Решение № 41 от 22.01.2024, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 41 гр. Пазарджик, 22.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на първи декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА при участието на секретаря Ива Чавдарова като разгледа докладваното от КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА Административно наказателно дело № 20235220201373 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на И. Е. Г. от гр.София, депозирана чрез адв.Б.

К. от АК- София, против Електронен фиш Серия К № 7618706, издаден от ОДМВР- Пазарджик, с който на основание чл.189 ал.4 вр. чл.182 ал.1 т.3 от ЗДвП, за нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП, му е наложена глоба в размер на 100 лева.

В жалбата са изложени доводи за материална и процесуална незаконосъобразност на атакувания ЕФ. Жалбоподателят твърди, че в ЕФ не е посочено в какво качество е ангажирана неговата административнонаказателна отговорност. Счита, че липсват данни относно вида на АТСС, с което е бил извършван контрола на движението. Оспорва техническата годност на същото. Намира, че описанието на нарушението е непълно и неточно, както и че не са посочени елементи от субективната страна на деянието. Твърди, че в случая е следвало да бъде издаден АУАН, наместо ЕФ, както и че в последния не е била отразена възможността за подаване на възражение. Моли обжалвания ЕФ да бъде отменен. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява 1 лично и не изпраща процесуален представител. Постъпила е писмена молба от адв.Б. К., с която поддържа жалбата и настоява за отмяна на атакувания ЕФ. Претендира присъждане на разноски по реда на чл.38 ал.1 т.3 от ЗА.

За ответника по жалбата ОД на МВР- Пазарджик, редовно призовани, не се явява представител. Постъпило е писмено становище от пълномощника на Директора на ОДМВР- Пазарджик- гл.юрисконсулт К. П., с което се иска потвърждаване на ЕФ, като се твърди, че нарушението е безспорно доказано, а глобата е наложена при спазване изискванията на чл.27 ЗАНН. Претендира присъждане на разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на разноските на жалбоподателя.

Районният съд, след преценка основателността на релевираните в жалбата оплаквания, като взе предвид събраните по делото доказателства, при съблюдаване разпоредбата на чл.63 ЗАНН, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбоподателят е санкциониран за това, че на 09.06.2023г., в 16:29 часа, в с.Виноградец обл.Пазарджик, ул.Първа, при управление на лек автомобил Волво ХЦ 90 с рег. № ****, собственост на търговско дружество „С.“ ЕООД с ЕИК ****, представлявано от управителя И. Е. Г., се движел със скорост от 75 км/ч, като по този начин превишил с 25 км/ч разрешената максимална скорост за в населено място от 50 км/ч. Скоростта била заснета и установена с автоматизирано техническо средство/АТТС/- мобилна радарна система ARH САМ S1 с № 120 cd11. Системата отчела движение със скорост от 78 км/ч, като при посочване размера на установената скорост от 75 км/ч бил отчетен и приспаднат толеранс от 3 км/ч, каквато е възможната технически допустима грешка на техническото средство при засичане на движение със скорост до 100 км/ч, което е в полза на жалбоподателя. Така било формирано превишението от 25 км/ч. За така установеното нарушение бил издаден атакуваният ЕФ, който бил връчен на жалбоподателя на 29.08.23г. /съгласно справка АИС АНД- л.16/, а жалбата против него била подадена на 31.08.23г. /съгласно пощенско клеймо върху плик- л.8/, т.е. в срока по чл.189 ал.8 от ЗДвП, поради което същата се явява процесуално допустима, като подадена в срок, от лице, активно легитимирано да инициира съдебен контрол за законосъобразност пред компетентния да я разгледа районен съд.

2

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото писмени доказателства, които са абсолютно безпротиворечиви.

При така установеното съдът намира, че жалбата е неоснователна.

В хода на административнонаказателното производство по безспорен начин се доказа фактът на извършеното нарушение от страна на жалбоподателя по чл.182 ал.1 т.3 вр. чл.21 ал.1 от ЗДвП.

От събраните по делото доказателства се установява, че е осъществен състав на нарушение по чл.21 ал.1 от ЗДвП, който предвижда забрана за водачите при избиране скоростта на движение на пътно превозно средство да превишават установени стойности на скоростта, като за населено място тази стойност е 50 км/ч.

Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана на основание чл.188 ал.2 от ЗДвП, а именно като законен представител на юридическото лице, което е собственик на процесния автомобил. Установено е по делото, че към инкриминираната дата горепосоченото МПС е било собственост на търговско дружеството „С.“ ЕООД с ЕИК ****, чийто законен представител и управител е И. Е. Г.

/съгласно справка от Търговски регистър- л.33/. Тук е мястото да се отбележи, че нормата на чл.188 о т ЗДвП предвижда административнонаказателна отговорност за собственика ФЛ, респективно- за законния представител на юридическото лице, което е собственик на МПС, за извършеното с него нарушение, независимо от това кой е действителният негов извършител. Законодателят е предвидил с разпоредбата на чл.189 ал.5 о т ЗДвП 14-дневен срок от получаването на електронния фиш, в който собственикът на МПС или законният представител на дружеството собственик на МПС, или другите лица по чл.188 от ЗДП- ползватели на МПС, с което е извършено нарушението, да предоставят в съответната териториална структура на МВР писмена декларация с данни за лицето, реално извършило нарушението, ведно с копие на свидетелството му за управление на МПС. В противен случай се приема, че собственикът/ в случая управителят на дружеството собственик/ е лицето, което следва да понесе отговорност за извършеното с МПС нарушение. В случая жалбоподателят не се възползвал от възможността по чл.189 ал.5 от ЗДвП, поради което и правилно е бил приет от издателя на обжалвания електронен фиш като лице, отговорно за 3 извършеното нарушение. Поради това възражението на жалбоподателя по отношение субекта на нарушението е неоснователно.

Съдът констатира, че в процедурата по издаването на ЕФ не са допуснати съществени процесуални нарушения, а материалният закон е приложен правилно.

На първо място следва да се отбележи, че съгласно чл.189 ал.4 изр.1-во от ЗДвП: „При нарушение, установено и заснето с техническо средство, в отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение”.

Внимателният анализ на разпоредбата налага извода, че когато е налице нарушение, установено и заснето с техническо средство, се издава електронен фиш, в отсъствие на контролен орган и на нарушител. Посочената законова норма е съобразена с изложеното в ТР №1/26.02.2014г. на ВАС становищ е относно използването на мобилни камери за установяване на нарушенията на ограниченията на скоростта. В разпоредбата на чл.189 ал.4 от ЗДвП беше добавен терминът „автоматизирано” техническо средство, а съгласно §6 т.65 от ДР на ЗДвП- „Автоматизирани технически средства и системи са уреди за контрол работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а)стационарни- прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни- прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес”. Казано с други думи, контролният орган не се намесва в работата на мобилното автоматизирано техническо средство, а само го позиционира, включва и задава ограничението на скоростта, а след преустановяване на контрола го изключва и демонтира. За всичко това се съставя и протокол. Именно в това се изразява поставянето на начало и край на работния процес от контролния орган, т.е. той по никакъв начин не влияе на процеса на самото измерване на скоростта от съответното АТСС, което абсолютно независимо и на база вградения му софтуер и радар извършва измерване, респ. заснемане и се констатира евентуално превишение. При това положение е несъмнено, че нарушението се констатира в отсъствие на намеса на контролния орган. В тази връзка за административните нарушения от вида 4 на процесното е законоворегламентирано издаването на ЕФ, наместо АУАН, поради което възражението на жалбоподателя в тази насока е неоснователно.

Видно е, че ЕФ е издаден в законоустановените срокове, в рамките на материалната и териториална компетентност на своя издател. Неговото съдържание съответства на изискванията на чл.189 ал.4 изр.2-ро от ЗДвП , т.е. отразява териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението, което съвпада с данните от техническото средство, изведени на фотосите /л.10-15/.

Описано е нарушението по време, място и констатирано превишение на скоростта, а именно: на 09.06.23г. в 16:29 часа, в с.Виноградец обл.Пазарджик, на ул.Първа, е заснето с мобилна радарна система ARH САМ S1 АТСС с № 11743bb движение на МПС л.а. Волво ХЦ 90 с рег. № **** с установена стойност на скоростта от 75 км/ч, която е изчислена след отчетен толеранс от минус 3 км/ч от измерената скорост, като по този начин е конкретизирано нарушението, изразяващо се в превишение с 25 км/ч на разрешената скорост на движение в населено място от 50 км/ч.

Разминаването между скоростта, която се сочи като измерена по данните от фотоса, изведен от АТСС /л.13 от делото/, от 78 км/ч и възприетата като установена в ЕФ скорост от 75 км/ч, се отдава на редуцирането й, предвид възможността за допустима техническа грешка от 3 км/час при засичане на скорост под 100 км/ч, която е отчетена в полза на нарушителя.

Посочена е нарушената разпоредба на ЗДвП- чл. 21 ал.1, както и наложената глоба, конкретизирана по размер, място, начин и срок на плащане.

Посочено е каква е била разрешената скорост в конкретния пътен участък, а и от посоченото място на извършване на нарушението във фиша става ясно, че се касае за засечена скорост в населено място, където максимално допустимата скорост на движение е 50 км/ч.

От приложената снимка към протокол за използване на АТСС /л.10/ става ясно, че е заснето и разположението на АТСС преди започването на работния режим на системата и това съответства на данните от протокола за използване на АТСС, съгласно чл.10 ал.3 от Наредба №8121з-532/2015г. на МВР, а именно насочено в посока към АМ Тракия. По този начин става категорично ясно, че АТСС е било разположено в населено място5 с.Виноградец, обл.Пазарджик, ул.Първа, като са били засичани автомобилите и в двете посоки на движение. В този смисъл мястото на извършеното нарушение е конкретизирано в достатъчна степен.

Индивидуализирано е в пълна степен и техническото средство, с което е извършено заснемането и е засечена превишената скорост. Работният режим на АТСС е посочен в изготвения протокол за използване на АТСС с рег.

№1106р-9185/12.06.2023г. /л.7/, съгласно чл.10 от Наредба № 8121з532/2015г. на МВР, видно от който е че техническото средство е работело в режим на измерване „С“- стационарен, като са били засичани „Д“ автомобилите в двете посоки на движение.

От моментния фотос /л.13/, придружаващ ЕФ, имащ статут на веществено доказателствено средство по смисъла на чл.189 ал.15 от ЗДвП, може да се заключи, че снимката, заснета от техническото средство, с което е било регистрирано нарушението е напълно валидна и изготвена в съответствие с техническите изисквания. Визираните реквизити в долната част на фотоса напълно съответстват на възприетото като време, начин и място на извършване на нарушението. Засичани са били приближаващите се автомобили. В средата на горния и долния, както и в двата странични края на фотоса, се виждат малки бели стрелки, които като се свържат хоризонтално и вертикално с мислена линия, ще се пресекат точно там, където на пътното платно е заснет процесният автомобил и по-точно в средата на неговата предница, в областта на регистрационния номер, което недвусмислено сочи, че засечената скорост е именно този автомобил, а не на някой друг, движещ се зад него.

Разпечатката съдържа 31 от 45 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/5d98ea40-44f2-4aa5-81c1-036d361a4501