Разпореждане № 428 от 09.04.2026, Окръжен съд - Благоевград

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 428 гр. Благоевград, 09.04.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на девети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Съдия:

Росица Велкова като разгледа докладваното от Росица Велкова Въззивно гражданско дело № 20251200501271 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 267/06.04.2025 г ., постановено по гр. д. № 1112/2023 г. по описа на РС – гр. Благоевград, съдът е ПРИЗНАЛ ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответниците Ж. Л. М., ЕГН **********, З. Л. М., ЕГН **********, и М. Л. М., ЕГН **********, всичките с адрес: гр. С., ул. „Г.П. ..., че ищецът Б. К. Е., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ул. „Г... е собственик, на следните основания, а именно: на 1/14 ид. част, придобита на основание покупко - продажба от М. К. М. по силата на нотариален акт за покупко продажба на недвижим имот № 58, том.1, рег. № 926, дело № 52 от 2016 год. по описа на Нотариус М.К., рег. № ... по описа на Нотариалната камара на Р Б., вписан при АВ, СВ при PC Благоевград вх. рег. № 1473 от 08.04.2016 год., акт.

№ 87, том.У, дело 533/2016 год; на 1/14 ид.част, придобита от Е. К. П. на основание нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот № 180, том.1, рег.№ 2593, дело 169 от 2023 год. по описа на Нотариус М.К., рег. № ... по описа на Нотариалната камара на Р Б., вписан при АВ, СВ при PC Благоевград вх. рег. № 4148 от 20.07.2023 год., акт. № 167, том. XV, дело 2019/2023 год., имотна партида 85767, както и на 1/14 ид. част от процесния 1 недвижим имот съгласно нотариален акт - констативен № 47, том. 1, рег.№ 4327, дело № 177/2000 год. по описа на Нотариус К.Т., Нотариус рег. № 242 по описа на Нотариалната камара на Р Б., вписан при АВ, СВ при Районен съд Благоевград под № 19, том II от 14.08.2000 г., или общо на 3/14 ид.ч. от следния недвижим имот: Дворн място, представляващо УПИ VI, пл. № 606 в кв. 89 по плана на град С., целият с площ от 206.00 кв.м., с адрес: гр. С., ул.

„Г..., като е ОТХВЪРЛИЛ иска за разликата над уважената част до пълния претендиран размер от 10/14 ид.ч., с който се претендира да бъде признато за установено спрямо ответниците, че ищецът е собственик, на основание давностно владение, установено през 1981 г. и продължаващо и понастоящем на 7/14 ид.ч. от описания имот; РАЗПРЕДЕЛИЛ е на основание чл. 32, ал. 2 от ЗС между Ж. Л. М., ЕГН **********, З. Л. М., ЕГН **********, и М. Л. М., ЕГН **********, всичките с адрес: гр. С., ул. „Г.П. ... и Б. К. Е., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ул. „Г..., ползването на дворното място, съставляващо УПИ VI, пл № 606 в кв. 89 по плана на град С., целият с площ от 206.00 кв.м., с адрес: гр. С., ул. „Г... съобразно варианта от заключението на назначената основна съдебно - техническа експертиза, по начина отразен на СКИЦАТА на лист 210 от делото към заключението на вещото лице инж.

И.В.-Ч., представляваща неразделна част от настоящото решение, а именно: ищците Ж. Л. М., ЕГН **********, З. Л. М., ЕГН **********, и М. Л. М., ЕГН **********, всичките с адрес: гр. С., ул. „Г.П. ..., да ползват площ от 91 кв.м., означена на скицата със син цвят, ответникът Б. К. Е., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ул. „Г... да ползва площ от 25 кв.м., означена на скицата със червен цвят, като за общо ползване на съсобствениците остава площта от 84 кв.м., означена на скицата със зелен цвят;

РАЗПРЕДЕЛИЛ е на основание чл. 32, ал. 2 от ЗС, между Ж. Л. М., ЕГН **********, З. Л. М., ЕГН **********, и М. Л. М., ЕГН **********, всичките с адрес: гр. С., ул. „Г.П. ..., и М. Б. Е., ЕГН **********, от гр. С., ул.

„Г... ползването на четири броя помещения в мазето в двуетажната жилищна сграда, построена в УПИ VI (шести), пл.№ 606 (шестстотин и шест), кв. 89 (осемдесет и девет) по регулационния план на гр.С., одобрен със заповед № 893/1963 г. и заповед № 901/1987 г., целият с площ от 206 кв.м, съобразно вариант № 7д от заключението на назначената втора допълнителна съдебнотехническа експертиза, по начина, отразен на СКИЦАТА на лист 292 от делото към заключението на вещото лице инж. И.В.Ч., представляваща неразделна 2 част от настоящото решение, а именно: ищците Ж. Л. М., ЕГН **********, З.

Л. М., ЕГН **********, и М. Л. М., ЕГН **********, всичките с адрес: гр. С., ул. „Г.П. ..., ще ползват дял I съгласно Приложение № 7д към втората допълнителна експертиза, означен на скицата със син цвят, ответницата М. Б.

Е., ЕГН **********, с адрес гр. С., ул. „Г..., ще ползва дял II съгласно Приложение № 7д към втората допълнителна експертиза, означен на скицата със зелен цвят;

РАЗПРЕДЕЛИЛ е на основание чл. 32, ал. 2 ЗС, между Ж. Л. М., ЕГН **********, З. Л. М., ЕГН **********, и М. Л. М., ЕГН **********, всичките с адрес: гр. С., ул. „Г.П. ..., и М. Б. Е., ЕГН **********, от гр. С., ул. „Г..., ползването на таванското помещение в двуетажната жилищна сграда, построена в УПИ VI (шести), пл. № 606 (шестстотин и шест), кв. 89 (осемдесет и девет) по регулационния план на гр.С., одобрен със заповед № 893/1963 г. и заповед № 901/1987 г., целият с площ от 206 кв.м, съобразно варианта от заключението на назначената основна съдебнотехническа експертиза, по начина отразен на СКИЦАТА на лист 216 от делото към заключението на вещото лице инж. И.В.-Ч., представляваща неразделна част от настоящото решение, а именно: ищците Ж. Л. М., ЕГН **********, З. Л.

М., ЕГН **********, и М. Л. М., ЕГН **********, всичките с адрес: гр. С., ул.

„Г.П. ..., ще ползват дял II съгласно Приложение № 10 към основната експертиза, ответницата М. Б. Е., ЕГН **********, с адрес гр. С., ул. „Г..., ще ползва дял I съгласно Приложение № 10 към основната експертиза;

ОТХВЪРЛИЛ е иска на Ж. Л. М., ЕГН **********, З. Л. М., ЕГН **********, и М. Л. М., ЕГН **********, всичките с адрес: гр. С., ул. „Г.П. ..., по чл. 32, ал. 2 от ЗС срещу Е. К. П., ЕГН **********, от гр. С., ул. „И..., за разпределение на ползването на дворното място, съставляващо УПИ VI, пл.

№ 606 в кв. 89 по плана на град С., целият с площ от 206.00 кв.м., с адрес: гр.

С., ул. „Г...;

Със решението съдът се е произнесъл и по отношение на разноските.

В срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК е постъпила въззивна жалба от Б. К. Е., ЕГН **********, и М. Б. Е., ЕГН **********, и двамата с адрес гр. С., ул . „Г.

П.“ ..., чрез адвокат Р. К. от КАК, в частта извън която Б. Е. е признат за собственик на 3/14 ид. части от процесния недвижим имот с искане да бъде отменено като неправилно, несъобразено със събраните доказателства по 3 делото и постановено при нарушение на материалния закон.

С въззивната жалба първият въззивник Б. К. Е. обжалва решението на първоинстанционния съд в частта, с която е отхвърлен предявеният от него иск за признаване на право на собственост върху 7/14 идеални части от недвижим имот, представляващ УПИ VI, пл. № 606, кв. 89 по плана на гр. С., придобити на основание давностно владение, както и в частта относно разпределението на ползването на имота.

В жалбата се твърди, че още през 1981 г., по силата на устна уговорка с неговите родители – тогавашни собственици на имота, и в присъствието на останалите наследници, на въззивника е предоставена за изключително владение реална част, съответстваща на 1/2 идеални части от имота, като той е започнал да я владее като собственик – явно, спокойно и непрекъснато. В тази връзка се сочи, че въззивникът е оградил своята част, изградил е временни постройки, обработвал е земята и е извършвал трайни фактически действия на стопанисване от тогава до днес. Излага се, че владението е било известно и признато от родителите, братята и сестрите на въззивника, както и от техните наследници, като до завеждане на делото не е било оспорвано неговото право на собственост. Оспорване е направено едва с предявяването на иск по чл. 32, ал. 2 от ЗС от ответниците, които са заявили права върху по-голям дял от имота – 11/14 и са поискали разпределение на ползването, накърняващо правата на въззивника.

Въззивникът поддържа, че от събраните по делото гласни доказателства се установяват всички елементи на придобивната давност, поради което първоинстанционното решение е неправилно и незаконосъобразно.

С оглед на изложеното иска отмяна на решението в обжалваната част, признаване правото на собственост на въззивника върху 7/14 идеални части от имота на основание давностно владение, както и ново разпределение на ползването съобразно вариант 1Д от допълнителната съдебно-техническа експертиза.

Вторият въззивник М. Б. Е. обжалва решението на първоинстанционния съд в частта, с която е извършено разпределение на ползването на мазетата и таванското помещение в двуетажната жилищна сграда, построена в УПИ VI, пл. № 606, кв. 89 по плана на гр. С., на основание чл. 32, ал. 2 ЗС. Поддържа се, че разпределението на ползването на четирите помещения в мазето, 4 извършено съобразно вариант № 7д от втората допълнителна съдебнотехническа експертиза, е неправилно и неизпълнимо, тъй като е основано на фактически несъществуващи строителни елементи. В тази връзка се сочи, че предвидената в експертизата врата с размери 80/180 см., разположена в помещение „мазе 1“, не съществува на място, същата е зазидана и липсва и по одобрения архитектурен проект. Излага се още, че обособяването на самостоятелно помещение с площ 2,15 кв.м., отделено от „мазе 2“ и приобщено към дял I, е недопустимо, тъй като предвиденото от вещото лице отделяне чрез нови стени противоречи на строителните норми и е извън одобрените архитектурни проекти.

Въззивникът оспорва и разпределението на таванското помещение, извършено съобразно основната съдебно-техническа експертиза, като сочи, че по делото е безспорно установена липсата на стълбище към тавана. При това положение е неясно как страните ще осъществяват достъп до разпределените им дялове, както и дали преминаването няма да води до навлизане в предоставените за ползване части на другата страна. Поради тази неяснота разпределението се определя като неприложимо и недопустимо.

Допълнително се поддържа, че по делото е установено незаконно строителство в мазетата и тавана, като съдът не е обсъдил направеното възражение за недопустимост на разпределението при наличие на такива обстоятелства. С оглед на изложеното вторият въззивник моли въззивния съд да отмени първоинстанционното решение в обжалваната част като неправилно и незаконосъобразно.

В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК не е постъпил отговор от въззиваемите.

По делото е постъпила и частна жалба с вх. № 23218/01.10.25 г., подадена от М. М., Ж. М. и З. М., против Определение № 1361/17.07.2025 г., постановено по гр. д. № 1112/2023 г. по описа на РС-Б..

В същата се изразява становище за неправилност на постановеното определение и се моли да бъде отменено същото.

Постъпил е отговор на частната жалба, в който се застъпва становище за неоснователност на същата.

При извършената по реда на чл. 267, ал. 1, изр. първо ГПК служебна проверка, съдът установява, че въззивната жалба е допустима и е съобразена с изискванията за редовност по чл. 260 и 261 ГПК.

5

С въззивната жалба и отговора към нея страните не са поискали събиране на нови доказателства във въззивното производство по смисъла на чл. 266, ал.

2 и ал. 3 ГПК, поради което за въззивния съд не възниква задължение да се произнесе служебно в процедурата по чл. 267 ГПК.

Доколкото във въззивната жалба и отговора към нея не се представят и не се сочи необходимост от събирането на нови доказателства, въззивният съд намира, че преценката за спазване на разпоредбите на чл. 146 ГПК и правилността на фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд относно релевантните за спорното право факти, касае оценка по съществото на спора, която въззивната инстанция следва да даде с решението си.

Предвид изложеното и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК, съдът РАЗПОРЕДИ:

УКАЗВА на страните, че мотивната част на настоящото разпореждане има характер на проект на доклад по делото.

ДАВА възможност на страните да изразят становище по проекта на доклад.

НАСРОЧВА делото за 12.05.2026 г. 11:20 ч., за която дата и час страните да се призоват с връчване на препис от настоящото разпореждане.