Решение № 1909 от 30.11.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1909 гр. Пловдив, 30.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светослав Н. Узунов при участието на секретаря Марина П. Малинова като разгледа докладваното от Светослав Н. Узунов Административно наказателно дело № 20235330205446 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН

Обжалван е Електронен фиш серия К № 4195427, издаден от ОДМВРПЛОВДИВ, с който на Р. Ф. Р., ЕГН ********** е наложена глоба в размер на 300 лева за нарушение на чл. 21, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДвП.

В жалбата и в допълнителна молба се излагат конкретни съображения за незаконосъобразност на ЕФ и се моли за неговата отмяна. Претендират се разноски.

Въззиваемата страна взема становище за неоснователност на жалбата.

Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност.

Съдът, като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:

По делото е представена справка от системата АИС-АНД, видно от която обжалваният ЕФ е връчен на 01.09.2023г., която дата не се оспорва от страните. Жалбата е подадена на 11.09.2022г. Поради това и същата се явява подадена в преклузивния 14-дневен срок. Жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

1

Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите, изложени от страните и служебно провери правилността на атакувания ЕФ, намери, че са налице основания за неговата отмяна по следните съображения:

Електронният фиш е издаден за това, че на 19.11.2020г. в 11,30 часа на Републикански път I-8 км. 232+200, в посока запад, при въведено ограничение на скоростта от 60 км/ч с пътен знак B26, при отчетен толеранс от минус 3 %, лек автомобил с рег. № ****, се движел с установена наказуема скорост- 100км/ч., тоест с превишаване на скоростта от 40 км/ч. ЕФ е издаден срещу Р. Ф. Р..

Изложената в Електронния фиш фактическа обстановка за движението на процесния автомобил с посочената скорост на посоченото място се доказва от приложеното по административната преписка статично изображение, което съгласно чл. 16, ал. 3 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. е годно доказателствено средство за обстоятелствата, свързани с упражнения с АТСС видеоконтрол. В статичното изображение е посочено с координатни точки мястото на осъществения видеоконтрол и измерената скорост на процесния автомобил в размер на 100 км/ч. В случая неправилно са сторени изчисленията по приспадането на допустимия толеранс. Видно от статичното изображение е, че засечената скорост на автомобила е в размер на 103 км/ч.

Поради това и с оглед допустимия толеранс съгласно Протокол от проверка № 65-С-ИСИС/28.09.2020г. от 3% при скорост над 100 км/ч, след приспадането му се получава скорост в размер на 99,91 км/ч (103 км/ч – 3% от 103 км/ч). Съгласно трайната съдебна практика на касационната инстанция, закръглянето в тези случаи се прави в полза на водача към пониското число, доколкото доказателствата не установяват безсъмнено движение със скорост, достигнала по-високото число (в случая 100 км/ч), поради което и установената в случая наказуема скорост е в размер от 99 км/ч – така и Решение № 1226/27.06.2022 год . по КАНД № 1033 на АС-Пловдив.

От справката за собственост на автомобила е видно, че собственик е жалбоподателят Р..

С ТР 1/2014г. на ВАС се потвърди принципното положение, че поставянето на технически средства, които автоматично да записват административни нарушения, трябва да се извършва по определена 2 процедура и с оглед спазването на определени изисквания (арг. чл. 32, ал. 2 от Конституцията). Правилата трябва да бъдат достатъчно ясни и подробни, за да дадат на гражданите съответно указание за условията и обстоятелствата, при които контролните органи имат право да ги използват.

Тези правила бяха законодателно уредени с приемането на Наредба № 8121з-532/12.05.2015г, съгласно която, за да е законосъобразно използването на мобилно средство за видео контрол, съгласно приложимата към датата на нарушението редакция на Наредбата (след изменението с ДВ. бр.6 от 16 Януари 2018г) следва да са налице следните условия:

- използваното техническо средство да е от одобрен тип;

- техническото средство да е вписано в Българския институт по метрология;

- техническото средство да е преминало през първоначална и последваща метрологична проверка;

- автоматизираното техническо средство да е използвано съгласно инструкцията на производителя и изискванията, посочени в удостоверението за одобрен тип;

- при контрол на въведено с пътен знак ограничение на скоростта мястото за разполагане на АТСС се определя така, че АТСС да извършва измерване след навлизане на превозното средство в зоната с ограничение на скоростта- чл. 8 от Наредба № 8121з-532 от 12 май 2015 г.;

- да са спазени изискванията на чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з532/12.05.2015г. като надлежно е попълнен Протокол за използване на Автоматизирано техническо средство или система.

С оглед духа на ТР 1/2014г. на ВАС съдебната практика трайно приема, че всяко едно от гореизброените изисквания е императивно, като само при кумулативната им наличност, използването на АТСС е законно, а липсата на което и да е от изискванията опорочава процедурата и предпоставя отмяна на наложената санкция.

В конкретния случай не е налице неспазване на пътен знак B26 от страна на жалбоподателя на посоченото място на нарушение, поради което и същият не е извършил вмененото му административно нарушение.

Съгласно чл. 8 от Наредба № 8121з-532 от 12 май 2015 г., при контрол 3 на въведено с пътен знак ограничение на скоростта, мястото за разполагане на АТСС се определя така, че АТСС да извършва измерване след навлизане на превозното средство в зоната с ограничение на скоростта. За доказването на това обстоятелство е необходимо административнонаказващият орган да представи надлежни доказателства, които да установяват мястото на поставяне на АТСС и по-конкретно позиционирането му след посочения пътен знак за ограничение на скоростта и в позиция, при която съответното ограничение е приложимо за пътните превозни средства. Такова доказателство би могло да е посочването на разстоянието от пътния знак с ограничение до АТСС в метри, удостоверено в протокола за използване на АТСС. Доказване на точното разположение на техническото средство може да се извърши и чрез представяне на снимка, видеозапис, разпечатка или друго годно доказателствено средство, като съдът е длъжен да обсъди всички представени доказателства поотделно и в тяхната съвкупност при преценката си дали действително твърдяното нарушение е било извършено.

В случая, за преценка на законосъобразността на осъщественото видеонаблюдение, съдът е изискал справка от ОПУ-Пловдив за наличните пътни знаци. От писмо изх. № 11-00-530/09.10.2023г., се установява, че на процесния пътен участък не са въведени ограничения на скоростта на движение. Сочи се, че пътен знак е наличен на км 232+000 дясно – в посока от запад към изток, като действието му се изчерпва при кръстовището вход/изход на бензиностанцията „Ромпетрол“ на км 232+158. Представена е разпечатка от сателитно изображение, видно от която действително има поставен знак едва на км 232+000 дясно, който не ограничава скоростта на км 232+200, посочен като място на извършване на нарушението. Същевременно, от ОПУ-Пловдив не са предоставени данни за наличие на пътен знак, въвеждащ ограничение за движещите се в посока запад.

С оглед на горепосоченото, в хода на процеса се установи, че на мястото, където е бил осъществяван контрол, не е имало поставен и действащ знак за ограничение на скоростта, поради което и за жалбоподателя не е имало друго ограничение, освен общото ограничение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

Доколкото скоростта на заснетия автомобил от 99 км/ч. (след приспадането на толеранса от 3%) надвишава общото ограничение на скоростта от 90 км/ч. с 9 км/ч, за което за което законодателят не е предвидил санкция в чл. 182 от ЗДвП за нарушаване на скорост, в случая липсва извършване на наказуемо 4 административно нарушение.

Въз основа на горното, не се установява жалбоподателят да е извършил твърдяното нарушение, поради което и процесният електронен фиш се явява неправилен и като такъв следва да бъде отменен.

По разноските:

С оглед изхода на спора, разноски се дължат на жалбоподателя на основание чл. 63, ал.3 ЗАНН. Същият е доказал заплащането на такива в размер на 400 лева за адвокатски хонорар, съобразно Договор за правна защита и съдействие (л. 9 от съдебното производство). Възнаграждението не се явява прекомерно, доколкото не надхвърля минимално предвиденото в чл.

7, ал. 2, т. 1 от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения, поради което и не следва да бъде редуцирано.

Мотивиран от горното Пловдивският районен съд, X н. с., РЕШИ:

ОТМЕНЯ Електронен фиш серия К № 4195427, издаден ОТ ОДМВРПЛОВДИВ, с който на Р. Ф. Р., ЕГН ********** е наложена глоба в размер на 300 лева за нарушение на чл. 21, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДвП.

ОСЪЖДА ОДМВР-ПЛОВДИВ да заплати на Р. Ф. Р., ЕГН ********** сумата от 400 лева, представляваща сторени разноски пред Районен съдПловдив.

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5