Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 38 от 05.03.2025, Районен съд - Козлодуй

Съд
Районен съд - Козлодуй
Дело
Гражданско дело 1085/2024
Вид
Решение № 38
Подписан
05.03.2025
Състав
Даниел Борисов Христов

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 414, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 414, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал.1, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 47, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 23 · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
  • чл. 38, ал. 1,т. 2 · Закон за адвокатурата
  • чл. 26, ал. 4 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.143 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 11, ал.1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
  • чл.19, ал.1 и ал.2 · Закон за потребителския кредит
  • чл.19, ал.1 и ал.2 · Закон за потребителския кредит
  • чл.19, ал.4 · Закон за потребителския кредит
  • чл.22 · Закон за потребителския кредит
  • чл.9, ал.1 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 37 · Закон за правната помощ
  • чл. 25, ал. 1 · Наредба за заплащането на правната помощ
  • чл. 26, ал. 1 · Наредба за заплащането на правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 38 гр. Козлодуй, 05.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КОЗЛОДУЙ, V-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Даниел Б. Христов при участието на секретаря Капка К. Качева като разгледа докладваното от Даниел Б. Христов Гражданско дело № 20241440101085 по описа за 2024 година

Производството е образувано по постъпила искова молба от „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК 175074752 против В. В. Ф., ЕГН ********** от с. Бутан, общ. Козлодуй.

С исковата молба е предявен иск с правно основание по чл. 422, ал.1, вр. чл. 415, ал.1, т. 1 от ГПК, за признаване за установено вземането на заявителя срещу длъжника по Договор за потребителски кредит № 40009348861 - В. В. Ф. в общ размер на 3803,33 лева, от които: главница в размер на 2431.10 лева, договорно възнаграждение в размер на 1015.79 лева, дължимо за периода от 10.07.2022 г. до 10.05.2023 г. - дата на предсрочната изискуемост и законна лихва - 356.44 лева, дължима от 10.05.2023 г. - датата на предсрочна изискуемост до 27.02.2024 г.

Претендира се и законна лихва от датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането

Сочи се, че в настоящето производство „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД се отказва да търси претендираната с подаденото заявление неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни за плащане на вноска по договора за кредит, в размер на 500 лева, начислени на 10.05.2023 г., поради липса на материален интерес.

С исковата молба се твърди, че вземането на ищеца произтича от следните обстоятелства:

В. В. Ф. на 04.05.2022г. подала до „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД попълнено и подписано Искане за отпускане на потребителски кредит ПРОФИ КРЕДИТ Стандарт със зададени параметри. Ф. е декларирала, че е запознат и с Общите условия на „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД, видно 1 от Декларации. Получил е и преддоговорна информация под формата на Стандартен европейски формуляр с Допълнителна преддоговорна информация.

Сочи, се че съгласно точка V от Договора, ответника е пожелал да сключи застраховка живот с наименование „Защита на Кредит“, със застраховател „Уника Живот“ АД, със застрахователна премия в размер на 57.00 лева.

Твърди се, че след като „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД одобрява отпускането на заем съгласно исканите параметри, на дата 05.05.2022г. с ответника В. В. Ф. е сключен Договор за потребителски кредит № 40009348861, по силата на който заявителят „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД изпълнява точно и в срок задължението си, като изплаща на застрахователя - застрахователната сума, а останалата част от сумата по договора, , в размер на 2443.00 лева превежда по посочения от длъжника В. Ф. метод - чрез паричен превод по банкова сметка с IBAN:

BG20UNCR70001523177809.

В исковата молба е посочено, че В. В. Ф. поема задължения (чл.8 от Общите условия) по Договора за потребителски кредит, който е подписан при Общи условия /ОУ/.

Сочат се и параметрите на договор №40009348861:

Сума на кредита: 2500.00 лв.;

Срок на кредита: 24 месеца:

Размер на месечната вноска по кредита: 154.32 лева;

Дата на погасяване на вноска по време на изплащането на заема: 10-то число на месеца;

Годишен процент на разходите (ГПР %) 48.77;

Годишен лихвен процент: 41.00;

Лихвен процент на ден: 0.11;

Общо дължима сума по кредита: 3703.76 лв.

Параметрите по поискана и закупена допълнителна услуга са както следва:

Възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Фаст“ : 875.00 лева;

Възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Флекси“: 1500.00 лева;

Размер на вноската по закупена допълнителна услуга: 98.96 лева;

Предвид гореизложеното, общото задължение по кредита и по и закупена допълнителна услуга е както следва:

Общо задължение: 6078.76 лева;

Общ размер на месечна вноска по договора: 253.28 лева;

Дата на погасяване: 10-ти ден от месеца.

Общият размер на договорното възнаграждение по кредита е предварително определен в погасителния план. Неизплатеното падежирало договорно възнаграждение от страна на длъжника по делото е в размер 2

1015.79 лева.

Като основание на вземането се сочи следното:

Ответника не е изпълнила задължението, което е поела по договора.

Преустановила е плащанията на погасителните вноски, изпаднала е в забава.

Извършените плащания за погасяване на задължения по процесния договор за кредит по дати и размер са както следва :

На дата 01.07.2022г. са платени 270.00 лева.

Твърди се, че общата сума на направените плащания по ДПК № 40009348861 е в размер на 270.00 лева. С нея е погасена сума в размер на 256.87 лева, съгласно задължението по погасителен план В общата сума на получените плащанията са включени и постъпилите плащания по начислените лихви за просрочие на вноските по погасителен план - 3.13 лева. Поради плащане на вноските със забава са били начислени лихви в размер на 3.13 лева, които към момента са заплатени изцяло.

С плащанията си ответника е заплатил и 10.00 лева начислени такси по Тарифа, съгласно уговореното в чл.17.4 от Общите условия към Договора свързани с дейността по извънсъдебно или съдебно събиране на просрочения дълг.

Твърди се, че след прекратяването на договора размерът на задълженията става предсрочно изискуем, като остава в сила задължението на клиента да заплати всички дължими суми по процесния договор. Поради това, оставащото непогасено задължение по погасителен план, с падеж след датата на обявяване на кредита за предсрочно изискуем, е обединено в една последна погасителна вноска, чийто падеж е датата на обявяване на предсрочната изискуемост – 10.05.2023 г.

С исковата молба се иска от съда да им бъде присъдена освен дължимите главница и договорно възнаграждение, така също и законна лихва върху тях в размер на 356.44 лева, дължима от 10.05.2023 г. - датата на предсрочна изискуемост до 27.02.2024 г.

За яснота с исковата молба се сочи, че с ответника В. Ф. са били страни по г.д № 1594/2022г. по описа на Районен съд - гр. Козлодуй, по което е постановено Решение № 223 от 12.04.2023 година. Със същото, съдът прогласява нищожността на клаузата, съдържаща се в раздел VI „Параметри“ от Договор за потребителски кредит № 40009348861, която предвижда заплащането на възнаграждение за закупена допълнителна услуга Фаст в размер на 875.00 лева, както и клаузата съдържаща се в раздел VI „Параметри“ от Договор за потребителски кредит № 40009348861, която предвижда заплащането на възнаграждение за закупена допълнителна услуга Флекси в размер на 1500.00 лева. Сочат, че договорът е прекратен в хода на съдебните действия, за което и ответникът е уведомен в предходното ни дело.

Допълнително сочат в случай, че настоящият Съд приеме, че предсрочната изискуемост по договора не е надлежно обявена на ответника, че крайният срок за погасяване на кредита съгласно погасителния план към Договора изтича на дата 10.05.2024г., с изтичането на който срок настъпва и 3 изискуемостта на задължението на длъжника в пълен размер.

Правят искане в условията на евентуалност, ако настоящият съдебен състав приеме, че предсрочната изискуемост по ДПК № 40009348861., не е надлежно обявена на ответника, съдът да постанови решение, с което да бъде установено задължение на ответника в размер на сбора от непогасените вноски с настъпил падеж до момента на приключване на устните състезания, като сочат съдебна практика.

Отбелязват, че ответникът в настоящото производство е имал възможност да се откаже от договора при условие, че не го удовлетворява, за който отказ да уведоми дружеството и да върне по сметка на същото преведената сума, като заплати лихвата, начислена за периода от датата на усвояване на средствата по ДПК до датата на връщане на главницата, съобразно регламентираното в т. 7 от Общите условия и Закона за потребителския кредит.

Молят да им бъдат присъдени направените разноски в заповедното производство и в исковото производство.

В срока по чл. 131 ГПК от ответника е постъпил отговор на исковата молба, с който предявените искове се оспорват като неоснователен и недоказан. Предентират се разноски в заповедното и настоящото производство.

С отговора ответника взема становище по твърденията в исковата молба:

На първо място, се излагат твърдения че сключения Договор за потребителски кредит № 40009348861 е нищожен на основание чл.11 ал.1 т.10, вр.с чл.22 от ЗПК. Сочи се че съгласно чл.22 от ЗПК, във връзка с чл.11,ал.1,т. 10 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен, ако в същия не е посочен годишен процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя. Съгласно чл. 19, ал.1 от ЗПК, годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В Договора въпреки, че е посочен ГПР, липсвало, каквото и да е уточнение, какви точно разходи се включват в посочения процент. Отделно от това е предвидено и възнаграждение по пакет от допълнителни услуги. По този начин ответника е била поставена в невъзможност да разбере какъв реално е процентът на оскъпяване на ползвания от нея финансов продукт. За да бъде спазена разпоредбата на чл.

11,ал.1,т.10 от ЗПК, следва в договора да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения потребителски договор представлява ГПР, но и изрично и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които ответника ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР.

Наред с това с предвиждането за заплащане на допълнителни услуги се заобикаляло и разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК.

С Отговора се сочи, че съгласно чл. 26, ал. 4 от ЗЗД нищожността на 4 отделни части не влече нищожност на договора, когато те са заместени по право от повелителните правила на закона или когато може да се предположи, че сделката би била сключена и без недействителните й части. В случая не е налице нито една от тези две хипотези - нищожната клауза на процесния Договор за потребителски кредит № 40009348861 относно определянето на ГПР да бъде заместени по право от повелителни норми на закона, или че договорът за потребителски кредит би бил сключен и ако в него не е включена клаузата определяща ГПР, тъй като ГПР е въведено като изрично изискване в чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Предвид на това в случая не е приложима нормата на чл.26, ал.4 ЗЗД и нищожността на посочената по-горе клауза на процесния договор обуславя недействителността на целия договор. В случая следва да бъде взета предвид и разпоредбата на чл.22 ЗПК, която е приложима за процесното договорно правоотношение. Тази норма изрично посочва, че когато не са спазени изискванията на конкретни разпоредби от закона, то договорът за потребителски кредит е изцяло недействителен, като между изчерпателно изброените са и тези по чл.11, ал.1, т. 10 от ЗПК - за определяне на ГПР. Въз основа на това се иска от съда Договор за потребителски кредит № 40009348861 да се прогласи за недействителен.

В проведеното открито съдебно заседание, страните не се явяват и не се представляват, като в изпратени до съда становища поддържат подадените искова молба и отговор на същата.

След като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност и като взе предвид изложеното от страните, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Между страните не се спори, а и от представения по делото Договор за потребителски кредит Стандарт № 40009348861 от 05.05.2022г., сключен между ищеца „Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК: 175074752 гр. София – „кредитор“ и ответника В. В.а Ф., в качеството на „клиент“, е видно, че последната е получила сумата в размер на 2500 лв. /две хиляди и петстотин лева/, като е поела задължение да я върне в срок от 24 месеца, а именно в периода от 10.06.2022г. до 10.05.2024г. От раздел VI „Параметри“ от договора се установява, че същият е сключен при годишен лихвен процент в размер на 41.00 % и ГПР 48,77 %, като дължимата лихва за целия период е в размер на 1203,76 лв. /хиляда двеста и три лева и 76 ст./. Освен това при сключването на договора за потребителски кредит, клиентът е сключил Застраховка Живот с наименование „Защита на кредит“ в размер на сумата от 57,00 лв. /петдесет и седем лева/, като е закупил и допълнителна услуга „Фаст“ на стойност 875 лв.