Решение № 10 от 10.01.2020, Окръжен съд - Стара Загора

Р Е Ш Е Н И Е

№ / 10.01. Година 2020 гр.

Стара Загора

В ИМЕТО НА

НАРОДА

СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

На 16.12. 2019 година

В открито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР ХРИСТОВ

СЕКРЕТАР: ДАНИЕЛА КАЛЧЕВА като разгледа докладваното от съдията ХРИСТОВ т. д. № 178 по описа за 2019 година, за да се произнесе, съобрази:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 226 и сл. от КЗ /отм./ във вр. с чл. 223 (отм.) от КЗ и чл. 86 от ЗЗД.

Ищцата С.М.И. посочва в исковата молба, че на 12.12.2014 г., около 19.45 часа, Ю. М.А. пътувал на задна лява седалка в лек атвомобил марка „Х.“, модел: „С.“, с peг. № ЕВ *** АР, управляван от М.М.А..

Шофьорът на лекия автомобил се движил по главен път П-4, в посока от гр. Г. към гр. С., когато водачът М.А. поради движение с висока и несъобразена с пътните условия скорост, загубил управление над автомобила, същият напуснал пътното платно и се ударил в крайпътно дърво.

За настъпилото пътно произшествие е образувано съдебно производство - НОХД № 99/2015 г. по описа на Окръжен съд - гр. Г..

С

Присъда № 56 от 01.12.2015г., постановена по НОХД № 99/2015 г. по описа на Окръжен съд - гр. Г., която е влязла в законна сила на 27.10.2016г., водачът М.М.А. е признат за виновен за престъпление по чл. 343, ал.4 във вр.с. ал. 3, б. „б“ във вр. с ал.1 във вр. с чл. 342, ал.1 във вр. с чл. 58а, ал.1 от НК и е осъден на „Лишаване от свобода“ за срок от 1 (една) година и 6 (шест) месеца. На основание чл. 343г от НК във връзка с чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК му е наложено и наказание „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 (три) години.

В резултат на настъпилото ПТП е починал Ю. М.А., който е брат на ищцата С.И.. Ю. и С., като брат и сестра, са имали изключително силна емоционална връзка помежду си. До смъртта на брат си, двамата били неразделни. Израснали в едно домакинство, заедно с родителите си, били едно задружно и любящо семейство. Ищцата посочва, че като по-малка сестра, разчитала на брат си, който й помагал във всяко едно отношение, защитавал я и винаги я подкрепял. Двамата си споделяли, често излизали заедно, обичали да се забавляват. Освен това били морална подкрепа един за друг, Ю. често давал съвети на сестра си, която безрезервно му се доверявала. Ищцата твърди, че изключително много е обичала брат си, била е силно привързана към него. Ю. А. е бил любящ и всеотдаен брат, който винаги е помагал както на сестра си, така и на цялото си семейство, бил е винаги до тях във всеки един момент. Към момента на смъртта си Ю. е бил едва на 28 години, в разцвета на силите си, а нелепата му смърт, настъпила по толкова неочакван и трагичен начин, дълбоко е травмирала ищцата.

Ищцата твърди, че с трагичната гибел на брат си е загубила част от семейството си, най-близкия й човек, поради което след смъртта му, усеща празнота, която никой не може да запълни. В резултат на внезапната трагедия ищцата е изпаднала в тежко емоционално състояние. Непрекъснато плаче, няма апетит и не желае да се храни, не може да спи, изпитва чувство на страх и безпокойство.

Към настоящия момент, ищцата посочва, че все още не може да преодолее мъката от преживяната трагедия. Ритъмът й на живот е изцяло подчинен на скръбта от голямата загуба. Без съмнение ще изпитва болка и ще скърби до края на дните си.

Тази болка никога няма да отшуми, тъй като за човешкия живот няма еквивалент.

Моралните страдания на ищцата, претърпяната скръб от невъзвратимата загуба са огромни и неописуеми и ще я съпътстват през целия й живот. Психиката й е белязана завинаги с травмата от загубата на любимия й брат Ю..

В исковата молба са изложени съображения, че към момента на настъпване на пътнотранспортното произшествие виновния водач, управлявал лек автомобил марка „Х.“, модел „С.“, с peг. № ЕВ *** АР е притежавал валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите в ЗД „Б.И.“ АД, полица № *****, валидна до 24.05.2015г. по силата на която и на основание чл. 223, ал. 1 от Кодекса за застраховане, застрахователят е длъжен да покрие, в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди.

По силата на закона пълното обезщетяване на всички претърпени неимуществени вреди изисква същото да бъде съотносимо с болките и страданията, претърпени от увреденото лице, т.е. би следвало да представлява справедлив еквивалент на нанесените вреди.

Ищцата позовава претенцията си на Тълкувателно решение № 1/2016 г. от 21.06.2018 г. по Тълкувателно дело № 1/ 2016 г. ОСНГТК на ВКС. Ищцата счита, че като лице преживяло значителни морални болки и страдания от смъртта на най-близкия и човек- собствения й брат, е налице несъмнен правен интерес от предявяването на настоящия съдебен иск.

С оглед обстоятелството, че деянието е извършено на 12.12.2014 г., то от този момент върху присъдените суми следва да бъде начислена и законна лихва до окончателното им заплащане.

Направено е искане съдът да постанови решение, с което да бъде осъдено Застрохователно дружество „Б.И.“ АД да заплати на ищцата С.М.И. следните суми:

- обезщетения в размер на 50 000 лв. (петдесет хиляди лева) за претърпените неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, в резултат от смъртта на нейния брат- Ю. М.А., починал при ПТП от 12.12.2014 г.;

- законната лихва върху претендиралата главница от датата на произшествието- 12.12.2014г. до датата на окончателното изплащане.;

- направените по делото съдебни и деловодни разноски.

В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба от ЗД „Б.И.“ АД, с който ответникът взема становище, че предявените искове са, неоснователни, необосновани, недоказани и прекомерно завишени по размер, поради което оспорва изцяло ищцовата претенция (главен и акцесорен иск), както по тяхното основание, така и по размер, както и изложените в исковата молба твърдения и наведени обстоятелства.

Излага съображения, че съобразно представените с исковата молба доказателства и ТР № 1/21.06.2018год. по тълкувателно дело № 1/2016год. на ОСНГТК на ВКС, може да се направи извода, че ищцата е от кръга на лицата, които имат право на обезщетение, поради което искът е допустим.

Във връзка с неоснователността на исковата молба, ответникът счита, че не е налице материална легитимация на ищцата да получи обезщетение за неимуществени вреди.

Намира, че възможността за обезщетяване на лица, извън изброените в ППВС № 4/1961год. и ППВС № 5/1969год. се допуска само като изключение, когато болките и страданията от смъртта на близкия родственик надхвърлят по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка.

Оспорва съществуването на трайна и дълбока връзка между ищцата и починалия и в тази връзка, че са настъпили сериозни като интензитет и продължителност морални болки и страдания, които да подлежат на обезщетяване по правилото на чл. 52 ЗЗД.

Оспорва да е причинен деликт от страна водача на лек автомобил марка "Х.", модел "С.", с per.

№ ЕВ *** АР М.М.А., застрахован при ответника.

Оспорва и твърдения в исковата молба механизъм на пътно - транспортно произшествие. Твърди, че от представените с исковата молба документи не се доказват по безспорен и категоричен настъпилите вреди. Не са налице кумулативните предпоставки от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.

Твърди, че за ищцата не са настъпили вреди от смъртта на Ю. М.А., който да подлежат на обезвреда. Поради това и твърди, че първата няма качеството на увредено лице по смисъла на Кодекса за застраховането. Вредата, като елемент от фактическия състав на деликта, подлежи на доказване и не се предполага на база твърдени родствени връзки.

Заявява, че оспорва и твърдяната причинно - следствена връзка между настъпилото ПТП и причинените и претендирани от ищцата неимуществени вреди. Оспорва твърденията за настъпили в причинно - следствена връзка с транспортния инцидент неимуществени вреди, техния интензитет и проявление, твърденията за периода, през който са търпени, като оспорвам и твърдението за настъпване на такива вреди, които да обосновават размера на исковата претенция.

Оспорва твърдението за изключителна вина на водача на лек автомобил марка "Х.", модел "С.", с peг. № ЕВ *** АР М.М.А. за настъпването на твърдените в производството вреди, като навежда довод за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия Ю. М.А., изразяващо се в неизползване на обезопасителен колан като пътник в МПС, в нарушение на чл.

137а ЗДвП задължение, с което поведение сам се е поставил в риск.

Оспорва размера на предявените искове за неимуществени вреди, като считам същия за недължим, респ. за прекомерен и в противоречие с принципа за справедливост, прогласен в чл. 52 ЗЗД, включително противоречащ на § 96. (1) от Преходните и Заключителни разпоредби към закона за изменение и допълнение на Кодекса за застраховането (обн. ДВ, бр. 101 от 2018год., в сила от 07.12.2018год.), във вр. с чл. 493а, ал. 4 КЗ.

Ответникът излага подробни съображения в тази връзка, като посочва, че до влизането в сила на наредбата за утвърждаване на методиката по чл. 493а, ал. 2, обезщетението за претърпените неимуществени вреди на лицата по чл. 493а, ал. 4 се определя в размер до 5 000 лева.

Излагат се доводи, че като сестра на пострадалото лице, ищцата по делото е активно легитимирана да предяви иск за обезщетяване на неимуществени вреди, произтекли от неговата смърт, но от самите твърдения в исковата молба не може да се направи извод, че отношенията между починалия и ищцата са се характеризирали с особена зависимост и силна връзка, която да е прекъсната с неговата смърт.

Твърди, че обезщетение в настоящия случай не се присъжда при доказана родствена връзка, а точно обратното при доказана трайна и особено дълбока, близка и емоционална връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди, както и на естеството и продължителността на търпените болки и страдания.

Ответникът оспорва наличието на силна и дълбока емоционална връзка между ищцата и пострадалото лице, която да е прекъсната с причинената смърт. Твърди, че не са налице сериозни по интензитет и продължителност болки и страдания, предполагащи възможност да се установи наличие на оправдани очаквания за взаимна грижа и помощ, за емоционална подкрепа и доверие между ищцата и пострадалия. Към датата на смъртта на Ю. М.А. ищцата е била в млада възраст - 25 години, която възраст сама по себе си не предполага и не може да обоснове всички изложени твърдения в исковата молба. Счита, че трагичното събитие с течение на годините ще избледнее далеч по - лесно в психиката на млад човек, какъвто е ищцата. Още повече следва да се отчете и факта, че ищцата има свой живот, който не е свързан по никакъв начин с настъпилите обстоятелства с нейния брат.

Връзката, която е предмет на обсъждане на Тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018год. по Тълкувателно дело № 1/2016год. ОСНГТК на ВКС предполага оправдани очаквания за взаимна грижа и помощ, за емоционална подкрепа и доверие, и нейното отсъствие изключва проявлението на неимуществени вреди, подлежащи на обезщетяване съобразно принципа за справедливост. Тези обстоятелства, както и действителното съдържание на отношенията между пострадалия и търсещата обезщетение са в доказателствена тежест на ищцата и подлежат на пълно и главно доказване в хода на производството и не се предполага и не е достатъчна само формалната връзка на родство и/или изложени твърдения в тази насока.

С оглед твърденията по основанието на предявената претенция и предвид приложените доказателства ответникът поддържа, че претендираната от ищцата парична сума е в изключително завишен размер, за да доведе до репариране на нематериални вреди в техния действителен размер, каквото е изискването на закона. Претенцията на ищцата надхвърля значително дори максималните стойности на обезщетенията за подобен род вреди, които се присъждат съгласно актуалната съдебна практика, колкото и към момента да не е формирана като константна.