Решение № 19 от 26.01.2022, Окръжен съд - Монтана

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 19 гр. Монтана, 26.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в закрито заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Аделина Троева

Членове:

Аделина Тушева

Елизабета Кралева като разгледа докладваното от Елизабета Кралева Въззивно гражданско дело № 20211600500304 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение №26036 от 25.06.2021година постановено по гр.д.

№839/2020година по описа на Районен съд Монтана е признато за установено по отношение на „ххххг“ ООД,град В. П. КР., Р. П. КР. и двамата от гр.М , че КР. Г. КР. ,Е Р Й. и СП. Г. КР. и тримата от с.Б , обл.М са собственици на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор хххх по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Б , област М , одобрени със Заповед № РД-18298/01.02.2018 г. на Изп.Директор на АТКК, , с площ 5256 к.м., с трайно предназначение на територията - земеделска, начин на трайно ползване изоставена орна земя, 4 категория, номер по предходен план - 000013, при съседи: имоти с №№ ххххх

Със същото решение е осъдено „хххх“ ООД гр.С да отстъпи собствеността и предаде владението на КР. Г. КР. ,И Р Й. и СП. Г. КР. и тримата от с.Б , обл.М върху ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ххх по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Б. област Мх одобрени със Заповед № РД-18-298/01.02.2018 г. на Изп.Директор на АТКК, , трайно предназначение на територията - земеделска, начин на трайно ползване изоставена орна земя, 4 категория, номер по предходен план - 000013, при съседи: имоти с ххххх. и са присъдени реализираните в производството разноски.

Против така постановеното решение в законния срок е постъпила въззивна жалба от „ххх ООД" гр.С с изложени доводи за незаконосъобразност и нарушение на материалния и процесуалния 1 закон.Жалбата е подробно мотивирана.Твърди се, че неправилно са кредитирани събраните в първоинстанционното производство гласни доказателства свързани с оспорване направения отказ от наследство от страна на П К.. Отправено е искане за отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на друго, с което да се отхвърли изцяло исковата претенция като неоснователна.

Към въззивната жалба са присъединен и В. П. КР., Р. П. КР. и двамата от гр.Монтана, които подържат същата и молят съда да я уважи и отхвърли предявените искове като неоснователни .

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от КР. Г.

КР. ,Е Ра а Й. и СП. Г. КР. и тримата от с.Б обл.М с подробно изложени доводи за нейната неоснователност .

По делото са събрани писмени доказателства.Окръжният съд след като се запозна с твърденията, изложени във въззивната жалба, като обсъди и анализира събраните по делото доказателства и постъпилите писмени становища и при спазване разпоредбата на чл. 235 от ГПК, прие за установено следното:

Пред първоинстанционния съд е предявен иск с правно основание чл.124 от ГПК и чл.108 от ЗС.

За да постанови атакавунато решение РС Монтана е приел направеният от П Й през 2010 г. отказ от наследството на останало му от К Йо изцяло за действителен, в резултат, на което единствен наследник на имуществото на последния е останал Г К., а след неговата смърт през 2016 година имотът е наследен от ищците по делото – неговата съпруга Е и двамата му сина - К и С.К.и. Жалбоподателите В и Р не са придобивали право на собственост върху имота, поради което и- ,,хххххг” ООД не е станало собственик на 1/2 идеална част от същия по силата на сключените през 2019 година прехвърлителни сделки между тримата ответници върху която осъществява и фактическа власт и следва да предаде вланието на ищците по делото.

Така направените изводи се споделят напълно и от настоящата инстанция по следните съображения:

От събраните по делото писмени доказателства се установява, че с Решение №3РГ от 25.10.2007година на ОСЗ гр.М е възстановено правото на собственост та К Й С в съществуващи стари реални граници по отношение на изоставена нива от 5.256дка в землището на с.Б , обл.М от 5.256дка, която съставлява поземлен имот с индентификатор *** по кадастралната карта.За този имот е издадена и скица.

К Й е починал наххх2година и е оставил за свои наследници двама сина Г и П .Г К. Й е починал на ххххгодина и след смъртта си е оставил наследници Е -съпруга и двама сина К и С - това са и ищците по делото.П К.

Й е починал на 13.09.2018година и е оставил за наследници двамата си сина В иР

Установено е също така, че П К. Й е направил отказ от наследството, останало след смъртта на баща му К Й починал през 2002година и този отказ 2 е вписан в специалната за това книга-регисътр при Районен съд Монтана под рег.№19/21.06.2010година.

По делото са приложени и два нотариални акта №165/2019година за дарение на недвижим имот и нот.акт.№ хххх/2019година за продажба на недвижим имот от които е видно, че с първия акт В.К. и Р.К. са дарили на „ хххх ООД 1/10ид.част от поземлен имот с индентификатор ххххх целия от 5256дка, находащ се в с.Б обл.М нтана, а с втория са продали 4/10идеални части от името на същото дружество.Въз основа на тези сделки към момента на предявяване на иска хххх“ ООД се легитира като собственик на 5/10ид.части или на ½ от имота предмет на спора.

По тази фактическа не се спори между страните.С оглед направените възражения и изложени доводи в жалбата спорното между страните е дали направения отказ от наследство от страна П К. е действителен или не, тъй като се твърди, че се предхожда от действия свързани с приемане на наследството и от тук основателна или не е исковата претенция и съответно и подадените жалби.

Действително наследникът, който е призован към наследяване, може да да се откаже от наследството.Той може да направи това само ако не го е приел.Отказът, извършен след като е прието наследството е недействителен.На тази недействителност могат да се Отказът е едностранен акт, който изрично трябва да бъде направен с писмено заявление пред съдията в района на когото е открито наследството и се вписва в предназначанена за това книга.

Когато наследникът се откаже от наследството се смята, че никога не е имал права върху него и не може да го приеме.Лицето, което се е отказало от наследство се изключва от числото на наследниците и неговата част от наследството уголемява дела на останалите наследници.

От друга страна приемането на наследство е едностранен акт, с който наследникът изявява волята си да го приеме.С него се определят отношенията между наследниците помежду им и между тях и трети лица, които са били в имуществени отношения с наследодателя.Приемането на наследството може да бъде изрично или мълчаливо.Изричното приемане се извършва с писмено заявление до районния съд по местооткриване на наследството и се вписва в особена за това книга.

Мълчаливото приемане е налице когато наследникът извърши действия, които несъмнено предполагат намерението му да приеме наследството и които той не би имал право да извърши освен в качеството си на наследник.Тези действия могат да бъдат най различни.Като такива практиката е приела участие в делбено дело, получаване на трудово възнграждение на наследодателя, суми по влогове или заплащане на дълг и т.н..

Не се смята за мълчаливо приемане на наследство, когато наследникът е извършил действия влизащи в кръга на обикновеното управление на наследствения имот.Това са действия, без които би се нарушил нормалния ход на работа в наследственото имущество или би настъпила загуба в 3 наследството.

Мълчаливото приемане на наследството трябва да бъде несъмнено и да включва такива фактически действия, които по безспорен начин да създават убеждението, че наследникът приема или има намерение да приеме наследството.

Основните доводи на жалбоподателите изложени в жалбите са свързани с твърдението, че направения отказ от наследство от страна на П К. е недействителен, тъй като същия е извършил действия , с които е мълчаливо е приел наследството останало му от К Й а именно придобил е за себе си движими вещи като легло персон и половина, кухненска маса с 3 или 4 стола, кухненски бюфет за посуда и завивки, собственост на наследодателя, които са преминали в собственост на П К..В тази връзка в първоинстанционното производство са събрани гласни доказателства.

От обясненията на жалбоподателя В.П. в с.з. от 03.11.2021година се установява, че общия наследодател К Й е имал къща в с.Б , в която е живеел постоянно.За известен период при него е живял и отказалия се от наследства П , който преди това е работил в С с и след връщането си е живял при баща си няколко месеца, докато получил парите от работата си в чужбина и след това си купил ново жилище в М .Именно в този период е ползвал и вещите , които впоследствие е пренесъл в новото си жилище.От гласните доказателства обаче не се установи по несъмнен начин дали това е станало преди смъртта на К Й през 2002година или след това.Свидетелката Т К.а, бивша съпруга на В установява, че действително след смъртта на К видяла вещи като скрин, легло и посуда от къщата в Б в дома на своя свекър П , но на същата не и е известно от кого са придобити преди това вещите и дали не са вещи именно на П , които е ползвал в дома на баща си.Още повече по делото е установено че с нот.акт хххходина ., че Й в е дарил дворното място и къщата в с.Б на своите внуци К и С , които са били вече собственици на този имот преди смъртта му, включително и на движимите вещи в нея, доколкото не е установено друго.

Използването на една обикновена покъщнита, необходима на всяко семейство не съставлява мълчаливо приемане на наследство.С тази покъщнина са си служили членовете на семейството в съвместния им семен живот и фактът, че след смъртта на един от тях останалите са продължили да си служат с нея както по-рано не дава основание да се приеме намарението на наследника да приеме наследството.Други доказателства водещи до извода за наличие на мълчаливо приемане на наследството от страна на П по делото не са ангажирани.

С оглед гореизложеното МОС намира, че направения отказ от наследство от страна на П К. останало му след смъртта на баща му К Й е действителен и единствени собственици на възстановения земеделски имот съставляващ ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор хххх по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Б област М , одобрени със Заповед № РД-18298/01.02.2018 г. на Изп.Директор на АТКК, , с площ 5256 к.м., с трайно предназначение на територията - земеделска, са наследниците на Г К., а 4 именно Е , К и С и само те могат да се разпореждат с този имот.

Жалбоподателят „ ххххг“ ООД, който не оспорва факта на владение върху този имот не е станал собственик на прехвърлената му част, тъй като прехвърлителните сделки спрямо него са направени от лица, които не са били собственици на имота.Продажбата на чужд имот не е недействителна, но продавачът отговаря пред купувача ако трети лица имат право на собственост или други права по отношение на вещта.В чл.189 от ЗЗД е предвидено, че ако продадената вещ принадлежи изцяло на трето лице, купувачът може да развали продажбата по реда на чл.87 от ЗД.Щом законът дава възможност за разваляна на продажбата, това показава, че сделката е действителна, но води до неблагоприятни последица за продавача.

За да се уважи иск с правно основание чл.108 от ЗС следва да се установи, че ищецът е собственик на имота, че същия се владее от несобственик и това владение е без основание.Наличието на този фактически състав е установен по несъмнен начин от анализа на доказателствата направени по-горе.Ето защо настоящата инстанция намира също предявените искове изцяло за основателни, а атакуваното решение правилно и законосъобразно.

При това съвпадение в изводите на двете инстанции, жалбите са изцяло неоснователни и следва да бъдат оставени без уважение, а атакуваното решение бъде потвърдено.

С оглед озхода на делото на въззиваемите се следва разноски за настоящата инстанция в размер на 800лева за адвокатско възнаграждение по представен списък, които следва да бъдат възстановени от жалбоподателите.

Водим от гореизложеното, МОС

РЕШИ:

ПОТРЪЖДАВА Решение №26036 от 25.06.2021година постановено по гр.д.№839/2020година по описа на Районен съд Монтана.

ОСЪЖДА „ ххххг“ ООД,град С , В. П. КР., Р. П. КР. и двамата от гр.Мо да заплатят на КР. Г. КР. ,Е Р Й. и СП. Г. КР. и тримата от с. обл.Мо сумата от 800.00лева направени разноски за адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция.