.430, ал.1 от КЗ до окончателното изплащане на сумите.

Направено е искане за присъждане на направените по делото разноски и адвокатски хонорар на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА с ДДС, като исковата молба да се счита за списък на разноски.

В законния срок, от ответника е подаден отговор на исковата молба, с който заявява, че намира предявените искове за допустими, но неоснователни по основание и размер.

Оспорва се активната процесуална легитимация на Ф. Д. А.. Посочва се, че по делото не са ангажирани доказателства аз установяването и.

Оспорват се всички фактически твърдения на ищците в исковата молба, с изключение твърдението за наличие на валиден към датата на процесното ПТП на договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, сключен в „***“ ЕАД за л.а. “***“ с pen № *.

Оспорват се твърденията в исковата молба, че ПТП е причинено от действията на водача на л.а. “***“ с pen № *. Твърди се, че в процесния случай, водачът на л.а. “***“ не е осъществил противоправно деяние, което да е в причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат.

Оспорва се твърдението на ищците, че причина за пътнотранспортното произшествие е нарушение на правилата за движение по пътищата от водача на л.а. “***“ с peг № * М. Х. М..

Твърди се, че в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП и 2 вредоносните последици от него са единствено действията на велосипедиста Д.А.А., който е нарушил правилата за движение по пътищата. Твърди се, че ако велосипедистът беше съобразил поведението си с правилата за движение по пътищата, то ПТП, довело до смъртта му, нямаше да настъпи.

Предвид това се оспорва наличието на виновно и противоправно поведение, осъществено от страна на водача на л.а. “***“ с peг. №. X0596 ВХ, както и наличието на пряка причинно-следствената връзка между механизма на настъпване на ПТП и получените от пострадалия телесни увреждания, довели до смъртта му. Оспорва се описания в исковата молба механизъм на ПТП и обстоятелствата, при които е настъпило. Посочва се, че липсват доказателства за твърдението на ищеца, че ПТП е настъпило по вина на застрахования в ответното дружеството водач. Посочва се, че единственият документ, представен по делото във връзка с настъпилото ПТП е констативен протокол, от който не може да се установи твърдението на ищците за нарушение на правилата за движение по пътищата от страна на водача на застрахования в „***“ ЕАД автомобил.

На база изложеното и с оглед на това, че отговорността на застрахователя е функционално обусловена от отговорността на застрахования водач, ответникът счита, че липсва основание за ангажиране пряката отговорност на „***" ЕАД по силата на задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите в претендирания размер, вид и характер на вредите.

При условие на евентуалност, в случай, че по делото бъдат установени предпоставките за ангажиране на деликтната отговорност на водача на лекия автомобил, респективно договорната отговорност на застрахователя, се твърди, че велосипедистът има изключителен принос за настъпилото ПТП и последиците от него. В този смисъл се прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на Д.А.А., който не се е движил възможно най-вдясно до дясната граница на платното за движение, управлявал е велосипеда без предпазна каска и без светлоотразителна жилетка, без каквато и да била сигнализация на велосипеда, с което поведение е нарушил редица правила за движение по пътищата, в резултат на което е станал причина за настъпване на ПТП. Водачът на велосипеда нарушил правилата за движение, регламентирани в разпоредбите на чл. 79 и чл. 80 от Закона за движение по пътищата. Твърди се, че велосипедистът е управлявал велосипед, който не имал устройство за излъчване на бяла или жълта добре различима светлина отпред и устройство за излъчване на червена светлина отзад; бели или жълти светлоотразители или светлоотразяващи елементи отстрани на колелата на велосипедите, както и механичен или електронен звънец, с което поведение е допринесъл за настъпване на ПТП и неблагоприятните последици от него.

Поддържа се, че водачът на велосипеда го е управлявал без светлоотразителна жилетка, както и, че не е се е движил възможно най-близо до дясната граница на платното за движение, като по този начин е нарушил правилата за движение по пътищата в чл. 80 от ЗДвП.

3

С поведението си пострадалият съществено допринесъл за настъпване на ПТП и вредоносните последици за него. Твърди се, че субективните действия на велосипедиста с органите за управление на велосипеда са довели до настъпване на ПТП и фаталните последици.

На следващо място, се оспорва наличието на пряка причинноследствена връзка между телесните увреждания, довели до смъртта на велосипедиста и ПТП. Твърди се, че ако велосипедистът беше с поставена предпазна каска, то същият нямаше да получи телесните увреждания, довели до смъртта му.

Оспорва се силата и интензитета на търпените от ищците болки и страдания, свързани със смъртта на техния наследодател. Твърди се, че починалият не е живеел в едно домакинство с ищците, същият имал още пет деца, друга жена и друго семейство, поради което се оспорват изложените в исковата молба твърдения за близки отношения, взаимна обич и подкрепа, грижи от страна на бащата за неговите дъщери - ищци по настоящото дело.

Счита се, че следва да се вземе предвид и обстоятелството, че ищците са на такава възраст, на която се предполага, че са създали свои семейства и живеят в отделни домакинства.

Оспорват предявените искове и по размер.

Счита се, че претендираната от ищците сума за претърпените от тях неимуществени вреди, в размер на 100 000 лева, частичен иск от 200 000 лв. е завишена, с оглед обществените критерии за справедливост (чл. 52 от Закона за задълженията и договорите),.

Оспорва се и претенцията за законна лихва. Посочва се, че неоснователността на главния иск обуславя неоснователност и на претенцията за законна лихва от посочената дата. Ответникът счита, че не дължи лихва от дата 29.07.2020 г., а от датата, следваща изтичането на тримесечния срок от датата на предявяване на доброволната претенция пред застрахователя - в случая претенцията е предявена пред застрахователя на 09.11.2020 г.

Предвид гореизложеното, е направено искане да бъде постановено решение, с което да бъдат отхвърлени предявените искове изцяло като неоснователни и недоказани ведно с всички законови последици.

В условие на евентуалност, ако съдът приеме исковете за основателни, моли при определяне на справедливо застрахователно обезщетение да се отчетете съществения принос на пострадалия за настъпване на ПТП и вредоносните последици от същото.

Направено е искане за присъждане на стоР.те по делото разноски, вкл. и юрисконсултско възнаграждение.

С допълнителната искова молба, ищците поддържат изцяло подадената искова молба, като дават становище по възраженията на ответника, направени с отговора на исковата молба.

С оглед заявеното от ответното дружество, че не оспорва наличието на 4 валидно застрахователно правоотношение, респ. наличието на валидна застрахователна полица „Гражданска отговорност“ за увреждащия лек автомобил, на основание чл.14б, ал.1, т.4 от ГПК, е направено искане това обстоятелство да бъде обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване.

Оспорват се всички възражения на ответното дружество като незаконосъобразни, неоснователни и недоказани.

Във връзка с оспорването на активната процесуална легитимация на Ф.

А. се посочва, че същата е дъщеря на починалия и е сред кръга от лица, посочени в Тълкувателно решение №1/2016г. на ОСНГТК на ВКС, имащи право да получат обезщетение за смъртта на близък. Видно от представеното към ИМ удостовеР.е за родствени връзки на името на другата ищца, Ф. А. е нейна еднокръвна сестра, което означава, че двете имат общ баща.

Заявява се, че оспорването на ответника вината на водача на л.а. М. М. за настъпване на ПТП и противоправността на извършеното от него деяние е неоснователно. Посочва се, че в гражданското право за да се приеме, че има вина по см. на чл.45 от ЗЗД, не се изисква същата да е установена с влязла в сила присъда по наказателно дело. Презумпцията за вина, въведена в гражданското право се посочва, че има за цел ефективната и бърза защита на пострадалите. Дори наказателното производство да не приключи с влязла в сила присъда, респ. решение, в гражданското производство може да не се обори установената презумпция за вина. Присъдата има действие само относно конкретни текстове по ЗДвП, във връзка с чл.343 от НК и те могат да са различни от нарушенията на правилата за движение, установени от гражданския съд. В тази вр. следва да се има предвид Решение №25/17.03.2010 г. по т.д.№ 211/2009 г., II ТО на ВКС.

По отношение на механизма на ПТП, се посочва, че той не е част от фактическият състав на непозволеното увреждане и като такъв не подлежи на доказване в настоящето производство. Предвид и факта, че вината се предполага до доказване на противното, арг. от чл.45 от ЗЗД, се счита, че не е в тежест на ищците да доказват обстоятелства от механизма.