Решение № 141 от 13.11.2025, Районен съд - Провадия

РЕШЕНИЕ

№ 141 гр. Провадия, 13.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПРОВАДИЯ, I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Димитър Ст. Михайлов при участието на секретаря М.Я.М. като разгледа докладваното от Димитър Ст. Михайлов Административно наказателно дело № 20253130200378 по описа за 2025 година Производството е образувано е по повод жалбата на М. Н. А., ЕГН **********, против наказателно постановление №9360/20.05.2025г., издадено от Началник отдел „ОККРПМ“, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“, Агенция „Пътна инфраструктура“-гр.София, с което за нарушение на чл.139, ал.1, т.2, пр.3 от Закона за пътищата /ЗП/, вр. с чл.7, ал.1, т.4, б.“А“, чл. 7, ал.1, т.3, б.“Б от Наредба №11/03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС на основание чл.177, ал.3, т.1, пр.3 от ЗДвП вр. чл. 139, ал.1, т.2, пр.3 от Закона за пътищата /ЗП/, вр. с чл.7, ал.1, т.4, б.“А“, чл. 7, ал.1, т.3, б.“Б от Наредба №11/03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 2500,00 лева.

В жалбата си въззивникът заявява, че обжалваното НП е необосновано, незаконосъобразно и е постановено в нарушение на административнопризводствените правила. Моли за неговата отмяна и при алтернативност за редуциране на размера на санкцията. Претендира и разноски в случай на уважаване на жалбата.

Жалбата е депозирана в преклузивния срок за обжалване и е допустима.

Ответното ведомство редовно призовано за съдебно заседание, се явява в съдебно заседание, като оспорва жалбата и пледира за потвърждаване на обжалваното наказателно постановление. Претендира и разноски.

Съдът, след като съобрази изложените в жалбата доводи, обсъди събраните доказателства и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол, намира за установено от фактическа и правна страна 1 следното:

На 25.04.2025г. на жалбоподателя е съставен акт за установяване на административно нарушение за това, че на същата дата около 14.08 часа, на път АМ“Хемус“, км.385+ 1 0 0 на отбивна площадка в посока гр.Лясковецгр.Варна ПЧМВ, въззивника управлявал и извършвал превоз на товари със съчленено ППС с пет оси - МПС с две оси марка „МАН“, модел ТГХ с рег.

№*** и полуремарке с три оси с рег.№***, като в процеса на извършената проверка е било установено, че водачът извършва превоз на пшеница, видно от товарителница №0001553/25.04.2025г. и кантарна бележка №КБУ0000623/25.04.2025г.

При направеното измерване с техническо средство електронна мобилна везна за измерване на маса и поосово натоварване на ППС, модел PW-10 №К0200009 и ролетка №1305/18/5 метра/, е било констатирано, че измереното натоварване на задвижващата /2-ра/ единична ос на МПС е 12.650 т. при максимално допустимо натоварване на задвижващата ос 11.500 т., съгласно чл.7, ал.1, т.4, б.“А“ от Наредбата, като превишението е с 1.150 т.

При измерено разстояние между осите 1.38 м. сумата от натоварването на ос на тройната ос на полуремаркето е 29.150 т. при максимално допустимо натоварване на оста 24 т., съгласно чл.71 ал.1, т.3, б.“б“ от Наредбата, като превишението е с 5.150 т.

Съгласно чл.3, т.2 от Наредбата, при превишаване на максимално допустимите норми по чл.7, ППС е тежко.

Измерените параметри на превозното средство показвали, че същото е тежко по смисъла на чл.3, т.2 от Наредба №11/03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.

Съгласно чл. 139, ал.1, т.2, пр.3 от Закона за пътищата /ЗП/, вр. с чл.7, ал.1, т.4, б.“А“, чл. 7, ал.1, т.3, б.“Б от Наредба №11/03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС е забранено и се осъществява само с разрешение (разрешително или квитанция за платени пътни такси) за дейност от специалното ползване на пътищата на администрацията управляваща пътя (АПИ).

За така измерените параметри на ППС при проверката, водачът не е представил на длъжностното лице на АПИ валидно разрешение (разрешително или квитанция за платени пътни такси) за движение на извънгабаритно пътно превозно средство по смисъла на §1, т.1 от Допълнителните разпоредби на Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, респективно извънгабаритно по чл. 2 на Наредбата.

Водачът е следвало да провери и да се убеди, че параметрите на ППС с товар или без товар не надвишават максимално допустимите норми по Наредбата или разрешените параметри с разрешение (разрешително или квитанция за платени пътни такси) за дейност от специално ползване на 2 пътищата, издадени по реда на раздел IV от Наредбата, но не го е сторил и е извършил виновно административно нарушение по чл. 139, ал.1, т.2, пр.3 от Закона за пътищата /ЗП/, вр. с чл.7, ал.1, т.4, б.“А“, чл. 7, ал.1, т.3, б.“Б от Наредба №11/03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.

Актът е съставен от оправомощено длъжностно лице, видно от представената по делото заповед № РД-11-97/ 29.01.2025г.

От формална страна акта за установяване на административно нарушение съдържа реквизитите по чл.42 от ЗАНН. Същият е предявен на жалбоподателя, който е заявил, че няма възражения.

В законоустановения тридневен срок въззивника не е направил възражения.

Въз основа на акта и след преценка на неговата законосъобразност и обоснованост е издадено обжалваното наказателно постановление, с което за нарушение на чл. 139, ал.1, т.2, пр.3 от Закона за пътищата /ЗП/, вр. с чл.7, ал.1, т.4, б.“А“, чл. 7, ал.1, т.3, б.“Б от Наредба №11/03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС на основание чл.177, ал.3, т.1, пр.3 от ЗДвП вр. чл. 139, ал.1, т.2, пр.3 от Закона за пътищата /ЗП/, вр. с чл.7, ал.1, т.4, б.“А“, чл. 7, ал.1, т.3, б.“Б от Наредба №11/03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 2500,00 лева.

Постановлението е издадено от компетентен орган, видно от представените по делото доказателства.

Гореизложената фактическа обстановка се подкрепя от събраните по делото доказателства.

Според чл. 139, ал.1, т.2, пр.3 от ЗДвП- Движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да бъдатс размери, маса и натоварване на ос, които не надвишават нормите, установени от министъра на регионалното развитие и благоустройството, и с товари, които не представляват опасност за участниците в движението.

Става ясно, че за да бъде налице съставомерно деяние, следва да бъде надлежно установено, че движението е осъществено от извънгабаритно или тежко превозно средство или от такова, което отговаря едновременно и на двата признака и на следващо място, че самото движение е в обхвата на пътя, респ. строителната му линия „без разрешение”. Тези обстоятелства са надлежно установени от контролните органи, възражение относно което няма.

Извършеното измерване с ролетка №1305/18/5м и електронна мобилна везна за измерване на маса и поосово натоварване на ППС, модел PW-10 №К0200009 е констатирало надвишение на нормите, при при максимално допустимо натоварване на задвижващата ос 11.5 т, съгласно чл.7, ал.1, т.4, б.“а“ от Наредбата, като превишението е с 1.150 т., а при измереното разстояние между осите 1.38 м, сумата на натоварването на ос на тройната ос 3 на полуремаркето е 29.150 т. при максимално допустимо натоварване на оста 24 т съгласно чл.7, ал.1, т.3, б.“б“, като претоварването е със 5.150 т.

Съгласно чл.177, ал.3, т.1, пр.3 от ЗДвП, действала към момента на извършване на нарушението наказват се с глоба от 500 до 3000 лв. водач, който, без да спазва установения за това ред управлява пътно превозно средство с размери, маса или натоварване на ос, които надвишават нормите, определени от министъра на регионалното развитие и благоустройството.

В конкретния случай жалбоподателят е извършвал движение на дълго претоварено превозно средство без разрешение от администрацията, управляваща пътя, с което от обективна и субективна страна е осъществил състава на визираното нарушение.

Съдът в настоящото производство, след преценка на установеното намира, че при правилно установена фактическа обстановка административно-наказващият орган е направил правилни и обосновани правни изводи, като в крайна сметка законосъобразно е ангажирал отговорността на жалбоподателя. Според съда размерът на определеното наказание е неоправдано завишен. Жалбоподателят не оспорва вината си, нарушението е за първи път, поради което глоба в размер на 500 лева, би била достатъчна за постигане целите на административните наказания, като в този смисъл обжалваното постановление следва да бъде изменено.

Искане за присъждане на разноски е направено от двете страни в процеса – както от въззивника, така и от въззиваемата страна.

По искането на въззивника.

С оглед крайния изход на делото съдът счете, че такива не му се дължат, тъй като по делото липсват данни за сторени такива, въпреки, че въззивника е упълномощил процесуален представител.

По искането на въззиваемата страна.

С оглед изхода на делото и направеното от пълномощника на въззиваемата страна съответно искане, на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН вр. чл. 143, ал. 4 от АПК , вр. чл. 144 от АПК вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК на Агенция „Пътна инфраструктура“-гр. София следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, в размер определен в чл. 37 от Закона за правната помощ съгласно препращащата разпоредба на чл. 63. ал. 5 от ЗАНН .

Съгласно чл. 37. ал. 1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. За защита по дела по ЗАНН в чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ предвижда 4 възнаграждение в размер от 80 до 150 лева. И като съобрази, че в случая делото не е с фактическа и правна сложност изискващи специални процесуални усилия по поддържане на обвинителната теза на АНО в с. з съдът счете че възнаграждението за юрисконсулт следва да бъде определено в минималния предвиден в наредбата размер. И като съобрази размера на отхвърлената част на иска 2000 лв. доколкото за тази санкция НП е потвърдено и извърши съответните изчисления съдът намира, че на въззиваемата страна следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 16,00 лв. като посочената сума следва да бъде заплатена от въззивника М. Н. А. в полза на Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. София.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН, Провадийският районен съд

РЕШИ:

ИЗМЕНЯ наказателно постановление №9360/20.05.2025г., издадено от Началник отдел „ОККРПМ“, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“, Агенция „Пътна инфраструктура“-гр.София, с което на М. Н. А., ЕГН ********** за нарушение на чл. 139, ал.1, т.2, пр.3 от Закона за пътищата /ЗП/, вр. с чл.7, ал.1, т.4, б.“А“, чл. 7, ал.1, т.3, б.“Б от Наредба №11/03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС на основание чл.177, ал.3, т.1, пр.3 от ЗДвП вр. чл. 139, ал.1, т.2, пр.3 от Закона за пътищата /ЗП/, вр. с чл.7, ал.1, т.4, б.“А“, чл. 7, ал.1, т.3, б.“Б от Наредба №11/03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС е наложена глоба в размер на 2500,00 лева, като НАМАЛЯВА размера на наложената глоба на 500 / петстотин/ лева.

ОСЪЖДА М. Н. А., ЕГН **********да заплати на Агенция "Пътна инфраструктура"- гр. София сума в размер на 16,00/шестнадесет/ лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Съдия при Районен съд – Провадия: _______________________ 5