Решение № 20403 от 11.12.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 20403 гр. София, 11.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в публично заседание на седми декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЕВЕЛИНА ОГН. М.ОВА при участието на секретаря МАРИАНА ИВ. СОКОЛОВА като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. М.ОВА Гражданско дело № 20231110131906 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба на ......... срещу ...........

Предявен иск с правно основание чл.411 КЗ.

Ищецът твърди, че на 03.01.2022 г. около 21:00 часа в гр. Пловдив, на бул. „България“ в посока гр. Пазарджик е настъпило ПТП с участието на л.а.

„Пежо 508“ с рег. № ........., управляван от М. И., и л.а. „БМВ 850“ с рег. № ......., управляван от А. П., при следния механизъм: л.а. „Пежо 508“ при маневра за смяна на лентите от ляво надясно, без да се съобрази с интензитета на движение и движещите се в съседната лента автомобили, блъска правомерно движещия се л.а. „БМВ 850“, в причинна връзка с което на последния са причинени щети. Твърди, че към датата на ПТП л.а. „БМВ 850“ е застрахован при ищеца по силата на имуществена застраховка „Каско“, полица № .......... със срок на валидност: 17.09.2021 г. – 16.09.2022 г. Твърди, че на 25.03.2022 г. в качеството на застраховател е изплатил застрахователно обезщетение в размер на сумата от 7 226, 28 лв. Счита, че с изплащане на застрахователното обезщетение е встъпил в правата на застрахования срещу ответника в качеството на застраховател, при когото към датата на ПТП е застрахована гражданската отговорност на делинквента – за изплатеното застрахователно обезщетение в размер на 7 226, 28 лв. и ликвидационните разноски в размер на 15 лв. или общо за сумата от 7 241, 28 лв.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата 7 241, 28 лв., представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски, ведно със законна лихва от исковата молба до окончателното изплащане. Претендира разноски.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от 1 ответника .........., с който оспорва исковете по основание и размер. Оспорва настъпването на ПТП със сочения от ищеца механизъм. Оспорва да е налице противоправно поведение от страна на водача на л.а. „Пежо 508“, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника. Оспорва настъпването на твърдените вреди в причинна връзка с виновно и противоправно поведение на водача на л.а. „Пежо 508“. Позовава се на съпричиняване от страна на водача на л.а. „БМВ 850“. Моли съда да отхвърли предявения иск.

Претендира разноски.

Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира следното от фактическа страна:

Представен е двустранен констативен протокол от 03.01.2022 г., в който е посочено, че на същата дата в 21:00 часа в гр. Пловдив е настъпило ПТП с участието на „превозно средство А“ – л.а. „Пежо 508“ с рег. № ........., управляван от М. И., и „превозно средство Б“ – л.а. „БМВ 850“ с рег. № ......., управляван от А. П.. Като обстоятелства за настъпване на ПТП е посочено, че същото е настъпило при смяна на лентите за превозно средство А и движение в една посока, но в различни ленти за превозно средство Б, което съответства и на съставената в същия схема на ПТП. Отразени са видимите щети по двата автомобила, като за л.а. „Пежо 508“ това са калник, джанта, броня и фар, а за л.а. „БМВ 850“ – две леви врати и заден ляв калник. Протоколът е подписан от двамата водачи, като в същия водачът на л.а. „Пежо 508“ е посочил, че поема вината за ПТП.

Безспорно е между страните, че към 03.01.2022 г. л.а. „БМВ 850“ с рег.

№ ....... е бил застрахован при ищеца по силата на имуществена застраховка „Каско“, полица № .......... със срок на валидност: 17.09.2021 г. – 16.09.2022 г.

Със заявление за изплащане на обезщетение от 04.01.2022 г. застрахователят е уведомен за настъпване на застрахователното събитие, във връзка с което е образувана щета № 26022030100011.

Съставени са опис на щетите, калкулация по щетата и доклад по преписката.

Безспорно е между страните, че на 25.03.2022 г. ищецът в качеството на застраховател по застраховка „Каско“ е изплатил застрахователно обезщетение в размер на сумата от 7 226, 28 лв.

Безспорно е между страните, че към 03.01.2022 г. гражданската отговорност на водача на л.а. „Пежо 508“ с рег. № ......... е била застрахована при ответника.

От приетото по делото заключение по АТЕ се установява, че ПТП е настъпило при следния механизъм: на 03.01.2022 г. около 21:00 часа л.а.

„Пежо 508“ с рег. № ......... се движи по бул. „България“ с посока от гр.

Пловдив към гр. Пазарджик и в района на кръстовището с бул. „Васил Априлов“ при смяна на лентите за движение от ляво надясно водачът не пропуска и реализира ПТП с движещия се от дясно л.а. „БМВ 850“ с рег. № 2

......., в причинна връзка с което на последния са нанесени щети: заден ляв калник, предна лява врата и задна лява врата. Към датата на ПТП процесният автомобил е бил в експлоатация 3 месеца и 17 дни, считано датата на първоначална регистрация. Стойността, необходима за отстраняване на щетите по средни пазарни цени, възлиза на сумата 7 785, 44 лв., а по цени на алтернативни доставчици – 7 209, 44 лв. Обичайните ликвидационни разноски са между 15 лв. и 25 лв.

Вещото лице е посочило, че бул. „България“ е съставен от две пътни платна във всяка посока, отделени с разделителен затревен остров, оборудван с метални преградни решетки. Пътното платно в посока гр. Пазарджик е съставено от четири ленти за движение, разделени с единична прекъсната линия, от които: най-дясната – е за надясно, двете средни – за направо, а найлявата – за наляво.

Пред СРС е разпитан свидетелят Марио М. И., който заявява, че си спомня да е участвал в ПТП през м.01.2022 г. в гр. Пловдив на бул.

„България“ при управление на л.а. „Пежо 508“ с рег. № ......... в тъмната част на денонощието около 22:00 часа, когато се е движел в посока гр. Пазарджик, в средната лента, от която е решил да се престрои в дясна лента, за да завие надясно. Заявява, че е погледнал в огледалото за задно виждане, нещо е светело далече назад, подал е мигач, започнал е да се престроява с ниска скорост, защото светофарът е светел червено, като пред и около него не е имало друго автомобили, при което е чул спирачки и друг автомобил, идващ отзад, е спрял в него. Заявява, че са съставили протокол за произшествието, като потвърждава, че това е предявеният му такъв, намиращ се на л.16 от делото, който е подписал. Заявява, че ударът е настъпил, когато е бил навлязъл най-много метър в дясната лента.

Видно от приетия по делото протокол от 15.11.2023 г. за проведен разпит по делегация на свидетеля А. Р. П., същият заявява, че си спомня да е участвал в ПТП на 03.01.2022 г. в гр. Пловдив, на бул. „България“, преди светофара с бул. „Васил Априлов“, в посока Пловдив – Пазарджик, при управление на л.а. „БМВ“, 8-ма серия М850 в тъмната част на денонощието, около 21:00 часа. Заявява, че ПТП е настъпило на прав участък, на около 30 метра от червен светофар; че пътят е четири-лентов, като две от лентите са за направо и той се е движел в една от тях – от ляво надясно в третата лента, с ниска скорост. Заявява, че във втората лента от дясно наляво, която също е за направо, е имало девет автомобила в опашка, а в третата лента, където се е движел той – една кола на червен светофар; че след като е минал шест коли, е усетил удар; че ударилият го автомобил е бил във втората лента, шеста по ред кола, водачът е решил да смени лентата, защото в съседната лента е имало само една кола, като, подминавайки го, свидетелят е усетил удар от шофьорската страна. Свидетелят депозира показания, че не е сменял лентата си на движение, а другият водач се е престроил от втората лента (която е лява такава) за направо, в третата лента (дясната спрямо нея лента) за направо; че за неговия автомобил ударът е бил от лявата страна – шофьорска и 3 пасажерска врати, а на другия автомобил е имало лек удар в бронята, тъй като го е ударил с бронята. Заявява, че другият водач не е подавал мигач, че се престроява, както и че ударът е настъпил в третата от ляво надясно лента, която е за направо; че другият автомобил е бил в спряло състояние и за да се престрои в съседната лента, в която се е движел свидетелят, се е изнесъл от колоната рязко вдясно. Заявява, че в крайна сметка другият водач се е съгласил, че той е виновен, и са подписали двустранен протокол.

Показанията и на двамата свидетели са безпротиворечиви по въпроса, че престрояване е предприел водачът на л.а. „Пежо 508“, който се е изнесъл в съседната отдясно на него лента, където се е движел л.а. „БМВ 850“, който не е променял лентата си на движение. В частта, в която свидетелят И. заявява, че на бул. „България“ лентите са три, съдът не кредитира показанията му, доколкото същите се опровергават както от заключението на АТЕ, според която лентите са четири (една за наляво, двете средни – за направо, и една за надясно), така и от показанията на свидетеля П., който депозира показания, че лентите са четири. Свидетелят И. заявява, че лентите са три, като той се е движел в средната за направо и се е престроил в дясната, за да завие надясно.

Заявява, че в схемата на предявения му протокол за ПТП на л.16 от делото, ако от ляво надясно се броят три ленти, същата правилно отразява, че той е бил в средната. В схемата обаче, от ляво надясно са отразени четири ленти, в какъвто смисъл е и заключението на АТЕ, като и за двете превозни средства е отразено движение направо, което съответства на заключението на АТЕ, че двете средни ленти са за направо.

При така установеното съдът намира от правна страна следното:

По силата на разпоредбата на чл.411 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, а в случаите, когато причинителят на вредата има сключена застраховка „Гражданска отговорност“, застрахователят по имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ – до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.

С оглед тази законодателна уредба предпоставките за уважаване на иск на това основание срещу застраховател са: наличието на застрахователно правоотношение по имуществена застраховка между ищеца и увредено лице /в т.ч. и по застраховка „Каско“/; плащането на застрахователно обезщетение по нея; осъществено непозволеното увреждане от трето лице по чл.45, ал.1 ЗЗД – деяние, вина, противоправно поведение, вреда и причинна връзка между това деяние и претърпени от застрахования по имуществената застраховка вреди, и наличие на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ между делинквента и ответника по спора – изисквания, които в 4 дадената хипотеза са налице.

Настъпването на процесното ПТП със сочения от ищеца механизъм се установява от представения протокол за ПТП, заключението на АТЕ и показанията на свидетеля П., които съдът кредитира като логични и последователни, основаващи се на непосредствените възприятия на свидетеля и кореспондиращи както с представения по делото констативен протокол, така и със заключението на АТЕ относно местоположението на автомобилите и механизма на ПТП. Като е предприел маневра престрояване в съседната спрямо неговата пътна лента, без да се увери, че това не създава опасност за останалите участници в движението, водачът на л.а. „Пежо 508“ с рег. № ......... е осъществил противоправно деяние, в причинна връзка с което са нанесени щети на застрахования при ищеца по силата на имуществена застраховка „Каско“ автомобил.

В случая изводите на съда, че по делото се установява механизмът на ПТП, се основават освен на протокола за ПТП, така също и на заключението на АТЕ и показанията на свидетеля П., от съвкупната преценка на които се налага извод, че механизмът е доказан от страна на ищеца.

Неоснователно е възражението на ответника, че ПТП не е настъпило по вина на водача л.а. „Пежо 508“ с рег. № .......... Тежестта за установяване на елементите от фактическия състав на деликта се носи от ищеца, с изключение на вината, по отношение на която нормата на чл.45, ал.2 ЗЗД установява оборима презумпция, тежестта за оборване на която се носи от ответника, като в случая с оглед ангажираните по делото доказателства тази презумпция не е оборена.