Определение № 1036 от 20.11.2025, Окръжен съд - Габрово

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1036 гр. Габрово, 20.11.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I, в закрито заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Веселина Топалова

Членове:

Ива Димова

Диян Д. Атанасов като разгледа докладваното от Веселина Топалова Въззивно частно гражданско дело № 20254200500652 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.274 вр. с чл.413 ал.2 ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Агенция за контрол на просрочени задължения"ЕАД срещу разпореждане № 2742/29.09.2025 г. по ч.гр.д. № 2508/2025 г. на РС Габрово.

Твърди се, че обжалваното разпореждане е незаконосъобразно и неправилно.

Излагат се доводи за незаконосъобразност на изводите на съда, водещи до отхвърляне на заявлението.Не се споделя довода на съда, че посредством договора за застраховка се цели увеличаване размера на кредита. ГПК включвал всички разходи по кредита, включително и застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита. В договора за кредит изрично било посочено, че в главницата се включва и застрахователната премия и ГЛП и общия размер на ГПР.Дали ГПР в този случай би надхвърлил законоустановения лимит било възможно да се установи само чрез използване на специални знания, каквито в заповедното производство не могат да бъдат ангажирани.

Иска се да бъде отменено атакуваното разпореждане и съдът да се произнесе по съществото на спора.

Жалбата е подадена в срок от имащо право на жалба лице и против 1 подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Пред първоинстанционния съд е постъпило заявление по чл. 410 от ГПК от „Агенция за събиране на вземания" против Л. И. Л. за сумата 11 340.29 лева главница за периода 15.09.2023 г. - 15.09.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 24.09.2025г. до изплащане на вземането, сумата 6 795.29 лева договорна лихва за времето от 15.09.2023г. - 06.03.2025 г., сумата 3 020.34 лева мораторна лихва за периода 16.09.2023 г. - 24.09.2025 г., както и сумата 359.65 лева, заплатена държавна и 50.00 лева юрисконсултско възнаграждение.

Вземането произтича от договор за потребителски кредит № 7053277413/12.4.2022г., сключен с „ТИ БИ АЙ Банк" ЕАД, съгласно който заемодателят се е задължил да предостави на заемателя под формата на заем парична сума в размер на 22 169.36 лв., представляваща главница и чиста стойност на кредита. Кредиторът е превел кредитните средства по лична банкова сметка на Кредитополучателя. Кредитополучателят се е задължил да върне дължимата по договора парична сума, ведно с уговорената лихва, при което общата стойност на плащанията по кредита е в размер на 43 353.60 лв.

Договорната лихва по кредита е уговорена от страните в размер на 21184.24 лв.

На 24.02.2025 г. е подписано Приложение № 1 към Договор за покупкопродажба на вземания от дата 24.02.2025 г. между „ТИ БИ АЙ Банк" ЕАД, ЕИК 131134023 и „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, ЕИК 203670940, по силата на което вземанията на „ТИ БИ АЙ Банк" ЕАД срещу Л. И. Л., произтичащи от Договор за потребителски кредит № 7053277413 от дата 12.04.2022 г. са прехвърлени изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви на дружеството - кредитор.

С обжалваното разпореждане РС Габрово е отхвърлил изцяло заявлението, като е приел, че клаузата на чл.7.2.3 от договора е неравноправна. Чрез включване на застрахователната премия, като част от главницата и съответно в месечната погасителна вноска, върху която се начислява договорна лихва, действително скрито се оскъпява кредита. Че това е така следва от получената сума общо като задължение- при 15 000 лв. договорен кредит, след включване на застраховките, сумата възлиза на 22 2

169.36 лв., а като се прибави и договорената лихва 30.39% или 21 184.24 лв., общо дължимата сума от кредитополучателя възлиза на 43 353 лв.

Изложеното налага извод освен за скрито оскъпяване и до нелоялна и заблуждаваща търговска практика, водеща до неравноправност и съответно до недействителност на целия договор.Отделно от това посоченият в договора размер на ГПР очевидно не е действителния, като се съпостави размера на кредита и крайната дължима сума, което от своя страна е нарушение на чл.143 ЗПК.

Правилно и обосновано първоинстанционният съд е приел, че в случая би се дължи само чистата стойност на кредита , съгласно чл.23 ЗПК – 15 000 лв. Предвид посочената сума в заявлението – 11 340.29 лв.като главница, по договора е имало плащания.

В заявлението и пред въззивната инстанция не е посочено какъв е размера на направените плащания за погасяване на кредита за да се определи размера на дължимата главница. Изхождайки от общия дължим размер по кредита и посочените суми в заявлението, очевидно е налице заплащане на суми многократно превишаващи размера на чистата стойност на кредита от 15 000 лв.

Имайки предвид изложеното, съдът намира, че жалбата е неоснователна и недоказано, поради което следва да бъде оставена без уважение.

На основание изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 2742/29.09.2025 г. по ч.гр.д. № 2508/2025 г. на РС Габрово.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

3

2. _______________________

4

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1036 гр. Габрово, 20.11.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I, в закрито заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Веселина Топалова

Членове:

Ива Димова

Диян Д. Атанасов като разгледа докладваното от Веселина Топалова Въззивно частно гражданско дело № 20254200500652 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.274 вр. с чл.413 ал.2 ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Агенция за контрол на просрочени задължения"ЕАД срещу разпореждане № 2742/29.09.2025 г. по ч.гр.д. № 2508/2025 г. на РС Габрово.

Твърди се, че обжалваното разпореждане е незаконосъобразно и неправилно.

Излагат се доводи за незаконосъобразност на изводите на съда, водещи до отхвърляне на заявлението.Не се споделя довода на съда, че посредством договора за застраховка се цели увеличаване размера на кредита. ГПК включвал всички разходи по кредита, включително и застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита. В договора за кредит изрично било посочено, че в главницата се включва и застрахователната премия и ГЛП и общия размер на ГПР.Дали ГПР в този случай би надхвърлил законоустановения лимит било възможно да се установи само чрез използване на специални знания, каквито в заповедното производство не могат да бъдат ангажирани.

Иска се да бъде отменено атакуваното разпореждане и съдът да се произнесе по съществото на спора.

Жалбата е подадена в срок от имащо право на жалба лице и против 1 подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Пред първоинстанционния съд е постъпило заявление по чл. 410 от ГПК от „Агенция за събиране на вземания" против Л. И. Л. за сумата 11 340.29 лева главница за периода 15.09.2023 г. - 15.09.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 24.09.2025г. до изплащане на вземането, сумата 6 795.29 лева договорна лихва за времето от 15.09.2023г. - 06.03.2025 г., сумата 3 020.34 лева мораторна лихва за периода 16.09.2023 г. - 24.09.2025 г., както и сумата 359.65 лева, заплатена държавна и 50.00 лева юрисконсултско възнаграждение.

Вземането произтича от договор за потребителски кредит № 7053277413/12.4.2022г., сключен с „ТИ БИ АЙ Банк" ЕАД, съгласно който заемодателят се е задължил да предостави на заемателя под формата на заем парична сума в размер на 22 169.36 лв., представляваща главница и чиста стойност на кредита. Кредиторът е превел кредитните средства по лична банкова сметка на Кредитополучателя. Кредитополучателят се е задължил да върне дължимата по договора парична сума, ведно с уговорената лихва, при което общата стойност на плащанията по кредита е в размер на 43 353.60 лв.

Договорната лихва по кредита е уговорена от страните в размер на 21184.24 лв.

На 24.02.2025 г. е подписано Приложение № 1 към Договор за покупкопродажба на вземания от дата 24.02.2025 г. между „ТИ БИ АЙ Банк" ЕАД, ЕИК 131134023 и „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, ЕИК 203670940, по силата на което вземанията на „ТИ БИ АЙ Банк" ЕАД срещу Л. И. Л., произтичащи от Договор за потребителски кредит № 7053277413 от дата 12.04.2022 г. са прехвърлени изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви на дружеството - кредитор.

С обжалваното разпореждане РС Габрово е отхвърлил изцяло заявлението, като е приел, че клаузата на чл.7.2.3 от договора е неравноправна. Чрез включване на застрахователната премия, като част от главницата и съответно в месечната погасителна вноска, върху която се начислява договорна лихва, действително скрито се оскъпява кредита. Че това е така следва от получената сума общо като задължение- при 15 000 лв. договорен кредит, след включване на застраховките, сумата възлиза на 22 2

169.36 лв., а като се прибави и договорената лихва 30.39% или 21 184.24 лв., общо дължимата сума от кредитополучателя възлиза на 43 353 лв.

Изложеното налага извод освен за скрито оскъпяване и до нелоялна и заблуждаваща търговска практика, водеща до неравноправност и съответно до недействителност на целия договор.Отделно от това посоченият в договора размер на ГПР очевидно не е действителния, като се съпостави размера на кредита и крайната дължима сума, което от своя страна е нарушение на чл.143 ЗПК.

Правилно и обосновано първоинстанционният съд е приел, че в случая би се дължи само чистата стойност на кредита , съгласно чл.23 ЗПК – 15 000 лв. Предвид посочената сума в заявлението – 11 340.29 лв.като главница, по договора е имало плащания.

В заявлението и пред въззивната инстанция не е посочено какъв е размера на направените плащания за погасяване на кредита за да се определи размера на дължимата главница. Изхождайки от общия дължим размер по кредита и посочените суми в заявлението, очевидно е налице заплащане на суми многократно превишаващи размера на чистата стойност на кредита от 15 000 лв.

Имайки предвид изложеното, съдът намира, че жалбата е неоснователна и недоказано, поради което следва да бъде оставена без уважение.

На основание изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 2742/29.09.2025 г. по ч.гр.д. № 2508/2025 г. на РС Габрово.