Решение № 260105 от 19.03.2021, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 19.03.2021 г. Град Пазарджик

В И

М Е Т О Н А Н А

Р О Д А

РАЙОНЕН СЪД -

Пазарджик, ХІІ-ти граждански състав

На деветнадесети февруари, две хиляди двадесет и първа година В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ХРИСТО ГЕОРГИЕВ

СЕКРЕТАР: Стоянка Миладинова

Като разгледа докладваното от Районен съдия

Георгиев

Гражданско дело №1906 по описа за 2020 година.

Предявен е иск с правно основание чл. 422 от ГПК във вр. с чл.

415 ГПК от ищеца „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД, ЕИК-*********, със седалище и адрес на управление - гр. София, бул. „Панайот Волов“№29, етаж 3, представлявано от И. Ц. К.и Я. Б.

Я.- в качеството им на управители, срещу А.Ж.К., ЕГН-********** ***.

В подадената искова молба се твърди, че ищецът е подал Заявление по чл. 410 ГПК, въз основа на което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение. Същата е връчена на А.Ж.К. при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, в резултат на което и съгласно чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, за „Агенция за контрол на просрочени задължения" ЕООД възниква правен интерес от завеждане на установителен иск за вземанията на дружеството срещу него.

Твърди се, че обстоятелството, въз основа на което е издадена заповед за изпълнение е подписан Договор за паричен заем № 5349418 от 10 април 2017 г. между „Вива Кредит" ООД като Заемодател и А.Ж.К. като Заемател, сключен при спазване на разпоредбите на Закона за потребителския кредит. С подписването на договора за паричен заем, Заемателят удостоверява, че е получил Стандартен европейски формуляр, посочващ индивидуалните условия по паричния заем. Основанието, на което Заявлението и настоящата искова молба се подават от името на ищеца е сключен Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 01.12.2016 г. на основание чл. 99 от ЗЗД и Приложение № 1 към него от 01 април 2019 г. г. между „Вива Кредит" ООД, ЕИК ********* и „Агенция за контрол на просрочени задължения" ЕООД, ЕИК *********, по силата на който вземането е прехвърлено в полза на „Агенция за контрол на просрочени задължения" ЕООД изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности.

Твърди се, че съгласно сключения договор за заем, Заемодателят се е задължил да предостави на ответника сума в размер на 1200 лева, под формата на паричен заем, който се усвоява в търговски обект от клоновата мрежа на „ИЗИПЕЙ" АД. С подписването на договора, А.Ж.К. удостоверява, че е получил от Заемодателя заемната сума от 1200 лева, като договорът има силата на разписка за предадена, съответно получена сума. Заемателят се е задължил да ползва и върне заемната сума, съгласно условията на сключения договор, като заплати сума в размер на 1854.18 лева, ведно с договорната лихва на 18 двуседмични погасителни вноски, всяка в размер на 103,01 лв. (включваща първоначална главница и договорна лихва и такса за експресно разглеждане). Твърди се, че по договора за паричен заем, А.Ж.К. е извършвал плащания в общ размер на 1319.00 лв. , като дължимата главница е в размер на 707.42 лв. За ползването на предоставената заемна сума по сключения Договор за паричен заем № 5349418 от 10 април 2017 г. между страните, ответникът дължи договорна лихва, в размер посочен в договора. Сочи се, че разпоредбите на договора предвиждат и че Заемателят заявява доброволно да се ползва от допълнителната услуга по експресно разглеждане, на документи за одобрение на паричен заем, предоставена от Заемодателя. Ответникът дължи такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем в размер на 234.90 лева.

Сочи се, че съгласно клаузите на договора, Заемателят се е задължил в 3-дневен срок от подписване на договора за заем да предостави на Заемодателя обезпечение на задълженията му по договора.Поради неизпълнение на цитираните задължения от страна на Заемателя, съгласно уговореното от страните, на същия е начислена неустойка за неизпълнение в размер на 245.98 лева. / претентидараната неустойка представлява такава за неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на обезпечение

Сочи се, че разпоредбите на договора предвиждат, че кредитополучателят се е запознал с Тарифа на „Вива кредит“ ООД, която е актуална към датата на сключване на договора и се намира, както във всеки търговски обект от клоновата мрежа и партньорска мрежа на Заемодателя, така и на интернет страницата - www.vivacredit.bg. Твърди се, че ответникът е трябвало да изплати целия заем на 18.12.2017 г. - последната падежна дата, като от тогава до подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист, както и на настоящата искова молба, сроковете по всички падежи на тези остатъчни вноски са отдавна изтекли, а ответникът по делото продължавал виновно да не изпълнява задълженията си, поради което същият дължи и обезщетение за забава /мораторна лихва/ върху непогасената главница, в размер на 25.71 лева от 19.12.2017 г. - датата, следваща деня на последната погасителна вноска на паричния заем до датата на подаване на заявлението - 30 август 2019 г. г., ведно със законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане на дължимите суми.

Моли се съдът да постанови решение, с което да признае за установено, че „Агенция за контрол на просрочени задължения" ЕООД има следните вземания срещу А.Ж.К.: 707.42 лв. - главница; 61.68 лева за периода от 24.04.2017 г. до 18.12.2017 г. г.; 245.98 лв. - неустойка, 234.9 лв. - такса за експресно разглеждане на документите; 25.71 лв. - лихва за забава /мораторна лихва/ върху непогасената главница, от 19.12.2017 г. датата, следваща деня на последната погасителна вноска на паричния заем до датата на подаване на заявлението – 30.08.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане на дължимите суми. Претендират се направените съдебни разноски и възнаграждение за процесуално представителство на основание чл.78 ал. 8 от ГПК в общ размер на 350,00 лв., от които - 50,00 лв. по чл. 13 т.2 от НЗПП за подготовка на документи за завеждане на дело и 300,00 лв. по чл. 25 от НЗПП. Сочат се доказателства. Правят се доказателствени искания.

С допълнителна молба вх. № 260483/02.09.2020 г. на основание чл.232 ГПК ищцовото дружество оттегля претендирания иск за законна лихва за периода 19.12.2017 г. до 30.08.2019 г. в размер на 25,71 лв. С Определение № 260083/09.09.2020 г. съдът на основание чл. 232 от ГПК е прекратил частично производството настоящото дело, поради оттегляне от ищеца „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД, на предявения от него срещу ответника А.Ж.К., установителен иск по чл.415 ГПК, в частта по отношение на иска за установяване наличие на задължение на ответника към ищеца за заплащане на сумата от 25.71 лв., представляваща законна лихва за периода от 19.12.2017г. до 30.08.2019г., което задължение е установено в Заповед №2022/12.09.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №3591/2019г. по описа на РС-Пазарджик. Обезсилил е частично издадената Заповед №2022/12.09.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№3591/2019г. по описа на РС-Пазарджик, в частта и по отношение на задължението за заплащане на сумата от 25.71 лв., представляваща законна лихва за периода от 19.12.2017г. до 30.08.2019г.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника чрез назначения му от съда особен представител, с който оспорва изцяло така предявения от ищеца иск като напълно неоснователен и недоказан. Оспорва иска както по основание,така и по размер, оспорва и дължимостта на сумите.

Твърди, че искът по същество е допустим, но неоснователен. От приложените към исковата молба писмени доказателства е видно ,че след сключване на „Вивакредит"ООД договор за паричен заем Вивакредит План" №5349418/10.04.2017г.вземането по него е било цедирано на 01.12.2016г., на ищцовото дружество „Агенция за контрол на просрочени задължения" ЕООД.

В отговора на исковата молба, особеният представител на ответника счита, че е налице недостатък относно уведомяването на длъжника - ответник за извършената цесия.

Съгласно сключения договор за цесия от 01.12.2016 г., между „Вива Кредит" ООД като цедент и „Агенция за контрол на просрочени задължения, ООД, като цесионер, са прехвърлени непогасените на датата на падежа вземания на цедента и в частност и това на А.К. чийто общ размер е 1249,98 лв., който оспорва. Сочи, че съгласно разпоредбата на чл. 99, ал.3 от ЗЗД, предишният кредитор е длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето и да предаде на новия кредитор намиращите се у него документи, които установяват вземането, както и да му потвърди писмено станалото прехвърляне. Счита, че съобщаването за направената цесия на длъжника и ответник А.К. до настоящият момент не е извършено, тъй като, както в заповедното производство, така и в исковото същия е призоваван и уведомяван по реда на чл. 47, ал.5 от ГПК, чрез залепване на уведомление. Следователно към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение от ищеца „Агенция за контрол на просрочени задължения" ООД, а именно 30.08.2019 г. за него не е било налице изискуемо вземане, поради ненадлежно и своевременно уведомяване на длъжника за цесията.

Алтернативно, ако съдът приеме, че ответникът А.К. е носител на вземането, е уведомен редовно за извършената цесия и ищецът е материално правно легитимиран да претендира всички вземания въз основа на процесния договор за кредит, прави възражение за недействителност на договора за паричен заем, като противоречащ на разпоредбата на чл. 19, ал.2 от ЗПК. Същата гласи „Общите условия са неразделна част от договора за потребителски кредит и всяка страница се подписва от страните по договора“. В случая не са налице общи условия към договора за паричен заем, та да бъдат подписани от А.К., като заемател-длъжник.

Сочи, че с исковата молба се претендира главница в размер на 707,42 лева. Ищецът, освен с приложен договор за паричен заем, по никакъв друг начин не е доказва дължимостта на вземането, остатъка от неговото плащане, погасените вноски и т.н., все важни за разрешаване на спора обстоятелства.

Счита, че уговорената възнаградителна лихва противоречи на добрите нрави, след преценка на конкретните данни - срока на договора, размерът на кредита, размера на възнаградителната лихва спрямо размера на кредита .

Счита, че предвидената в договора клауза за неустойка за неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на обезпечение, противоречи на добрите нрави: Твърди се, че в случая страните са уговорили клауза за задължаване на заемополучателя да осигури надлежно обезпечение на кредитора в тридневен срок от сключването на договора, като при неизпълнение са предвидели неустойка във фиксиран размер от 469,80лв. Така предвидената клауза за неустойка поради неизпълнение на договорно задължение за представяне на обезпечение противоречи на чл. 21, ал. 1 ЗПК.

Моли се съдът да постанови решение, с което отхвърли предявения иск за приемане за установено по отношение на ответника А.К., че съществува вземане в полза на ищеца „Агенция за контрол на просрочени задължения" ЕООД, представлявано от И. К. и Я. Я., като управители с обща цена на иска след частичното прекратяване в размер на 1249,98лв. за сключен от него на 10.04.2017г. с „Вивакредит"ООД договор за паричен заем,за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№3591 по описа за 2019г. на Районен съд Пазарджик ,като неоснователен и недоказан.

Районният съд, като се запозна с твърденията и исканията, изложени в молбата и доразвити в хода на производството,като обсъди и анализира събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, при съблюдаване на разпоредбата на чл.235 ал.2 от ГПК, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Видно от приложеният по делото заверен препис от Договор за паричен заем №5349418 от 10.04.2017г., на посочената дата, между

„Вива Кредит" ООД (заемодател), от една страна и А.Ж.К., ЕГН-********** (заемател) от друга, е подписан Договор за паричен заем „Вивакредит ПЛАН“ №5349418 от 10.04.2017г. за отпускане на паричен заем в размер на 1200.00лв. Заемателят се е задължил да погаси усвоения кредит чрез 18 двуседмични погасителни вноски, всяка от които в размер на 103.01 лв., като първата вноска следвало да бъде направена в срок до 24.04.2017 г., а последната - в срок до 18.12.2017 г. Общата дължима сума, която следвало да бъде върната по сметка на заемодателя в края на периода,с включена такса за експресно разглеждане, била в размер на 1854.18 лв., при фиксиран годишен лихвен процент по заема – 40.30% и годишен процент на разходите на заема – 49.33%. Сумата, предмет на горепосочения договор, е била изплатена от заемодателя, с което „Вива Кредит" ООД е изпълнил задължението си по него, като договорът има силата на разписка за предадената, съответно получена сума.