Решение № 1006 от 18.11.2019, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ІІІ-133 18.11.2019 год. гр. Бургас

В ИМЕТО НА НАРОДА

Бургаски окръжен съд трети въззивен граждански състав на двадесет и втори октомври две хиляди и деветнадесета година в открито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Калина Пенева

ЧЛЕНОВЕ: 1. Кремена Лазарова

2. Йорданка Майска секретар Жанета

Граматикова, като разгледа докладваното от съдия Йорданка Майска в.гр.дело № 1121 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следно :

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх.№ 30121/11.07.2019г. на РС-Бургас от „Център за нови стоки и мода” ООД, ЕИК- *********, заявена чрез пълномощника адв.Б.Темелков с посочен съдебен адрес: гр.Бургас, ***, ет.3 против решение № 1461/10.06.2019г. по гр.д.№ 5576/18г. по описа на БРС, с което е отхвърлен предявеният от въззивника иск по чл.76 ЗС за осъждане на К.З.А. с ЕГН-********** и А.З.А. с ЕГН-********** да предадат владението върху недвижими имоти с идентификатори №№ ***, ***, ***, *** и ***, поради отнемането им по скрит начин, като дружеството е осъдено да заплати сторените от ответниците разноски.

В жалбата се твърди, че решението е неправилно като постановено при неправилно тълкуване и в противоречие на събраните по делото доказателства и в противоречие със закона-чл.76 ЗС. По-конкретно се навежда, че след като съдът е приел, че въззивника е владял имота и владението му е било отнето на 17.05.2018г., когато ответниците са влезли във владение в отсъствие на представител на въззивника и без да го уведомят, е отхвърлил претенцията тъй като е приел, че това не е сторено по скрит начин.

Моли, атакуваното решение да бъде отменено, като се постанови ново такова по същество, с което да бъде уважена исковата претенция на дружеството, като се претендират и сторените разноски в двете съдебни инстанции. Не са сторени доказателствени искания. Не се сочат доказателства за събиране.

В срока по чл.263 от ГПК е постъпил писмен отговор против въззивната жалба от въззиваемите К. и А. А.и, заявен чрез упълномощения процесуален представител, в който са изложени подробни съображения за нейната неоснователност. Изложени са подробни съображения съпроводени с преглед и анализ на събраните в първоинстанционното производство писмени и гласни доказателства в подкрепа на изводите на съда по същество на спора, че не са налице предпоставките за уважаване на иска по чл.76 от ЗС. Направено е искане за потвърждаване на обжалваното решение. Не ангажира нови доказателства, няма доказателствени искания.

Страните не се явяват в с.з., като чрез процесуалните си представители-адвокати, поддържат подадените въззивна жалба, съответно отговор. Не ангажират нови доказателства пред въззивната инстанция.

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежно упълномощен представител на страна, която има правен интерес от обжалването. Жалбата отговоря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК и е допустима, поради което следва да се разгледа по същество.

Бургаският окръжен съд, като взе пред вид събраните по делото доказателства, становищата на страните и като съобрази Закона намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявеният иск е с правно основание чл.76, пр.2 от ЗС.

Твърди се в исковата молба, че процесните имоти представляват част от активите, включени в капитала му, тъй като е универсален правоприемник на държавна фирма ЦНСМ. В нейните активи е бил включен и недвижим имот с пл. № 1025, кв. 88 по ЗРП на гр. Созопол ведно със сградите в него, в който сега попадат имоти с идентификатори №№ ***,

***, ***, *** и ***.

В тази връзка заявява, че владее процесните имоти от октомври

1991 г. до месец май 2018г.. Ищецът е посочил, че с ответниците води съдебни дела/като към момента е висящо гр.д. № 4403/17г. на БРС/, тъй като последните основават свои претенции за собственост на основание извършена реституция.

Твърди се също така, че ищецът отдал имотите си под наем на трето лице - Й.С., но постройките в тях били премахнати от Общината въз основа на административни актове за това.

Това препятствало възможността за ползването им като складова база от страна на наемателя, поради което С. ги преотдал под наем на 05.01.2018г. на „МОТО-89“ ЕООД за паркинг. Впоследствие обаче в имота се появили работници, които започнали да разчистват останките от съборените сгради, за които станало ясно, че са служители на „ВАСЕР“ ЕООД, което дружество пък било наемател на ответниците. След проведен разговор с управителя на това дружество и представител на ищеца станало ясно за спора между ищеца и ответниците и същият изтеглил своите работници.

След това обаче, на 18.05.2018г. в имота се появили други работници, които започнали да го разчистват, изравняват и да поставят нова ограда. Същите се представили за служители на „АПОЛОНИЯ ИНВЕСТ“ ЕООД, като след среща с управителя на дружеството станало ясно, че има сключен договор за наем с ответниците, като от този момент ищците не можели да влязат във владението на имотите.

Така въззивника твърди/в искова молба и две уточняващи молби/, че е владял имота от октомври 1991г., включително и чрез своите наемател и пренаемател; владението му е било отнето, когато ответниците чрез свои наематели са навлезли, доразчистили имотита и установили свое владение в отсъствие на представител на въззивника и без да го уведомят. Поради това счита, че владението му е било отнето от въззиваемите по скрит начин и моли последните да бъдат осъдени да му възстановят владението върху имоти с идентификатори № № ***, ***, ***, *** и ***. По отношение датата на отнемане на владението, ищецът твърди, че не му е известно кога е станало отнемането, но е узнал за него на 18.05.2018г.. Въпреки указания на съда в уточняваща молба допълва, че отнемането е станало най-рано на 17.05.2017г. и най-късно на

18.05.2018г..

С постъпилия писмен отговор на исковата молба ответниците оспорват исковата молба изцяло, като считат претенцията за недопустима на осн.чл.359 ГПК и неоснователна. Оспорва се твърдяното от ищеца правоприемство. Заявяват, че държавното предприятие не е било собственик на земята. Сочат, че в полза на държавното предприятие ЦНСМ е била предоставена в оперативно управление единствено сгради-паянтова постройка и паянтов склад, които понастоящем не съществуват, но не и земя. Земята не се е водила в баланса на предприятието, съответно не е била обект при привативатизацията му.

С отговора се оспорва обстоятелството, че ищецът има качеството на владелец по отношение на имотите, като излагат подробно доводите си в тази връзка. Оспорват се и твърденията за осъществявано държание върху имотите от страна на Й.С. и ,,МОТО-89“ ЕООД, с оглед на изложеното в исковата молба в тази връзка.

Не на последно место се твърди, че първите три от процесиите имоти са собственост на ответниците, а останалите два не били тяхната собственост и същите нямали отношения към тях. В подкрепа на това твърдение се представя констативен нотариален акт/л.115/ за собственост на ПИ с идентификатори № ***, ***, *** и ***. Посочва се и че искът е предявен след изтичането на предвидения от закона 6-месечен преклузивен срок.

Страните ангажират доказателства в подкрепа на становищата си. Събрани са гласни и писмени доказателства.

Бургаският окръжен съд, при служебната проверка на обжалваното решение, извършена на основание чл.269 от ГПК, не установи съществуването на основания за нищожност или недопустимост на същото, поради което намира, че то е валидно и допустимо. Относно законосъобразността на първоинстанционното решение, в рамките на служебно дължимата проверка относно правилното приложение на материалния закон и предвид предявените във въззивната жалба оплаквания, съдът приема следното:

Ищецът твърди, че е универсален правоприемник на държавна фирма „ЦНСМ“, чиито активи са включени в капитала му. Първоначалната му регистрация е извършена с решение от 18.10.1991г. по ф.д.№ 22220/1991г. по описа на СГС като „Център за мода“ ООД с принципал Министерство на индустрията, търговията и услугите. Дружествените дялове на държавата-едноличен собственик на капитала са били обект на приватизационна процедура, за което представя договор за приватизационна продажба от 07.01.2009г., като сред активите на приватизираното предприятие са включени три броя сгради, построени в недвижим имот пл.№ 1025, кв.88 по ЗРП на гр.Созопол. Ищецът твърди, че от месец октомври 1991г., когато е преобразувана ДФ“ЦНСМ“ и е учредено ТД “Център за нови стоки и мода“ ООД до месец май 2018г., е упражнявал добросъвестно, спокойно, явно и необезпокоявано владение върху процесните имоти/описани по-горе/.

Във връзка с твърдението за владение на имот пл.№ 1025, кв.88 по ЗРП на гр.Созопол, от който са образувани процесните ПИ, настоящият съдебен състав съобрази Решение № 427/05.12.2013г. по гр.д.№ 1224/2013г. по описа на ОС-Бургас, потвърдено с Решение № 28/22.04.2014г. по в.гр.д. № 39/2014г. по описа на АС-Бургас, недопуснато до касационно обжалване с Определение № 617/18.11.2014г. по гр.д. № 4612/2014г. по описа на ВКС/вж.л.251-264 по гр.д. № 5576/18 на БРС/, с което е отхвърлен положителен установителен иск за собственост предявен от настоящият ищец – „Център за нови стоки и мода“ ООД против настоящите ответници К. и А. З.и/които заявяват реституционни права върху същия терен/. В мотивите на цитираните решения съдебните състави са приели, че със заповед № 517/28.05.1984г. на председателя на ИС на ОСН-Созопол на ДП“ЦНСМ“-праводател на ищеца е предадена в оперативно управление паянтова сглобяема постройка, ведно с паянтов склад със застроена площ от 260кв.м.; производствената дейност на предприятието се е развивала в периода 1984-1991г., след което обектът е преустановил дейността си, бил е затворен и това продължава до констатацията му през 2014г./вж.л.258/; съдилищата са приел, че извършената реституция в полза на ответниците не е в противоречие на чл.10б ЗСПЗЗ, тъй като постройките за със статут на временни, липсва план за застрояване, експерименталната производствена дейност заради която са разрешени постройките е извършвана до 1991г., което не може да бъде определено като мероприятие, за което те са изградени, за да се приложи изключението по чл.10б ЗСПЗЗ; както и че от постановяване на Решение № 882/20.10.1999г. на бивша ПК-Созопол за възстановяване в стари реални граници на ответниците, като наследници на З.А.А. на бивша нива от 4дка в землището на гр.Созопол, местност „М.“ макар да не са предявили иск за собственост са оспорвали правата на ищеца и са извършвали действия в своя защита, поради което са приели че няма как да настъпят последиците на чл.79, ал.1 ЗС, изискващи владението да е необезпокоявано.

По-нататък по делото не е представен целия приватизационен договор, ведно с приложенията му, но е налично прието писмо изх.№ Т-94 К-10/06.03.2000г. на Министерство на Икономиката, отдел „Приватизация и държавно участие в търговията“, видно от което

„ЦНСМ-гр.Созопол е предаден за оперативно управление на ЦНСМ-София на основание чл.94 от Наредбата за държавните имоти със Заповед № 517/28.05.1984г. на Председателя на ОНС-Созопол; разрешение за стореж № 61/30.11.1984г. е издадено на основание чл.120 от ППЗТСУ; С Акт образец № 16, подписан на 19.11.1985г. обектът е приет от гереналния директор на ЦНСМ. В това писмо е посочено и че постройките са включени в баланса на дружеството, но теренът в гр.Созопол не се води в баланса на дружеството в сметка „201“ и няма документ доказващ правото на собственост върху земя от 229,95кв.м..

Със заповеди на кмета на Община Созопол от 2016 г. е наредено премахването на незаконни строежи „полумасивни сгради“ в различни имоти, сред които и част от процесните, с изпращане на покана за доброволно изпълнение до ищеца. С констативен протокол от 22.11.2017г. е установено, че в изпълнение на дадените разпореждания собственикът на сградите е извършил тяхното разрушаване, като са останали непремахнати части от сгради и имотът не е почистен, включително и от отпадъците в резултат на премахването.

По делото са представени отправени от ищеца до ответниците покани/вж.л.122 и л.123 по първоинстанционното производство/ с предложения за закупуването на имота им в гр. Созопол, с площ от 1 870 кв.м. с повишаване на предложената цена /първата с дата 29.05.2015 г., датата на втората покана не е видна/.