Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 2309 от 18.09.2023, Окръжен съд - Бургас

Съд
Окръжен съд - Бургас
Дело
Въззивно частно гражданско дело 1462/2023
Вид
Определение № 2309
Подписан
18.09.2023
В сила
03.10.2023
Състав
Росен Димитров Парашкевов, Калина Стоянова Пенева, Кремена Илиева Лазарова

Цитирани разпоредби

  • чл.274 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.542-548 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.542, ал.1 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.542-548 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.542-548 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.542-548 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.542-548 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.542-548 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.542-548 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.3, ал.1 · Закон за гражданската регистрация

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2309 гр. Бургас, 18.09.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Росен Д. Парашкевов

Членове:

Калина Ст. Пенева

Кремена Ил. Лазарова като разгледа докладваното от Калина Ст. Пенева Въззивно частно гражданско дело № 20232100501462 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.274 и сл. от ГПК.

Постъпила е частна жалба Ж. Д. Ч. ЕГН ********** от гр. Б., ж.к.“Л.“, бл. **, ет. *, ап. ** срещу определение № 4294/21.07.2023 год. по гр.д. № 6325/2022 год. по описа на Бургаския районен съд, с което е върната молба вх. № 35675 от 04.10.2022 г. на Ж. Д. Ч., ЕГН **********, от гр. Б., к-с „Л.“, бл.**, ет. *, ап. **, по която е образувано гр.д. № 6325/2022 г. по описа на Районен съд – Бургас и е прекратено производството по гр.д. № 6325/2022 г. по описа на Районен съд – Бургас.

В частната жалба се твърди, че смъртта на Я. Ж. Г. род. на **.**.**** год. - в. на молителя, е настъпила на 08.05.1981 год. на територията на бившия СССР – днешна Република Украйна. Сочи се, че Ж. Ч. е отправил искане до Генералното консулство на Република Украйна за издаване на смъртен акт на неговия в., но такъв не му е бил издаден. Сочи, че последното местоживеене на неговия в. е било в К. /Република Кзахстан/, като е отправил искане за издаване на акт за смърт и към Генералното консулство на К., но от там са му отговорили, че в техните регистри се води, че в. му е безследно изчезнал.

Твърди се, че горните обстоятелства мотивират правния интерес на молителя да се снабди с акт за смърт и удостоверение за наследници на починалия 1 негов в., с оглед уреждане на наследствени правоотношения във връзка с наследството оставено от неговия дядо и баща на починалото лице. Твърди се, че Я. Ж. Г. е български гражданин. Направено е искане за разглеждане на подадената молба от българския съд, което обективира желанието на частния жалбоподател за отмяна на обжалваното определение и за разглеждане на молбата по същество. Евентуално е поискано съдействие от страна на съда за снабдяване с посочените документи чрез МВнР.

Частната жалба е подадена в срок, от легитимирано лице, срещу преграждащ акт на първоинстанционния съд, който подлежи на въззивно обжалване и е ДОПУСТИМА .

Разгледана по същество, частната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Настоящият частен жалбоподател е подал молба до Бургаския районен съд с искане за издаване на акт за смърт и удостоверение за наследници на неговия в. Я. Ж. Г. – брат на покойната му майка Р. Ж. Ж.. Твърди, че смъртта на в. му – български гражданин, е настъпила през м.05.1981 год. на територията на бившия СССР – днешна Република Украйна, като опитите му да се снабди с документите от Украйна са неуспешни, а те са му необходими за уреждане на имуществени отношения между наследниците на дядото на молителя - баща на починалия, за което след смъртта на майка му Р. Ж. Ж., той има пряк интерес.

От представената с молбата кореспонденция приживе между майката на молителя от една страна и от друга: завеждащия консулска служба на ГК на РБ в Киев – СССР през 1982 год. и прокурор при Главната прокуратура на НРБ от 1982 год., става ясно, че е установено от прокуратурата на УССР, че през м.05.1981 год. при пътуване с влак от България за СССР на територията на Виницка област на УССР, Я. Ж. Г. е извършил самоубийство, като се е хвърлил от влака по време на движение и смъртта му е причинена от тежки увреждания на черепа и мозъчни кръвоизливи.

Предвид твърдението за установен факт на смъртта на лицето Я. Ж. Г. през м.05.1981 год., правилно районният съд е определил правното основание на направеното с молбата искане като такова по чл.542, ал.1 и сл. от ГПК.

Противно на твърденията на частния жалбоподател обаче, не се установява, че към момента на смъртта си на територията на бившия СССР през м.05.1981 год. - настояща Република Украйна, Я. Ж. Г. е бил бълграски 2 гражданин. В този смисъл от изисканата от районния съд справка от НБД население /л.47/ се установява, че Я. Ж. Г. род. на **.**.**** год. е гражданин на Русия.

За периода от раждането на Я. Ж. Г. на **.**.**** год. до момента на неговата смърт през м. май 1981 год. въпросите относно поданството и гражданството са уреждани последователно от ЗАКОН ЗА БЪЛГАРСКОТО ПОДАНСТВО

/обн. ДВ.бр.3 от 05.01. 1904 г./ - отм. , ЗАКОН ЗА

БЪЛГАРСКОТО ПОДАНСТВО /обн. ДВ. бр. 288 от 20.12.1940 г./ - отм., ЗАКОН ЗА БЪЛГАРСКОТО ГРАЖДАНСТВО /обн. ДВ. Бр.70 от 1948 г./отм. и ЗАКОН ЗА БЪЛГАРСКОТО ГРАЖДАНСТВО /обн. ДВ. бр.79 от 11.10.1968 г./- отм. По смисъла на първия посочен закон, действал към момента на раждането на Я. Ж. Г. на **.**.**** год. може да се предположи, че той е придобил по рождение българско поданство. Всеки от посочените закони е регламентирал и възможност за изгубване/освобождаване на българско поданство/гражданство, при отказ от българско поданство/гражданство или придобиване на чуждо поданство/гражданство.

Законът действал към момента на смъртта на Я. Ж. Г. - ЗАКОН ЗА БЪЛГАРСКОТО ГРАЖДАНСТВО /обн. ДВ. бр.79 от 11.10.1968 г./- отм. е предвиждал възможност за освобождаване от българско гражданство /Български гражданин може да придобие чуждо гражданство само ако предварително бъде освободен от българско гражданство – чл.16/.

Предвид горното следва да се приеме, че дори да е роден като български поданик, с оглед отразеното вписване в регистрите на НБД Население, впоследствие Я. Ж. Г. е станал гражданин на чужда държава и е изгубил качеството на български поданик/гражданин или е бил освободен от това качество. В този смисъл е и представено писмо от Община-Бургас, в което е отразено, че в съответните регистри за гражданско състояние не се съдържат данни за лицето Я. Ж. Г. род. на **.**.**** год. Ето защо неподкрепено с опровергаващи отразяването в официалните регистри за населението се явява твърдението на частния жалбоподател, че към момента на смъртта си Я. Ж. Г. е бил български гражданин. Това, ведно с обстоятелството, че смъртта на лицето е настъпила в чужбина и към този момент то е нямало обичайно местопредиваване и не се е намирало на територията на Република България /тогава НРБ/, обосновава неоснователността на частната жалба, тъй като изключва възможността за 3 разглеждане на молбата по реда глава петдесета от ГПК - чл.542-548 от ГПК.

Както свидетелството за смърт, така и удостоверението за наследници се издават въз основа на вписвания в актовете за гражданско състояние. В случая обаче не е налице задължение за вписване на смъртта на Я. Ж. Г. в регистрите за гражданско състояние на РБ, тъй като не са изпълнени изискванията на чл.3, ал.1 от Закона за гражданската регистрация, а именно към момента на настъпване на смъртта Я. Ж. Г. не е български гражданин и към този момент не се е намирал на територията на Република България. След като липсва задължение за съставяне и водене на акт за гражданско състояние по реда на Закона за гражданската регистрация за лицето Я. Ж. Г. / поч./, не е налице хипотеза по чл.542, ал.1 от ГПК, което отрича правния интерес на молителя за водене на производството и прави подадената молба до съда недопустима.

Следва да се посочи също, че липсва процесуален ред по който извън допустим процес съдът да окаже съдействие на молителя за снабдяване с акт за смърт и удостоверение за наследници на Я. Ж. Г. /поч./ от Република Украйна. Такива действия са изцяло извън правомощията на съда и са в компетентостта на други, независими от настоящия съд органи на държавна власт.

Предвид горното, молбата като недопустима, правилно е била върната на молителя от районния съд, като образуваното производство е било прекратено.

Обжалваното определение е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде потвърдено от настоящия съд.

Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд,

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 4294/21.07.2023 год. по гр.д. № 6325/2022 год. по описа на Бургаския районен съд.

Определението може да бъде обжалвано пред Върховния касационен съд с касационна частна жалба в едноседмичен срок от връчването на препис от него на молителя.

4

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5